Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Валери Събев | |
за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 278 от ГПК вр. с чл. 396 от ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Р. М., като пълномощник на Я. Р. М., срещу определение № 1304 от 05.06.2013г., постановено по гр.д. № 1799/2013 г. по описа на ВТРС. С обжалваното определение е допуснато обезпечение на предявен иск с правно основание чл. 439 от ГПК от В. Н. срещу Я. М. и М.М., чрез спиране изпълнението по изпълнително дело № *0220 по описа на ЧСИ Д. Б., с рег. № 726 и район на действие Окръжен съд – В. Т.. Жалбоподателят счита, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Излага, че в кориците на делото са налице достатъчно данни, че предявеният иск е недопустим. Навежда, че представените към исковата молба доказателства не са годни да установят недължимост на посочените от ищеца суми. В тази връзка счита, че в случая не са налице убедителни писмени доказателства за основателност на иска. Ето защо моли съда да отмени обжалваното определение. Претендира разноски по делото. Ответната страна В. Н. счита жалбата за неоснователна. Развива подробни съображения за основателността на искането си за налагане на обезпечителна мярка, поради което счита, че районният съд правилно е наложил такава. Великотърновският окръжен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 396, ал. 1 от ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна. Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от В. Н. против Я. М. и М. М., с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 439 от ГПК, за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответниците сумите, за които са били издадени изпълнителни листи от 15.02.2000г. по НОХД № 105/1998 г. по описа на ВТОС. В исковата молба е направено и искане за допускане на обезпечение на предявения иск чрез налагане на обезпечителна мярка: спиране на изпълнението по изпълнително дело № *0220 по описа на ЧСИ Д. Б., с рег. № 726 и район на действие Окръжен съд – В. Т.. За да постанови обжалваното определение, районният съд е приел, че в случая се касае за допустим отрицателен установителен иск, подкрепен с писмени доказателства, от които може да се направи извод за неговата вероятна основателност. Приел е, че е налице интерес от исканото обезпечение, тъй като без него осъществяването на правата на ищеца по евентуално съдебно решение в негова полза ще бъде затруднено. Отчел е, че исканата обезпечителна мярка е подходяща и съответства на обезпечителната нужда на молителя. Определението е правилно. Ето защо същото следва да бъде потвърдено поради следните съображения: За да допусне исканото обезпечение, съдът следва да установи, че ищецът има право на обезпечение на иска. Такова право той има при кумулативната даденост на следните предпоставки: 1.) предявеният иск да е допустим; 2.) да е вероятно основателен; 3.) за молителя да е налице интерес от обезпечението и 4.) исканата обезпечителна мярка да е подходяща. Настоящият съдебен състав счита, че предявеният иск е допустим и споделя доводите на ВТРС в тази насока. Ето защо са неоснователни възраженията на жалбоподателя за недопустимост на иска. За допускането на обезпечение не е необходимо основателността на иска да е доказана с категоричност, а е достатъчно той да е вероятно основателен. Ето защо възраженията на жалбоподателя за липсата на категорични доказателства за основателност на предявения иск не следва да се вземат предвид от съда. Според настоящия въззивен състав от представените по делото писмени доказателства следва извод за вероятна основателност на иска (вкл. и във връзка с наличието на нови факти, съобразно чл. 439, ал. 2 от ГПК). Освен това действителните права и задължения на страните ще се установят на по-късен етап в процеса след ангажиране на доказателства и от ответника във връзка с неговите възражения, а и следва да се отчетат естеството на предявения иск и правилата за разпределение на доказателствената тежест. Налице е и нужда от обезпечение. По делото има данни (а и не се спори в производството), че изпълнително дело № *0220 по описа на ЧСИ Д. Б. е инициирано срещу В. Н. за събиране на сумите по процесните изпълнителни листи от 15.02.2000г. Ето защо без допускането на обезпечение чрез налагане на исканата обезпечителна мярка по смисъла на чл. 397, ал. 1, т. 3 от ГПК – спиране изпълнението по посоченото изпълнително дело, би било невъзможно осъществяването на правата по евентуален положителен за ищеца съдебен акт. В този смисъл исканата мярка несъмнено е адекватна на вида на претендираното право. Същата е подходяща и би могла да спомогне за реализиране правата на ищеца по отрицателния установителен иск. С оглед изложеното съдът счита, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено. При този изход на делото на жалбоподателя не следва да се присъждат исканите разноски. Така мотивиран, съдът О П Р Е Д Е Л И : ПОТВЪРЖДАВАопределение № 1304 от 05.06.2013г., постановено по гр. д. № 1799/2013 г. по описа на ВТРС, с което е допуснато обезпечение на предявен иск с правно основание чл. 439 от ГПК от В. Н. срещу Я. М. и М. М., чрез спиране изпълнението по изпълнително дело № *0220 по описа на ЧСИ Д.Б., с рег. № 726 и район на действие Окръжен съд – В. Т.. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |