№ 2688
гр. София, 15.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Г.К.
като разгледа докладваното от Г.К. Административно наказателно дело №
20211110216939 по описа за 2021 година
Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 15.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски районен съд – Наказателно отделение, I – ви състав, в
публично съдебно заседание, проведено на тринадесети юни през две хиляди
двадесет и втора година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г.К.
и при участието на секретаря Й.Д. като разгледа докладваното от съдията
НАХД № 16939 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид
1
следното:
Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалван е електронен фиш за налагане на глоба № 2393357, издаден
от МВР-СДВР, с който на ТР. М. ИВ. е наложено административно наказание
глоба в размер на 100 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на електронния
фиш. Жалбоподателят поддържа, че електронния фиш не отговаря на
изискванията на процесуалния закон, а също така е и необоснован, поради
което моли същият да бъде отменен.
АНО излага подробни съображения за обоснованост и
законосъобразност на съставения електронен фиш, поддържа, че нарушението
и неговия автор са установени с устройство за контрол на скоростта по
несъмнен начин, поради което моли за потвърждаване на наказателното
постановление.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, жалбоподателят, чрез
своя процесуален представител поддържа жалбата със същите съображения и
искания.
Административнонаказващият орган (АНО), редовно уведомен не се
явява и не изпраща представител.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и
съображенията на страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна.
Срещу жалбоподателя е издаден електронен фиш за това, че на
05.09.2018 г. в 15:35 часа, на Софийски околовръстен път срещу паркинг
„Нира“, с посока на движение от пътен възел Казичане към бул. Ботевградско
шосе, извън населено място, при ограничение на скоростта 90 км/ч, въведено
с пътен знак В-26, управлява лек автомобил Сеат Ибиза, с рег. № СВ 6046
МА, със скорост на движение 114 км/ч, като по този начин е превишил
разрешената скорост със 24 км/ч – нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от
Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Видно от постъпилото по удостоверение от акредитираната Полицейска
2
лаборатория, техническото средство, с което е заснето нарушението,
представлява мобилна камера, която към датата на установяване на
нарушението е била технически изправна.
Видно от писменото доказателство, приложено по делото, автомобилът,
с който е било извършено нарушението е бил собственост на жалбоподателя,
а процесният фиш му е бил връчен лично.
Видно от писмените доказателства на л. 11 и сл. от настоящото дело
(на СРС, НО, 1-ви състав), разрешената скорост в процесния пътен участък,
към датата на нарушението е била 90 км/ч.
Горната фактическа обстановка съдът намери за установена въз основа
на приложените по делото писмени доказателства, а също и от приложените
веществени доказателствени средства (снимков материал), които съдът
кредитира, като достоверни, поради това, че същите са еднопосочни,
непротиворечиви и кореспондиращи помежду си.
С оглед на приетото за установено от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
При съставянето на електронния фиш не са нарушени разпоредбите на
чл. 188 от ЗДвП и чл. 189, ал. 4 и сл. от ЗДвП. В издадения фиш се съдържат
данни за: териториална структура на МВР, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на МПС, собственика на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, кои са нарушените
разпоредби, размер на глобата, срокът и сметката за плащането й. С оглед на
това, възраженията на жалбоподателя в обратен смисъл не могат да бъдат
споделени, тъй като същите са опровергани от приложения по делото фиш, от
който е видно, че същият съдържа всички предвидени в закона реквизити.
От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен начин,
че със своето поведение жалбоподателя е осъществил, от обективна и
субективна страна, нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП, изразяващо
се в неизпълнение на задължението при избиране на скоростта на движение
на управляваното пътно превозно средство да не превишава максимално
допустимата скорост за движение на леки автомобили, извън населено място.
Движейки се на посоченото в електронния фиш време и място, с посочената
скорост, жалбоподателят е нарушил забраната на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от
3
ЗДвП, превишавайки разрешената скорост с 24 км/ч (жалбоподателят се е
движел със скорост от 118 км/ч, като с отчитане на съответния толеранс е
била приета за наказуема скорост 114 км/ч).
От обсъдените по-горе писмени доказателства, е видно, че
жалбоподателят е собственик на процесния автомобил, не е посочил друго
лице, което да го е управлявало, въпреки че в електронния фиш са му били
дадени указания, че може да представи писмена декларация кой е управлявал
автомобила. Следователно именно жалбоподателят се явява
административно-наказателно отговорно лице съгласно разпоредбата на чл.
188, ал. 1, изр. 2 от ЗДвП. В случая е без значение кой именно е управлявал
автомобила, тъй като е наказано лицето, което е негов собственик, което не е
изпълнило задължението си по закон да посочи кой е бил нарушителя.
Поради това обосновано и законосъобразно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за
осъщественото от него нарушение.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк
умисъл, тъй като нарушителят е съзнавал, че се движи със скорост над
разрешената в съответния пътен участък, като по този начин е предвиждал
общественоопасния характер на деянието си и е искал неговото извършване.
В случая мобилната камера не е била обозначена, но съгласно
приложимата редакция на ЗДвП, действала към датата на деянието (спр. чл.
165, ал. 2, т. 6 и т. 7, както и отмяната на т. 8, в ред. ДВ бр. 54/05.07.2017 г.) не
е имало и изискване за обозначаване на мобилната камера, поради което и на
това основание не би могло да бъде отменен процесния електронен фиш.
Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 2, т. 2 ЗДвП, при превишаване на
максимално разрешената скорост извън населено място от 21 до 30 км/ч
предвиденото административно наказание е глоба в размер на 100 лв.
Наложената на жалбоподателя глоба е именно в този размер, откъдето следва,
че обжалваният електронен фиш е законосъобразен и в санкционната си част.
С оглед на изложеното и при извършената цялостна служебна проверка
на атакувания електронен фиш, настоящата инстанция не констатира
основания за неговата отмяна или изменение. Поради това същият следва да
бъде потвърден изцяло, а депозираната жалба следва да бъде оставена без
уважение, като неоснователна.
4
При този изход на делото разноски не следва да бъдат присъждани в
полза на жалбоподателя.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш за налагане на глоба № 2393357,
издаден от МВР-СДВР, с който на ТР. М. ИВ. е наложено административно
наказание глоба в размер на 100 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1
от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-
град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5