№ 1180
гр. София, 21.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Таня Ж. П. Вълчева
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20241000501020 по описа за 2024 година
С решение № 571 от 30.11.2023 г. по гр. д. № 11/2022 г., СОС, ОСЪЖДА
„Уайлдан“ ЕООД на основание чл. 49, вр. чл. 52 от ЗЗД, да заплати на А. Л. М.
сумата от 90 000 лв., на К. П. Х. (представлявана от нейната майка и законен
представител А. Л. М.) сумата от 110 000 лв., и на Д. П. Х. (представляван от
неговата майка и законен представител А. Л. М.) сумата от 110 000 лв., като
обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на П. Г. Х. (фактически
съпруг и баща), предизвикана от инцидент на ******** г., ведно със законната
лихва от 04.07.2018 г. до окончателното й изплащане като ОТХВЪРЛЯ
исковете за разликата съответно до сумата от 150 000 лв. за първата ищца и до
сумите от 200 000 лв. за останалите двама ищци като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
С решението се ОТХВЪРЛЯТ исковете на А. Л. М., К. П. Х. и Д. П. Х.
срещу Община Мездра и „Уайлдън“ ЕООД за солидарното им осъждане да
заплатят обезщетение за неимуществени вреди в размер на 150 000 лева за
първата ищца – А. М., и от по 200 000 лева за втория и третия ищец – К. Х. и
Д. Х..
С решението се ОСЪЖДА „Уайлдан“ ЕООД да заплати на адв. Ж. Т.
сумата от 6390 лв. за адвокатска защита на ищеца А. Л. М., сума от 6957, 50
1
лв. за адвокатска защита на К. П. Х., и сума от 6957, 50 лв. за адвокатска
защита на Д. П. Х..
С решението се ОСЪЖДАТ А. Л. М., К. П. Х. и Д. П. Х. да заплатят на
„Уайлдан“ ЕООД разноски в размер на 916,36 лв., а на Община Мездра -
разноски в размер на 28 236 лв. за адвокатско възнаграждение и 400 лв.
депозит за вещи лица.
С определение № 131 от 22.02.2024 г. по гр.д. № 11/22 г., СОС, се
ДОПЪЛВА основното решение, като се осъждат допълнително ищците да
заплатят разноски от 6000 лв. в полза на Община Мездра, а молбата на ищците
за разпределяна на възлоЖ.те им разноските от 28 236 лв. между тях е
оставена без уваЖ.е.
Срещу решението в осъдителната част е постъпила въззивна жалба от
„Уайлдън“ ЕООД. Счита, че съгласно ПрилоЖ.е № 2 към договора между
община Мездра и „Уайлдън“ ЕООД в уговорените мероприятия не са били
предвидени дейности, свързани с плаване по вода, а процесният сал е
следвало да се движи над нея по „въжен тролей“. СдруЖ.ето „Пещерен клуб
Хеликтит“ (самостоятелно юридическо лице) е било отговорно за
изграждането и експлоатацията на „въжения тролей“. Подчертава, че
„Уайлдън“ ЕООД не е имало задълЖ.е да инструктира лицата, които ще
изграждат това съоръЖ.е (висящо над водите на р. Искър). Изтъква се, че
именно поради това, че жалбоподателят няма компетенции по изграждането
на въженото съоръЖ.е не е бил ангажиран с тази дейност, а на доброволни
начала (за да следи за безопасността) е поканено да участва сдруЖ.ето
„Пещерен клуб Хеликтит“. Сочи, че задълЖ.ето на последното е установено и
в СТЕ (въпрос 14, стр. 9) и именно Клубът е следвало да съблюдава
безопасността на своите членове – чрез инструктаж, осигуряване на
екипировка, квалификация и пр. Намира, че лицата, които са изграждали
съоръЖ.ето са имали нужната квалификация, а самият П. Х. е бил
сертифициран водолаз (видно от постановлението за прекратявана на
наказателното производство – л. 24). Оспорва осъществяването на
фактическия състав на чл. 49 ЗЗД, тъй като жалбоподателят не е възлагал на
починалия да извършва конкретната дейност, а подборът на лицата е изпълнен
от пещерния клуб (позовава се на практика относно естеството на
фактическото възлагане - решение № 141 от 8.01.2021 г. по гр.д. № 3052/19 г.,
2
ВКС, решение № 63 от 1.03.2016 г. по гр.д. № 4885/15 г., ВКС). Твърди, че не е
налице и противоправност - загиналият е бил предупреден, че следва да
използва наличните спасителни жилетки, но не е сторил това, и по своя воля е
скочил от сала, а не е паднал от него (по свидетелски показания на св. А. А. –
о.з. 26.01.2023 г.). Счита, че отговорността следва да се носи от самия пещерен
клуб, което се установява и от правилата в устава му. Моли да се отмени
решението и да се отхвърлят исковете.
Ответникът Община Мездра оспорва въззивната жалба, като счита, че
„Уайлдън“ ЕООД е възложител и носи отговорност. Позовава се на т. 3 ППВС
№ 17 от 18.11.1963 г. Претендира разноски.
С частна жалба ищците А. М., К. Х. и Д. Х. обжалван определението по
чл. 248 ГПК, като молят след отмяната му, разноските да се разпределят
помежду им и да се отхвърли искането за допълнително завишаване на
адвокатския хонорар на представителя на Община Мездра с 6000 лв.
В отговор на Община Мездра се оспорва частната жалба по чл. 248 ГПК.
Въззивните жалби са подадени в срок, срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 49 ЗЗД.
Ищецът А. Л. М., К. П. Х. (действаща със съгласието на майка си А. М.)
и Д. П. Х. (представляван от майка си А. М.) твърдят, че техният съпруг и
баща П. Х. починал на 04.07.2018 г. в резултат на удавяне при използване на
неподсигурен сал и съоръЖ.е на ******** г. Твърдят, че Община Мездра
възложила с договор № 97.00-13/28.03.2018 г. (с прилоЖ.я към него) на
„Уайлдан“ ЕООД превеждането на мероприятие „Приключенски многобой -
крепост „Калето 2018“. Твърди се, че по писмена покана на ответника
„Уайлдан“ ЕООД от 18.04.2018 г., но без договорна обвързаност и на
доброволни начала, на 29.06.2018 г. (когато в района имало обявено частично
бедствено полоЖ.е поради придошли реки), в крепостта „Калето“ пристигали
членове от Пещерен клуб „Хеликтит“ - София, които започнали работа по
изграждане на импровизирания тролей за дървен сал, който е следвало да се
движи напречно през р. Искър, съгласно ПрилоЖ.е 1, т. 2, „плаване със сал до
отсрещния бряг“ с показана схема на основните екстремно-приключенски
3
атракции и съоръЖ.я за изграждане. Член на Пещерен клуб „Хеликтит“, бил и
П. Х., който участвал по подготовката и тестването плаваемостта на дървения
сал, висящ над реката. Твърди се, че първоначално салът се движил нормално,
но впоследствие започнал да губи напречната си устойчивост и при опита на
четиримата членове на пещерния клуб да го балансират, се изправил на 45
градуса, след което се преобърнал по оста си, при което и четиримата паднали
във водата - двама от горната страна на сала срещу течението на реката, един
в предния му край, а П. Х. изпаднал в посока течението на реката. Всички,
освен П. Х. успели да се качат на спасителната моторна лодка. Въпреки
предприетите действия по спасяването, а впоследствие по издирването му,
трупът му е бил открит едва на 04.07.2018 г., като причина за смъртта било
удавяне. Ищците твърдят, че смъртта е в пряка и причинна връзка с действия
и бездействия на лица, натоварени от изпълнителя „Уайлдан“ ЕООД да
подготвят мероприятието, което е било възложено за организиране на
едноличното дружество от Община Мездра. Поддържа се, че собственикът и
управител на „Уайлдан“ ЕООД В. А. неправилно изградил въженото
съоръЖ.е, а дружеството не е осигурило инструктори (т. 4 от ПрилоЖ.е 2),
които да следят дали членовете на пещерния клуб имат необходимата
подготовка за тестове, обезопасяване, екипировка. Общината на свой ред не
осъществила добър избор и пряк контрол по подготовката на събитието, като
можела да отмени същото поради усложнената обстановка. Твърдят, че
смъртта на Х. причинила на жената, с която живеел, и на двете му деца болки
и страдания, те загубили опората от най-близкия си човек, животът им се
променил безвъзвратно. Излагат се твърдения, че ищците станали свидетели
на трагичните събития. Претендират да се ангажира солидарната отговорност
на двамата ответници, като бъдат осъдени да заплатят 150 000 лв. на първата
ищца и по 200 000 лв. на децата на загиналия, ведно със законната лихва от
04.07.2018 г. до окончателното им изплащане, евентуално да се осъди
общината като предпочитан ответник, а „Уайлдан“ ЕООД – като евентуален.
Претендират и разноски.
Ответникът Община Мездра оспорва исковете като недопустими и
неоснователни, като твърди, че не се е осъществил фактическия състав на
деликта. Изтъква, че пострадалият е бил алкохолно повлиян (0,91 промила) и
имал травма от предходните дни. Намира, че самият Х. е следвало да се грижи
за своята безопасност, но е подходил самонадеяно, като се е качил на сал,
4
непригоден за плаване. Оспорва причинната връзка и размера на исковете.
Възразява, че претенцията за лихви е погасена по давност.
Ответникът „Уайлдан“ ЕООД оспорва иска, като подчертава, че в
задълЖ.ята му по договора не е влизало изграждането, тестването и охраната
на въЖ.те съоръЖ.я и на сала (ПрилоЖ.е 3), за което отговорност следва да
носят членовете на Пещерен клуб „Хеликтит”, които на доброволни начала
участвали в организацията на събитието, без възнаграждение срещу поемане
на разходи. Счита, че е изпълнил задълЖ.я си като подсигурил 7 броя нови
спасителни жилетки (неизползвани) и лодка. Твърди, че инструктори е
следвало да има на самото събитие, но не и за контрол на подготвителните
дейности, което е било изцяло задълЖ.е на самите членове на пещерния клуб.
Счита, че последният е възложител на дейности спрямо своите членове, вкл. и
загиналия Х., който бил с изключително висока квалификация. Претендира
отхвърляне на исковете и разноски.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
Страните не спорят, че ищците К. Х. и Д. Х. са деца на П. Х. (с диплома
за пещерняк от ПК „Хеликтит“), загинал поради нещастен инцидент на
******** г., както и че ищцата А. М. съжителствала с него на семейни начала.
Няма спор, че Община Мездра и „Уайлдан“ ЕООД сключили договор №
97.00- 13/28.03.2018 г. (л. 31), по силата на който възложителят (община) е
възложил срещу възнаграждение от 6000 лв., а изпълнителят приел да
извърши услуга с предмет: „Организиране, подготовка и провеждане на
събитие „Приключенски многобой - крепост Калето 2018“, съгласно
ПрилоЖ.е 1 (съставляващо ПредлоЖ.е на л. 34) и ПрилоЖ.е 2 (ценова оферта
на л. 37), които са неразделна част от договора. Според установените в чл. 4,
ал. 1 задълЖ.я на изпълнителя, дружеството е следвало да извърши услугата
качествено и в срок, съгласно чл. 1 и ПрилоЖ.е 2, неразделна част от
договора, да разработи и съгласува с Възложителя план-график за изпълнение
на дейностите, да информира Възложителя за хода на изпълнение на
дейностите, при възникнали казуси и отказ от съдействие с информация,
касаеща пряко изпълнение на договора от страна на общински служители. В
чл. 5, ал. 1 от договора е предвидено задълЖ.е на изпълнителя да предоставя
5
необходимата информация във връзка с качественото изпълнение на договора.
В представеното предлоЖ.е (ПрилоЖ.е № 1) се съдържа идейната
концепция на „Уайлдан“ ЕООД за разработване и организиране на събитие от
приключенски-екстремен характер, като основни залоЖ. критерии са
иновативност, достъпност, безопасност на провеждането. Очертани са
изискванията към участниците досежно възраст, двигателна активност и пр.,
като е посочено, че играта включва високо ниво на безопасност (екипировка и
осигуряване) в контролирана среда на провеждане.
Видно от същото предлоЖ.е теренът за провеждане на събитието е
разпределен на зони, в които наред с останалите са включени конкретно Зона
А: Тролей от южна крепостна стена до плитката част на реката- участниците
акостират във водата и Зона В: Плаване със сал до отсрещния бряг.
С покана, изпратена на 18.04.2018 г., „Уайлдан“ ЕООД е поканил
Пещерен клуб „Хеликтит“, гр. София, за съвместно организиране и
провеждане на събитието „Приключенски многобой - Мездра 2018“ в
Археологически комплекс „Калето“ - гр. Мездра. Посочено е, че участието в
събитието е на доброволен принцип с осигурен транспорт и храна при
евентуално съвместно сътрудничество. Посочено е, че поканеният Пещерен
клуб ще бъде част от събитието, чрез което ще се насърчи практикуване на
екстремни и нетрадиционни спортни формати в РБ. Мероприятието е
промотирано на Пещерния клуб като възможност за достигане до местната
общност и привличане на нови членове. Указано е, че е предвиден монтаж и
тестване на предвидените въЖ. атракции над река Искър на 29.06 (петък) и
******** г. (събота), а на терен ще има спасителни жилетки и моторна лодка.
Отразено е, че от желаещите да вземат участие се изисква осигуряване на
лична екипировка и завършен курс за „Техника на единичното въже“.
Видно от изискано постановление от 17.09.2019 г. по пр.пр. № 1482/2018
г., ОП Враца, производството по делото е било прекратено, тъй като не са
събрани доказателства за виновност на определени лица за смъртта на П. Х..
По делото са изслушани СТЕ, СМЕ, СППсЕ, събрани са гласни
доказателства, справка от НИХМ относно метеорологичните условия, които
са описани в мотивите на решението на СОС, в частта, с която се установява
фактическа обстановка по делото, към които настоящото решение препраща.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
6
налагат следните правни изводи:
Според чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа,
отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на
тази работа. По правило за основателност на такава искова претенция следва
да се установи от една страна, възлагане на изпълнение на работа, като при
или по повод изпълнение на същата са нанесени вреди на ищцовата страна, и
от друга страна, че не са се осъществили факти и обстоятелства, които да
изключат или погасят отговорността на възложителя.
В контекста на конкретния спор и с оглед обема на въззивен контрол
(доколкото е постъпила само жалба от „Уайлдън“ ЕООД) в тежест на ищците е
да докажат пред настоящият съд, че ответникът „Уайлдън“ ЕООД е
дружеството, на което е възложено да изпълнява определена дейност, при
изпълнението на която негови служители или работници са обективирали
противоправно поведение (което по силата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД се презумира
като виновно), в резултат на което е предизвикан и допуснат нещастен
инцидент, пряка последица от който, е смъртта на П. Х..
За пълнота следва да се подчертае и във въззивното решение, че
настоящият казус се характеризира със спецификата, че е налице възлагане на
дейност от Община Мездра спрямо дружеството-жалбоподател, което прави
приложимо разрешението (възприето и от СОС) в т. 3 ППВС № 17/18.11.1963
г. В цитираното ППВС върховният съд е приел, че „ако съгласно договора
едното предприятие дължи на другото извършването на определена работа
със свои работници, при негов контрол и организация на работата,
отговорността за вредите от непозволено увреждане е в тежест на това
предприятие (второто). В този случай е без значение, че се извършва работа на
първото предприятие. Ако обаче организацията на работата, ръководството и
контролът й принадлежи на предприятието, чиято работа се извършва от
работници на другото предприятие, то отговорността за непозволеното
увреждане е на предприятието, чиято работа се извършва.”. В случая се
установява, че по сключения с общината договор на дружеството-
жалбоподател е възложено да извърши организиране, подготовка и
провеждане на събитието. Безспорно „Уайлдън“ ЕООД е следвало да стори
това със свои работници и служители, върху които да осъществи контрол, да
извърши специфичната организация с оглед естеството на предстоящия
7
атракцион, като контрол или организационна дейност от страна на общината
не би могло да бъде осъществяван по отношение на конкретните дейности по
изграждането на въжения тролей, плаването със сал, катеренето по скали,
стрелба с оръжие и пр., тъй като именно поради спецификата на игровата
активност общината не разполага с необходимия ресурс за контрол на
качеството на изпълнението и обезопасяването на същото.
Относимо е и решение № 60292 от 21.02.2022 г. по гр. д. № 3992/2020 г.,
Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС, където е прието, че „изпълнителят отговаря за преките и
непосредствени вреди от своето виновно поведение, а възложителят - за
неполагане на дължимата грижа при избора на изпълнител. Отговорността на
възложителя не се променя от това, че избраният изпълнител е превъзложил
работата - на свои работници или на подизпълнител, както и ако
подизпълнителят също превъзложи работата на свои работници или
служители (така и в решение № 465/28.12.2012 г. по гр. д. № 1157/2011 г., IV
г.о.). В тези случаи гаранционно-обезпечителната отговорност на възложителя
се обуславя не от противоправно и виновно поведение на негов служител при
или по повод изпълнение на възложената работа, а от противоправно
поведение на служител на изпълнителя по договора. Отговорността на
първоначалния възложител би могла да се изключи ако се установи, че
съгласно сключения договор, организацията на възложената работа,
ръководството и контролът й изцяло се осъществяват от предприятието -
изпълнител (и превъзложител). Ако тези действия са осъществявани
съвместно и от двете предприятия, отговорността за непозволено увреждане е
и на двете (вж. - т. 3 от ППВС № 17/1963 г.).“. Отнесено към настоящият спор
този извод на ВКС сочи, че доколкото общината изцяло е възложила обема от
дейности за провеждането на мероприятието на дружеството „Уайлдън“
ЕООД.
Предвид казаното, отговорността за изпълнението се носи от „Уайлдън“
ЕООД. В този смисъл, ако негови служители или работници са допуснали при
организирането на събитието пропуски в обезопасяването, подсигуряването и
провеждането, то тежестта да репарира вредите е за едноличното дружество.
Последното се домогва да установи, че е превъзложило дейността по
организиране на събитието на Пещерния клуб, който довод настоящият състав
не възприема. От наличните по делото доказателства не се установява
възникване на договорна връзка със сдруЖ.ето „Хеликтит“. Поканата,
8
отправена до клуба (л. 40), по своето естество е оферта за промотиране на
самото мероприятие, като няма задължителен и обвързващ характер за
участие на пещерния клуб. Той е можел да приеме или да откаже участие в
събитието, което е нямало да повлияе на хода на същото, съответно на
организацията и контрола по неговото осъществяване. Това сочи на извода, че
предвид възможността членовете на пещерния клуб да откажат участие (няма
посочен и срок, в който да се потвърди такова), то „Уайлдан“ ЕООД е
следвало на общо основание със свои действия и реализиране на свои
мероприятия да подсигури изпълнението на всички части от атракционите (в
това число въжения тролей, саловете и пр.). От тук следва, че дружеството е
било наясно с обстоятелството, че именно негов е ангажимента да подсигури
безопасността на събитието за всички участници, каквито са очертани в
прилоЖ.ята към договор – в това число и деца. Членовете на клуба на
пещерняците са били поканени до участват в мероприятието, но без
„Хеликтит“ да е поемал юридически никаква отговорност за неговата
осъществяване, още по-малко за неговата безопасност. По своето естество,
пребиваването на мястото на инцидента на П. Х. може да бъде приравнено на
обикновен участник в атракциона, макар и със специални умения. Ето защо,
доколкото не се установява възлагане от „Уайлдан“ ЕООД по отношение на
„Хеликтит“ ЕООД на дейности по изпълнение на поетите от едноличното
дружество (по силата на договора с Община Мездра) задълЖ.я, то именно
въззивният жалбоподател носи отговорност, че не е организирал
мероприятието по начин да гарантира неговата безопасност и не е подсигурил
безпроблемното ползване на атракционните съоръЖ.я и етапи от маршрута за
всеки един от участниците в събитието, в това число и доброволните такива
като членовете на пещерния клуб.
Следва да се отбележи още, че от представената покана (л. 40) по
никакъв начин не се установява „Уайлдан“ ЕООД да е изискало от Пещерен
клуб „Хеликтит“ да поеме някаква отговорност спрямо предстоящото събитие
досежно неговата организация и провеждане. Обратно – подчертано е, че
участието е на доброволен принцип, като с офертата си „Уайлдън“ ЕООД
предоставя възможност на пещерното сдруЖ.е да рекламира своята дейност
пред местната общност. Освен това в поканата е вписано, че самото дружество
предвижда монтаж и тестване на предвидените въЖ. атракции над река Искър
на 29.06 (петък) и ******** г. (събота), а на терен ще има спасителни жилетки
9
и моторна лодка, като е указано за всеки желаещ да участва да осигури
лична екипировка и да разполага с ниво на завършен курс за „Техника на
единичното въже“. Това отразяване на предвидените мерки за безопасност
налага извода, че дружеството е предприело само действия по осигуряване на
безпроблемното провеждане на събитието, като е информирало пещерния
клуб, като участникът в него, какви мерки вече са взети и какви условия са
предвидени за участниците.
Не може да бъде игнорирана отговорността на жалбоподателя при
съобразяване на твърдението, че в уговорените мероприятия не са били
предвидени дейности, свързани с плаване по вода, а процесният сал е следвало
да се движи над нея по „въжен тролей“. Както се установи, процесният сал не
е бил обезопасен като съоръЖ.е въобще и е без значение, че той не е бил
предвиден за плаване по вода. Устойчивостта на съоръЖ.ето е била
изключително слаба и несъобразена с идеята за превоз на хора – това се
установява от приетата СТЕ (л. 228 и сл.), където е посочено, че няма проектна
документация за изграждането на въжетролея, предвижданото стоманено
въже не е било монтирано, а за наличното текстилно няма никакви данни
относно материалът, носимоспособността му и пр. Както е посочено в отговор
на въпрос № 5 (л. 229) въпросният сал не е отговарял на изискванията за
безопасност, не е бил подсигурен против преобръщане, не са били взети мерки
срещу падане на пътуващите в него извън очертанията му, което се установява
и от свидетелските показания (св. А. А.), които са установили, че салът е
нестабилен и се накланя. Тези пропуски са нарушили изискванията, посочени
от вещото лице, в чл. 6 от Наредба № V-12-707 от 15.11.2013 г. за условията и
реда за устройството, безопасността и техническите изисквания към
съоръЖ.ята, поставени в увеселителнии обекти (какъвто е процесния
атракцион по смисъла на т. 71 от § 5 ЗУТ), според който съоръЖ.ята не трябва
да създават опасност за потребителите. Ето защо салът е съставлявал
източник на опасност и без да е бил приведен за двиЖ.е в реката.
На следващо място - „Уайлдън“ ЕООД твърди, че не е имало задълЖ.е
да инструктира лицата, които ще изграждат съоръЖ.ето, висящо над водите на
р. Искър. Дори да се приеме, че дружеството не е било обвързано с подобно
поведение, това по никакъв начин не игнорира отговорността му да подсигури
пълната устойчивост, а от там и безопасност на конструкцията.
10
Несъстоятелна е тезата, че жалбоподателят няма компетенции по
изграждането на въженото съоръЖ.е и не е бил ангажиран с тази дейност.
ПрилоЖ.ята към подписания с общината договор ясно сочат, че част от
атракционите, за които „Уайлдън“ ЕООД е оферирал общината, съставлява и
„тролей“ от южна крепостна стена до плитката част на реката, като
участниците акостират във водата. В тази връзка следва да се приеме, че след
като е предложило да се извършва процесната дейност, то дружеството е
поело отговорност по подсигуряването на декларираното високо ниво на
безопасност в контролирана среда на провеждане. Както се посочи, тази
отговорност не е превъзложена на пещерния клуб надлежно. Вярно е, че и
самият клуб е следвало да инструктира своите участници, но това не игнорира
отговорността на „Уайлдън“ ЕООД спрямо всички участници в събитието.
От СТЕ (л. 232) се установява, че на мястото на събитието е имало
осигурена спасителна моторна лодка, но тя не е била в режим на готовност,
като едва след инцидента е била приведена в двиЖ.е, а това е забавило
спасителната операция спрямо падналия във водата пасажер.
Дори да се установи, че лицата, които са изграждали съоръЖ.ето не са
имали нужната квалификация (както твърди жалбоподателя), това по своето
естество е пропуск, допуснат от самото дружество, доколкото твърди, че то е
възложило работата на членовете на клуба. В СТЕ (л. 230 и сл.) е посочено, че
П. Х. е разполагал със сертификат за пещерняк, но в нормативната база,
регулираща пещерното дело няма предвидени дейности свързани с
изграждане и подготовка на съоръЖ.я и атракционни от типа на въжения
тролей.
На последно място следва да се изтъкне и друга особеност, относима
към конкретните събития. Към момента на провеждане на събитията регионът
е бил в условията на затруднени и опасни метеорологични условия, знак за
което е и обявеното преди мероприятието бедствено полоЖ.е. Наличието на
този ноторно известен факт е следвало да заостри вниманието на
организатора на атракциона за да извърши съответни проучвания относно
повишеното ниво на реката и засиления натискът на увеличеното количество
оточни води, респ. да предприеме допълнителни дейности по подсигуряване
на безопасността на провежданото събитие. Според СТЕ придошлата
пълноводна река е способствала за инцидента, тъй като е предизвикала
11
неустойчивост на сала, който под натискът на водните маси е загубил
стабилност и се е ротирал. Буйният приток на големото количество вода
(който е бил известен като факт, преди организирането на събитието) е
следвало да бъде предвиден като фактор, при полагане на грижата на добрия
стопанин, и да се извърши реорганизация на атракционна в съответствие с
променените условия. Този повишен риск не е бил съобразен и падналият във
водата пасажер е бил отнесен от реката, а в последствие и намерен мъртъв.
При горните мотиви следва да се приеме, че се установяват всички
елементи на гаранционно обезпечителната отговорност за жалбоподателя.
Относно размера на обезщетението въззивният жалбоподател не е изложил
конкретни оплаквания. За пълнота следва да се посочи, че въззивният съд
споделя аргументацията на първостепенния относно всички фактори,
определящи разбера на обезвредата – възрастта на ищците (двама от които
деца), възрастта на загиналия, установените близки отношения между тях,
тежката травма преживяна от внезапната загуба на партньор и баща,
установените от СПсЕ психоемоционални състояния на фактическата съпруга
и децата, свидетелските показания, които са удостоверили високият
интензитет на преживени емоционални щети, силен стрес, болка и мъка.
Отново за пълнота следва да се посочи, че пред първата инстанция
въззивният жалбоподател не е въвел свое възраЖ.е за съпричиняване, нито е
поддържал такова пред настоящата инстанция. Въпреки това следва да се
посочи, че по делото не се установява наличието предходна травма или на
алкохолна консумация от П. Х. да е предпоставило пряко настъпването на
смъртта, нито че неизползването на жилетка е предизвикало леталния изход
(останалите участници също са били без жилетки, но са оцелели).
Предвид всичко казано по-горе настоящият състав приема, че
постъпилата въззивна жалба се явява неоснователна и следва да бъде
отхвърлена, а атакуваното решение – потвърдено в обжалваната част.
Определение по чл. 248 също следва да се потвърди частично. Няма
релевантно правно основание или задълЖ.е за съда, по силата на което той да
извършва разпределение на разноските на насрещната страна между ищците,
още повече че в случая се касае до плащане на такива от родител и
непълнолетни деца, представлявани от същия. Що се касае до частта, в която в
тежест на ищците са възлоЖ. разноски за общината в допълнителен размер от
12
6000 лв., определението следва да се отмени. Съдът намира за основателно
възраЖ.ето за прекомерност, тъй като извършените процесуални действия не
съответстват на обща сума от 34 236 лв.
Разноски пред настоящата инстанция се дължат само на представителя
на ответниците по жалбата – физически лица, по реда на чл. 38 ЗА, които
съдът определя в размер на 9 830 лв.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 571 от 30.11.2023 г. по гр. д. № 11/2022 г.,
СОС, в частта, в която се ОСЪЖДА „Уайлдан“ ЕООД на основание чл. 49,
вр. чл. 52 от ЗЗД, да заплати на А. Л. М. сумата от 90 000 лв., на К. П. Х.
(представлявана от нейната майка и законен представител А. Л. М.) сумата от
110 000 лв., и на Д. П. Х. (представляван от неговата майка и законен
представител А. Л. М.) сумата от 110 000 лв., като обезщетения за
неимуществени вреди от смъртта на П. Г. Х. (фактически съпруг и баща),
предизвикана от инцидент на ******** г., ведно със законната лихва от
04.07.2018 г. до окончателното й изплащане.
В останалата част решението е влязло в сила.
ОТМЕНЯ определение № 131 от 22.02.2024 г., гр.д. № 11 от 2022 г., в
частта, в която се осъждат А. Л. М., К. П. Х. и Д. П. Х. да заплатят на
Община Мездра допълнително разноски от 6000 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на А. Л. М., К. П. Х. и Д. П.
Х. срещу определението № 131 от 22.02.2024 г. по чл. 248 ГПК в останалата й
част.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13