№ 1029
гр. Перник, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Диана Мл. Матеева
при участието на секретаря Лили В. А. Добрева
като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Гражданско дело №
20221720104250 по описа за 2022 година
По изложените в исковата молба обстоятелства З. Б. В. ЕГН ********** гр.П. кв.*****
ул.*** */ ** * И чрез адв.А. А. ПАК моли да бъде постановено решение, с което да бъде
осъдено ответното дружество "Топлофикация - Перник" АД, ЕИК: *********, с адрес на
управление гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ “Република”, представлявано от изпълнителния
директор, да и заплати / да върне / общо сумата 1785лв,събрана чрез ЧСИ А.В. по изп.дело
№ 2056/2021г. принудително и платена от ответника без правно основание за това, тъй като
липсва правно основание за задължаване на ищеца за посочените в ИЛ издаден по чгд №
2480/2013г. на ПРС суми за топлинна енергия на топлоснабден имот, както и ДА СЕ
ОСЪДИ дружеството да заплати законната лихва върху посочената главница от датата на
ИМ -27.07.2022 до окончателното изплащане на сумите, както и разноските по делото.
Ответника е оспорил исковете като неоснователни и недоказани, като моли същите
да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Пернишкият районен съд, като прецени всички събрани по делото
доказателства и доводите на страните по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Съобразно твърденията в исковата молба, които не се оспорват от ответната страна, както и
от приложените писмени доказателства, се установява, че горепосоченото изп.дело на ЧСИ
А.В. е образувано по изпълнителен лист издаден по чгд № 2480/2013г. на ПРС суми за
топлинна енергия на топлоснабден имот
Налице е удостоверение издадено от ЧСИ, видно от което последният е събрал
1
сумата 1785лв., която е била изплатена по пера
Налице е решение № 470 от 04.05.2022г. по гр.дело № 5916 / 2021г. на ПРС 8 състав,
влязло в сила, видно от което е било признато по реда на чл.439 ГПК, че лицето не дължи
сумите, като погасени по давност.
Съгласно чл. 118 ЗЗД погасителната давност погасява правото на кредитора да иска
принудително осъществяване на своето право, т. е. погасява се правото на иск или правото
на принудително изпълнение поради неупражняването му от кредитора в определен от
закона срок от време, но самото право на вземане продължава да съществува и ако
длъжникът изпълни задължението си доброволно, той няма право да иска обратно
платеното.
Погасителната давност, като преобразуващо право, може да се упражнява в защита
както по предявен от кредитора срещу длъжника иск - положителен установителен или
осъдителен, така и по предявен от длъжника срещу кредитора отрицателен установителен
иск, тъй като двата иска са насочени към разрешаване на един и същи спор /делата са
тъждествени/, и по двата иска може да се получи една и съща защита и страната, отричаща
съществуването на спорното право, може да упражни чрез волеизявление преобразуващото
право на погасителна давност.
Защото да се уважи положителен установителен иск е равнозначно като последици
/вкл. и сила на пресъдено нещо на решението/ на това да се отхвърли отрицателен
установителен иск и обратно.
Още повече, че всяка страна има спрямо фактите, твърдяни от другата страна и
изгодни за нея, положението на ответник, какъвто е и настоящия случай.
Давността е срок, но не е само срок. Тя е срок на бездействие на носителя на едно
субективно право.
Погасителната давност е период от време, определен по продължителност от закона,
през течение на който ако носителят на едно субективно право не го упражни, това право се
погасява.
Това определение обаче се нуждае от две уточнения: едното, отнасящо се до термина
"погасява се", а другото - до това как настъпва погасяването.
Съгласно чл. 118 ЗЗД ако длъжникът изпълни задължението си, той няма право да иска
обратно платеното.
Следователно той пак плаща един свой дълг, т. е. неговият кредитор има право да
получи платеното. От това се налага изводът, че субективното право съществува, то не се е
погасило.
Погасило се е правото на кредитора да иска принудително осъществяване на своето
право, погасило се е правото му на иск (в исковия процес), правото да се търси защита на
2
нарушеното субективно право.
Съгласно чл. 120 ЗЗД давността не се прилага служебно. Не е достатъчно
обективното изтичане на срока от време, за да настъпи веднага погасителното действие.
Необходимо е още нещо и това е волеизявлението на длъжника, който се позовава на
давността.
Следователно погасителната давност може да бъде определена и като право на
длъжника да погаси с волеизявление пред компетентен орган за защита правото си или
правото на принудително изпълнение поради това, че то не е упражнено в определен от
закона срок от време.
Като юридически факт погасителната давност е период от време, през който
носителят на едно право бездейства. Този юридически факт поражда в полза на длъжника
едно субективно право, а именно това право с волеизявление да погаси правото на защита на
нарушеното субективно право или правото му на принудително изпълнение, каквото е било
приложено в случая по цитираното изпълнително дело по описа на ЧСИ
В съдебната практика се застъпва становището, че с разпоредбата на чл. 118 ЗЗД не
се отрича възможността длъжникът да изпълни доброволно задължението си и след
изтичането на давността, което обаче изключва противното разрешение /за допустимост на
принудителното изпълнение/, дори то да се основава на аргументи, изведени от общия
правен принцип на справедливостта.
С оглед на горното така предявения иск за заплащане / обратно връщане / на сумата
се явява основателен и доказан, доколкото сумите по вземането на ответника не са платени
доброволно а са събрани по принудителен ред след изтичане на определения в закона
давностен срок и следва да бъде уважен до пълния предявен размер, тъй като същите
подлежат на връщане.
Сумата е била събрана без правно основание по изп.дело № 205682021г. на ЧСИ и
към момента на завеждане на настоящето дело все още не е върната.
Съгласно чл.84 ал.2 от ЗЗД, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът
изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Ако няма такава, за покана следа да
се смята исковата молба, поради което иска с правно основани чл.86 ЗЗД, се явява
основателен и доказан, като следва да бъде присъдена и законната лихва върху главницата
считано от дата на предявяване на иска - 27.07.2022г., до окончателното изплащане на
сумата .
С оглед изхода на делото ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените по делото разноски в размер 426.40 лева.
Водим от горното, съдът
3
РЕШИ:
ОСЪЖДА "Топлофикация - Перник" АД, ЕИК: *********, с адрес на
управление гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ “Република”, представлявано от
изпълнителния директор, ДА ЗАПЛАТИ / ВЪРНЕ / НА З. Б. В. ЕГН
********** гр.П. кв.***** ул.*** */ ** * И чрез адв.А. А. ПАК общо сумата
1785лв,събрана чрез ЧСИ А.В. по изп.дело № 2056/2021г. принудително и
платена от ответника без правно основание за това, при липса на правно
основание за задължаване на ищеца за посочените в ИЛ издаден по чгд №
2480/2013г. на ПРС суми за топлинна енергия на топлоснабден имот, както и
да заплати законната лихва върху посочената главница от датата на ИМ -
27.07.2022 до окончателното изплащане на сумите, както и разноските по
делото общо 426.40лв. по списък по чл.80 ГПК
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4