О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №1639
гр.Пловдив,13.08.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд,въззивно гражданско отделение,в закрито
заседание на тринадесети август,през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА СТЕФАНОВА
ЗОРНИЦА ТУХЧИЕВА
като разгледа докладваното от председателя ч.гр.д.№ 1648 по
описа на ПОС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по
реда на чл.278 и сл.от ГПК.
С разпореждане №
49913/29.05.19г.,постановено по ч.гр.д.№ 8507/19г.ПдРС,8-ми гр.с.е отхвърлил
подаденото от кредитора „Фронтекс Интернешънъл“ЕАД,ЕИК-*********,гр.София
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК вх.№
34268/27.05.19г.против длъжника Е.К.Н.
за сумата от 870,36лв.,представляваща главница и лихви-договорна
възнаградителна и мораторна,произтичащи от договор за паричен заем,сключен
между длъжника и „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ЕАД,вземането по което е прехвърлено на заявителя с договор за цесия
от 08.07.14г.
Подадена е частна
жалба от заявителя „„Фронтекс Интернешънъл“ЕАД,ЕИК-*********,гр.София,с която
се навеждат съображения за неправилност на постановеното разпореждане като
постановено при противорeчие с процесуалния закон.Иска се отмяната
му и връщане на първостепенния съд с указания за издаване на заповед за
изпълнение на претендираните суми.
ПдОС, след като обсъди
доводите,изложени в частната жалба и доказателствата по делото, намира за
установено следното:
Жалбата е подадена
в срок от легитимирана страна по чл.413,ал.2 от ГПК против обжалваемо разпореждане
по чл.279 от ГПК,поради което е допустима.
Разгледана по
същество,същата е основателна по следните съображения:
Производството е
по реда на чл.279 ГПК във вр.с чл.274,ал.1,т.2 от ГПК във вр.с чл.410 от ГПК.
Производството
пред първоинстанционния съд е образувано по заявление на заявителя „Фронтекс
Интернешънъл“ЕАД за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист против
длъжника Е.К.Н. по реда на чл.410 от ГПК
за парично вземане-сумата от 389,65лв.,представляваща неплатен остатък от
главница по договор за паричен заем,сумата от 208,35лв.договорна
възнаградителна лихва за периода 27.04.12г.-01.10.12г. и сумата от
272,36лв.лихва за забава за периода от 28.04.12г.до 25.04.19г.
Районният съд е отхвърлил заявлението с мотиви,че с него не са
представени каквито и да било доказателства,от които да се установява наличието
на договор за паричен заем,доказателства за прехвърляне на вземанията по този договор на кредитора от праводателя
му,както и доказателства,че длъжникът е
бил уведомен за извършената цесия,поради което не се установявало длъжникът да
дължи на кредитора претендираните суми.
Тези изводи на РС не
се споделят от настоящата инстанция.
Първостепенният
съд не е взел предвид,че със заявлението е поискано издаването на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,като в тази хипотеза
преценката дали да бъде издадена заповед за изпълнение от страна на съда се
осъществява единствено въз основа на твърденията на заявителя,( не е нужно
искането да е подкрепено с писмени доказателства) и установените от закона
предпоставки.Заявлението за издаване на заповед за изпълнение трябва да
отговаря на изискванията на чл.127,ал.1 и 3 и чл.128,т.1 и т.2 от ГПК.Съгласно
чл.411,ал.2,т.1 от ГПК,абсолютна процесуална предпоставка за уважаване на
заявлението е неговата редовност от външна страна.Заповедният съд следва да
прецени дали заявлението има изискуемото от закона съдържание-дали съдържа
изложение на обстоятелствата,на които се основава вземането и дали са изпълнени
изискванията на чл.127,ал.1 и 3 и чл.128,т.1 и 2 от ГПК.
В нормата на
чл.410,ал.2 от ГПК обаче липсва препращане към чл.127,ал.2 от ГПК,т.е.за
прилагане на доказателства за установяване на вземането.Следователно заявителят
може да приложи такива,но не е длъжен да го направи,доколкото целта на
производството е само да се провери дали вземането е спорно или не.Тази
проверка се извършва само въз основа на твърденията на заявителя.ПдРС е
отхвърлил заявлението поради непредставяне на доказателства от страна на
заявителя,каквито обаче същият не е бил длъжен да представя.
Ето защо,предвид
изложеното по-горе,атакуваното разпореждане се явява неправилно и като такова следва да се отмени,а делото
следва да се върне на ПРС,8-ми гр.с.за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ разпореждане № 49913/29.05.19г.,постановено по ч.гр.д.№
8507/19г.на ПдРС,8-ми гр.с.,с което е отхвърлено подаденото от кредитора
„Фронтекс Интернешънъл“ЕАД,ЕИК-*********,гр.София заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК вх.№ 34268/27.05.19г.
ВРЪЩА делото на същия съд и състав за продължаване на
съдопроизводствените действия в
заповедното производство относно издаването на заповед за
изпълнение,включително преценка на изискванията по чл.127,ал.1 и 3 и чл.128,т.1
и 2 от ГПК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: