О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №82
……………………………….гр.Бургас
Бургаският апелативен съд, търговско отделение, в закрито заседание , в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Нели Събева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Зъбова-Кочовска
Христина Марева
Като разгледа докладваното от съдия Зъбова ч.т.дело № 52 по описа за
Производството по делото е по чл.274, ал.1, т.2, вр. чл.396 от ГПК.
Образувано е по частната жалба
на ответника по т.д. №3/2019г. по описа на Окръжен съд Ямбол- П. П. П. , с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Я., ж.к. „З“, № 14, вх. А, ет.1, ап.2, чрез
процесуален представител адвокат М. от САК, със съдебен адрес и такъв за
призоваване: гр. С., ул.“С“, № 4, вх.1, ет.4, ап. 6, подадена срещу определение
№9/07.01.2019 г., постановено по горното дело, с което Окръжен съд Ямбол е
допуснал на основание чл.389 и сл. от ГПК обезпечение на иска, предявен от
ищеца „Т“ А. срещу П. П. П. с правно основание чл. 240, ал. 2 ТЗ, за сумата
100401, 51 лв. главница, представляваща обезщетение за имуществени вреди,
виновно причинени на дружеството от ответницата в качеството й на негов законен
представител в периода 01.01.2017 г.- 05.09.
Жалбоподателят счита обжалвания съдебен акт за неправилен и незаконосъобразен, поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Счита, че не само липсват предпоставките за налагането на посочените от ищеца обезпечителни мерки, но е налице очевидна свръхобезпеченост при допускането им, както са поискани. Моли за отмяна на атакуваното определение и обезсилване на издадената обезпечителна заповед и ангажира допълнителни писмени доказателства. Конкретните оплаквания са за липсата на изискуемите от закона предпоставки за допускане на поисканото обезпечение. Сочи се, че съдът го е постановил без да изложи мотиви, без анализ на приложените към исковата молба доказателства, които при това не са били надлежно заверени от ищеца или негов представител, без да изиска представянето на парична гаранция, без ищецът да е изразил готовност за внасянето на такава. Страната счита, че искът не е подкрепен с достатъчно убедителни писмени доказателства, които да обосноват извод за вероятната му основателност, дори приема, че той е очевидно неоснователен, като оспорва твърденията, че подробно описаните в исковата молба сделки са били сключени еднолично от П. П. в качеството й на изпълнителен директор без да информира Съвета на директорите и без негово решение и от това са произтекли вреди за дружеството. Позовава се на договора за управление, в насока,че такова решение не се е изисквало за сключването на сделките и противопоставя писмени доказателства за взето решение за част от тях, а също така твърди, че липсват вреди, които търговецът да е претърпял от действията й. Изложени са подробни съображения в тази насока. Освен това П. се позовава на факта, че е освободена от отговорност за дейността си през 2017г. Възразява и срещу това, че съдът е обосновал налагането на мерките с негодни доказателства- като частна експертна оценка на машините и интернет сайтове за цена на машини. Позовава се на удостоверения за застрахователните стойности на продадените челен товарач, автокран и валяк, с което се домогва да установи, че машините са продадени съобразно тези стойности. Оспорва представената оценка на външен оценител с твърдения за неспазване на БСО (Българските стандарти за оценяване в сила от 01.06.18г.) и с доказателства за ниската балансова стойност на активите и счетоводното им отразяване в дружеството, както и предвид изтеклия им амортиза-ционен срок. Възразява срещу твърденията за вреди, произтекли от неправомерно „превъзлагане“ на СМР на подизпълнители на цени, значително по-високи от тези, които Обединение Ямбол е получило от възложителя АПИ по основния договор РД-38-7 от 27.11.14г. и твърди реализиране на печалба. Възразява и срещу основателността на претенцията за обезщетение, произтичаща от сключването на четири договора за извършване на гаранционни ремонти, във връзка с два по- рано сключени договора за възлагане на обществена поръчка от община Л. за извършване на СМР(ремонт на улици) в гр. Л., по съображения, че след изтичането на четиригодишния гаранционен срок авансово извършените по тях плащания били върнати на дружеството- ищец, но не заради симулативност на договарянето, а поради липсата на оплаквания на възложителя от дефекти по ремонтната дейност в рамките на същия гаранционен срок, заради което ищецът не можел да претендира като вреди даже изтеклите върху авансово платените суми законни лихви.
На следващо място жалбоподателят е твърдял и свръхобезпеченост на ищеца по делото, т.к. съдът е допуснал възбраната на два недвижими имота без данни за данъчните им оценки или стойност на придобиване по нотариални актове, както и запор на всички банкови сметки на ответницата в общо пет търговски банки и не е съобразил, че още при сключването на договора за управление с ищцата е била задържана внесена от нея парична гаранция срещу евентуално увреждане на дружеството в размер на 21 000лв., съгласно изискванията на чл.240, ал.1 от ТЗ, която не е приспадната от цената на заявената претенция.
В срок е постъпил писмен отговор на частната жалба, подаден от ищеца по т.д. №3/2019г. по описа на Ямболски окръжен съд и ответник в настоящото производство- „Т“ А. , с ЕИК ****, с предишно наименование „П“ А. , със седалище и адрес на управление: гр. Я., ул. „д-р П. Б. “, № 2, ет.3, представлявано от изпълнителен директор М. , със съдебен адрес: гр. С., ул.“З“ 16а, офис 12, Адвокатско дружество „В“.
В отговора частната жалба се сочи за неоснователна и недоказана, а допуснатите обезпечителни мерки се считат за необходими и съразмерни с цената на иска, като се моли обжалваното определение да бъде потвърдено от въззивната инстанция. Въведени са конкретни възражения срещу оплакванията в жалбата, сочени за неоснователни.
Възразява се срещу оспорването
на представените с исковата молба доказателства като недостоверни и срещу
твърдението за „свръхобезпеченост“ на заявената
претенция. Страната заявява, че потвърждава истинността на горните и намира, че
съдебният състав правилно ги е счел за убедителни, като е заключил, че без
допускането на обезпечителните мерки за ищцовото
дружество би било невъзможно или може да се затрудни съществено привеждането в
изпълнение на евентуално осъдително решение. Видно от приложената с исковата
молба справка за притежаваните от ответницата недвижими имоти ставало ясно, че
върху жилищния имот вече има учредена ипотека в полза на банка ОББ А. , а за
наличностите по банковите сметки на ответницата към момента на подаване на
исковата молба не е имало никакви доказателства. Страната признава, че е
задържала гаранция за „добро управление“ по договора с ответницата в размер на
21000 лв., както и че винаги е имала готовност да представи парична гаранция в
определен от съда размер в подкрепа на поисканото обезпечение, при преценка, че
представените доказателства за основателността на исковата молба и
съществуващата обезпечителна нужда са недостатъчни. Оспорва твърдението на
ответницата, че била освободена от отговорност за дейността си като управляващ
и законен представител на дружеството за процесния по
делото период от време. Твърди, че част от увреждащите сделки са сключени,
респективно разпореждането с активи или средства на дружеството по тях е
ставало през
Въвежда конкретни възражения и срещу доводите на жалбоподателя за неоснователност на заявената претенция за обезщетение, като анализира представените по делото доказателства. Оспорва като неподписан от всички членове на СД и антидатиран(съставен за целите на настоящия процес) представения от жалбоподателя протокол от заседание на СД на дружеството от 22.12.17г., като въвежда доводи за лична обвързаност на П. П. с друг член на СД и ангажира доказателства в такава насока. Оспорва като неподписан от останалите членове на назначената комисия за инвентаризация на ДМА и доклада на инж. К. М. Представя доказателства.
Проверката на Апелативен съд Бургас сочи частната жалба за редовна, т.к. има предвидените от закона форма, съдържание и приложения. Тя е подадена в рамките на преклузивния законов срок, от лице с право на жалба, против акт, подлежащ на самостоятелен инстанционен контрол и пред надлежната по правилата на функционалната подсъдност инстанция, поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, а съображенията на съда за това са следните:
Търговско дело №3/19г. по описа на Ямболски окръжен съд е образувано по искова молба с правно основание чл. 240, ал. 2 ТЗ, подадена от„Т“ А. против П. П. П. – бивш изпълнителен директор на същото дружество, за сумата 100401, 51 лв. главница, представляваща обезщетение за имуществени вреди, виновно причинени на дружеството от ответницата в качеството й на негов законен представител в периода 01.01.2017 г.- 05.09.2018 г., чрез сключването в същия период на увреждащи търговеца неизгодни сделки еднолично, като се претендира и законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба в съда, до окончателното й изплащане.
С исковата молба е поискано на основание чл.389 от ГПК допускането на мерки, обезпечаващи претенцията: налагане на запор върху банковите сметки на ответника в У. Б. А. , П. А. , Р. А. , Банка ДСК AД и ОББ А. , както и възбрана върху следните недвижими имоти: самостоятелен обект в сграда с предназначение жилище-апартамент с площ по документи 88 кв.м., ведно с таван № 9 с площ от 25 кв.м., находящ се в гр. Я., ул. „Д“, бл.*, вх. Е, ет.5, ап.180, върху което на 29.01.2018г. е вписана договорна ипотека в полза на ОББ А. и поземлен имот, представляващ УПИ *, с площ по документи 968 кв.м., находящ се в с. Б., област Ямбол, община Т..
С обжалваното тук определение молбата е изцяло уважена и обезпечението е допуснато, както е поискано.
Апелативен съд Бургас намира обжалвания акт за правилен.
За да допусне обезпечение на заявен иск, съдът трябва да установи, че са налице кумулативно следните предпоставки: 1) искът да е допустим и вероятно основателен, 2) да съществува интерес от обезпечаването /обезпечителна нужда/, т. е. без него за ищеца да бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по евентуално уважаващо иска решение и 3) обезпечителната мярка да е подходяща и съответна на заявената обезпечителна нужда.
От исковата молба по делото е видно, че заявената осъдителна претенция на дружеството-ищец спрямо негов бивш изпълнителен директор и законен представител, с твърдението за нанесени от лошото му управление чрез сключване на конкретни неизгодни сделки имуществени вреди, чието обезщетяване се дири, е допустима, т.к. Търговският закон предвижда такова субективно материално право на юридическото лице, защитимо по съдебен ред, с осъдителен иск.
Представените още с исковата молба писмени доказателства, както и тези, които е приложил ответникът по делото към настоящата частна жалба, са достатъчни според този съд, за да обосноват преценката му за вероятната основателност на заявения иск, за чието обезпечение се моли. Съдът намира, че не следва да обосновава извода си за спорното право в контекста на настоящото производство, чиято цел не е разрешаването му със СПН, като навлиза в по-пространен и задълбочен анализ на представените доказателства, както и да обсъжда възраженията на страните по тяхната достоверност или да излага конкретни мотиви по съществото на спора, които биха могли да го предрешат.
Обезпечителната нужда, която се твърди от ищеца е също доказана, с оглед цената на заявения иск в съпоставка с представените пред съда доказателства за имотното състояние на ответницата. От тях е видно, че тя притежава два имота- самостоятелен апартамент в гр. Я. от 88 кв.м., ведно с прилежащ таван- вече ипотекиран в полза на друг кредитор- банка и парцел **** с. Б., за който няма данни да е застроен.
Жалбоподателят не е ангажирал никакви доказателства за данъчната оценка на възбранените си имоти, нито за действителното съдържание на запорираните си банкови сметки, с което да подкрепи възраженията срещу допуснатите с определението на първата инстанция мерки, че са довели съвкупно до свръхобезпеченост на иска. Затова въпреки липсата на конкретни данни за съдържанието на банковите сметки на ответницата и за данъчната оценка на двата й възбранени имота към датата на допускането на обезпечението, което с оглед естеството и целта на обезпечителното производство и налагащата се от това бързина за неговото развитие, е било невъзможно за молителя, и въпреки безспорното за страните обстоятелство, че по клауза от договора за управление, сключен между П. П. и ищцовото дружество тя е внесла парична гаранция от 21 000лв., обезпечаваща евентуални вреди от лошото й управление, въззивната инстанция не приема за основателни и не споделя оплакванията за свръхобезпеченост на заявената претенция. Те остават недоказани от носещата тежестта за това страна.
В допълнение към горното, настоящата инстанция преценява, че поисканите и наложени от първата инстанция обезпечителни мерки върху имуществото на ответницата са напълно адекватни на дирената в производството защита на ищеца, целящ да гарантира събирането на исковата сума при евентуално уважаване на осъдителната му претенция против П. , за изплащане на парично обезщетение в заявения размер.
В обобщение на горните констатации и т.к. според този съд са налице предвидените в чл.391 от ГПК предпоставки за допускането на поисканото обезпечение, без да се налага представянето на парична гаранция в определен от съда, съгласно чл.180 и чл.181 от ЗЗД размер, обжалваното определение № 9/07.01.19г. по т.д. 03/19г. по описа на Окръжен съд Ямбол, следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Мотивиран от горното, Апелативен съд Бургас
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 9/07.01.2019 г., постановено по т.д. № 3/2019 г. по описа на Ямболски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: