Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260017
07.01.2021г., гр. Пловдив
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VІІ състав,
в открито съдебно заседание на четиринадесети декември
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
МИРЕЛА ЧИПОВА
при участието на секретаря Ангелина
Костадинова, като разгледа докладваното от съдия Илиев въззивно
гражданско дело №2775/2020г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от
ГПК.
Делото
е образувано по въззивна
жалба на С. Н. В.,
ЕГН **********, чрез
пълномощника й адв. Д. П., против Решение №260088 от 21.08.2020г., постановено
по гр.д. №16492/2018г. по описа на Районен
съд- Пловдив, ХV гр.с., с което са били
отхвърлени предявените от нея против
„Летище Пловдив“ ЕАД, ЕИК: *********, искове за признаване за
установено, че ищцата не дължи на ответника сумата в размер на 3264 лева,
представляваща вземане по Заповед за изпълнение на парично задължение №
199/18.01.2016 г., постановена по гр.д. № 404/2012 г. по описа на Районен съд
Пловдив, ведно с разноските по изп. дело № 341/2017 г. по описа на ЧСИ Стефан
Горчев, рег. № 825 и район на действие –
Окръжен съд Пловдив, както и за
осъждане на ответника да заплати на
ищцата сумата в общ размер от 3943,94 лева, събрана по изп. дело № 341/2017 г.
по описа на ЧСИ Стефан Горчев, с рег. № 825 и район на действие – Окръжен съд
Пловдив.В жалбата се
излагат доводи за
неправилност на решението,
като се иска отмяната
му и уважаване
на исковите претенции.
Ответната страна
по въззивната жалба-
„Летище Пловдив“ ЕАД, със седалище
и адрес на управление
с. К., община Р., ЕИК *********, чрез пълномощника си по
делото адв. П. Г., оспорва
същата и иска
оставянето й без
уважение.
Пловдивският окръжен съд, след като
провери обжалваното решение съобразно
правомощията си по
чл.269 от ГПК, прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и
обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната
жалба
е подадена в срок, от страна, която
има право да
обжалва, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което се явява процесуално допустима.
Първоинстанционният съд
е бил сезиран
с искове с
правно основание чл.424, ал.1
от ГПК и
чл.55, ал.1 от ЗЗД,
предявени от С. Н. В. ***
ЕАД. Ищцата иска постановяване
на решение, с което да се признае
за установено по отношение
на ответника, че не му дължи
сумата в размер на 3264 лева, която е
била осъдена да му
заплати с влязла
в сила Заповед за изпълнение на
парично задължение № 199/18.01.2016 г., издадена по ч. гр.д. № 404/2012 г. по
описа на Районен съд Пловдив, ведно с разноските по образуваното за събиране
на вземането изп. дело № 341/2017 г. по описа на ЧСИ
Стефан Горчев, рег. № 825 и район на
действие – Окръжен съд Пловдив, както и
за осъждане на ответника да й заплати сумата в общ размер от 3943,94 лева,
събрана по изп. дело № 341/2017 г. по описа на ЧСИ Стефан Горчев, с рег. № 825
и район на действие – Окръжен съд Пловдив. Ищцата е
изложила твърдения, че след
влизане в сила на заповедта
за изпълнение са й
станали известни нови
обстоятелства и се
е снабдила с нови
писмени доказателства, които
не са й
били известни и
с които не е
могла да се
снабди до изтичане на срока за
подаване на възражение срещу
заповедта за изпълнение,
като въз основа на същите
е оспорила вземането
на ответника по
издадената заповед за изпълнение.
С обжалваното решение
първоинстанционният съд е
приел, че ищцата
е могла да узнае
за сочените от нея
новооткрити обстоятелства и
да се снабди с
новите писмени доказателства
в срока за подаване на възражение
срещу заповедта за
изпълнение при полагане на
дължимата грижа за това,
поради което предявеният
от нея иск за
оспорване на вземането е
неоснователен, което води
и до неоснователност на
иска за връщане
на заплатените суми.
При
извършената служебна
проверка на решението
съобразно правомощията си
по чл.269, изр.
първо от ГПК съдът
намери, че същото
е валидно и
допустимо. Предвид горното и
на основание чл.269, изр.2
от ГПК следва
да бъде проверена
правилността му съобразно посоченото в жалбата
и при служебна проверка за
допуснати нарушения на
императивни материалноправни норми,
като въззивната инстанция,
като съд по същество, се
произнесе по съществуващия
между страните правен спор.
От
фактическа страна по делото
няма спор между страните, а
и се установява
от приложените писмени
доказателства, че ищцата е работила по трудово правоотношение
в ответното дружество на длъжност „***“ за периода месец януари
2010 г.- месец април 2015 г., като в
това си качество на 04.08.2014г. извършила
плащане по банков път от
името на
работодателя си на
суми в общ
размер от 3264 лв.,
представляващи гаранционни
обезпечения за сключване на договори между „Електроенергиен системен оператор
/ЕСО/“ ЕАД и „Летище Пловдив“ ЕАД, като сумата
била преведена по банкова
сметка *** „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД в
„Корпоративна търговска банка“ АД. Няма
спор и че по подадено
от ответното дружество заявление
е била издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК №
199/18.01.2016 г. по ч. гр. д. № 404/2016 г. по описа на Районен съд
Пловдив, с която ищцата
е била осъдена
да заплати на ответника
сумата от 3264 лева, представляваща
обезщетение за
причинените му вреди, вследствие на виновното й поведение,
тъй като е извършила паричния превод по сгрешена
банкова сметка, ***а от страна на „Летище Пловдив“ ЕАД по вярната банкова
сметка *** „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД /„ЕСО“ ЕАД/. Заповедта
за изпълнение е била
връчена на ищцата
по реда на чл.47
от ГПК чрез залепване на
уведомление и тъй като тя
не е подала
възражение срещу нея
е влязла в сила.
С определение на
Окръжен съд- Пловдив от 11.04.2017г. по ч.гр.д.№874/2017г. подаденото
от ищцата възражение по
чл.423 от ГПК
срещу издадената заповед
за изпълнение е
било оставено без уважение. Въз
основа на заповедта е бил издаден изпълнителен
лист № 2564/16.03.2016 г. за присъдената сума,
като за събирането й е
било образувано изпълнително
дело № 341/2017 г. по описа на
ЧСИ Стефан Горчев, с рег. № 825 и район на действие- Окръжен съд Пловдив, по което
на 29.06.2017г. ищцата е
заплатила общо сумата
от 3943,94 лв.,
включващи присъдената сума и такси
по Тарифата към
ЗЧСИ в размер на 679,94
лв.
Ищцата твърди, че на 17.01.2018г. е
поискала, а на 02.03.2018г.
от „Електроенергиен системен
оператор“ ЕАД /„ЕСО“ ЕАД/ са й били
предоставени документи, от
които се
установява, че извършеното от
нея плащане е
било по съществуваща банкова
сметка *** „ЕСО“ ЕАД,
същото е било надлежно
осчетоводено от „ЕСО“ ЕАД и
въз основа на него е бил сключен
договор за достъп, с
препис от които ищцата
се е снабдила
на 09.03.2018г., както
и че на
20.06.2014г. дружеството е уведомило
с имейл „Летище
Пловдив“ ЕАД за
промяната на банковата си
сметка, което уведомление
е получено от
главния счетоводител Ц. С.. Тези твърдения не се
оспорват от ответната
страна и се
установяват от приложените към исковата
молба писмени доказателства.
Съгласно
разпоредбата на чл.424, ал.1
от ГПК длъжникът може да оспори вземането по исков ред, когато се намерят
новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение
за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичането на срока за
подаване на възражението или с които не е могъл да се снабди в същия срок, а съгласно
ал.2 искът може да бъде предявен в тримесечен срок от деня, в който на
длъжника е станало известно новото обстоятелство, или от деня, в който
длъжникът е могъл да се снабди с новото писмено доказателство, но не по-късно
от една година от погасяване на вземането.
Съгласно задължителните указания,
дадени в т.16
от Тълкувателно решение
№4 от 18.06.2014г. на ВКС
по т.д.№4/2013г. на
ОСГТК на ВКС допустимостта на специалния отрицателен установителен
иск по чл.
424 ГПК е обусловена от надлежното излагане в исковата молба на твърдения
за съществуването на факти, чието установяване би обусловило извод за
недължимост на вземането, за което е издадена влязлата в сила заповед за
изпълнение, а доказването
на твърдените факти,
както и на
обстоятелството, че същите не
са могли да бъдат
известни на страната
и че същата
не е могла
да са снабди с
писмените доказателства до изтичане
на срока за подаване
на възражението е от значение за основателността на
иска. Според настоящия състав
на съда с оглед изложените
от страната твърдения в
исковата молба би могъл
да се направи извод,
че със същите се сочат факти, които
са от съществено значение
за дължимостта на вземането по
издадената заповед за изпълнение, поради
което предявеният отрицателен
установителен иск е
допустим. При това
положение следва да
се извърши преценка
доколко сочените от ищцата
нови обстоятелства и
новооткрити писмени доказателства
са могли да й бъдат
известни до изтичане
на срока за подаване
на възражение. В
случая при отчитане
на характера на
самите обстоятелства, отнасящи се
до търговските отношения
на бившия работодател на
ищцата с друго търговско дружество
и кореспонденцията между тях,
до която ищцата
не е имала
достъп, както и
предвид факта, че
новите писмени доказателства
са били във
владение на трето лице- „Електроенергиен системен
оператор“ ЕАД /„ЕСО“ ЕАД/, което ги е
предоставило на ищцата
около месец и половина,
след като тя
ги е поискала,
не би могло
да се приеме,
че ищцата е
била в състояние
да ги узнае и да се
снабди с
тях в двуседмичния срок за
подаване на възражение срещу
заповедта за изпълнение даже
и да бе
положила някакви усилия
за това. Отделно
от това с оглед
съдържанието на издадената
заповед за изпълнение, която
е единственият документ, от
който ищцата би могла
да черпи информация
за основанието на претенцията срещу нея и
в която се съдържат твърдения
за плащане по
„сгрешена банкова сметка“,
***, че в срока
по чл.414, ал.1 от
ГПК тя е
могла да знае
или да предполага
за осъществяването на
твърдените от нея
нови обстоятелства и за наличието на
съответните писмени
доказателства. Ето защо
като неоснователни следва
да бъдат преценени доводите
на ответното дружество,
че искът не
е предявен в тримесечния
срок по чл.424, ал.2 от
ГПК от деня, в който
ищцата е могла да се снабди
с новите писмени доказателства, тъй
като няма данни
тя да е
знаела за наличието
им в някакъв предходен
момент спрямо 17.01.2018г.- датата, на която
ги е поискала
от „Електроенергиен системен
оператор“ ЕАД /„ЕСО“ ЕАД/, което
дружество й ги
е предоставило на 02.03.2018г.
Доколкото искът е предявен
на 15.05.2018г., то
срокът по чл.424, ал.2
от ГПК е спазен.
От заключението на приетата
по делото съдебно- счетоводна
експертиза се установява, че в периода, в който ищцата е работила
в ответното дружество, платежните нареждания
за кредитни преводи са съставяни
в електронен вид и са
подписвани електронно от главния
счетоводител на дружеството,
а при
отсъствието му- от неговия заместник.
На 04.08.2014г. ищцата,
в качеството си на заместващ главния счетоводител,
е съставила, подписала и изпратила
за
изпълнение две платежни нареждания
от името и за
сметка на „Летище
Пловдив“ ЕАД по сметка
на „Електроенергиен системен
оператор“ ЕАД /„ЕСО“ ЕАД/ в „Корпоративна
търговска банка“ АД за
сумите съответно от 1126
лв. и 2138
лв., представляващи гаранционни
обезпечения по договори
за пренос, като сумите са получени
по сметката на „ЕСО“
ЕАД и са осчетоводени.
От показанията на свидетеля Г. Т.,
който към датата на
извършване на процесните плащания е
изпълнявал длъжността „…“ в ответното дружество, се
установява, че на
датата на извършването им
е бил посетен от
секретарката на изпълнителния
директор, която му донесла
документ за извършване
на гаранционни плащания
за пренос и достъп в полза на „ЕСО“
ЕАД, в който били посочени
сумите и IBAN- ***. Свидетелят
занесъл документа при
ищцата С. В.,
която към този момент
замествала главната
счетоводителка Ц. С.,
и я уведомил, че
следва да извърши плащането
по най- бързия начин,
като й предал документа.
Не
се спори между страните, а и от приложените
по делото писмени доказателства
/разпечатки от eFactura.bg- л.9-10 от
гр.д.№30547/2018г. по описа
на Софийски районен
съд; писмо от
„ЕСО“ ЕАД- л.152
от гр.д.№16492/2018г. по
описа на Районен
съд- Пловдив/ се установява,
че на 20.06.2014г. „ЕСО“ ЕАД
е уведомило по
електронен път „Летище
Пловдив“ ЕАД за промяна
на банковите си
сметки, като електронното
съобщение е било
отворено на 23.06.2014г.
от главния счетоводител
Ц. С., която е
потвърдила получаването му. От приложеното лично трудово
досие на Ц. С. се установява, че към
датата на извършване
на плащанията- 04.08.2014г.
същата е
ползвала платен годишен
отпуск, като е
била замествана от
ищцата С. В..
Не се спори
по делото, че „ЕСО“ ЕАД
не е приел извършеното
на 04.08.2014г. плащане
на гаранционните обезпечения
по сметката му в
„Корпоративна търговска банка“
АД за редовно, поради което
„Летище Пловдив“ ЕАД му е
заплатило повторно сумите
по друга банкова сметка.
***а
по делото фактическа
обстановка настоящият състав на съда
намира, че претенцията на ищцата
да се
признае за установено,
че не дължи на
ответното дружество сумата от 3264 лева, представляваща обезщетение
за причинените му вреди,
вследствие на виновното й
поведение, е основателна
и следва да се уважи. Съгласно
разпоредбата на чл.203, ал.1
от КТ работникът
или служителят отговаря имуществено за вредата, която е причинил на
работодателя по небрежност при или по повод изпълнението на трудовите си
задължения. В случая обаче
по делото не се
установява противоправно и виновно поведение
на ищцата при
извършване на процесния превод,
тъй като тя е
превела сумата по
банковата сметка, посочена й от св. Тилянов, за която се установява,
че действително е на
„ЕСО“ ЕАД, като сумата
е постъпила в патримониума
на посоченото дружество
и е осчетоводена
от него. Наистина
така извършеното плащане не е било
в съответствие с изричната
воля на „ЕСО“
ЕАД, изразена в електронното
съобщение до „Летище
Пловдив“ ЕАД от
23.06.2014г., да не получава
плащания по сметката си
в „Корпоративна търговска
банка“ АД, а
по новата си банкова сметка, ***щата
сума, но по делото нито се твърди от ответника, нито се
ангажират доказателства тази
информация да е била сведена
по някакъв начин до
знанието на ищцата. Видно от
доказателствата по делото, електронното
съобщение е било
отворено и получаването
му е било потвърдено от главния счетоводител
на „Летище Пловдив“
ЕАД Ц. С., която
е отсъствала на
04.08.2014г. и няма
данни да е
уведомила за същото
ищцата, която я е
замествала. Предвид горното не
може да се
приеме, че извършвайки
превода по посочената
й от св. Т. сметка, която
е с титуляр
именно „ЕСО“ ЕАД,
ищцата е допуснала виновно поведение.
Вярно е, че към
датата на превода „Корпоративна
търговска банка“ АД
е била поставена под специален надзор с решение на БНБ
и дейността й
е била временно
ограничена, което е било общоизвестен
факт, но сам по себе
си същият не
препятства възможността да се
превеждат суми по сметки в банката,
а и към
04.08.2014г. все още
не е имало яснота дали
същата ще бъде
обявена в несъстоятелност или
дейността й ще
бъде възобновена, тъй като
лицензията й за
извършаване на банкова
дейност е отнета
с решение на УС
на БНБ от
06.11.2014г. Ето защо и по
така изложените съображения
се налага изводът, че в
случая липсва противоправно
и виновно поведение
на ищцата, поради което
претенцията срещу нея
на ответното дружество
за възстановяване на повторно
платената сума се
явява неоснователна. Предвид
горното искът за
установяване на недължимостта на присъдената
с процесната заповед
за изпълнение сума от
3264 лв., ведно с разноските по образуваното за събирането
й изпълнително дело,
е основателен. При
това положение следва
да се приеме, че ответникът е
получил платените от ищцата суми по
изпълнителното дело без основание
и следва да й ги
върне. Доколкото ответното
дружество е инициирало
материално незаконосъобразно принудително
изпълнение спрямо ищцата,
същото следва да
отговаря на основание чл.45, ал.1
от ЗЗД
и за заплатените от нея по
изпълнителното дело такси
по Тарифата към
ЗЧСИ в размер на 679,94
лв., поради което предявеният
иск за осъждането
му да заплати на ищцата
сумата от общо 3943,94
лв. е основателен и
следва да се
уважи.
По така
изложените съображения обжалваното
решение, с което исковете
са били отхвърлени, следва
да бъде отменено, като
вместо него се постанови
ново решение за
уважаване на същите.
С оглед изхода
на делото и на
основание чл.78, ал.1 от
ГПК ответникът следва
да бъде осъден
да заплати на
ищцата направените по
делото разноски за
първата инстанция в
размер на 1075,16 лв. съгласно представения списък,
както и направените по делото
разноски за въззивната инстанция в размер на 846,16
лв. съгласно представения
списък, или общо
сумата от 1921,32
лв.
По изложените
съображения съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№260088 от 21.08.2020г., постановено по гр.д. №16492/2018г. по описа на Районен съд- Пловдив, ХV гр.с.,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за установено
в отношенията между страните,
че С. Н. В., ЕГН **********,***
ЕАД, със седалище и адрес на
управление с. К., община
Родопи, ЕИК *********, сумата от
3264 лева, представляваща обезщетение
за причинените вреди, вследствие на виновното й поведение,
поради извършване на 04.08.2014г. на парични
преводи в общ
размер от 3264
лв. по сгрешена банкова сметка *** „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД
/„ЕСО“ ЕАД/, което е довело до повторно
плащане на сумата от страна на „Летище Пловдив“ ЕАД по вярната банкова сметка, ***
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК № 199/18.01.2016 г. по ч. гр. д. № 404/2016 г. по описа на Районен
съд Пловдив, както и
разноските по образуваното за събиране
на сумата изпълнително дело №
341/2017 г. по описа на ЧСИ Стефан Горчев, с рег. № 825 и район на действие-
Окръжен съд Пловдив.
ОСЪЖДА „Летище
Пловдив“ ЕАД, със седалище и адрес на
управление с. К., община
Родопи, ЕИК *********, да заплати
на С. Н. В., ЕГН **********, сумата
от общо 3943,94
лв., заплатена по изпълнително дело №
341/2017 г. по описа на ЧСИ Стефан Горчев, включващи присъдената със Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК № 199/18.01.2016 г. по ч. гр. д. № 404/2016 г. по описа на Районен
съд Пловдив сума от
3264 лв. и таксите
по Тарифата към ЗЧСИ в
размер на 679,94 лв.
ОСЪЖДА „Летище
Пловдив“ ЕАД, със седалище и адрес на
управление с. К., община
Родопи, ЕИК *********, да заплати
на С. Н. В., ЕГН **********, сумата
от 1921,32 лв.-
разноски по делото.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.