Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.София,
… декември 2019 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд,
ТО, 6-6 състав, в публичното заседание на пети ноември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛЕНА РАДЕВА
с участието на съдебен
секретар Кирилка Илиева, след като изслуша докладваното от съдията Радева
т.д.№916 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно
основание чл.25, ал.4 и ал.6 ЗЮЛНЦ.
В исковата си молба ищецът „ П. - ЕЛ“ ООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, чрез адв.А.Б., със съдебен адрес ***,
твърди, че е в членствена връзка с ответника сдружение с идеална цел „К.ЗА Р.НА
Е.Е.Р.И А.Е.ЗА Д.И С.“, учредено през
2013 година. Твърди, че има качество на учредител на ответника и е член на
сдружението и към момента на подаване на исковата молба .Твърди, че на
10.04.2013г. е проведено ОС на ответната сдружение, на което е взето решение за
изменение и допълнение на устава му, избран е УС, в чийто състав е включен Е.К.Е..
Твърди, че през октомври 2014 година е получил по пощата писмо, съдържащо копие
от протокол от ОС на ответника,
проведено на 23.09.2014 година, от който документ е разбрал, че Е.Е. е
освободен като член на УС по негова молба, а от самия Е.Е. разбрал, че не е
подавал молба до УС, както и че не е уведомяван, че ще се състои заседание на
управителното тяло на 20.07.2014 година, а също и че не е присъствал на това
заседание.Твърди, че взетото решение за освобождаване на Е.К.Е. е
незаконосъобразно, тъй като е взето в противоречие с действия устав на
сдружението, който изрично регламентира основанията за освобождаване на член от
управителното тяло на сдружението и моли това решение да бъде отменено като незаконосъобразно.
В срока за отговор ответникът по делото, сдружение
с идеална цел „К.ЗА Р.НА Е.Е.Р.И А.Е.ЗА Д.И С.“, със седалище и адрес на
управление ***, чрез адв.М.Г., оспорва предявените искове да са допустими. Прави
възражение за недопустимост на
предявените искове е липсата на интерес за ищеца, тъй като кореспонденцията
между ищеца и ответника сочи, че именно управителят на ищцовото дружество е
поискал изключване на Е.Е. / съпруг на управителя на ищеца/, тъй като участието
на Е.Е. в УС на ответника създава затруднения на ищеца и на самия Е. във връзка
с попълване на декларациите за свързаност на „Б.“ ООД в участие в европроекти. Липсата
на интерес от предявяване на отменителния иск касателно изключване на Е. от УС
на сдружението произтича от това, че Е., а не ищеца може да иска това, а
предявяването на подобен иск от ищеца е упражняване на чужди права. Липсата на
интерес от предявяването на този иск е и поради това, че решенията на управителното
тяло се оспорват пред ОС, а не пред съда. Моли съда да прекрати производството
по делото, като установи основателността на тези възражения.
По основателността на предявените искове – оспорва
твърдението, е Е.Е. не е подавал молба за напускане, като твърди, че характер
на такава молба има протоколът от 20.07.2014 година, обективиращ изявлението на
този член на УС за прекратяване на връзката му с дружеството.Счита, че е
ирелевантно дали е налице подадена молба за напускане или не, от страна на Е.Е.,
тъй като в правомощията на ОС е въпросът относно това, с кои правни субекти
дружеството да е в мандатни правоотношения. Липсват законови изисквания, както
и такива, уредени с дружествения акт, които са сочат основанията за освобождаване
на членовете на УС. Моли съда, ако приеме, че претенциите са допустими, да ги
отхвърли поради неоснователността им и присъди на ответника разноските по
делото.
Съдът, преценявайки събраните по делото
доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:
На 27.11.2014 година е постъпила искова молба в
СГС, обективираща предявените от ищеца отменителни претенции по чл.25,
ал.4 ЗЮЛНЦ, за отмяна на решения на ОС
на ответника, проведено на 23.09.2014 година.
По делото няма спор, че ищецът е в членствена
връзка с ответника.
Въпросът относно допустимостта на иска с правно
основание чл.25, ал.4 и 6 ЗЮЛНЦ, касателно взето решение от ОС, проведено на
23.09.2014 година за освобождаване на Е.Е., в контекст на спазен срок за
предявяване на отменителната претенция, е решен с постановеното от ВКС
определение № 266/25.06.2019 година по ч.т.д.№977/2019 г.
По възражението за липса на
интерес от предявяване на иска, касателно участието на Е.Е. в управителното
тяло на ответника, с оглед, че промяната в неговия персонален субстрат е
станала въз основа на искане на ищеца, чрез органния му представител, който е в
брачно правоотношение с Е..
Касационната инстанция
последователно приема, че в производството по чл.74 ТЗ на служебна проверка, като абсолютна
положителна процесуална предпоставка за правото на иск, подлежи не правния интерес, който принципно съществува при законодателно
уредените конститутивни искове, а наличието на активна легитимация за ищеца,
изразяваща се в притежаване на качеството съдружник или акционер в дружеството,
чиито решения на общото събрание се атакуват с иска за отмяна. Изхождайки от тази постановка на въпроса, независимо от посочените
разлики в правните субекти , страни в процесуалната връзка в двете производства – тези по чл.74 ТЗ и
тези по чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ, настоящият състав на съда приема, че в това
производство не следва да преценява наличие на интерес от предявяване на
отменителния иск, а само и единствено наличие на членствената връзка между
ищеца и ответника, за съществуване на която страните не спорят. Ето защо
възражението за недопустимост на част от съдебно заявените претенции, поради
липса на интерес се явява неоснователно.
По възражението за
недопустимост на претенциите, тъй като същите представляват злоупотреба с
право.
Както е посочено и по- горе, безспорно е, че
ищецът е в членствена връзка с ответника и поради това същият разполага с
гарантирана му от закона възможност да упражни потестативното си право по
гарантиран от закона ред – чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ. Ищецът е упражнил надлежно
правото си, чрез предявяване в законоустановения срок отменителни претенции,
като е поискал от съда да отмени посочените от него и взети от ОС на ответника,
проведено на 23.09.2014 година, решения. Посочил е основания за това – наличие
на процесуална незаконосъобразност при свикване на ОС и материалноправна
незаконосъобразност на решението за промяна в персоналния субстат на неговия
управителен орган. Чрез предявените претенции ищецът брани своите членствени
права и е поискал съдебен контрол относно законосъобразността на взетите
решения от върховния орган на сдружението, в което членува. Няма забрана
потестативното право да се упражни и от лице, което е в брачно правоотношение с
член на управителното тяло на ответника. Злоупотребата
с процесуални права се състои в упражняването им в противоречие с тяхното
социално предназначение, като обикновено реално преследваната цел е шиканиране
на процеса, извличане на някаква неоправдана полза от съответното съдопроизводствено
действие или желание да се навреди другиму. Не следва да се приравнява
злоупотребата с право с въпроса за основателност на иска. Злоупотребата с
процесуално право е пряко свързана с добросъвестността. Действително се
установява, че между ответника и ищеца е водена кореспонденция, свързана с
възможността съпругът на управителя на ищеца да бъде освободен от длъжността си
член на УС на ответника, но въпросът е не дали това се е случило, а дали се е
случило законосъобразно. Ето защо настоящият състав, с оглед на признатото на
ищеца членствено правоотношение с ответника – сдружение, същият разполага с
потестативно право да иска отмяна на решения на ОС на сдружението, поради това,
че същите противоречат на закона и устава. Поради това настоящият състав на
съда приема, че предявяването на отменителните искове по чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ не
представлява злоупотреба с право, още повече, че не се установява, че тези
процесуални права се упражняват във вреда на ответника.
Поради
изложеното намира и това правопрекратителното възражение за неоснователно.
При
изложеното приема, че възраженията на ответника за недопустимост на исковете се
явяват неоснователни и съдът няма основание да прекрати производството.
По
основателността на предявения иск.
От
фактическа страна съдът констатира следното:
Съобразно
представеният по делото дружествен акт, действал към момента на свикване на ОС
на ответника, проведено на 23.09.2014 година, органът, който следва да свика ОС
е управителният съвет на сдружението- чл.26, ал.1, предл.1 от устава.
Правомощията на управителното
тяло са регламентирани с разпоредбите на чл.32 и сл. от устава. Нормата сочи,
че УС се състои от трима души, които може и да не са членове на сдружението и
те се избират от ОС на ЮЛ за срок от 5 години, а членовете на УС „излъчват“
единодушно председателя на УС, който осъществява представителните функции на
сдружението. От представения по делото устав на ответника, действащ
към момента на вземане на атакуваните от ищеца решения от общото събрание на
сдружението се установява, че органи на сдружението са общото събрание и
управителният съвет (чл.24 от устава).
Управителният съвет на сдружението е оперативен
орган, който се състои от три физически лица, които може да не са членове на
сдружението- председател и двама членове, които се избират от общото събрание
за срок от 5 години с явно гласуване и мнозинство, повече от половината от
присъстващите - чл.32 от устава.
Съобразно разпоредбата на чл.33 от дружествения
акт мандатът на член на УС и председателя се прекратява предсрочно в следните
случаи: по негово писмени искане; при трайна фактическа невъзможност да
упражнява задълженията си или при поставянето му под запрещение ; при действие
в разрез със задълженията, предвидените в този устав и при отсъствие от повече
от половината от заседанията на УС за период от 6 месеца, считано от датата на
встъпване в длъжност.
Твърдението в исковата молба е, че взетото решение от върховния
орган на сдружението за освобождаване на Е.Е. като член на управителното тяло
на ответника е незаконосъобразно, поради противоречието му с устава на
сдружението.
Чл.35 на устава сочи, че заседанията на УС
са редовни, ако всички членове са били редовно поканени и присъстват повече от
половината от тях, като заседанията се свикват от председателя на УС, който ги
ръководи. Разпоредбата на чл.36а, ал.2 от устава сочи, че УС взема решенията си
с единодушие, а ал.3 дава възможност съставените по чл. 36а, ал.2 протоколи,
обективиращи решенията от заседанията на управителното тяло, членовете на
сдружението да се запознават с тях, както и членовете на УС, да получава
преписи и извлечения от тях. Алинея 4 на цитираната разпоредба дава възможност
УС да взема решения и неприсъствено, ако протоколът от проведеното заседание
бъде подписан без забележки и възражения от всички членове на УС.
По делото е представен протокол от заседание на УС
на ответника, проведено на 20.07.2014 година, отразяващ, че на това заседание
са взели участие всички членове на УС на ответника. Документът обективира
взетите решения от управителното тяло на ответното сдружение: приемане на
годишен отчет за 2013 година; промяна в адреса на управление на сдружението;
освобождаване на член на УС Е.Е. по негова молба по чл.33, ал.1 от устава и
освобождаването му от отговорност; избор на нов член на УС – В.Х.О.; промени в
устава на сдружението и разни. Документът носи подписите на членовете на УС.
Във връзка с оспорване автентичността на този
документ, от страна на ответника, съдът е допуснал изслушване на СГрЕ, която да
се произнесе дали подписът, положен на документа от 20.07.2014 година е
идентичен с подписите, положени от Е. на протокол от заседание на УС, проведено
на 29.05.2014 година и подписа, положен от него на документ, представен от
сдружението при негово първоначално вписване в регистъра, воден от СГС.
Вещото лице
Д.К.В. е направило извод, че подписите на трите документа не са
идентични, макар да е констатирало, че трите подписа, съдържат констатирани
различия и съвпадащи индивидуализиращи отделни признаци на подписите, които не
са достатъчни за извод, че трите подписа са положени от едно и също лице или са
положени от различни лица. Вещото лице, обсъждайки констатираните различия в
конфигурацията и транскрипцията, както и в индивидуализиращите частни признаци,
е направило заключение, че изследваните подписи са несъпоставими, но
констатираните разлики и съвпадащи индивидуализиращи белези са недостатъчни за
извод дали тези подписи принадлежат и са положени от едно и също лице.
Допусната допълнителна експертиза, касателно това
дали процесният документ носи подписа на Е.Е., не е извършена, тъй като ответникът не е внесъл депозит за
вещо лице. Ето защо настоящият състав приема, че в частта касаеща подписа на
члена на УС Е.Е. документът е неавтентичен. В логическа връзка с тези
изводи на вещото лице са и дадените
свидетелски показания от самия Е.Е., който чистосърдечно признава пред съда, че
веднъж е виждал представляващия ответника - при учредяване на сдружението,
никога не е подписвал никакви протоколи и не е взел участие в работа на
управителното тяло на ответника. Свидетелят заявява, че не е имал никакви
контакти с УС – лист 132 от делото. Знаел е, че е член на управителното тяло,
но не е участвал абсолютно никога в неговата дейност. Ето защо съдът приема, че
протоколът, обективиращ решения на УС, взети на 20.07.2014 година не носи
подпис на Е.Е..
Няма спор, че на 20.07.2014 година е проведено
заседание на УС на сдружението в състав Р.Г., П.Г., за което членът на този
орган Е.Е., няма доказателства да е присъствал и да е положил и подпис на
протокола от проведеното ОС. Ето защо настоящият състав на съда не приема
тезата на ответника, че е налице изразена лично воля от члена на УС Е. за
освобождаването му от състава на управителното тяло.
По отношение на това, че управителят на настоящия
ищец е поискал Е. да бъде освободен.
Дори и да се приеме, че е налице такова
желание на управителя на ищеца, който е в брачно правоотношение с Е.Е., то това
желание, според разпоредбата на дружествения акт не води да прекратяване на мандатното
правоотношение на Е. със сдружението. Това е така, тъй като желанието на
управителя на ищеца Е. да бъде освободен като член на оперативния орган на
сдружението е лично негово и не замества волята на самия Е..
Дори да се приеме, че това изявление е в резултат на фактическа доминация в
брачното правоотношение на представляващия настоящия ищец, то това не е
основание да се приеме, че доминантът има право да прави изявления от името на другата
страна в брачното правоотношение. Подобен довод не може да бъде извеждан и от
факта, че настоящият ищец е представлявал Е. в друг формат.
В
тежест на ответника е да установи при пълно и главно доказване някой от ФС,
уредени с нормата на чл.33 от действащия към този момент устав на сдружението,
с която по лимитативен начин е регламентирана възможността за освобождаване на
член на управителния съвет на ответното сдружение. От събраните по делото
доказателства не се установява по никакъв начин, че е осъществена подобна
хипотеза. Поради това съдът намира, че взетото решение от ОС, проведено на 23.09.2014
година, за освобождаване на Е.Е. като член на УС противоречи на
материалноправната уредба, на чл.33 от действащия устав, поради което се явява
незаконосъобразно.
Ето защо съставът на съда приема този иск за
основателно предявен и като такъв следва
да бъде уважен.
По разноските.
Същите следва да бъдат разпредели между страните
на база нормата на чл.78, ал.3 ГПК.
Ищецът е представил списък с разноски, включващ в
себе си заплатено в брой адвокатско възнаграждение от 500лв. Поради
своевременно направено искане за присъждане на тези реални разходи на страната,
съдът намира, че това искане следва да се уважи и ответникът следва да бъде
осъден да понесе разходите на ищеца по тази претенция.
При изложеното съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ, на основание чл.25, ал.6 и ал.4 ЗЮЛНЦ
решение, взето на 23.09.2014 година от общото събрание на ответника сдружение с
идеална цел „К.ЗА Р.НА Е.Е.Р.И А.Е.ЗА Д.И С.“, със седалище и адрес на
управление ***, за освобождаване на Е.Е., като член на управителния съвет на
сдружението.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сдружение с
идеална цел „К.ЗА Р.НА Е.Е.Р.И А.Е.ЗА Д.И С.“, със седалище и адрес на
управление ***, да заплати на „ П. - ЕЛ“ ООД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление ***, разноски по делото в размер на 500лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в
2-седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: