Решение по дело №1405/2021 на Районен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 260067                   05.05.2022 г.                                     гр.Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд,                                XXI – ви граждански състав

На петнадесети април                     две хиляди двадесет и втора година

В открито съдебно заседание, в състав:

 

                                                      Районен съдия: Моника Яханаджиян

 

Секретар: Жасмина Славова

Като разгледа докладваното от съдия М.Яханаджиян

гражданско дело №1405 по описа за 2021 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                              Производството е образувано по искова молба на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК ………………, седалище и адрес на управление в …………….., подадена чрез пълномощник, срещу Т.П.Б., ЕГН **********, адрес ***, с искане за постановяване на решение, с което съдът да приеме за установено в отношенията между страните със сила на присъдено нещо, че ответникът Б. дължи на ищеца заплащане на сумата от 112,58 лева, представляваща стойността на консумираната в обектите на потребителя електрическа енергия и предоставени мрежови услуги за периода 23.10.2019 г. – 22.08.2020 г. и сумата от 5,16 лева, представляваща стойността на законната лихва за забава за периода 11.12.2019 г. – 20.10.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 в съда до окончателното изплащане на задължението, за които суми има издадена по ч.гр.д.№6553/2020 г. по описа на РС-Бургас Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с №260512/23.10.2020 г.

                              Твръди се в исковата молба, че ответникът е клиент на ищеца с клиентски номер ********** във връзка с продажба на ел.енергия за обект, находящ се в …………., с ИТН ……………, както и че отношенията им са регламентирани от ОУ на договорите за продажба на ел.енергия, приети на основание чл.98а от ЗЕ и одобрени от ДКЕВР. Ищецът твърди, че ответникът е неизправна страна по договора, тъй като има незаплатени задължения в общ размер на 112,58 лева.

                              В подкрепа на иска са ангажирани доказателства. Претендират се разноски.

                              В съдебно заседание ищецът се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа иска и моли за уважаването му.

                              В срока по чл. 131 ГПК ответникът, редовно уведомен чрез назначения му от съда особен представител – адв.Б., не се възползва от правото да депозира писмен отговор по исковата молба.

                              В съдебно заседание ответникът се представлява от назначения му от съда особен представител, който оспорва иска като неоснователен поради липса на доказателства за наличие на облигационна връзка между страните. На подробно изложени по време на съдебните прения аргументи се иска отхвърляне на иска.

                              ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявените искове е по чл.422 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, предл.1, вр.чл.266, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

                              Бургаският районен съд, като взе предвид събраните по делото писмени доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

                              Към настоящото производство е приложено ч.гр.д.№6553/2020 г. по описа на БРС, видно от което по заявление на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД съдът е издал на 23.10.2020 г. Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с №260512, срещу длъжника Т.П.Б., ответник в настоящето производство, за сумата от 112,58 лева, представляваща стойността на доставена електрическа енергия по партидата на длъжника с клиентски номер **********, отнасяща се за периода 23.10.2019 г. – 22.08.2020 г., както и за сумата от 5,16 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 11.12.2019 г. до 20.10.2020 г., ведно със законната лихва върху всяка главница от датата на подаване на заявлението на 22.10.2020 г. до окончателното плащане на вземането.

                              Настоящата искова молба съдът намира за допустима, като за ищеца в настоящето производство съществува правен интерес от установяване на вземането за главница и мораторна лихва със сила на присъдено нещо по отношение на длъжника.

                              Между страните не се спори, че ищцовото дружество има качеството на краен снабдител на електрическа енергия и продава такава на клиентите си при публично известни общи условия.

                              Представени и приети като доказателства по делото са издадени от ищеца фактури с №№**********/31.12.2019 г. за отчетен период м.декември 2019 г., №**********/31.01.2020 г. за отчетен период м.януари 2020 г., №**********/29.02.2020 г. за отчетен период м.февруари 2020 г., №**********/31.03.2020 г. за отчетен период м.март 2020 г., №**********/30.04.2020 г. за отчетен период м.април 2020 г., №**********/31.05.2020 г. за отчетен период м.май 2020 г., №**********/30.06.2020 г. за отчетен период м.юни 2020 г., №**********/31.07.2020 г. за отчетен период м.юли 2020 г., №**********/31.08.2020 г. за отчетен период м.август 2020 г., в които като основание за издаването им е посочено от ищеца консумирана електрическа енергия и мрежови услуги.

                              По делото е изготвена от в.л.инж.Ж.Е. съдебно-техническа експертиза, от заключението на която става ясно, че въз основа на предоставени от ищеца данни за периода 23.10.2019 г. – 20.10.2020 г. за обекта на ответника е доставена ел.енергия в общо количество 203 kW/h, от които нощна тарифа са 69 kW/h, а дневна 134 kW/h. Видно от заключението е и това, че електромерът е бил отчитан дистанционно и отчетената ел.енергия съответства на фактурираната. Пак по данни от ищеца, електромерът е бил технически изправен, не са били констатирани манипулации от външна намеса в тарифната схема и потребеното количество електроенергия е реално измерено.

                              При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

                              При условията на чл.422 от ГПК са предявени обективно съединени искове с правно основание вр.чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване на вземане на ищеца, предмет на издадена по ч.гр.д.№6553/2020 г. по описа на БРС Заповед №260512/23.10.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Размерът на иска е под 25 000 лева, поради което и родово компетентен да се произнесе по него е настоящия съд.

                              За да бъде уважен предявения иск, съобразно разпределената от съда доказателствена тежест, ищецът следваше при условията на пълно и главно доказване да установи качеството си на кредитор на ответника за доставена и потребена електроенергия.

                              Ответникът, чрез назначения му от съда особен представител оспорва да се намира в облигационно правоотношение с ищцовото дружество във връзка с покупко-продажбата на електрическа енергия и доколкото ангажираната в тази връзка като доказателство Справка от Агенция по вписванията №103682/18.02.2021 г. не установява идентичността на самостоятелния обект с площ от 45,700 кв.м., находящ се в …………… (пореден номер …. по справката), чийто собственик е ответника, с имота, за който ищецът твърди, че е доставил електроенергия – обект на ………………, то изводът който се налага, е че облигационната връзка между страните не е безспорно установена. Неизяснено и недоказано остана по какъв начин и на какво основание процесният имот е присъединен към електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, поради което и ответникът не дължи на ищеца доставената до този обект електроенергия и достъп до мрежови услуги в периода 23.10.2019 г. – 22.08.2020 г.

                              Предвид на изложеното, предявеният срещу ответника иск по чл.422 от ГПК следва да се отхвърли като неоснователен.

                              Мотивиран от изложеното, на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И:

                             

                              ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл.422 от ГПК иск на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК …………, седалище и адрес на управление в …………………, срещу Т.П.Б., ЕГН **********, адрес ***, за постановяване на решение, с което съдът да приеме за установено в отношенията между страните със сила на присъдено нещо, че ответникът Б. дължи на ищеца заплащане на сумата от 112,58 лева, представляваща стойността на консумираната в обектите на потребителя електрическа енергия и предоставени мрежови услуги за периода 23.10.2019 г. – 22.08.2020 г. и сумата от 5,16 лева, представляваща стойността на законната лихва за забава за периода 11.12.2019 г. – 20.10.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 в съда до окончателното изплащане на задължението, за които суми има издадена по ч.гр.д.№6553/2020 г. по описа на РС-Бургас Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с №260512/23.10.2020 г., като неоснователен.

                              Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БОС в 2-седмичен срок от получаване на препис от съдебния акт.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: / п /