Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 14.10.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети юни през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова
Габриела Лазарова
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа
докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №7279 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по чл. 258 - 273 вр. чл. 341 - 355 ГПК.
С решение №55076 от 01.03.2019г.,
постановено по гр.дело №39646/2017г. по описа на СРС, ГО, 156 с-в е допуснато
извършването на съдебна делба на дворно
място с номер по предходен план 41, квартал 4 по плана на гр. София,
съставляващо поземлен имот с идентификатор 68134.2817.41 в гр. София, по
кадастрална карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед №
18-39/20.07.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр.София, район
„Връбница“, кв.„*******с площ 957кв.м., при съседи- имоти с идентификатори 68134.2817.40, 68134.2817.2265, 68134.2817.5703,
68134.2817.42, 68134.2817.43 между Г.Т.Б.
и Л.С.Б., при квоти по 1/2 ид.ч. за всеки
от тях, като е отхвърлен искът за допускането на съдебна делба на този имот
по отношение на А.Г.Д.. Допуснато е извършването на съдебна делба на еднофамилна двуетажна жилищна сграда с
идентификатор 68134.2817.41.1 в гр.София, по кадастрална карта и кадастралните
регистри одобрени със Заповед № 18-39/20.07.2011 г. на Изпълнителния директор
на АГКК, с адрес: гр.София, район „Връбница“, кв.„***“, ул.„*******, построена
в поземлен имот с идентификатор 68134.2817.41, със застроена площ от 64 кв. м.,
между Г.Т.Б. и А.Г.Д. при квоти по 1/2 ид.ч. за всеки от
тях, като искът е отхвърлен по отношение на Л.С.Б.. Допуснато е и извършването
на съдебна делба на следните недвижими имоти:
гараж с идентификатор
68134.2817.41.2 на същия адрес, построен в поземлен имот с идентификатор
68134.2817.41, с площ от 31,00 кв.м.; сграда с идентификатор 68134.2817.41.3 на
същия адрес, построена в поземлен имот с идентификатор 68134.2817.41,
представляваща складово помещение, обслужващо жилищната сграда, със застроена
площ 17кв.м., брой етажи- 1; сграда
с идентификатор 68134.2817.41.5 на същия адрес, построена в поземлен имот с
идентификатор 68134.2817.41, представляваща гараж за две коли, със застроена
площ от 83кв.м., брой етажи: 1; складови
помещения, представляващи сгради с идентификатори 68134.2817.41.4 и
68134.2817.41.6 на същия адрес, построени в поземлен имот с идентификатор
68134.2817.41, съответно със застроена площ от 24кв.м и 18кв.м., брой етажи: 1;
сграда с идентификатор
68134.2817.41.7 на същия адрес, построена в поземлен имот с идентификатор
68134.2817.41, със застроена площ от 44 кв. м., брой етажи: 1, представляваща
склад и обслужващите го помещения, състоящи се от лятна кухня и тоалетна, както
и построени в поземлен имот с идентификатор 68134.2817.41 сгради а именно сграда № 2А, № 2Б, № 9 и № 10,
представляващи подобрения, съобразно представената на лист №202 Приложение №1
към заключението на СТЕ, скица на поземлен имот кв.“***“, ул.“***, с намиращите
се в него сгради, която е приподписана от съдебния състав и е неразделна част
от решението, между Г.Т.Б. и Л.С. при квоти по 1/2 ид.ч. за всеки то
съделителите, като искът е отхвърлен по отношение на А.Г.Д..
Срещу така
постановеното решение, в частта с която е допуснато извършването на делба на еднофамилна двуетажна жилищна сграда с
идентификатор 68134.2817.41.1 в гр.София, по кадастрална карта и
кадастралните регистри одобрени със Заповед № 18-39/20.07.2011 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр.София, район „Връбница“, кв.„***“,
ул.„*******, построена в поземлен имот с идентификатор 68134.2817.41, със
застроена площ от 64 кв. м., между Г.Т.Б.
и А.Г.Д. при квоти по 1/2 ид.ч. за всеки от тях, е подадена в
законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от А.Г.Д..
Жалбоподателката поддържа, че решението в тази част е необосновано, тъй като
съдът неправилно е кредитирал изцяло показанията на свидетеля Т., без да
съобрази нейната заинтересованост от спора- свидетелката е дъщеря на ищеца Г.Б..
В същото време необосновани били изводите на съда че не следва да се кредитират
показанията на свидетеля Н.. Твърди също така, че са допуснати и процесуални
нарушения във връзка с разпита на свидетелите, а от събраните по делото
доказателства безспорно се установявало, че Л.Б. е била собственик на процесната жилищна сграда, след
което я прехвърлила на жалбоподателката. Моли решението да бъде отменено в
обжалваната част, а искът за делба на еднофамилна двуетажна жилищна сграда с
идентификатор 68134.2817.41.1 - отхвърлен.
Въззиваемата
Л.С.Б. в подадения в срок отговор на въззивната жалба заявява, че същата е основателна.
Твърди, че сградата била построена преди сключването на брака и с ищеца Г.Б. и
поради това- нейна лична собственост, а не СИО. Излага идентични съображения с
развитите във въззивната жалба относно показанията на разпитаните по делото
свидетели. Моли въззивната жалба да бъде уважена, а решението на СРС- отменено
в обжалваната му част.
Въззиваемият
Г.Б. в подадения в срок отговор на въззивната жалба оспорва същата като
неоснователна. Твърди, че не са допуснати процесуални нарушения, а процесната
жилищна сграда е изградена след сключването на брака между него и Л.Б., поради
което и в режим на СИО.
Софийски
градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира
за установено следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в
обжалваната му част. Не е допуснато нарушение на императивни материалноправни
норми.
Решението
е и правилно в обжалваната му част, като на основание чл.272 ГПК въззивният
състав препраща към подробните мотиви, изложени от СРС. Независимо от това и
във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и
следното:
Основният
спорен между страните въпрос е в кой момент двуетажната жилищна сграда е
завършена до етап „груб строеж“ и дали този момент е преди дата на сключване на
граждански брак между ищеца и ответницата Л.Б.- 27.05.1966г. В тази връзка пред
въззивната инстанция са разпитани по един свидетел на всяка от страните.
Настоящият състав, след внимателно запознаване с показанията както на тези
свидетели, така и на разпитаните пред първата инстанция свидетели Т. и Н., и
представените от страните писмени доказателства, намира че първостепенният съд
не е допуснал твърдяното процесуално нарушение и правилно е кредитирал изцяло
показанията на свидетелката Т., като е отчел евентуалната и заинтересованост от
изхода на спора съобразно чл.172 от ГПК (в този смисъл настоящият състав изцяло
споделя изключително подробното изложение в мотивите на обжалваното решение на
стр.5 и 6 от същото, л.215-216 от делото). Подробно и логично е обсъждането на
показанията на свидетеля Н., като ясно са посочени противоречията в тях, поради
които съдът не ги е кредитирал. Установените от свидетеля Т. факти и
обстоятелства се потвърждават изцяло от показанията на разпитания във
въззивната инстанция свидетел Т.З.. Свидетелят потвърждава започването на
строежа през 1965 година, както и че към момента на сключване на брака между
ищеца и ответницата Б. са били изградени основите и стените, но без покрив,
който бил завършен през 1970г. Преди това живеели както в друга постройка в
същото дворно място, така и в процесната жилищна сграда, но с временен покрив.
Последното свидетелят установил, когато през 1967 година се завърнал след
военната си служба, следователно не е възможно към 27.05.1966г. сградата да е
завършена до етап „груб строеж“. Показанията на свидетелката В. всъщност не са
в противоречие с показанията на свидетеля З., тъй като свидетелката заявява, че
ищецът и ответницата Б. са живеели в нея и същата била „покрита“, но не
установява изграждането на покрива, което би означавало завършване на грубия
строеж. Недоказани са и твърденията на жалбоподателката, че всички строителни
материали са закупени от нейния баща преди сключването на брака и, както и че
са били заплатени всички необходими строителни работи. По делото са представени
документи за закупуване на строителни материали и извършване на превози, но
нито е установено че това са всички необходими материали, нито че така
закупените са предназначени именно за строежа на процесната жилищна сграда. Следва
да се отбележи и факта, че няма каквото и да било доказателство за закупуването
на материали за изграждане на покрив през периода преди 27.05.1966г.- греди,
мертеци, керемиди. Нелогично е и твърдението, че след закупуването на
строителните материали в самия край на 1965г., сградата е завършена до степен
груб строеж само за няколко месеца до 27.05.1966г. Независимо от изложеното
дотук, следва да бъдат споделени изцяло и изводите на първоинстанционния съд
относно прилагането на института на съпружеската имуществена общност, въведен
със СК от 1968г. (отм.), относно имущества придобити възмездно по време на
брака преди влизането в сила на този кодекс. Жалбоподателката не е представила
по делото доказателства, от които може да бъде направен извод, че е оборена
презумпцията за съвместен принос на двамата съпрузи по отношение изграждането
на процесната постройка.
Видно от
гореизложеното, решението на СРС в обжалваната му част не страда от посочените
във въззивната жалба пороци. Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена
без уважение като неоснователна, а първоинстанционното решение- потвърдено като
правилно и законосъобразно в обжалваната му част.
По
отношение на разноските:
При
този изход на спора жалбоподателката А.Г.Д. следва да заплати на ответника по
жалбата Г.Т.Б. сторените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско
възнаграждение. Своевременно направеното възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение настоящият състав намира основателно. Процесуалният
представител на ответника по въззивната жалба е подал отговор на същата в
законоустановения срок и е участвал в проведените по делото две открити съдебни
заседания. Спорът не се отличава с фактическа и правна сложност, а предмет на
въззивната жалба е само един от посочените в исковата молба недвижими имоти.
Поради това адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено на 800 лева.
По така изложените
съображения, съдът
ПОТВЪРЖДАВА решение №55076 от
01.03.2019г., постановено по гр.дело №39646/2017г. по описа на СРС, ГО, 156 с-в
в обжалваната му част.
ОСЪЖДА А.Г.Д. с ЕГН********** да заплати на Г.Т.Б. с ЕГН********** сумата от 800 (осемстотин)
лева- разноски във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при
условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1/ 2/