Р Е Ш Е Н И Е
№ 99 / 14.01.2019 год., град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, ХXXVIІ – ми граждански състав
на единадесети декември две хиляди и осемнадесета година
в публично заседание, в състав
Районен съдия: Асен Радев
при
секретаря М.Енчева, като разгледа докладваното от съдията Радев гражданско дело
№ 3038
по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на „Индиго“ ООД против М.Т.И., за установяване със сила на пресъдено нещо, че ответницата не е собственик на поземлени имоти с идентификатор ***** кв.м. и ******** по КК и КР на гр.Ч*, общ.*******, както и за прогласяване нищожността на сделката, обективирана в нот. акт № **** / ****.2011 год. на нотариус № ******** на НК, с който ответницата се легитимира като собственик на двата имота.
Предявените искове са с правно основание в чл.124, ал.1 от ГПК и чл.26, ал.1 от ЗЗД и както е прието с определението по чл.140 от ГПК, са допустими. В съдебно заседание се поддържат от пълномощника на ищецовото дружество, който моли за уважаването им и присъждане на разноски. Ангажира писмени доказателства.
Процесуалният
представител на ответницата оспорва допустимостта на исковете, респ. тяхната
основателност, по изложени в отговора съображения.
Малко повече по допустимостта на иска:
Становището на ответната страна за недопустимост, поради обективен и субективен идентитет, не се споделя от настоящия състав. Вярно е, че предходно воденото гр.д. № *****/2011 год. на БРС се припокрива отчасти с настоящото от обективна страна – само досежно иска по чл.26 от ЗЗД, но не и досежно иска по чл.124 от ГПК. Липсва и субективен идентитет, тъй като ищецът и ответникът по предходното дело са били ответници, а силата на пресъдено нещо на решението по предходното дело не се разпростира по отношение на тях и в отношенията помежду им, а в отношенията им с тогавашния ищец.
Ето защо, настоящият състав на Бургаския районен съд дължи произнасяне по съществото на повдигнатия спор.
След анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира за установени следните факти, имащи отношение към правилното решаване на спора:
С нот. акт № ***/**.2004 год. на нотариус с № **** на НК, „Индиго” ООД, представлявано от управителя си Д* П* О*, е придобило възмездно, посредством покупко-продажба, собствеността върху процесните имоти.
На 06.01.2011 год. е проведено общо събрание на съдружниците в „Индиго” ООД, на което е избран втори управител – Н*С* С*, който заедно и поотделно с първоначалния, да представлява дружеството.
С нот. акт № *******/****.2011 год. на нотариус с № ***на НК, „Индиго” ООД, представлявано от управителя Н*С* С*, е продало на ответницата двата имота в гр.Ч.
По повод искова молба на Д* П* О* по т.д. № ****/2013 год. Бургаският окръжен съд е постановил решение, влязло в законна сила, с което е признал за несъществуващи вписаните по партидата на „Индиго” ООД в Търговския регистър обстоятелства, свързани с промяната в начина на управление, съгл. решение на общото събрание от 06.01.2011 год.
При така установените факти, исковете по чл.26 от ЗЗД се явяват неоснователни.
Поддържаните от ищеца пороци на атакуваната сделка, съгласно уточнението в с.з., проведено на 11.12.2018 год., се свеждат до заобикаляне на закона, поради липса на представителна власт у управителя, представлявал дружеството при разпореждането с недвижимите имоти в полза на ответницата, безпаричност на сделката, противоречие със закона, както и нарушаване на добрите нрави.
По см. на чл.26, ал.1 от ЗЗД заобикалянето на закона е налице тогава, когато страните по една сделка, посредством незабранени от закона сделки/действия, целят в крайна сметка да постигнат забранен краен резултат.
Противоречие със закона пък има тогава, когато сделката е сключена, въпреки изрична императивна законова забрана.
Накрая – една сделка накърнява добрите нрави, ако противоречи на общоприетите и наложили се в обществото етични порядки. Такава е и сделката, при която насрещните престации са очевидно нееквивалетни.
Очевидно е тогава, че сделката, с която „Индиго” ООД се е разпоредило с процесните имоти в полза на И., не заобикаля закона, нито противоречи на закона. Този извод не се променя и от обстоятелството, че с последващо я съдебно решение, съдът е признал за несъществуващи вписаните обстоятелства относно избора на втори управител.
Накърняването на добрите нрави, поради нееквивалентност на престациите е мислимо като хипотеза само при физическите лица, но не и при юридическите, при които нееквивалетността добива израз на договаряне във вреда на представлявания и води до относителна недействителност на сделката – по отношение на представлявания – чл.40 от ЗЗД. Самата липсва на представителна власт, освен че не е сред изброените в ЗЗД самостоятелни основания за нищожност, не покрива състава на никое от гореизброените. Тя е основание за висяща недействителност на сделката, при позоваване на която същата не обвързва представлявания – чл.42 от ЗЗД. А твърдяната липса на решение на общото събрание за продажба на двата имота – собственост на дружеството, съвсем не би могла да обслужи тезата на ищеца.
Затова исковете за нищожност на покупко-продажбата, сключена под формата на нот.акт № ****/****.2011 год. на нотариус с № **** на НК, следва да се отхвърлят.
Но искът по чл.124, ал.1 от ГПК се преценя за основателен.
Ответницата се легитимира като собственик с посочения нот.акт, при сключване на сделката по който, управителят Н* С* не е разполагал с представителна власт, тъй като вписването му като управител е въз основа на несъществуващо обстоятелство и не е произвело действие за съдружниците (Тр № 1/2002 год., ОСГК), а на още по – силно основание - спрямо дружеството.
При релевирана от ищеца и установена по делото липса на представителна власт у Н* С*, както и при липса на доказателства за потвърждаване на сделката от страна на „Индиго” ООД по реда на чл.42, ал.2 от ЗЗД, тя не е произвела действие по отношение на същото, респ. не е прехвърлила собствеността.
Но ответницата не е придобила собствеността върху имота и по давност. Дори да се приеме, че е добросъвестна по см. на чл.70 от ЗС, липсват доказателства тя да е установила своя фактическа власт върху имота, която да е продължила повече от 5 години. Само по себе си, декларирането на имотите в МДТ при Община С* чак в края на 2017 год. и заплащането на дължимите за минал период данъци, също не обосновава обратния извод.
Спорно е и доколко действията й по предходното дело могат да се квалифицират като такива, обективиращи намерението й за своене, но е показателно, че не е предприела елементарни постъпки за промяна на данните за имотите в КР при АГКК (в схемите все още фигурират името и придобивния титул на „Индиго” ООД).
Поради това следва да се приеме, че М.И. не е собственик на процесните имоти, а това налага уважаване на отрицателния установителен иск за собственост.
На страните, съобразно основателната част от исковете, на основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК, се присъждат деловодни разноски, които за „Индиго” ООД са в размер на 677 лв., в т.ч. 177 лв. – държавна такса и 500 лв. – адвокатски хонорар, а за ответницата – 1000 лв. – адвокатски хонорар.
Водим от изложеното, на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Индиго” ООД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление: гр.К*, ул.”*********, представлявано от Д* П*О*, че М.Т.И. ***, ЕГН - **********, не е собственик на поземлен имот с идентификатор ******** по КК и КР на гр.Ч*, общ.*****, целия с площ от 889 кв.м., трайно предназначение - урбанизирана територия, при граници: *****, ********, *******, ***** и *******, както и на поземлен имот с идентификатор **** по КК и КР на гр.Ч*, общ.*****, целия с площ от 882 кв.м., трайно предназначение - урбанизирана територия, при граници: *****, *****, *****, *****, **** и *****.
ОТХВЪРЛЯ иска на „Индиго” ООД против М.Т.И., за прогласяване нищожността на сделката за покупко-продажба, обективирана в нот. акт № ***, *******, рег.№ *****, нот.д. № **** / ****.2011 год. на нотариус № ******** на НК, с който ответницата се легитимира като собственик на двата горепосочени имота.
ОСЪЖДА М.Т.И. да заплати на „Индиго” ООД деловодни разноски в размер на 677 лв.
ОСЪЖДА „Индиго” ООД да заплати на М.Т.И. деловодни разноски в размер на 1000 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия:./п/
Вярно с оригинала: М Е