Решение по дело №1755/2019 на Районен съд - Ботевград

Номер на акта: 76
Дата: 13 април 2020 г. (в сила от 13 април 2020 г.)
Съдия: Катерина Въткова Ненова
Дело: 20191810101755
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

76

гр. Ботевград, 13.04.2020 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД - БОТЕВГРАД, ГО, IV-ти състав, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: К.Н.

 

при участието на секретаря Х.К., като разгледа докладваното от съдия Н. гр. дело № 1755 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

           

С исковата молба от „***“ ЕООД срещу А.С.Ч. е предявен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 1 от ТЗ  – за осъждане на А.С.Ч. да заплати на „***“ ЕООД сумата от 340 лв. – главница, представляваща непогасено задължение по Договор за кредит № *** от ***г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба (10.10.2019 г.) до окончателното изплащане на сумата.

На ***г. ответникът сключил Договор за кредит № *** с „***” ЕООД по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Отпуснатата сума била в размер на 340 лв., следвало да се погаси за 30 дни, с падежна дата 20.04.2015 г. Ответникът не изпълнявал задълженията си по договора и не ги погасявал. Начислили му се лихви за забава. На 01.02.2018 г. „***” ЕООД цедирал вземанията си по договора на ищцовото дружество „***“ ЕООД. „***“ ЕООД уведомило длъжника за извършената цесия от името на „***” ЕООД. По същество искането към съда е да се осъди ответникът да заплати на ищцовото дружество процесната сума. Претендират се и разноски.

Ответникът е получил препис от исковата молба, като в законоустановения срок не е депозирал отговор.

В откритото съдебно заседание ищецът не се представлява, но в писмена молба от 24.02.2020 г. заявява, че поддържа иска. Ответникът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна и правна страна:

С оглед разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК, неприсъственото решение не се мотивира по същество, а е достатъчно да се обсъдят предпоставките за постановяването му.

Разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ГПК формулира кумулативно изискуемите предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, а именно: 1.) същият да не е представил отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК; 2.) да не се е явил в първото заседание по делото, без да  направил искане за разглеждането му в негово отсъствие и 3.) изрично искане от страна на ищеца за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Нормата на чл. 239, ал. 1 от ГПК поставя още две допълнителни изисквания – 1.) на ответника да са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание и 2.) искът да е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства.

В конкретния случай всички законови предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице. Отв. А.С.Ч. е получила препис от исковата молба на 11.11.2019г., ведно с разпореждането на съда, в което са й указани неблагоприятните последици от неподаване на отговор и неявяване в съдебно заседание. Въпреки това отговор не е депозиран. Ответникът е получила определението за насрочване на съда, съдържащо проекто – доклад, на 31.01.2020г., но не се е явила в първото открито съдебно заседание, нито е изпратила представител. Налице е и изрично искане от страна на ищеца за постановяване на неприсъствено решение.

Искът е и вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, а именно заверени преписи на: Договор за кредит № *** от ***г, Общи условия на договора за кредит, Разписка за извършено плащане № ***/***г., Договор за прехвърляне на вземания № ***г., Приложение № 1 към Договор за прехвърляне на вземания № ***г., Пълномощно - Приложение № 4 към Договор за прехвърляне на вземания № ***г., нотариално заверено на ***г, Уведомление за прехвърляне на вземания изх. № ***г., ведно с известие за доставяне, Потвърждение за прехвърляне на вземания - Приложение № 5 към Договор за прехвърляне на вземания № ***г. от 01.06.2018 г.

С оглед гореизложеното, предвид наличието на визираните от законодателя предпоставки и съгл. чл. 239, ал. 2 от ГПК, са налице основанията за уважаване на предявения иск чрез постановяване на неприсъствено решение срещу ответниците.

По разноските

С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовата страна направените от нея съдебни разноски в настоящото исково производство, както следва: 200 лева (двеста лева), от които 50 лв. - държавна такса и 150 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

С оглед изложените съображения и на основание чл. 239 във връзка с чл. 238 от ГПК, Ботевградският районен съд

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОСЪЖДА по иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ А.С.Ч. с ЕГН: **********,*** да заплати на „***“ ЕООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „***“ № 10, сумата от 340 лв. (триста и четиридесет лева) - главница, представляваща непогасено задължение по Договор за кредит № *** от ***г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба (10.10.2019 г.) до окончателното изплащане на сумата.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК А.С.Ч. с ЕГН: **********,*** да заплати на „***“ ЕООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „***“ № 10, сумата от 200 лева (двеста лева), представляваща сторени разноски в производството, от които 50 лв. - държавна такса и 150 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението не подлежи на обжалване съгласно чл. 239, ал. 4 от ГПК.

 

Решението подлежи на отмяна по реда на чл. 240 от ГПК, която може да бъде поискана пред Софийски окръжен съд в едномесечен срок от връчването.

 

Препис от решението да се връчи на страните.                                               

                       

РАЙОНЕН СЪДИЯ: