№ 385
гр. Варна, 16.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Диана Д. Митева
при участието на секретаря Ели К. Т.ова
като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско
дело № 20223001000518 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна
жалба на „ДРИЙМ “ ООД - в несъстоятелност, със седалище гр. Варна,
подадена чрез синдика З. Х., срещу решение № 260033/19.04.2022г.,
постановено по т. д. № 721/2020г. по описа на Варненски окръжен съд, с
което е прието за установено, при участието на подпомагащи ответника
„ДРИЙМ “ ООД /н./ страни– И. Д. Ч., П. Д. Д. и С. П. Д., че въззивното
дружество дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД– гр.
София, ЕИК *********, сумата 147 997лв., представляваща законна лихва
върху просрочена главница, за периода 15.11.2010г. – 30.09.2013г., по силата
на нот. акт за учредяване на договорна ипотека № 168, т. II, д. 265/2009г.,
договор за банков револвиращ кредит № 637/05.10.2009г. и договор за цесия
от 06.11.2017г., рег. № 8387/06.11.2017г., на Нотариус № 526, с район на
действие СРС, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. 99, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 86, ал.
1 ЗЗД, за която сума е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК №
9515/17.12.2019г., по ч. гр. д. № 19476/2019г. на ВРС, XL състав.
В жалбата се твърди неправилност на първоинстанционното решение
1
поради нарушение на материалния и процесуалния закон, като се иска
неговата отмяна и решаване на спора по същество, без допълнителна
конкретика за това, в какъв смисъл се иска да бъде постановен въззивният
съдебен акт по съществото на спора. Конкретните оплаквания обаче, които са
в смисъл, че процесното парично вземане е включено в одобрения списък на
приетите вземания като необезпечено, са адекватни на такива за
недопустимост на решението, тъй като при заявено от синдика признание по
предявения установителен иск по чл. 422 ГПК с предмет: установяване
съществуването на прието в производството по несъстоятелност парично
вземане, се релевират съображения, адекватни на такива за липса на една от
предпоставките за приложение на изключението, предвидено в хипотезата на
чл. 637, ал. 6, т. 3 ТЗ относно забраната да се образуват срещу длъжника нови
съдебни производства по имуществени дела след откриване на производство
по несъстоятелност.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано
лице, представлявано от назначен от съда по несъстоятелността синдик,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от
обжалването, и е процесуално допустима.
Въззиваемото дружество „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД– гр.
София, представя в срок отговор, чрез юрк. А. В., в който е изразено
становище за неоснователност на жалбата с подробно изложени доводи и
съображения срещу основателността на възраженията на синдика срещу
ипотечното право на кредитора по отношение имущество на трети лица.
Претендират се съдебно – деловодни разноски за въззивна инстанция.
В проведеното открито съдебно заседание не се явяват представители на
страните. В молба вх. № 7275:23.11.2022г., подадена преди датата на
съдебното заседание, синдикът на „Дрийм“ ООД / н./ заявява, че поддържа
жалбата.
В съответствие с правомощията си по чл. 269, ал. 1 от ГПК, за служебно
произнасяне по допустимостта на първоинстанционното решение, което в
случая се обжалва изцяло, съдебният състав намира следното:
Възприетата от окръжния съд фактическа обстановка в обжалваното
решение, по отношение на която не се спори във въззивната инстанция, е
резултат от правилна съвкупна преценка на събраните в хода на
2
производството доказателства, обсъдени по съответните правила на ГПК.
Прието е за установено от вписванията по партидата на ответника в ТР
при АВп, че с решение № 514/15.11.2010 г., по т.д. № 1749/2010 г., на ВОС,
ТО, е открито производство по несъстоятелност на ответника „Дрийм“ ООД, а
с Решение № 36/28.02.2011г., по в.т.д. № 18/2011 г., на ВАпС, ТО, е
определена начална дата на неплатежоспособност – 14.07.2009г.
В производството по несъстоятелност процесното акцесорно вземане,
произтичащо от Договор за кредит № 637/05.10.2009г., предявено с молба вх.
№ 54128/23.12.2010г., с която са предявени и множество други вземания на
„УниКредит Булбанк“ АД срещу несъстоятелния длъжник общо по три
кредитни правоотношения, е прието, респ. включено е под № 12 в одобрения
от съда, с Определение № 2797/10.07.2013г., обявено в ТР на 11.07.2013г.,
списък на предявените в срока по чл. 685 ТЗ и приети от синдика вземания в
производството по несъстоятелността на „Дрийм“ ООД. Парично вземане е
цедирано от банката на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД по силата
на договор за цесия от 06.11.2017г., рег. № 8387/06.11.2017г., на Нотариус №
526, с район на действие СРС. За извършената цесия е предприето
уведомяване по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД от страна на цедента „УниКредит
Булбанк“ АД като е изпратено уведомление до несъстоятелния длъжник
„Дрийм“ ООД. Уведомлението е надлежно връчено на синдика Г К на
16.01.2018г. След получаване на уведомлението настъпилото частно
правоприемство е съобразено от синдика с отразяването му в извлечението от
списъка на кредиторите на „Дрийм“ ООД по чл. 693 от ТЗ към 12.11.2019г., в
което са актуализирани и размерите на приетите вземания съобразно
погашенията със сумите, получени в резултат на осребряването на масата на
несъстоятелността. Цесионерът „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД–
гр. София фигурира в извлечение от списъка с прието вземане по договор за
банков револвиращ кредит № 637/05.10.2009г. в размер на сумата 147 997лв.,
представляваща законна лихва за периода от 15.11.2010г. до датата на
погасяването главното задължение в размер на 500 000 лв.; всички други
приети вземания по този договор за кредит са погА.и.
Установява се от приложеното ч. гр. д. № 19476/2019г., на ВРС, XL
състав, че ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД– гр. София, ЕИК
*********, е подал заявление вх. № 88109/27.11.2019г. за издаване на заповед
3
за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу „Дрийм“ ООД / н./ за приетата в
производството по несъстоятелност сума от 147 997лв., представляваща
законна лихва за периода от 15.11.2010г. до 30.09.2013г. върху просрочена
главница в размер на 500 000 лв., дължима по сключен между несъстоятелния
длъжник и „Уникредит Булбанк“ АД договор за банков револвиращ кредит за
оборотни средства № 637/05.10.2009г. Заявителят се легитимира като
кредитор за вземания по кредитното правоотношение въз основа на договор
за цесия от 06.11.2017г., рег. № 8387/06.112017г., на Нотариус № 526, с район
на действие СРС, сключен между него и „Уникредит Булбанк“ АД.
Документът, въз основа на който е поискано издаване на заповед за
изпълнение е нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 168, т. II,
д. 265/2009г., в който, по повод сделка по учредяване на ипотечни права
върху недвижими имоти, собственост на кредитополучателя и на физически
лица – солидарни длъжници, са описани съществените елементи и паричните
задължения по сключения между несъстоятелния и банката - цедент договор
за банков револвиращ кредит № 637/05.10.2009г.
Заявлението на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е уважено, като
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК №
9515/17.12.2019г., по ч. гр. д. № 19476/2019г., на Варненски районен съд, XL
състав, срещу несъстоятелния длъжник, за сумата 147 997 лв. Заповедта за
изпълнение не установява други права на кредитора „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, освен паричното задължение на „Дрийм“ ООД / н./ към
заявителя, въпреки че, видно от документа по чл. 417, т. 3 ГПК - нот. акт за
учредяване на договорна ипотека № 168, т. II, д. 265/2009г., за задълженията
на кредитополучателя са дадени от две физически лица: Димо И. Д. /починал
на 23.11.2009г., с правоприемници П. Д. и И. Ч./ и С. П. Д., лични
обезпечения, чрез участието им в кредитното правоотношение с банката в
качеството им на съдлъжници, и предоставяне на привилегии в полза на
кредитора чрез учредяване на ипотеки върху техни имоти, придобити в
режим на съпружеска имуществена общност, находящи се в гр. Варна, ул.
„Феликс Каниц“, № 52 – апартамент № 15, във вх. А и гараж № 8. Не са
предмет на заповедта за изпълнение нито задълженията в качеството им на
солидарни длъжници на третите лица, встъпили в процеса като подпомагащи
страни - П. Д. Д., И. Д. Ч. и С. П. Д., нито ипотечното право на кредитора -
цесионер по отношение на конкретни имоти на трети лица, върху които е
4
учредена ипотека за задълженията на кредитополучателя. Установяването на
посочените други права със заповед за изпълнение не е поискано от кредитора
и той не е бил длъжен да поиска, за да упражни правата си срещу трети лица.
Отговорността на съдлъжниците произтича от самостоятелните им
правоотношения с кредитора, респ. реализирането на тази отговорност също е
самостоятелно и не е в зависимост от реализирането на отговорността на
главния длъжник. Обяснимо е въздържането на кредитора от установяване на
процесното акцесорно задължение към солидарните длъжници, тъй като
съгласно чл. 685а ТЗ давността е прекъсната с предявяването на вземането
само по отношение на несъстоятелния главен длъжник.
Т. е. формално допустим предмет на производството по чл. 422 ГПК,
образувано след подаване на възражение по чл. 414 ГПК от синдика на
„Дрийм“ ООД / н./ срещу Заповед по чл. 417 ГПК № 9515/17.12.2019г.,
издадена по ч. гр. д. № 19476/2019г., на ВРС, XL състав, е само и единствено
съществуването на посоченото в заповедта парично вземане с кредитор
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД и длъжник „Дрийм“ ООД / н./.
Всички възражения на синдика срещу ипотечното право на кредитора – ищец
по отношение имущество на трети лица, основани на твърдения, че
процесното акцесорно вземане не фигурирало в списъка като обезпечено или
че то не било обезпечено с ипотечния акт, въз основа на който е издадена
заповедта за изпълнение, са ирелевантни за спора, образуван по реда на чл.
422 ГПК.
Обстоятелството, че трети лица - П. Д. Д., И. Д. Ч. и С. П. Д., са
обезпечили с имуществото си задължението на кредитополучателя,
впоследствие обявен в несъстоятелност, е релевантно само при преценка
относно наличието на предпоставките на чл. 637, ал. 6, т. 3 ТЗ за правото на
кредитора - заявител да се снабди със заповед за изпълнение срещу
несъстоятелен длъжник след откриване на производство по несъстоятелност.
Ипотеката е вид реално обезпечение, което дава право на кредитора да
се удовлетвори предпочтително от стойността на ипотекирания имот
независимо от това в чия собственост е той – чл. 173, ал.1 ЗЗД. Това право
съществува от учредяване и вписване на ипотеката, неговото съдържание е
потенциалната възможност за предприемане действия за принудително
изпълнение независимо от последващи /след вписване на ипотеката/
5
прехвърляния. Вписаната ипотека осигурява непротивопоставимост на
ипотекарния кредитора на последващите разпореждания с ипотекирания
имот. Вписването е част от фактическия състав на учредяването, т.е. то има
конститутивно действие – чл. 166, ал.1 ЗЗД.
За наличието на предпоставките по чл. 637, ал. 6, т. 3 ТЗ заповедният
съд, който е сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение
срещу несъстоятелен длъжник, извършва преценка дали паричното
задължение е обезпечено с имущество на трети лица въз основа на това, което
се установява от формална страна от представените от заявителя писмени
доказателства. След издаване на изпълнителен лист и образуване на
производство по принудително изпълнение съдебният изпълнител извършва
също от формална страна проверка по отношение на вписаните ипотеки, за да
прецени дали по силата на изпълнителния титул, издаден срещу
несъстоятелен длъжник, може да проведе индивидуално изпълнение спрямо
имуществото, ипотекирано от трети лица за дълга на несъстоятелния, по
силата на субективните предели на изпълнителния лист, посочени изрично в
разпоредбата на чл. 429, ал. 3 ГПК. Нито заповедният съд, нито съдебният
изпълнител могат да обосноват извод съответно за липса на предпоставките
по чл. 637, ал. 6, т. 3 ТЗ или за липса на основание за насочване изпълнението
върху ипотекирано от трети лица имущество въз основа на предполагаеми,
евентуални възражения срещу ипотечното право на кредитора, принадлежащи
на собствениците на имотите. Възражения срещу правото на кредитора да
насочи изпълнение върху техни имоти за чуждо задължение могат да бъдат
релевирани от собствениците на имотите, с предявяване на установителен
иск, независимо дали преди или след насочване на изпълнението върху тяхно
имущество в изпълнително производство, образувано въз основа на
издадения изпълнителен лист срещу длъжника, чиито дълг е обезпечен. В
тази връзка, всички възражения на синдика на „Дрийм“ ООД /н./, направени в
исковото производство, които се поддържат и във въззивната жалба, срещу
ипотечното право на кредитора – ищец по отношение имущество на трети
лица, са извън предмета на делото, вкл. са ирелевантни за преценката относно
допустимостта на заповедното производство.
В случая, обстоятелството, че за паричните задължения на
несъстоятелния длъжник по договор за банков револвиращ кредит №
637/05.10.2009г. е учредена договорна ипотека върху недвижими имоти,
6
собственост на третите лица, конституирани по тяхно искане в
производството по чл. 422 ГПК като подпомагащи страни на ответника, се
установява в достатъчна степен за нуждите на преценката на съда за
приложение на изключението по чл. 637, ал. 6, т. 3 ТЗ, от представените от
кредитора – цесионер „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД писмени
документи: нот. акт за учредяване на договорна ипотека, доказателства за
вписване на ипотека и подновяване на вписване.
Въз основа на посоченото съставът на въззивния съд прави следните
изводи по допустимостта на спора:
По въпроса относно допустимостта на образуваното заповедно
производство по ч. гр. д. № 19476/2019г., на Варненски районен съд, XL
състав, по което е издадена заповед за изпълнение срещу несъстоятелен
длъжник „Дрийм“ ООД / н./ и допустимостта на производството по чл. 422
ГПК за установяване съществуването на паричното задължение, за което е
издадена заповед за изпълнение, настоящият съдебен състав съобразява
постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК съдебни актове от състави на ВКС,
относими към приложението на изключението по чл. 637, ал. 6, т. 3 ТЗ и
наличието на правен интерес за провеждане на производство по чл. 422 ГПК
по отношение на прието в производство по несъстоятелност парично вземане,
обезпечено с имущество на трети лица - Определение № 84 от 30.01.2015 г. на
ВКС по т. д. № 626/2014 г., I т.о., ТК, и Определение № 463 от 7.08.2015 г. на
ВКС по ч. т. д. № 1207/2015 г., II т.о., ТК.
В хипотезата, когато вземането на кредитора към длъжника е
обезпечено с имущество на трето лице /ипотекарен или заложен длъжник/,
кредиторът не е длъжен да се снабди с изпълнително основание директно
срещу третото лице, за да проведе принудително изпълнение срещу
ипотекираното/заложеното имущество на третото лице, а може да се ползва
от субективните предели на издаден срещу длъжника изпълнителен лист,
които съгласно чл. 429, ал. 3 ГПК се разпростират върху третото лице, дало
своя вещ в залог или ипотека за обезпечаване на дълга; изпълнителният лист
има сила срещу третото лице, когато взискателят насочи изпълнението върху
вещта, служеща за обезпечение. С въвеждането на т. 3 на чл. 637, ал. 6 ТЗ е
предвидена възможност след откриване на производство по
несъстоятелността по отношение на длъжника да се образуват дела срещу
7
него с предмет парични вземания на кредитора срещу длъжника, обезпечени с
имущества на трети лица, за да се осигури по реда на чл. 429, ал. 3 ГПК
индивидуалното принудително изпълнение върху заложеното или
ипотекирано имущество на третото лице. С оглед разпоредбата на чл. 638 ТЗ
по така издадения срещу длъжника изпълнителен лист не може да се проведе
индивидуално принудително изпълнение по ГПК върху имущество от масата
на несъстоятелността. Доколкото с разпоредбата на чл. 637, ал. 6, т. 3 ТЗ се
цели да се осигури принудително изпълнение срещу трето лице,
обезпечаващо чужд дълг в полза на кредитора, а субективните предели на
издадения на кредитора срещу длъжника изпълнителен лист, съгласно чл.
429, ал. 3 ГПК, позволяват то да се осъществи само спрямо трето лице,
обезпечило дълга посредством ипотека или залог, забраната на чл. 637, ал. 6
ТЗ за образуване на нови съдебни и арбитражни производства срещу
търговец, по отношение на който вече е открито производство по
несъстоятелност, намира приложение в случаите на дадено от третото лице
обезпечение, различно от залога и ипотеката, както и когато заложното,
съответно ипотечното правоотношение е погА.о преди или по време на
висящността на исковото производство, независимо от основанието за това.
С оглед възприетите от ВКС разрешенията, относими към предмета на
въззивното производство, и приетата по – горе фактическа установеност по
делото, настоящият съдебен състав прави извод, че се установяват
необходимите предпоставки за приложение на изключението по чл. 637, ал. 6,
т. 3 ТЗ от забраната да се образуват срещу длъжника – ответник нови съдебни
производства по имуществени дела, следователно образуваното заповедно
производство по ч. гр. д. № 19476/2019г., на Варненски районен съд, XL
състав, по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 417 ГПК № 9515/17.12.2019г. срещу несъстоятелния длъжник „Дрийм“
ООД / н./ е допустимо.
Предявяването на иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК има за цел да се
установи със сила на пресъдено нещо съществуването на парично вземане, за
което ищецът - кредитор се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК или чл. 417 ГПК. Правен интерес от предявяване на иска възниква в
случай на подадено от длъжника възражение в срока по чл. 414 ГПК.
Възражението съдържа оспорване на вземането, материализирано в заповедта
за изпълнение, и препятства влизането на заповедта в сила. Поради това,
8
както е посочено в т. 10а от Тълкувателно решение № 4/2013г. от 18.06.2014г.
на ОСГТК на ВКС, до момента на оттегляне на възражението са налице
процесуалните предпоставки за съществуването и за надлежното
упражняване на правото на иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, в т. ч. и правен
интерес от водене на иска като абсолютна положителна процесуална
предпоставка за допустимост на исковото производство. Влязлото в сила
решение, с което вземането се признава за съществуващо, разрешава
окончателно спора между длъжника и кредитора относно съществуването на
вземането. Като последица от решението заповедта за изпълнение влиза в
сила – чл. 416, ал. 2 ГПК, с което се създава безспорност по отношение на
правото на кредитора да проведе принудително изпълнение за вземането си,
легитимирайки се с издаден въз основа на влязлата в сила заповед
изпълнителен лист, а в хипотезата на заповед по чл. 417 ГПК - с издадения
при условията на чл. 418, ал. 2 ГПК изпълнителен лист. По силата на чл. 429,
ал. 3 ГПК изпълнителният лист срещу длъжника има сила и срещу третото
лице, дало своя вещ в залог или ипотека за обезпечение на дълга, когато
кредиторът - взискател насочва изпълнението върху тази вещ.
Приемането на предявено в производството по несъстоятелност
вземането при условията на чл. 693 ТЗ наподобява ефекта на силата на
пресъдено нещо на влязлото в сила решение за уважаване на иска по чл. 422,
ал. 1 ГПК, като създава безспорност в отношенията между длъжника и
кредитора /и другите кредитори на несъстоятелността/ относно
съществуването на вземането и правото на кредитора на принудително
удовлетворение в производството по несъстоятелност. Ако вземането е
придобило преди завеждането на иска или придобие статут на прието вземане
по смисъла на чл. 693 ТЗ в хода на процеса, кредиторът няма правен интерес
съответно от провеждане или продължаване на исковото производство по чл.
422, ал. 1 ГПК и същото подлежи на прекратяване на основание чл. 637, ал. 2
ТЗ. С приемане на вземането в производството по несъстоятелност се постига
целта на търсената с иска по чл. 422, ал. 1 ГПК съдебна защита и исковото
производство остава без предмет, което налага прекратяването му,
независимо, че възражението на длъжника по чл. 414 ГПК не е оттеглено.
В хипотезата на предявен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК като
продължение за заповедно производство срещу несъстоятелен длъжник, при
9
приложение за изключението от забраната на чл. 637, ал.6, т. 3 ГПК,
допустимостта на исковото производство зависи от това дали на кредитора е
издаден изпълнителен лист по чл. 418, ал. 2 ГПК. Ако заповедното
производство е по чл. 410 ГПК обстоятелството, че вземането е прието при
условията на чл. 639 ТЗ не лишава кредитора от правния интерес да продължи
воденето на установителния иск, за да установи вземането си към длъжника с
влязло в сила решение, тъй като списъкът на приетите вземания не е
основание за издаване на изпълнителен лист и само след приключване на
исковото производство той ще може да се снабди с изпълнителен лист по чл.
416, ал.2, изр. 2 ГПК въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение и да
пристъпи към принудително изпълнение върху предоставеното за
обезпечение чуждо имущество, ползвайки се от правото по чл. 429, ал. 3 ГПК.
Когато кредиторът разполага с изпълнителен лист по чл. 418, ал. 2 ГПК
липсва правен интерес от воденето на иск по чл. 422 ГПК, тъй като целта на
производството - получаване на изпълнителен лист за вземането с оглед
реализиране на правата по чл. 429, ал. 3 ГПК, вече е постигната. При наличие
на изпълнителен лист и приемане на вземането по реда на чл. 693 ТЗ
кредиторът има право да пристъпи към принудително изпълнение върху
предоставеното като обезпечение имущество, предвид неоспоримостта на
вземането по силата на одобрения от съда по несъстоятелност списък на
приетите вземания. Неоспоримостта на вземането е основание да се приеме,
че исковото производство по чл. 422, ал. 1 ГПК е недопустимо поради липса
на спорен предмет. Прекратяването на производството по иска по чл. 422
ГПК в тази хипотеза не е основание за обезсилване на заповедта за
изпълнение и на изпълнителния лист. По аргумент от задължителните
указания в т. 13 от ТР № 4/18.06.2013г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС обезсилването на заповедта за изпълнение и на изпълнителния лист
по чл. 418, ал. 2 ГПК е несъвместимо с признаването на вземането за
съществуващо, а включването на вземането в одобрения от съда списък на
приетите вземания в производството по несъстоятелност на длъжника има
точно този ефект - създава безспорност относно съществуването на вземането
в отношенията между длъжника и кредитора. В отношенията между
кредитора и несъстоятелния длъжник, последният не може да предизвика
спор в производството по чл. 422 ГПК за прието по реда на чл. 693 ТЗ
парично вземане относно правото на кредитора да удовлетвори принудително
10
вземането си от обремененото със залог или ипотека чуждо имущество,
ползвайки се от издадения срещу длъжника изпълнителен лист по чл. 418, ал.
2 ГПК, тъй като не може да упражни чужди права, принадлежащи на лица със
самостоятелни правоотношения с кредитора относно погасяването на чуждия
дълг, нито да релевира възражения, с които не разполага.
В конкретния казус, въз основа на Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК № 9515/17.12.2019г., по ч. гр. д. № 19476/2019г.,
на Варненски районен съд, XL състав, на кредитора е издаден изпълнителен
лист по чл. 418, ал. 2 ГПК и въз основа на него се провежда принудително
изпълнение върху имущество на трети лица, учредили договорна ипотека
върху техни имоти за обезпечаване дълга на несъстоятелния длъжник.
Следователно, не е налице правен интерес за предявяване и разглеждане на
иск с правно основание чл. 422 ГПК за установяване в отношенията между
страните – кредитор с прието вземане и несъстоятелен длъжник,
съществуване на процесното акцесорно вземане.
По изложените съображения, на основание чл. 270, ал. 3, изр. 1- во от
ГПК обжалваното решение № 260033/19.04.2022г., постановено по т. д. №
721/2020г. по описа на Варненски окръжен съд, следва да се обезсили като
постановено по недопустим иск по чл. 422 ГПК и да се прекрати
производството по иска.
По въпроса за правните последици по т. 13 от Тълкувателно решение
№ 4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС при прекратяване на
производството.
Заповед за изпълнение и изпълнителният лист, издадени на ищеца
Агенция за събиране на вземания“ ЕАД – гр. София срещу несъстоятелния
ответник „Дрийм“ ООД / н./ за паричното вземане, предмет на иска, не
подлежат на обезсилване, тъй като подаденото от синдика възражението по
чл. 414 ГПК не е произвело целеното правно действие поради признаването
на вземането за съществуващо с включването му в одобрения от съда списък
на приетите вземания в производството по несъстоятелност на длъжника
преди издаване на заповедта за изпълнение, а с това е създадена безспорност
относно съществуването на вземането в отношенията между длъжника и
кредитора/кредиторите. Следователно заповедта за изпълнение е влязла в
сила, въпреки че формално има възражение по чл. 414 ГПК и то не е
11
оттеглено.
По въпроса на отговорността за разноските за заповедно производство
и исково производство в две инстанции.
Тъй като възражението по чл. 414 ГПК не е произвело целеното правно
действие поради безспорност относно съществуването на „оспореното“
вземане, заповедта за изпълнение е влязла в сила и в частта за разноските, но
за присъдените суми за разноски не може да се проведе индивидуално
принудително изпълнение върху имущество от масата на несъстоятелността.
За събирането им може да се проведе принудително изпълнение срещу трети
лица, обезпечили дълга на несъстоятелния длъжник със свое имущество, ако
тези задължения са в обхвата на ипотечното право, на което се позовава
ищецът.
Разноските за исковото производство следва да останат в тежест на
страните, така както са направени, тъй като синдикът на несъстоятелния
търговец е подал възражение срещу прието вземане, а ищецът е изпълнил
указания на заповедния съд за предявяване на установителен иск по чл. 422
ГПК в едномесечен срок от съобщението, за които указания, с оглед изводите
на въззивния състав, не е имало основание. В заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК се съдържа подробна информация,
която може да бъде проверена от обявените актове по електронната партида
на несъстоятелния търговец в ТР при АВП, относно признаването на
процесното вземане за съществуващо с включването му в одобрения от съда
списък на приетите вземания в производството по несъстоятелност.
Воден от горното, ВнАпС, ТО, I- ви състав
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 260033/19.04.2022г., постановено по т.д. №
721/2020г. по описа на Варненски окръжен съд, с което е прието за
установено, при участието на подпомагащи страни – И. Д. Ч., П. Д. Д. и С. П.
Д., че „ДРИЙМ “ ООД - в несъстоятелност, ЕИК *********, със седалище гр.
Варна дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД– гр.
София, ЕИК *********, сумата 147 997лв., представляваща законна лихва
върху просрочена главница за периода 15.11.2010г. – 30.09.2013г., по силата
на нот. акт за учредяване на договорна ипотека № 168, т. II, д. 265/2009г.,
12
договор за банков револвиращ кредит № 637/05.10.2009г. и договор за цесия
от 06.11.2017г., рег. № 8387/06.11.2017г., на Нотариус № 526, с район на
действие СРС, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. 99, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 86, ал.
1 ЗЗД, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК № 9515/17.12.2019г., по ч. гр. д. № 19476/2019г.,
на Варненски районен съд, XL състав, и
ПРЕКРАТЯВА производството по иска по чл. 422 ГПК, на основание
чл. 130 ГПК.
Въззивното решение подлежи на касационно обжалване пред
Върховния касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13