№ 4673
гр. София, 18.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
Административно наказателно дело № 20231110206360 по описа за 2023
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Л. С. С., ЕГН: **********, като
представляваща „Е.А.“ ООД, срещу електронен фиш серия К № 5139533 на
СДВР, с който за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 189, ал.
4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП й е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 50 лева.
Недоволна от издадения електронен фиш е останала жалб. С., която
обжалва същия, като твърди, че е незаконосъобразен и неправилен. Излага
съображения, че ЕФ е издаден извън сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Претендира, че заснемащото устройство следва да е стационарно монтирано
съобразно Тълкувателно решение № 1/2014 г. по ТД № 1/2013 г. на ВАС.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и
не се представлява.
Въззиваемата страна СДВР, редовно призована, не изпраща представител.
В писмото, с което е изпратена АНП в съда, се съдържа становище, че ЕФ е
законосъобразен и правилен и при издаването му не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила.
Жалбата е подадена в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, от надлежна
страна и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по
същество.
След преценка на събраните по делото доказателства по отделно и
в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа
1
страна следното:
На 27.07.2021 г. в 10:22 часа, в гр. София, автоматизирано техническо
средство ТФР1-М с № 506 заснело лек автомобил „Сеат Тарако“ с рег. № СВ
**** РВ, движещ се по бул. “Княгиня Мария Луиза“ до № 116, с посока на
движение от ул. “Опълченска“ към бул. „Рожен“, със скорост на движение от
69 км/ч, при въведено ограничение на скоростта до 50 км/ч за населено място,
съответно било налице превишение на скоростта от 19 км/ч. Процесният лек
автомобил бил собственост на „Е.А.“ ООД, чийто представляващ и управител
е жалб. С., което се установява от справката за регистрацията и собствеността
на МПС.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз
основа кредитираните писмени доказателства, приобщени в процеса по реда
на чл. 283 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, а именно: електронен фиш серия К №
5139533 на СДВР; снимков материал; разпечатка от информационния масив
на ОПП-СДВР относно регистрацията и собствеността на МПС; протокол за
последваща проверка № 2-38-21 от 28.01.2021 г. на мобилна система за
видеоконтрол ТФР1-М с № 506, удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 10.02.4835 от 24.02.2010 г.; писмо от зам. директора на ГДНП;
заповед за утвърждаване на образец на електронен фиш; ежедневна форма на
отчет; протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система от 04.06.2020 г., справка – разпечатка от АИС-АНД.
По доказателствата:
При постановяване на настоящето решение съдът кредитира изцяло
събраните по делото писмени доказателства, тъй като същите са
непротиворечиви, взаимно допълващи се и тяхната доказателствена сила не е
оборена.
По делото е представен снимков материал, от който се установява
точната дата и час на нарушението, измерената скорост и отклонението от
установеното ограничение, точните координати, на които е извършено
нарушението, регистрационният номер на МПС, както и че процесното
нарушение е заснето с мобилна система за видеоконтрол ТФР1-М с № 506.
Системата е преминала периодичен преглед за техническа изправност,
съгласно протокол за проверка от 28.01.2021 г., както и същата е от одобрен
тип средство за измерване, видно от удостоверение за одобрен тип средство
за измерване № 10.02.4835 от 24.02.2010 г. Следва да се отбележи, че
съобразно чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията, когато срока на валидност
на одобрен тип средство за измерване е изтекъл, намиращите се в употреба
средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат за
одобрен тип, поради което съдът прие, че техническото средство, с което е
установено нарушението, е годно и е отчело адекватни данни.
Следва да се има предвид и това, че с оглед разпоредбата на чл.189, ал.
15 от ЗДвП ("изготвените с технически средства или системи, заснемащи или
записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки, са
2
веществени доказателствени средства в административнонаказателния
процес"), поради което и съдът кредитира изцяло приложения по делото
снимков материал, намирайки го за годно веществено доказателствено
средство. Посредством него се установяват регистрационният номер на
автомобила; мястото на извършване на нарушението (съвпадащо с мястото,
посочено в Електронния фиш); ограничението на скоростта; конкретно
измерената скорост на движение; номера на системата за наблюдение, както и
това, че автомобилът е бил сам на пътя, т. е. измерената скорост на движение
е именно на заснетия автомобил. Ограничението на скоростта в съответния
участък е именно до 50 км/ч., валидно за населено място.
По делото не се събраха доказателства, от които да е видно, че в срока
по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, жалбоподателят е подал декларация за лицето,
извършило нарушение, както и да е било направено възражение по ал. 6 от чл.
189 на ЗДвП пред директора на съответната структура на МВР.
Всички събрани по делото писмени и гласни докозателства преценени
по отделно и в тяхната съвкупност дават възмжност на съда да установи по
безспорен начин изложената по-горе фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Съдът намира подадената жалба за допустима, като подадена от
надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл. 189, ал. 8 от
ЗДвП. Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна, по следните
съображения:
Съгласно легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на § 6, т. 63 от
ДР на ЗДвП, електронният фиш представлява "електронно изявление,
записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи". В същия смисъл е и разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗАНН.
Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП регламентира изрично реквизитите,
които следва да съдържа електронният фиш, а именно: териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението; мястото; датата; точния час на извършване на
нарушението; регистрационния номер на моторното превозно средство;
собственика, на когото е регистрирано превозното средство; описание на
нарушението; нарушените разпоредби; размера на глобата; срока; сметката и
начините за доброволното й заплащане.
Съпоставяйки изискуемите от закона реквизити на електронния фиш,
регламентирани в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП към процесната дата,
със съдържанието на обжалвания електронен фиш, съдът приема, че
последният отговаря на всички законови изисквания. В него са посочени:
териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено
нарушението (СДВР); мястото и времето на осъществяването му;
регистрационният номер на заснетото МПС и собственикът на същото.
3
Изрично е и посочено, че електронният фиш се издава на Л. С. С., ЕГН:
**********, в качеството й на законен представител на фирмата-собственик
на заснетото МПС. Описано е самото нарушение и е посочена нарушената
разпоредба – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, както и санкционната разпоредба, въз
основа на която, на жалбоподателя е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 50 лева, като са указани срока, сметката и начина за
доброволно плащане.
От горното следва извода, че процесният ЕФ съдържа всички изискуеми
реквизити и не са допуснати съществени процесуални нарушения при
издаването му. Относно възражението, че не съдържа дата на издаване и това
обстоятелство засяга правото на защита на санкционираното лице, доколкото
не може да се направи проверка за сроковете по чл. 34 от ЗАНН, съдът
констатира, че в справката от АИС – АНД (списък с намерени фишове) е
генерирана дата на съставяне 14.08.2021 г., поради което именно тази дата
трябва да се приеме за дата на издаване. Връчването след повече от година и
половина от тази дата няма отношение към сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая нарушението е описано
по разбираем начин, тъй като в оспорения електронен фиш са посочени, както
самото нарушение - извършено "нарушение за скорост", посочена е
разрешената скорост на движение в процесния участък - 50 км/ч, като
изрично е посочено, че ограничението е за населено място; установената
скорост на движение 69 км/ч и превишаването на разрешената скорост с 19
км/ч. По отношение на разликата в скоростта на движение, отразена в
снимковия материал и в електронния фиш, следва да се отбележи, че от
представения по делото протокол от проверка се установява, че грешката при
измерване на скоростта с въпросното техническо средство е +/- 3 км/ч при
скорост до 100 км/ч. Тази допустима грешка е отчетена и в конкретния
случай. Видно от приложения по делото снимков материал измерената
скорост е 72 км/ч, докато в обжалвания електронен фиш е посочена (след
приспаднатия толеранс от 3 км/ч в полза на водача) скорост от 69 км/ч, която
се явява по-благоприятна по размер от действително измерената скорост от
72 км/ч. Следва да се отбележи, че мястото на нарушението е посочено не
само чрез джи пи ес координати, а е описано и по лесно разбираем начин –
конкретна улица и конкретен номер. Изрично е посочено, че е извършено в
населено място – гр. София.
Съдът не констатира нарушения на Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.
за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата, като по делото е
приложен протокол за използване на мобилната система, които е попълнен
коректно.
С оглед гореизложеното съдът намира, че в конкретния случай не са
допуснати съществени процесуални нарушения – основание за отмяна на
електронния фиш на формално основание, поради което спорът следва да се
разгледа по същество.
4
От събраните и анализирани по-горе доказателства се установява, както
от обективна, така и от субективна страна, че е осъществен съставът на
административното нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, изразяващо се в
неизпълнение на задължението при избиране на скоростта на движение на
МПС да не се превишава максимално допустимата скорост за населено място
- 50 км/час. Движейки се на посоченото в електронния фиш място и време със
скорост от поне 69 км/ч (след приспаднатия толеранс от 3 км/ч в полза на
водача) обективно е нарушена забраната на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като
превишението на разрешената скорост е поне 19 км/ч. Ето защо съдът прие,
че АНО правилно е квалифицирал нарушението и не е налице несъответствие
между фактическото описание и правната му квалификация.
От приложената справка е видно, че собственик на процесния
автомобил е „Е.А.“ ООД, чийто представляващ и управител е жалб. С.. По
делото не се събраха доказателства кой е управлявал МПС на 27.07.2021 г., но
чл. 188, ал. 2 от ЗДвП регламентира, че когато нарушението е извършено при
управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице,
предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен
представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил
управлението на моторното превозно средство. В случая, законният
представител на юридическото лице не е посочил кое физическо лице е
ползвало автомобила на посочената дата, поради което правилно е била
ангажирана именно отговорността на законния представител на
юридическото лице – жалб. С..
В настоящия казус правилно е приложена санкционната норма чл. 182,
ал. 1, т. 2 от ЗДвП, в която е предвидено при констатирано превишаване на
максимално допустимата скорост в населено място, за превишаване от 11 до
20 км/ч – налагане на глоба от 50 лева. Размерът на санкцията е абсолютно
определен, поради което съдът не следва да обсъжда въпроса за евентуалното
му ревизиране.
Съгласно чл. 189, ал. 4, изр. 1 от ЗДвП, при нарушение, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е
предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Задължително условие за
санкционирането с електронен фиш е нарушението да е установено и заснето
с автоматизирано техническо средство, т. е. да няма човешка намеса при
установяване на нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор.
Мобилна система за видеоконтрол ТФР1-М с № 506 е именно такова
техническо средство.
С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г.,
законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за
установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата
5
на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП беше добавен терминът "автоматизирано"
техническо средство, а съгласно § 6, т. 65 от ЗДвП - "Автоматизирани
технически средства и системи са уреди за контрол работещи самостоятелно
или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен
орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя
начало и край на работния процес", тоест контролният орган не се намесва в
работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го
позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след
преустановяване на контрола го изключва и демонтира. Именно, в това се
изразява поставянето на начало и край на работния процес от контролния
орган.
В мотивите към проекта на закона за изменение и допълнение на ЗДвП
се посочва, че една от причините за въведените изменения е именно
Тълкувателно решение № 1 от 2014 г. на Върховния административен съд, с
което реализирането на административно наказателната отговорност за
нарушения на ЗДвП чрез издаване на електронен фиш при осъществяване на
контрол с мобилни/преносими системи за контрол било преустановено и това
рефлектирало пряко върху дисциплината на водачите. Посочва се, че
използването на мобилни технически средства е автоматизиран процес, при
който единствената намеса на контролен орган се свежда до позиционирането
и настройката на автоматизираното техническо средство. Същите установяват
нарушенията по аналогичен със стационарните средства способ. Всички
автоматизирани технически средства - мобилни и стационарни, са преминали
метрологична проверка съгласно, в това число и софтуера за обработка на
доказателствения материал и са въведени в експлоатация при стриктно
спазване на нормативните предписания. При въвеждането в експлоатация на
всяко техническо средство, сертифициращият орган - Български институт по
метрология, осъществява проверка и на софтуерната програмата, генерираща
снимковия материал, което е отразено и в сертификата и първоначалната
метрологична проверка. Принципът на действие, както на стационарните,
така и на мобилните системи е един и същ: измерване на скоростта от
сертифициран измерител и задействане на камера, визуализираща
измерването, респективно превозното средство. Обработката и издаването на
електронен фиш и за двата вида системи е от централизирана информационна
система.
Административно-наказващият орган е изпратил на съда цялата
преписка с информация за участъка от пътя, на който се извършва контрол на
скоростта с автоматизирано техническо средство, с описание на мястото и
географските координати, действащото ограничение на скоростта по чл. 21 от
ЗДвП, посоката на движение на автомобила, разположението на
6
автоматизираното техническо средство, неговия вид и данни за извършена
метрологична проверка. Писмени доказателства относно всички тези
обстоятелства се съдържат в кориците на делото.
В случая нарушението е установено от мобилна система за
видеоконтрол ТФР1-М с № 506, представляваща одобрен тип средство за
измерване, при която измерването, регистрирането и записът на нарушенията
се извършва от система радар-камера-компютър, като единствената роля на
оператора на системата е да позиционира техническото средство, като го
насочи към определения за наблюдение участък от пътя и да въведе
ограниченията за скоростта на този участък. Ето защо съдът счита, че
процесната система за видеоконтрол отговаря на изискването на ЗДвП,
техническото средство, с което е установено и заснето нарушението да бъде
автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и
заснемането на всяко едно конкретно нарушение.
С оглед на изложеното и при извършената цялостна служебна проверка
на атакувания електронен фиш, настоящата инстанция не констатира
основания за неговата отмяна или изменение. Ето защо, същият следва да
бъде потвърден изцяло, а депозираната жалба следва да бъде оставена без
уважение, като неоснователна.
С горните мотиви съдът намира, че ЕФ е правилен и законосъобразен и
следва да бъде потвърден.
Липсват искания за разноски.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 и 2, т. 5 и ал. 9 от ЗАНН,
СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 5139533, издаден от
СДВР, с който на Л. С. С., ЕГН: **********, за нарушение по чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 50 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – София град на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административно процесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7