Р Е Ш Е Н И Е
№ 1044 / 23.12.2020г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик, V състав,
в открито съдебно заседание на двадесет и трети ноември, две хиляди и двадесета
година в състав:
Съдия: Георги Видев
при секретаря Я. В., като разгледа
докладваното от съдия Видев административно дело № 1058 по описа на съда за
2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.285 от ЗИНЗС и е образувано по искова молба на лишения от свобода А.Д.П., изтърпяващ
наказание в Затвор-Пазарджик, с която е
предявен иск за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. (ведно със законната
лихва от датата на завеждането на исковата молба до крайното изплащане на
сумата) против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, отнасящ се за
периода от 20.09.2017 г. до 18.06.2020 г., през който е пребивавал в Затвор –
Пловдив, като оплакванията му са за пренаселеност и незадоволителни битови
условия, както и за липсата на адекватно лечение на заболяването му.
Ищецът се явява в проведеното съдебно
заседание посредством видеоконфентна връзка, като в заседанието се явява и
процесуалния му предствител. Поддържат исковата молба, като излагат съображения
за нейната основателност и доказаност.
Ответникът – Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията”– чрез процесуалния си представител в
проведеното съдебно заседание оспорва исковата молба. Счита, че същата не е
доказана и не са настъпили твърдените от ищеца неимуществени вреди.
Прокурорът при Окръжна
прокуратура Пазарджик изразява становище за частична основателност на
предявения иск. Намира, че искът е доказан само по отношение на вредите,
причинени от битови неудобства. Моли да бъде уважена исковата молба но в много
по-нисък размер от предявения.
Предявеният иск е допустим.
Според представената справка ищецът в процесния период действително е
пребивавал в Затвор – Пловдив.
Искът е частично основателен.
Видно от представената
справка от началника на затвора и от показанията на разпитаните свидетели е
следното:
В периода от 21.11.2017 г. до 16.01.2018 г. ищецът е
бил настанен в спално помещение № 18, с площ 26,32 кв.м.. През единия месец и
двадесет и седемте дни от този период в килията са били настанени общо 6
човека, тоест жизнената площ на жалбоподателя през тези дни е била 4,39 кв.м., т.е. над минималния стандарт от 4
кв.м.
В периода от
17.01.2017 г. до 21.10.2019 г. ищецът е бил настанен в спално помещение № 15, с
площ 28,18 кв.м.. В периодите 10.08.2018 г. до 14.08.2018 г., 18.08.2018 г. до
27.08.2018 г., 09.02.2019 г. до 13.04.2019 г., 16.08.2019 г. до 27.08.2019
г. и 18.10.2019 г. до 22.10.2019 г.,
т.е. общо 3 месеца и 4 дни от този период в килията са били настанени общо 8
човека, тоест жизнената площ на жалбоподателя през тези дни е била 3,52 кв.м., т.е. под минималния стандарт от 4
кв.м. През останалите месеци и дни от
периода, в килията са били настанени 7 или по-малко човека, при което жизнената
му площ е била над стандарта от 4 кв.м.
В периода от
22.10.2019 г. до 18.06.2020 г. ищецът е бил настанен в спално помещение № 9,
което също е с площ 28,18 кв.м. В периодите 22.10.2019 г. до 24.10.2019 г.,
24.01.2020 г. до 29.01.2020 г., 05.02.2020 г. до 19.02.2020 г., 16.08.2019 г.
до 27.08.2019 г. и 18.10.2019 г. до
22.10.2019 г., т.е. общо 24 дни от този период в килията са били настанени общо
8 човека, тоест жизнената площ на жалбоподателя през тези дни е била 3,52 кв.м., т.е. под минималния стандарт от 4
кв.м. През останалите месеци и дни от
периода, в килията са били настанени 7 или по-малко човека, при което жизнената
му площ е била над стандарта от 4 кв.м.
Следователно, през около 3
месеца и 28 дни от пребиваването на ищеца в затвора той е разполагал с чиста
жилищна площ, 3,52 кв.м., което е с почти
0,5 кв.м. под международния стандарт, който е 4 кв.м.
Налице са били и други
неблагоприятни обстоятелства, както се установява от справката и от показанията
на разпитаните свидетели:
В килиите е имало
дървеници. Не е имало резултат от пръскането срещу вредители. Ищецът е имал
ухапвания от дървениците, което е предизвиквало пъпки. Имало е график на
ползването на банята, което е пречело на нормалното ѝ ползване. През
работните дни ищецът не се е възползвал от правото си на едночасов престой на
открито, тъй като късно се е връщал от работа. Рядко са подменяли предпазната
му маска независимо, че се е отделял прах по време на работата му.
Видно от медицинската справка,
изготвена от директора на медицинския център при Затвор – Пловдив (работещ там
от 21.10.2019 г.) е, че ищецът не е подавал оплаквания под каквато и да е форма
от здравословен характер. Липсват данни да е имал хепатит С. Напротив, ищецът е
преглеждан от психиатър и от специалист УНГ. При неволно убождане му е
поставена инжекция против тетанус. Тези данни противоречат на показанията на бащата на ищеца, според когото
последният страда от хепатит, който датира от преди престоя му в затвора. Бащата
твърди, че ищецът е искал лекарства в затвора но не са му се полагали безплатни
такива. Твърди също, че му е носил лекарства в затвора но поради отсъствието на
лекар, който да провери и да приеме лекарствата се е отказал да прави това.
Ищецът го е боляло но после му е минавало. От здравния картон на ищеца от
Затвор Пазарджик и от справката от директора на Затвор Пазарджик, където ищецът
е постъпил на 18.06.2020 г. е видно, че ищецът е клинично здрав и не е съобщил
за хронични заболявания. На 23.07.2020 г. са му направени кръвни изследвания,
при които е констатирано само незначително отклонение на единия от двата
чернодробни показателя.
При тези събрани доказателства съдът
намира, че твърденията на ищеца за неадекватно медицинско обслужване в Затвор
Пловдив са недоказани и неоснователни. Напротив, ищецът е клинично здрав и не е
имал оплаквания за хепатит С нито пред медицинските лица в него, нито
впоследствие пред тези от Затвор Пазарджик. Кръвните изследвания показват
незначителни отклонения в чернодробните му показатели. Не се потвърждават твърденията
бащата на ищеца за липсата на лекар в Затвора Пловдив. Евентуалното отсъствие
на такъв в определени случаи, във връзка с проверка и приемане на лекарствата
от бащата биха могли да се дължат на липсата на направена предварителна
уговорка.
Следователно, множеството
посочени по-горе неблагоприятни фактори с изключение на недоказаното
обстоятелство неадекватно медицинско обслужване, а именно: нарушение на
стандартите за жилищна площ, наличието на вредители в килиите, невъзможността
за нормално ползване на душовете поради
режима на топлата вода, липсата на организация за осигуряване на ежедневния
престой на открито на ищеца (независимо, че работи), както и недостатъчно
честата подмяна на маските на работното място несъмено сочат, че в процесния период от около две години и девет месеца
ищецът е бил подложен на кумулативното влияние на посочените неблагоприятни
обстоятелства, които несъмнено в своята съвкупност преминават прага на
допустимите ограничения на затворниците и представляват нечовешко и унизително
отношение в разрез с разпоредбата на чл. 3 от Европейската конвенция за защита
правата на човека и основните свободи.
По отношение на размера на обезщетението
следва да се има предвид, че ищецът е пребивавал в пренаселени килии само
по-малко от 4 месеца в рамките на процесния период, като пренаселеността не е
била значителна. Разполагал е с повече от 3,50 кв.м. чиста жилищна площ. През
целия период не е бил лишен от възможността да задоволява хигиенните си нужди,
а само е бил затруднен от режима на топлата вода. Имал е възможност за престой
на открито през почивните дни. При това положение съдът счита, че обезщетение в
размер на 1 000 лв. представлява адекватно овъзмездяване за претърпените от
него неимуществени вреди, което при това е съобразено и реалната икономическата
ситуация в страната.
Основателна е и претенцията за присъждане
на обезщетение върху присъжданата сума, считано от претендираната дата на
завеждане на исковата молба – 18.09.2020 г.
Предвид гореизложеното
съдът
Р Е Ш И:
Осъжда Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” да
заплати на лишения от
свобода А.Д.П., изтърпяващ наказание в Затвор – Пазарджик обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1 000
лв. /хиляда лева/, причинени му от бездействията и действията на администрацията
на Затвор – Пловдив, която го е поставила
в нечовешки битови условия в периода от 20.09.2017 г. до 18.06.2020 г., както и осъжда същата да му заплати обезщетение
в размер на законната лихва върху главницата от 1 000 лв., считано от 18.09.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
Отхвърля до размера 50
000 лв. над уважения размер 1 000 лв., предявения от А.Д.П. иск против Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията”, за присъждане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди в размер на 50 000 лв,
отнасящ се за периода от 20.09.2017 г. до 18.06.2020 г., през който е
пребивавал в Затвор – Пловдив, като
твърденията са, че вредите са му причинени от администрацията на Затвор – Пловдив, като оплакванията му са за
пренаселеност и незадоволителни битови условия, както и за липсата на адекватно
лечение на заболяването му, както и отхвърля ика за обезщетение в размер на
законната лихва върху сумата над 1 000 лв. до 50 000 лв., считано от 18.09.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
Решението подлежи на касационно обжалване
чрез настоящия едночленен състав на Административен съд – Пазарджик пред
тричленен касационен състав на Административен съд – Пазарджик в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия:/П/
С решение №
320 от 21.04.2021 г. по адм. дело № 151/2021 г. на Административен съд -
Пазарджик, троен състав -ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1044 от 23.12.2020г.,
постановено по адм. дело № 1058 по описа на Административен съд Пазарджик за
2020г.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.