Р Е Ш Е Н И Е
№ 34 01.07.2020
година град
Омуртаг
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд
- Омуртаг
На трети юни две хиляди и двадесета
година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЯНА ЗАХАРИЕВА
Секретар
Стела Викторова
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело №415 по описа за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са
установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК и осъдителен иск с правно
основание чл. 342, ал. 1 от ТЗ.
Ищецът „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, със седалище и адрес на
управление гр. С., район ***, ж. к. ***, Б. С., сграда 6, ЕИК *********,
представлявано от Д. К. К. - изпълнителен директор и М. С.– член на Съвета на
директорите, действащи чрез пълномощника си Й. В. И.– директор Дирекция „Правни
отношения и корпоративно управление“ и юрисконсулт, действаща чрез
преупълномощената адв. В.П.Г. от САК, твърди в исковата си молба, че на 28.02.2017
г. между страните бил сключен Договор за мобилни услуги с клиентски номер
********* за предпочетен мобилен номер 0897 501701, по програма Стандарт 29.99,
за срок до 28.02.2019 г. Посочено е в молбата, че за периода от 28.02.2017 г. до
14.06.2017 г. по цитирания договор били издадени следните фактури за потребени
от ответника мобилни услуги: фактура № ********** от 15.04.2017 г., за отчетен период
28.02.2017 г. – 14.03.2017 г., за сумата общо в размер от 51.61 лева, с ДДС,
включваща начислени дължими суми за такса по абонаментен план, гласова поща, разговори
и лизингова вноска, с падежна дата 30.03.2017 г.; фактура № ********** от
15.04.2017 г. за отчетен период 15.03.2017 г. – 14.04.2017 г. за сумата общо в
размер от 24.11 лева, с ДДС, включваща начислени дължими суми за такса по
абонаментен план, разговори и лизингова вноска, с падежна дата 30.04.2017 г. След
корекция сумата дължима от ответника била в общ размер от 70.86 лева. Между
страните бил сключен и Договор за лизинг от 28.02.2017 г. за устройство марка
MOBIWIRE, модел Kosumi. Сочи се в молбата, че поради неизпълнение на ответника
на задълженията му по договора за мобилни услуги, състоящо се в това, че не
заплатил дължимите суми по описаните по-горе фактури, този договор, както и
договора за лизинг били прекратени едностранно от ищеца, като последният издал
една крайна фактура - № ********** от 15.06.2017 г., за сумата общо в размер на
512.29 лева, включваща сумата от 70.86 лева за потребени мобилни услуги през
предходните два отчетни периода, сумата от 54.39 лева, дължима за незаплатени
лизингови вноски и сумата от 387.04 лева, начислена неустойка за прекратяване
на договорите. Посочено е, че в полза на ищеца била издадена заповед за
изпълнение на основание чл. 410 от ГПК, по ЧГД № 171/2019 г., по описа на РС –
Омуртаг и тъй като същата била връчена на длъжника по заповедното производство,
съответно ответник по настоящото производство, по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК,
ищецът предявявал установителния иск по чл. 422 от ГПК. Ищецът претендира да се
признае за установено, че ответника му дължи сумата по издадената заповед за
изпълнение – 70.86 лева, дължима сума за незаплатени абонаментни такси и
мобилни услуги от абонатен № *********, за периода от 28.02.2017 г. до 14.06.2017
г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до
окончателното заплащане на сумата, както и да бъде осъден ответника да заплати
на ищеца сумата в размер на 54.39 лева, представляваща дължими лизингови вноски
по Договор за лизинг от 28.02.2017 г. Претендира и деловодни разноски. В
съдебно заседание ищецът, редовно призован, не изпраща представител. По делото
е постъпила молба от процесуалният представител на ищцовото дружество, в която
е направено искане при наличие на законовите предпоставки да бъде постановено
неприсъствено решение.
Ответникът С.С.А., с адрес: ***, редовно призована не се явява и
не изпраща представител. Не е направила искане за разглеждане на делото в нейно
отсъствие. В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът не е подал писмен отговор.
Съгласно чл. 238, ал. 1 от ГПК ако ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по
делото, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, ищецът
може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска. В процесния случай ищцовата страна е направила искане за
произнасяне на съда с неприсъствено решение против ответника. Съгласно чл. 239,
ал. 1 от ГПК съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са
указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването им в съдебно заседание и когато искът е вероятно основателен с
оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства или вероятно е неоснователен с оглед направените възражения и
подкрепящите ги доказателства. Видно от материалите по делото, както исковата
молба, така и призовката за съдебното заседание са връчени надлежно на ответника.
Призовката връчена на същия съдържа съответните указания относно последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването на ответника в
съдебно заседание, включително е разяснена възможността при наличие на
съответните предпоставки ищецът да поиска постановяване на неприсъствено решение.
Ответникът е имал възможност както да подаде отговор в срока, така и да
организира явяването си в съдебно заседание, респективно явяването на негов
представител. Ответникът не се е явил и не е изпратил представител в съдебно
заседание, не е изразил становище по иска, не е направил искане за разглеждане
на делото в негово отсъствие и не е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131,
ал. 1 от ГПК. При преценката на вероятната основателност на предявените искове
съдът взе предвид посочените в исковата молба обстоятелства и приетите писмени
доказателства, представени от ищеца – Договор за мобилни услуги от 28.02.2017 г.,
Договор за лизинг от 28.02.2017 г., Декларация-съгласие от 28.02.2017 г.,
Приложение-ценова листа за абонаментни планове за частни лица от 28.02.2017 г.,
Фактура № **********/15.03.2017 г., ведно с общо потребление за
мобилен/фиксиран номер, Фактура № **********/15.04.2017 г., ведно с общо
потребление за мобилен/фиксиран номер, Фактура № **********/15.05.2017 г.,
ведно с общо потребление за мобилен/фиксиран номер, Фактура № **********/15.06.2017
г., ведно с общо потребление за мобилен/фиксиран номер, Общи условия на Теленор
България ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги. При
преценка на посочените доказателства се стига до извод за вероятна
основателност на исковете, като иска с правно основание чл. 422 от ГПк следва
да бъде уважен, като се признае за установено вземането на ищеца от ответника
до претендирания размер.
С оглед гореизложеното съдът счита, че са налице
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, като съгласно чл. 239,
ал. 2 от ГПК то не се мотивира по същество. Съгласно т. 12 от Тълкувателно
решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС съдът в исковото производство
следва да се произнесе по дължимостта на разноските направени в заповедното
производство, включително и когато не е налице изменение на същите. Предвид
обстоятелството, че предявеният иск се уважава изцяло ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца и направените деловодни разноски в заповедното
производство, а именно общо сумата в размер на 205.00 лева, включваща сумата от
25.00 лева, представляваща направени разноски по заповедното производство за
платена държавна такса за издаване на изпълнителен лист и заплатено в брой
адвокатско възнаграждение в размер на 180.00 лева. Предвид претенцията на ищеца
в исковото производство за присъждане на деловодни разноски и с оглед изхода на
спора, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК следва да бъдат присъдени на
ищцовото дружество направените по настоящото производство разноски. Видно е от
приложената по делото вносна бележка, че за образуване на делото ищецът е довнесъл
държавна такса общо в размер на 125.00 лева, но от същата сумата в размер на 50.00 лева се явява
надвнесена. При това положение ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца сумата общо в размер на 255.00 лева, включваща
сумата от 75.00 лева, представляваща направени разноски по делото за платена
държавна такса за издаване на изпълнителен лист и заплатено в брой адвокатско
възнаграждение в размер на 180.00 лева, по представен договор за правна защита
и съдействие.
Водим от
горното съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, на
основание чл. 422 от ГПК, че съществува вземането на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД,
със седалище и адрес на управление гр. С., район ***, ж. к. ***, Б. С., сграда
6, ЕИК *********, представлявано от Д. К. К. - изпълнителен директор и М. С.–
член на Съвета на директорите, от длъжника С.С.А., с адрес: ***, с ЕГН **********,
по Заповед за изпълнение № 458/20.05.2019 г., с правно основание чл. 410 от ГПК, постановена по ЧГД № 171/2019 г., по описа на РС – Омуртаг, относно сумата
в размер на 70.86 лева /седемдесет лева и осемдесет и шест стотинки/, представляваща
дължима сума за незаплатени абонаментни такси и мобилни услуги по Договор за
мобилни услуги от 28.02.2017 г., от абонатен № *********, за периода от 28.02.2017
г. до 14.06.2017 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на заявлението – 15.05.2019 г., до окончателното заплащане на сумата.
ОСЪЖДА, на основание чл. 342, ал. 1 от ТЗ,
С.С.А., с адрес: ***, с ЕГН **********,
ДА ЗАПЛАТИ на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. С.,
район ***, ж. к. ***, Б. С., сграда 6, ЕИК *********, представлявано от Д. К. К.
- изпълнителен директор и М. С.– член на Съвета на директорите, сумата в размер
на 54.39 лева /петдесет и четири лева и тридесет и девет стотинки/,
представляваща дължими лизингови вноски по сключен между страните Договор за
лизинг от 28.02.2017 г.
ОСЪЖДА С.С.А., с адрес: ***, с ЕГН **********,
ДА ЗАПЛАТИ на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. С.,
район ***, ж. к. ***, Б. С., сграда 6, ЕИК *********, представлявано от Д. К. К.
- изпълнителен директор и М. С.– член на Съвета на директорите, сумата от 205.00/двеста
и пет/ лева, включваща сумата от 25.00 лева, представляваща направени разноски
по заповедното производство за платена държавна такса за издаване на
изпълнителен лист и заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 180.00
лева по представен договор за правна защита и съдействие.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и
ал. 8 от ГПК, С.С.А., с адрес: ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. С., район ***, ж. к. ***,
Б. С., сграда 6, ЕИК *********, представлявано от Д. К. К. - изпълнителен
директор и М. С.– член на Съвета на директорите, сумата от 255.00/двеста
двадесет и пет/ лева, включваща сумата от 75.00 лева, представляваща направени
разноски по делото за платена държавна такса за издаване на изпълнителен лист и
заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 180.00 лева, по
представен договор за правна защита и съдействие.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕВЯНА ЗАХАРИЕВА