№ 4676
гр. ....., 25.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА
при участието на секретаря НИЯ ИВ. РАЙЧИНОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА Гражданско дело №
20221110101962 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е установителен иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1
ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че ответника В. К. Т.
дължи на ищеца „Т............“ ЕАД сумата от 409,70 лв., представляваща неплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по договор от 20.06.2018г.,
обективирани във фактури №№ **********/25.02.2019г., **********/25.03.2019г. и
**********/25.04.2019г. за отчетен период от 25.01.2019г. до 24.04.2019г., ведно със законна
лихва от 10.2.2021 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр.д. № 8032/2021г. на СРС, 71 с-в.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК не е подал писмен отговор. Копие от ИМ е
връчена на ответника при условията на чл. 47, ал. 3, изреч. 3-то от ГПК - по месторабота.
В проведеното първо по делото открито съдебно заседание на 23.03.2023г.
процесуалният представител на ищеца е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът намира, че искането следва да бъде уважено.
За да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника по делото, следва да
са налице предвидените в закона предпоставки.
На първо място, съгласно изискването на чл. 238, ал. 1 ГПК, ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба. На следващо място, не е изпратил
представител в първото заседание по делото, както и не е направил искане за разглеждането
му в отсъствие на процесуален представител.
Освен предходното, налице е и изискването на чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК - на ответника
са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването
му в съдебно заседание /разпореждане № 47230 от 30.05.2022 г. с тези указания е редовно
връчено по месторабота на ответника съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 3 изреч. 3-то
1
ГПК/.
Съдът намира, че е налице и условието по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – предявеният иск е
вероятно основателен, предвид представените в хода на заповедното производство и към
исковата молба писмени доказателства.
На основание чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по
същество.
Относно отговорността за разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени направените от него разноски по делото. Видно от приложения по делото
списък на разноските по чл. 80 ГПК и данните по делото е, че ищеца претендира и е
направил разноски за държавна такса в размер на 25 лв. и адвокатско възнаграждение в
размер на 180 лв. С оглед предходното ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от общо 205 лв.
С оглед приетото ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК,
съдът по исковото производство по чл. 422 ал. 1 ГПК дължи произнасяне и по разноските по
заповедното производство, като съгласно указанията, дадени в т.12 от ТР, това следва да
стане с осъдителен диспозитив. Издадената заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК включва разноски в общ размер от 205 лв. (25 лв. – платена държавна такса и
180 лв. – платено адвокатско възнаграждение). С оглед изхода на спора сумата от 205 лв.
следва да бъда възложена в тежест на ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Т............” ЕАД, ЕИК ........, със
седалище и адрес на управление: гр......, ж.к.”........ 4”, ............ ....., сграда 6 против В. К. Т.,
ЕГН **********, с адрес гр. ............., ул. „............“ № 49, ет. 14, ап. 72, установителен иск с
правна квалификация чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 409,70 лв., представляваща неплатени месечни абонаментни
такси за потребление на мобилни услуги по договор от 20.06.2018г., обективирани във
фактури №№ **********/25.02.2019г., **********/25.03.2019г. и **********/25.04.2019г.
за отчетен период от 25.01.2019г. до 24.04.2019г., ведно със законна лихва от 10.2.2021 г. до
изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
по ч.гр.д. № 8032/2021г. на СРС, 71 с-в.
ОСЪЖДА В. К. Т., ЕГН **********, с адрес гр. ............., ул. „............“ № 49, ет. 14,
ап. 72 да заплати на „Т............” ЕАД, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление: гр......,
ж.к.”........ 4”, ............ ....., сграда 6, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 205 лв.,
представляваща направени разноски по исковото производство и сумата от 205 лв.,
представляваща направени разноски по производството по ч.гр.д. № 8032/2021г. на СРС, 71
с-в.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Препис от решението да се изпрати на ответника на основание чл. 240, ал. 1 от
ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2