Р Е Ш Е Н И Е
№
ІV- 193 20.08.2020
г.
град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав
На двадесети юли, две
хиляди и двадесета година,
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА
МИХОВА
мл.с. ДИАНА АСЕНИКОВА - ЛЕФТЕРОВА
Секретар ВАНЯ ДИМИТРОВА
Прокурор
като разгледа
докладваното от съдията ПЕНЕВА
въззивно гражданско
дело номер 1681 по описа за 2019 година
Производството по делото е образувано по въззивната жалба на въззивна жалба (наречена „молба“) на Е.Й.Д. – ответник в първоинстанционното
производство, срещу Решение №66/04.07.19г., постановено от Районен съд Средец
по гр.д.№521/18г. в частта, с което:
е прекратен с развод брака, сключен на 30.12.2015г. във Великобритания, с Акт
за сключен граждански брак № 7/16.05.2016г., съставен в гр.Средец, община
Средец, област Бургас, между М.Н.Д., ЕГН **********, с адрес: *** и Е.Й.Д., ЕГН
**********, с адрес: ***, като дълбоко и непоправимо разстроен, на основание
чл.49, ал.1 от СК, като е обявено на основание чл.49, ал.3 от СК, че вина за
настъпилото разстройство на брачните отношения имат и двамата съпрузи; в частта, с което е предоставено упражняването
на родителските права по отношение на малолетното дете М.Н.Д., ЕГН **********,
родено на ***г., на бащата М.Н.Д., ЕГН **********, при когото определя
местоживеенето на детето на адрес: ***; -
в частта, с което е определен режим на лични отношения на майката Е.Й.Д.,
ЕГН ********** с детето М.Н.Д., на територията на Република България; в
частта, с което въззивницата е осъдена да заплаща на М.Н.Д., чрез неговия
баща и законен представител М.Н.Д., месечна издръжка в размер на 150.00
лева до 20 – то число на месеца, считано
от подаване на исковата молба на дата 12.10.2018г. до настъпване на причина за
изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за забава
върху всяка просрочена вноска; в частта, с което въззивницата е
осъдена да заплаща на М.Н.Д., чрез неговия баща и законен представител М.Н.Д.,
месечна издръжка в размер на 150.00 лева, за изминал период от време – за
периода от 21.07.2018г.
до 12.10.2018г.
Въззивникът изразява недоволство от обжалваното
решение и претендира отмяната му в обжалваните части, с постановяване на
въззивно решение, с което да бъде постановено, че вина за разстройството на
брака носи само мъжа; родителските права над детето М. да бъдат предоставени на
майката „с всички последици от СК следващи от такова решение“. С уточняваща
молба е посочено, че се претендира осъждане на бащата да заплаща месечна
издръжка за детето, в размер на 250 лева месечно. По отношение режима на лични
отношения на бащата с детето се претендира същият за първите 6 месеца да бъде
без приспиване при бащата, а след това – според стандартната съдебна практика;
по отношение на рождения ден на детето, Коледа, Нова година и Великден – да се
редува режима годишно.
Оспорват се изводите на съда за виновно поведение
на въззивницата, които не са мотивирани, но вероятно основани на съдебно
решение, постановено по реда на ЗЗДН. Излагат се съображения че съдът не е
длъжен да зачита силата на това решение, ако събере доказателства за обратното,
каквито по делото са изобилни и сочат виновно поведение само на ищеца. Излагат се съображения за опровергаване
изводите на съда, че ищецът е по-добрият родител и полага по-добри грижи за
детето и такива, в подкрепа на твърденията, че майката е по-добрият родител и в
интерес на детето е то да бъде предоставено на нея. В жалбата няма
доказателствени искания.
Въззиваемият – ищец М.Н.Д., чрез адв. Василева
представя
писмен отговор по реда на чл. чл.263 ГПК. В
него излага съображения за потвърждаване на решението – в частта, относно
предоставяне на родителските права над детето на бащата, определения размер на
издръжката, възложен на майката.
Дирекция „Социално подпомагане“ – Бургас, в срока по
чл.263, ал.1 ГПК не представя писмен отговор.
Производството
е по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,
ал.1 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК,
поради което същата е допустима.
Бургаският
окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Не
се спори, и видно от удостоверение, издадено на основание акт за брак
№7/16.05.2016г. на Община Средец, страните по делото са съпрузи, чийто брак
понастоящем е прекратен с първоинстанционното решение в частта, относно
прекратяване на брака.
През
време на брака, видно от удостоверение зараждане, издадено въз основа на акт за
раждане №4/19.05.2016г. на Община Средец, на 20.11.2015г. е родено детето М.Н.Д..
Не
се спори, че съпрузите са живели, в периода 2015 – 2018 година, в това число и
през време на раждане на детето М., в ***, заедно с детето В. – дъщеря на
съпругата от предходен брак. Ищецът твърди, че през време на престоя им в Обединеното
кралство, между него и ответницата съществували множество разногласия и спорове
от различно естество и особено – по въпроса за отглеждане и възпитанието на
детето М.. През време на съжителството между страните майката не е полагала
адекватни грижи за детето – дълго време не сменяла памперса му, хранела го със
студена храна, обвинявала го за провала на живота и сексуалната връзка на
съпрузите, кърмела го и след двегодишна възраст и се самозадоволявала чрез
кърменето. Ищецът твърди, че ответницата го обиждала, заплашвала живота и
здравето му.
През
2018г. семейството се върнало в България за лятна почивка, но поради влошеното
здравословно състояние на М., той бил приет в болница. След приключването на
престоя в болничното заведение, бащата отвел детето и от този момент, до
настоящия майката не е имала контакт с детето – нито лично, нито чрез други
средства за комуникация.
Ищецът
М.Д. твърди, че от фактическата раздяла на съпрузите до настоящия момент той полага
грижи за детето. Претендира на него да бъдат предоставени родителските права и
местоживеенето на детето да бъде определено на неговия адрес в ***. Претендира
на майката да бъде определен режим на лични отношения. Претендира осъждане на майката
да заплаща месечна издръжка, в размер на 300.00 лева.
Ответницата
Е.Й. Е. (след влизане в сила на настоящото решение в частта,
относно фамилното име на съпругата) оспорва исковете,
в т.ч. твърденията, че не е полагала грижи за детето и че проблемите са
възниквали по нейна вина. Заявява, че във Великобритания се е грижила за детето
и е работила, докато ответникът не е полагал труд, а е симулирал заболяване,
поради което му била заплащано обезщетение. Ищецът проявявал необоснована ревност
спрямо нея, в това число чрез монтиране на устройства за видеонаблюдение;
инициирал скандали, проявявал физическа и психическа агресия, заканвал се с
убийство, за което тя подала сигнал в полицията.
Претендира
на нея да бъде предоставено упражняването на родителските права над детето и
местоживеенето му да бъде определено на адреса и в село
Огняново, обл.Пазарджик; на бащата да бъде определен режим на лични отношения;
осъждане на бащата да заплаща ежемесечна издръжка на детето Данаил, в размер на
350 лв.
В
първоинстанционното производство е депозиран социален доклад от Дирекция
„Социално подпомагане” – гр. Бургас.
Във
въззивното производство е депозиран социален доклад от Дирекция „Социално
подпомагане“ – гр. Пазарджик.
За
установяване на спорните по делото факти и обстоятелства пред
първоинстанционния и въззивния съд са допуснати до разпит свидетелите Д.Г.В. –
посочен от ищеца – негов приятел и С.Й.Е. – брат на ответницата.
Свидетелят
В. установява, че като приятел на ищеца е общувал с него. След като съпрузите
заминали за ***, общувал с ищеца по Скайп. При една от тези комуникации, детето
М. играело на леглото, а Е. му ударила шамар. След завръщането на страните в
България през 2018г., докато детето било в болницата, свидетелят посещавал
ищеца, който също бил в болницата. През време на тези свиждания майката не била
там; веднъж свидетелят я заварил, но тя се разкрещяла, че вече не издържа и си
тръгнала. Отново по това време, при гостуване на свидетеля в дома на страните,
сутринта бил събуден от скандал, през време на който ответницата обиждала
ищеца, след което си събрала багажа, избутала детето и казала, че си тръгва и
оставя детето. Свидетелят пресъздава и споделена му от ищеца информация за
случка, в която ответницата напуснала за една седмица семейното жилище в ***.
Свидетелят
Е. заявява, че е живял заедно със съпрузите в *** една година и има наблюдения
за съвместния им живот. Е. работела три дни в седмицата, а през останалото
време се грижела за децата и домакинството. Ищецът за това време работел два
месеца; т.к. се оплаквал от болки в рамото, получавал болнични и застраховка.
Свидетелят установява, че ищецът не се грижел за двете деца; споделя конкретни
случки, в които ищецът ударил шамар на детето В., поради това че е взело
играчка на М. и за случай, в който намазал цялото дете В. с козметичен крем,
поради същата причина. След тази случка В. повръщала и плачела постоянно.
Свидетелят заявява, че знае за случка, в която ищецът започнал да души
ответницата. След това тя се обърнала към полицията. През лятото на 2018г.
свидетелят, заедно със страните и децата се върнали в България на почивка на
море, през което време М. се разболял и Е. влязла с него в болницата. След
почивката свидетелят се върнал в ***; Е. се оплакала, че М. я притиска да
подпише документите за развода и „да му припише“ детето, като в противен случай
ще я остави да изплаща кредитите и лизинга, които са на нейно име. Свидетелят
установява, че след фактическата раздяла между страните, бащата не е дал
възможност на майката де види детето, въпреки многобройните опити от нейна и на
семейството й страна.
В
първоинстанционното производство е извършена комплексна съдебно –
психологическа – психиатрична експертиза. Същата е извършена по искане на ищеца
и по въпросите влошено ли е психическото състояние на детето М. и ако да –
какви са причините за това и възможно ли е да се дължи на подлагане на детето
на постоянни стресови ситуации, дължащи се на скандали и насилие в семейството.
Според експертизата, психическото и психологическото развитие на детето М.
отговаря на нормите за възрастта. Доколкото експертизата не е провела
изследване на предишното състояние на детето, не може да даде заключение дали е
налице промяна и конкретно влошаване на същото.
Във
въззивното производство служебно е назначена и е извършена съдебно –
психологическа експертиза. Съобразно поставените й задачи, експертизата е изследвала
отношенията на детето М. с двамата родители и съществуването на синдром на
родителско отчуждение. Експертизата установява, че в присъствие на бащата детето
е контактно и оживено; показва явното си предпочитание към бащата – с думи и
жестове; бащата е важният за него родител – категорично избира него за партньор
в игрите, като отношението се простира и към разширеното семейство на бащата.
По
отношение на майката експертизата установява стагнирано и тревожно отношение,
силна фрустрация от появата на майката, желание да напусне кабинета, нежелание
да поздрави и да се приближи. Отношението към майката е емоционално сдържано,
амбивалентно към избягващо; потребността от общуване с майката е изтласкана –
детето сякаш я е забравило и идентифицира като майка жената, която се грижи за
него. Желанието за контакт с майката се проявява в невербалната страна на
поведението по време на срещата – отива при нея, усмихва се, лага до нея на
дивана, откликва на физическите й ласки.
Според
експертизата майката Е. Е. показва повишена емоционалност, желание да бъде
партньор на детето в редица дейности; стреми се да прилага възпитателски подход
– поощрение на позитивните и ограничаване на негативните поведения и навици у
детето. Нивото на контрол е съобразено с възрастта на детето, присъстват ясно
изразени изисквания и възпитателни ограничения, използване на адекватни
стимули, емоционална топлота, реален интерес към родителските функции, стремеж
към равнопоставеност в комуникацията. М. подчертава собствения си принос при
отглеждането и възпитанието на детето, като изтъква помощта, която бащата й е
оказвал в годините на съвместния им живот. Тя има желание за възобновяване на
конструктивния диалог с бащата.
Според
експертизата, бащата М.Д. показва висока загриженост относно психо –
емоционалното развитие на детето. Нивото на контрол е ниско, има слабо изразени
изисквания и възпитателни ограничения; съблюдава слаба дисциплина, поведението
на детето не се регламентира чрез забрани и ограничения, предоставя му се почти
пълна свобода. Използват се материални стимули; присъства емоционална топлота
до степен на чувственост, което съдейства за проявление на хиперактивни
тенденции в поведението на детето и несъобразяване с правила; комуникацията
върви в направление от детето към бащата. Бащата се стреми да задоволява в
голяма степен желанията на детето, като начин да компенсира негативните
преживявания, породени от усложнената семейна ситуация; не съдейства в голяма
степен за формиране на чувство за идентичност у детето, както и да поддържа
положителен емоционален климат в семейството, с майката и разширеното й
семейство. Бащата обезценява в голяма степен ролята на майката като родител при
отглеждане на детето, липсва адекватно разбиране за родителската функция на
другия родител; в резултат на това в поведението му се открояват желание за
притежаване и създаване на изолираща връзка с детето. У него се разкрива
стремеж за изключване на майката от живота на детето, чрез прекъсване на
контактите й с него. Това показва значима степен на родителски дефицит.
Според
експертизата, поведението, отношението и емоционалната експресия на детето
спрямо майката насочват към отчуждението му от този родител. Откроилата се в
срещите симптоматика е съществена част от клиничната картина на Синдром на родителско
отчуждение. Налице е индуциране на нагласите на бащата; анулирането на
родителската функция на майката е опасно и трябва да бъде прекъснато, защото
има крайно негативно отражение над детската психика и поставя детето в риск. Запазване
на семейната ситуация в този й вид, би съдействало в посока пълното отчуждаване
на детето спрямо майката, което обуславя риск от развитието на Синдром на
родителско отчуждение спрямо майката.
По
реда на чл.59, ал.3 СК във въззивното производство майката Е. Е. разказва, че
след завръщането си в България живее при родителите си, но ремонтира къща в
село Огняново, където има намерение да живее. Работи в ***. Според
въззивницата, тя е била изгонена от жилището от ответника и от тогава не й се
предоставя възможност да види детето. Заявява желание да отглежда и да се грижи
за М.. При отглеждането му може да разчита на помощта на своята баба, която й
помага в отглеждането на 7-годишната й дъщеря от предходна връзка В.. Заявява
намерение да започне работа, подходяща да се грижи за децата, ако на нея се
предостави родителската власт над М.. Заявява, че е разкрила банкова сметка, ***,
които са определени като издръжка за М.
По
реда на чл.59, ал.3 СК във въззивното производство бащата М.Д. разказва
историята, касаеща разболяването на детето през лятото на 2018г. и полаганите
медицински грижи за него, инициирани от бащата. След положените грижи,
консултации и изследвания в България, бащата отвел детето в ***, където отново
провел лекарски консултации и се преценило че е необходима операция. Същата
била извършена на 26.02.20г. и имало 20 дневен възстановителен период. Две
седмици след операцията детето се разкашляло и се установило, че атсмата, от
която страда се е проявила. Това и пандемията от COVID-19
наложили пълна изолация на детето в дома и напускането му само от бащата за
пазаруване на храна и лекарства.
Според
бащата, той не е ограничавал майката да общува с детето, дори се учудвал, че тя
не търси контакти. Една седмица след проведеното изследване й написал графика
на детето; в 5.30 след обяд звънял по скайп, но детето не говорело. Той не е
говорил на детето, че майка му е лоша, дори показвал снимки. Заявява, че
документите, представени по делото, установяващи домашно насилие над ответницата
са неверни – не е упражнявал насилие.
Бащата
заявява желанието си да упражнява родителските права над детето М.; заявява, че
е наясно за необходимостта от присъствието на майката в живота на детето, но
ако тя не му дава любов и близост, ще бъде нанесена вреда.
По
делото като писмени доказателства е представена медицинска документация от
проведено в България и в *** медицинско лечение на детето М..
Бургаският
окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на осн.
чл.269 ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или
недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. След
като взе пред вид становищата на страните и събраните по делото и пред
настоящата инстанция доказателства, намира, че първоинстанционното решение, в
частта, относно вината за брачното разстройство е правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено. В останалите части – досежно предоставяне на
родителската власт над детето М., режима на лични отношения с детето и
дължимата издръжка, първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно.
Досежно вината за брачното разстройство:
В
тази част въззивната инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд на
осн. чл.272 ГПК. В допълнение следва да се каже: от събраните по делото писмени
и гласни доказателства, съдът намира, че вина за брачното разстройство имат и
двамата съпрузи. От една страна свидетелят В. излага твърдения за противобрачно
поведение на ответницата, изразяващо се в обиди спрямо ищеца и импулсивно
напускане на семейното жилище; от друга страна свидетелят Е. установява
противобрачно поведение на ищеца, изразяващо се в грубо отношение към детето на
ответницата – В. и към самата ответница, за което е била сигнализирана полицията;
от представените писмени доказателства се установява, че ответницата е била
третирана като субект на домашно насилие в ***. Всички тези доказателства водят
до извод, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен и вината
за това носят и двамата съпрузи.
Досежно родителските права:
От
събраните по делото доказателства се установява, че и двамата родители
проявяват желание да се грижат за детето и обективно и двамата разполагат с
възможности за това. По делото не са ангажирани доказателства, водещи към
извод, че някой от двамата родители има негативно отношение към М., нито пък че
някой от тях целенасочено или поради небрежност е поставил в опасност неговото
физическо или психическо здраве. Като родители и двамата имат добри характеристични
данни.
При
решаване на въпроса на кого от родителите следва да бъде предоставено
упражняването на родителската власт, следва да се вземат предвид комплекс от
факти и обстоятелства. От значение е съществуващото и предхождащите го фактически
състояния, както и причините за това; налице ли са факти и обстоятелства,
налагащи промяната му; личността на детето и неговите потребности, личността на
двамата родители и техните родителски и възпитателски качества и обкръжаващата
ги среда.
Въззивната
инстанция намира, че от събраните в хода на делото доказателства и особено от
извършената във въззивното производство съдебно –психологическа експертиза се
установява, че грижите на бащата, макар да са адекватни в икономически и
емоционален план – същият полага грижи за задоволяване на всички потребности на
детето, особено в здравословен аспект, не са съвсем адекватни във възпитателски
план. Видно от експертизата, нивото на контрол е ниско, има слабо изразени
изисквания и възпитателни ограничения; съблюдава слаба дисциплина, поведението
на детето не се регламентира чрез забрани и ограничения, предоставя му се почти
пълна свобода, използват се материални стимули; присъства емоционална топлота
до степен на чувственост, което съдейства за проявление на хиперактивни
тенденции в поведението на детето и несъобразяване с правила; комуникацията
върви в направление от детето към бащата. От друга страна, в поведението си
бащата се разкрива стремеж за изключване на майката от живота на детето, чрез
прекъсване на контактите й с него, обезценява се в голяма степен ролята й като
родител при отглеждане на детето, липсва адекватно разбиране за родителската й функция,
в резултат на което в поведението му се открояват желание за притежаване и
създаване на изолираща връзка с детето. Това поведение експертизата квалифицира
като „значима степен на родителски дефицит“.
Чрез
това поведение на бащата се насажда към отчуждението на детето спрямо майката;
тази симптоматика според вещото лице, е съществена част от клиничната картина
на Синдром на родителско отчуждение; запазване на семейната ситуация в този й
вид, би съдействало в посока пълното отчуждаване на детето спрямо майката,
което обуславя риск от развитието на Синдром на родителско отчуждение спрямо нея.
Според
въззивната инстанция, предоставянето на родителската власт на бащата би довело
до пълно и необратимо отчуждение на детето от майката. Както заяви в съдебно
заседание на 06.07.20г. бащата, той е трайно установен в Обединеното кралство –
в ***; той и детето са граждани на тази държава, поради което не се изисква
съгласие от другия родител за напускане на България. От изявленията на бащата
не е видно желание да бъда възстановен контакта между майката и детето –
наблюдава се една неопределена визия в по-далечно бъдеще – когато детето
порасне.
Следва
да се отбележи и факта, че бащата е отвел детето в *** без знанието и
съгласието на майката. Макар че същият е полагал грижи и старание за
диагностициране и лечение на детето, за това не е била информирана майката –
същата е останала в неведение за проведената операция и терапия.
От
събраните в хода на делото доказателства се установява, че майката притежава
родителски капацитет, демонстрира искрено желание да се грижи и да отглежда
детето. Съдебно – психологическата експертиза сочи, че майката показва повишена
емоционалност, желание да бъде партньор на детето в редица дейности; стреми се
да прилага възпитателски подход – поощрение на позитивните и ограничаване на
негативните поведения и навици у детето. Нивото на контрол е съобразено с
възрастта на детето, присъстват ясно изразени изисквания и възпитателни
ограничения, използване на адекватни стимули, емоционална топлота, реален
интерес към родителските функции, стремеж към равнопоставеност в комуникацията.
Майката подчертава собствения си принос при отглеждането и възпитанието на
детето, като изтъква помощта, която бащата й е оказвал в годините на съвместния
им живот. Тя има желание за възобновяване на конструктивния диалог с бащата.
Твърденията
на ищеца, че майката не е проявявала грижи за детето – не е сменяла памперсите
му, когато е било малко, че му е давала студена храна или че е извършвала
действия на сексуално самозадоволяване през време на кърменето, не са
подкрепени с доказателства.
Към
настоящия момент, воден единствено и само от интереса на детето, което е момче,
на 4 години и половина – възраст, в която има особена нужда от майчина любов и
грижа, както и предвид зародилият се Синдром на родителско отчуждение от
майката и съществуващата реална опасност от пълното й изтласкване от живота на
детето, въззивната инстанция намира, че родителската власт следва да бъде
предоставена на нея. Като допълнителен факт в подкрепа на този извод следва да
се вземе предвид и обстоятелството, че така детето М. ще бъде отглеждано в едно
домакинство и среда със своята сестра В., спрямо която проявява положителна
нагласа, видно от експертизата.
Местоживеенето
на детето следва да бъде определено на адреса й в ***.
Относно режима на лични отношения с детето.
По
отношение режима на лични отношения на бащата с детето, въззивния съд намира,
че същият следва да бъде съобразен с обстоятелството, че двамата родители
живеят в различни държави. Това означава, че упражняването на режима от страна
на бащата ще е свързано с пътувания, което създава значителни неудобства.
Въпреки това режимът следва да бъде съобразен преди всичко с възрастта и
потребностите на детето и предвид установените близки отношения с бащата. При
доброволно уреждане на въпросите за родителската власт и режима на лични
отношения, страните биха могли да съобразят своята лична и служебна
ангажираност, както и тези на детето, като организират максимално удобен за
всички график. Но доколкото липсва комуникация и разбирателство на страните по
тези въпроси, съдът следва да определи такъв режим, който счита за подходящ.
В
настоящият случай Бургаският окръжен съд намира, че на бащата следва да бъде
определен разширен режим на лични контакти, от който той би могъл да се
възползва или не според личния и служебния му график. Така, бащата М.Д. следва
да има право на лични отношения с детето М.Д., по следният начин: всеки месец –
по пет дни в края на месеца или по друго време, след предварително уточняване с
майката Е. Е.; един месец през лятото,
когато майката не ползва платен годишен отпуск; всяка четна година, до достигане на училищна
възраст – в периода 24.декември на предходната, до 03. януари на следващата
година, а след тръгване на детето на училище – през цялата зимна ваканция,
включително Коледа и Нова година; всяка
нечетна година, до достигане на училищна възраст на детето – 10 дни в рамките
на Великденските празници, а след тръгване на детето на училище - през цялата пролетна
ваканция; всяка година - три дни за рождения
ден на бащата; всяка нечетна година –
три дни за рождения ден на детето. Бащата следва да взема и връща детето на
адреса, където е неговото местоживеене или от друго място, след предварително
уточнение с майката Е. Е..
Досежно размера на издръжката.
Бургаският
окръжен съд, като взе предвид възрастта на детето – 4 години и половина,
обстоятелството, че то все още не посещава училище, заетостта на майката и
бащата и липсата на други задължения за издръжка на бащата, намира, че за отглеждане
на детето са необходими 400 лева. От нея бащата следва да заплаща 250 лева, а
останалата част от 150 лева следва да бъде поета от майката, който ще полага и
грижите за детето. Издръжката се дължи считано от влизане в сила на настоящото
решение, предвид обстоятелството, че грижите към настоящия момент се полагат от
бащата.
По отношение на разноските: ищецът следва да
бъде осъден да заплати на ответницата съдебно – деловодни разноски, както
следва: 25 лева – държавна такса за въззивно
обжалване,
250 + 300 лева – разноски за експертизи, 300 лева - адвокатско възнаграждение
или общо 875.00 лева.
В
полза на държавата, въззиваемата следва да бъде осъдена да заплати държавна
такса върху уважената част от иска за издръжка, в размер на 360 лева.
С
оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение №66/04.07.19г., постановено от Районен съд Средец по гр.д.№521/18г., в
частта, относно родителската власт, режима на лични отношения и издръжката за
детето М.Н.Д. И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕДОСТАВЯ
ПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА върху малолетно дете М.Н.Д., роден на ***г.,
ЕГН **********, на МАЙКАТА Е.Й. Е., ЕГН ********** ***.
ОПРЕДЕЛЯ
МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на малолетното дете М.Н.Д., роден на ***г., ЕГН ********** ПРИ
МАЙКАТА Е.Й. Е., ЕГН **********,***.
ОПРЕДЕЛЯ
режим на лични отношения на БАЩАТА М.Н.Д. ЕГН**********, с детето М.Н.Д., роден
на ***г., ЕГН **********, както следва:
Бащата
М.Д. има право на лични отношения с детето М.Н.Д.:
- всеки месец – по пет дни в края на
месеца или по друго време, след предварително уточняване с майката Е. Е.;
- един месец през лятото, когато майката не
ползва платен годишен отпуск;
- всяка четна година, до достигане на
училищна възраст – в периода 24.декември на предходната до 03. януари на
следващата година, а след тръгване на детето на училище – през цялата зимна
ваканция, включително Коледа и Нова година,
- всяка нечетна година, до достигане на
училищна възраст на детето – 10 дни в рамките на Великденските празници, а след
тръгване на детето на училище - през цялата пролетна ваканция;
- всяка
година - три дни за рождения ден на
бащата;
- всяка нечетна година – три дни за
рождения ден на детето.
Бащата
следва да взема детето в 10 часа на първия ден и да връща детето в 18.00 часа
на последния ден на адреса, където е местоживеенето на детето или от друго
място, след предварително уточнение с майката Е. Е..
ОСЪЖДА
М.Н.Д. ЕГН**********, да заплаща на сина си М.Н.Д. ЕГН **********, чрез неговата
майка и законен представител Е.Й. Е., ЕГН **********, МЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА в размер
на 250 /двеста и петдесет/ лева месечно, платима до 5-то число на месеца за
който се отнася, считано от влизане в сила на настоящото решение, до
настъпването на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно
със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска до окончателното и
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
ИСКОВЕТЕ на М.Н.Д. ЕГН **********, срещу Е.Й.Д. с ЕГН **********, за
предоставяне упражняването на родителските права над детето М.Н.Д. на него, за
определяне на режим на лични отношения на майката с детето и за осъждане на майката
да заплаща месечна издръжка за детето.
ПОТВЪРЖДАВА
РЕШЕНИЕТО в частта, относно вината за брачното разстройство.
ОСЪЖДА
М.Н.Д. ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Е.Й.Д. с ЕГН ********** сума в размер на 875.00
лева – съдебно деловодни разноски за две инстанции.
ОСЪЖДА
М.Н.Д. ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Бургаски окръжен съд държавна
такса, в размер на 360 лева върху уважената част от иска за издръжка.
Настоящото
решение е окончателно по отношение на иска за вината за брачното разстройство.
В останалите части подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд, в едномесечен
срок от връчване на препис от него на всяка от страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.