№ 13783
гр. София, 24.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20251110110740 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 83 ГПК.
Ищецът Кристиян Б. С. чрез адв. Д. П. – АК- София, е предявил срещу ответника „Ай
Ти Еф Груп“ АД иск за прогласяване нищожността на сключения между страните Договор за
потребителски кредит № 738079/22.11.2024г. поради противоречието на клаузите на същия
със закона и добрите нрави. В исковата молба е заявено искане по чл. 83, ал. 2 ГПК за
освобождаване на ищеца от заплащането на държавни такси и разноски по делото поради
липсата на средства. Представя декларация за материално и гражданско състояние.
Дължимата държавна такса по делото възлиза на 249,80 лева /чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК/.
Съгласно чл. 83, ал. 2, т. 1-7 ГПК такси и разноски по производството не се внасят от
физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят.
Касае се обаче не за хипотеза, в която заплащането на дължимата сума ще предизвика
неудобство и известно затруднение, а за такова финансово-имуществено положение на
лицето, което го поставя в реална невъзможност да упражни ефективно правото си на иск и
достъп до правосъдие, тъй като внасянето на държавна такса е непосилно за него. По
молбата за освобождаване съдът взема предвид: доходите на лицето и на неговото
семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение;
здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта и други констатирани обстоятелства.
Под страх от наказателна отговорност ищецът е декларирал, че е неженен, не страда
от заболяване, налагащо допълнителни разходи. Получава месечен доход от 1600,00 лева от
заплата, не упражнява труд като едноличен търговец и не извършва услуги с личен труд. Не
притежава недвижими имоти, моторни превозни средства, дялове и акции в търговски
дружества, както и парични влогове.
При извършена служебна проверка в НБД „Население“ се установи, че К. С. е
неженен и няма деца.
Съгласно извършена служебна справка в ТД на НОИ липсват данни за изплатени
пенсии и добавки.
Съгласно извършена служебна справка, ищецът работи в „НГ 1“ ЕООД на длъжност
„мениджър екип“. Съгласно изискана справка от ТД на НАП, вх. № 86904/12.03.2025г. на
СРС, в периода м.09.2024г.-м.01.2025г. С. е получавал месечен облагаем доход в размер от
1500,00 лева.
От служебно изисканите от СДВР – Отдел „Пътна полиция“ справка не се установи
1
притежание на моторни превозни средства.
При извършената служебна проверка в Търговския регистър не се установи участие
на ищеца в управлението и/или собствеността на търговски дружества, както и регистрация
като едноличен търговец.
При извършената служебна проверка в Имотния регистър не се установиха
вписвания за периода след 01.01.1991г.
Видно от служебно изисканата справка от Българската народна банка, ищецът е
титуляр на 1 банкова сметки /разплащателна/ в „УниКредит Булбанк“ АД, разкрита през
2017г.
Следва да се обърне внимание, че в подадената декларация не е посочено наличието
на установената банкова сметка, която следва да се разглежда като хипотеза на банков влог
/арг. чл. 6, ал. 1 и ал. 5 от Наредба № 3/18.04.2018г. за условията и реда за откриване на
платежни сметки, за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни
инструменти, издадена от Българската народна банка/. Това може да породи обосновано
съмнение в цялостната достоверност на заявените в декларацията обстоятелства, като така
ответникът сам ограничава възможността на съда да извърши обективна преценка на
неговото лично, здравословно и имуществено състояние и да формира обективен и
съответстващ на реалното положение извод относно основателността на искането за
освобождаване от държавни такси по делото. Принципно само това е достатъчно искането
да бъде оставено без уважение. Така: опр.4425/04.10.2024г.-ч.к.гр.д.2637/2024г.-ВКС,4г.о.,
опр.415/08.06.2021г.-ч.гр.д.5793/2021г.-СГС-ГО, опр.2605/24.09.2021г.-ч.гр.д.8358/2021г.-
СГС. Решаващо значение обаче в случая има фактът, че ищецът получава месечен доход от
1500-1600 лева, като не издържа други лица и няма допълнителни разходи. При това
положение посрещането на разходите за държавна такса и разноски по делото за него не е
доказано да е непосилно, а е въпрос на временна оптимизация на разходите и
преразпределение на получавания доход.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца К. Б. С. за освобождаване от
заплащането на държавна такса и разноски по делото.
Определението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с частна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в седмодневен срок от съобщението.
Определението да се съобщи на К. С. чрез адв. П. чрез ССЕВ, а ако това е
невъзможно – по посочения от нея адрес на електронна поща.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан
електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен
подпис на съдията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2