Решение по дело №2533/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3834
Дата: 18 октомври 2022 г.
Съдия: Симона Иванова Углярова
Дело: 20221110202533
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3834
гр. София, 18.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
при участието на секретаря БРАНИМИРА В. ИВАНОВА ПЕНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно
наказателно дело № 20221110202533 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. Д. Ж., ЕГН **********, с адрес в гр.
Самоков, ул.“Граф Игнатиев“ № 16, срещу Наказателно постановление № 21-
4332-027017/10.01.2022 г., издадено от Началник Сектор към ОПП – СДВР, с
което на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в
размер на 200 лева за извършено административно нарушение по чл. 162, ал. 1
ЗДвП.
В жалбата се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност
на издаденото наказателно постановление, като се сочи, че наказващият орган
не е взел под внимание съществени факти и обстоятелства, които са от
значение за процесния случай.
По изложените съображения се иска от съда да отмени изцяло
процесното наказателно постановление.
В проведеното по делото съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. В депозирано
по делото писмено становище се пледира за отмяна на обжалваното НП като
се изтъква, че приложената санкционна разпоредба на чл. 177, ал. 1, т. 2 от
ЗДвП не съответствала на описанието на нарушението, тъй като водачът бил
правоспособен и е управлявал МПС с издадено и валидно СУМПС на
1
Кралство Великобритания. В условията на алтернативност моли съда
атакуваното наказателно постановление да бъде изменено, като наложената
санкция бъде редуцирана до предвидения в закона минимален размер.
В хода на съдебното производство въззиваемата страна не изпраща свой
процесуален представител и не взема становище по основателността на
депозираната жалба.
Софийски районен съд намира, че жалбата е процесуално допустима,
доколкото е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
След като обсъди доводите в жалбата‚ в контекста на събраните по
делото доказателства и след като в съответствие с разпоредбите на чл. 84
ЗАНН, вр. чл. 314 НПК съдът провери изцяло правилността на атакуваното
наказателно постановление, констатира, че са налице основания за неговата
отмяна. Съображенията на съда за това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема
следната фактическа обстановка:
На 02.12.2021 г. в гр. София по ул.„Околовръстен път“, с посока на
движение от бул.“Ботевградско шосе“ към бул.“Цариградско шосе“,
жалбоподателят В. Д. Ж. управлявал лек автомобил марка "............
По същото време на ул.„Околовръстен път“ и разклона на с.Казичене, В.
Ж. бил спрян с управлявания от него автомобил за проверка от полицейски
служители при ОПП – СДВР. Последните установили, че Ж. управлява
автомобила с чуждестранно СУМПС на Кралство Великобритания с номер
.............
За последното Н. П. П. – младши автоконтрольор при ОПП – СДВР,
съставил срещу В. Д. Ж. АУАН № 374647/02.12.2021 г. за извършено
административно нарушение по чл. 162, ал. 1 ЗДвП. Актът бил предявен на
нарушителя, който след като се запознал със съдържанието му го подписал
без възражения.
В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН постъпили писмени възражения срещу
констатациите в акта.
Въз основа на така съставения АУАН № 374647/02.12.2021 г. било
издадено атакуваното наказателно постановление № 21-4332-
2
027017/10.01.2022 г., издадено от Началник Сектор към ОПП – СДВР, с което
на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер
на 200 лева за извършено административно нарушение по чл. 162, ал. 1 ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК вр.чл.84 от ЗАНН;
както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля –
актосъставител Н. П. П..
Съдът кредитира цитираната доказателствена съвкупност, доколкото
същата е еднопосочна, а и между страните няма спор по отношение на
правнорелевантните факти, като е налице спор относно приложимото право.
От показанията на св. Н. П. П. се установяват обстоятелствата по
извършената проверка, направените фактически констатации и съставянето на
АУАН. Съдът извърши внимателна преценка на тези гласни доказателствени
средства, като намери, че същите са обективни, логични и поначало
непротиворечиви, от тях се установяват констатираните обстоятелства при
проверката, твърдяното нарушение с неговите фактически характеристики,
както и обстоятелствата по съставянето на АУАН. Показанията на свидетеля
П. представляват пряк източник на доказателствена информация, доколкото
същият като актосъставител е възприел възпроизведените от него в
административнонаказателното производство фактически обстоятелства, като
съдът се довери на показанията му и ги кредитира изцяло.
Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства
са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно
изясняване на обстоятелствата по процесния случай, вкл. и за проверка на
гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите в основата
на доказателствените си изводи.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е допустима, като подадена от лице с активна процесуална
легитимация, в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност
3
на обжалваното наказателно постановление, същият дължи проверка дали
съставените АУАН и НП отговарят на процесуалните изисквания на закона. В
този смисъл следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното НП
са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона,
доколкото по делото са приложени документи, удостоверяващи
компетентността им – заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на
вътрешните работи и заповед № 8121к-13118/23.10.2019 г. на министъра на
вътрешните работи.
Същевременно, АУАН и НП са издадени при съблюдаване на
визираните в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН давностни срокове и
са връчени надлежно на санкционираното лице.
Независимо от гореизложеното обаче, настоящият съдебен състав
намира, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
като са нарушени разпоредбите на чл. 42, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от
ЗАНН, съгласно които АУАН и НП следва да съдържат пълно и точно
описание на нарушението и обстоятелствата, при което то е извършено.
Посочената като нарушена разпоредба на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП
("Българските граждани могат да управляват моторни превозни средства на
територията на Република България с чуждестранно национално
свидетелство, когато то не е издадено от държава членка на Европейския
съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското
икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария в срок до 3
месеца от датата на влизането им в страната") предполага актосъставителят и
АНО да посочат по ясен и недвусмислен начин няколко релевантни
обстоятелства: датата, срокът на валидност и държавата на издаване на
СУМПС; датата на влизане на съответния водач на територията на
Р.България. Първото е необходимо, за да се прецени дали СУМПС е издадено
от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по
Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от
Конфедерация Швейцария, в които случаи не важи изискването за
тримесечния срок по чл. 162, ал. 1 от ЗДвП. Второто – за да се установи дали
при проверката от 02.12.2021 г. на посоченото в АУАН и НП място водачът
В. Д. Ж. е управлявал с чуждестранно СУМПС повече от три месеца след
влизането му в Р.България.
4
Съпоставяйки горните изисквания с текстовите части на АУАН и НП се
установява, че водачът Ж. е управлявал единствено с чуждестранно
национално свидетелство (на Кралство Великобритания), без да е посочено
кога е издадено, каква му е валидността и най-вече кога Ж. е влязъл в
страната, за да се прецени дали към 02.12.2021 г. същият е управлявал със
съответното чуждестранно национално свидетелство повече от три месеца
след влизането му. Касае се за пропуск по описване на релевантни и
съставомерни обстоятелства в АУАН и НП, което е в нарушение на чл. 42, т.
4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, и което възпрепятства възможността
нарушителят да разбере въз основа на какви точно факти се приема, че е
осъществил състава на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП, за да реализира пълноценно
защитата си.
На следващо място, в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, АНО е
приложил спрямо въззивника санкционната разпоредба на чл. 177, ал. 1, т. 2
от ЗДвП ("Наказва се с глоба от 100 до 300 лв.:... 2. който управлява моторно
превозно средство, без да е правоспособен водач, без да притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е загубил
правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4, или след като свидетелството му за
управление на моторно превозно средство е временно отнето по реда на чл.
171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс,
или е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено"),
която не кореспондира с вменената като нарушена материалноправна норма.
В случая нито една от санкционните хипотези (неуточнена от АНО) не
покрива състава на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП, доколкото не се касае за
неправоспособен водач (същият притежава валидно СУМПС, съответстващо
за категорията), или такъв, загубил правоспособността си, СУМПС не е
временно отнето или обявено за невалидно, тъй като е било изгубено,
откраднато или повредено. Посоченото несъответствие между нарушената
разпоредба с приложената санкционна такава, също самостоятелно опорочава
правото на защита и възможността нарушителят да разбере по недвусмислен
начин правното основание за налагането на административно наказание.
Горепосочените съществени процесуални нарушения, допуснати при
издаване на АУАН и НП, самостоятелно и в своята съвкупност, са достатъчно
5
основание за отмяна на НП, поради наличието на неотстранимо нарушаване
на правото на защита. Последното от своя страна обезсмисля обсъждането на
правилното приложение на материалния закон, но като допълнение е
необходимо да бъде посочено, че по повод гореизтъкнатите процесуални
нарушения, по делото не се събраха и никакви доказателства, които да сочат
на коя дата българският гражданин В. Д. Ж. е влязъл в страната, за да се
прецени дали същият е управлявал към датата на проверката от 02.12.2021 г. с
издаденото му от Кралство Великобритания СУМПС повече от три месеца
след влизането му в страната. В тази връзка по делото е приложена справка от
Главна дирекция „Гранична полиция“, видно от която по отношение на
въззивника В. Д. Ж. е регистрирано последно излизане от територията на
страната през ГКПП Кардам шосе на 24.07.2021 г., но липсват данни на коя
дата същият е влязъл обратно на територията на Р.България, поради което и
не са налице каквито и да е категорични доказателства за осъществено
нарушение на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП.
По изложените съображения, съдът счита, че подадената жалба се явява
основателна, поради което атакуваното НП следва да се отмени като
незаконосъобразно и необосновано.
С оглед изхода на делото, жалбоподателят има право на присъждане на
направените по делото разноски. Доколкото обаче по делото не са
представени доказателства за извършване на разноски от страна на
въззивника, то такива не следва да му бъдат присъждани.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, Софийски
районен съд, НО, 15- и състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-4332-027017/10.01.2022 г.,
издадено от Началник Сектор към ОПП – СДВР, с което на жалбоподателя В.
Д. Ж., ЕГН **********, е наложено административно наказание "глоба" в
размер на 200 лева за извършено административно нарушение по чл. 162, ал. 1
ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
6
Административен съд София – град на основанията, предвидени
в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7