РЕШЕНИЕ
№ 368
06.11.2023
г., гр. Стара
Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Старозагорският
административен
съд – VIII състав,
в публично съдебно
заседание на двадесет
и шести октомври
през две хиляди
и двадесет и
трета година,
в състав:
Председател:
Златко
Мазников
При
секретаря Николина
Николова,
като разгледа
докладваното
от съдия Златко
Мазников административно
дело № 322 по
описа за 2023 година,
за да се
произнесе, взе
предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.
145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано
е по жалба на Г.Н.А.,
ЕГН **********, с
постоянен и
настоящ
адрес ***,
против
изричен
отказ на и. д.
кмет на
Община Марица,
област
Пловдив, обективиран
в писмо № 94-00-708-[1] от 04.05.2023 г. и постановен
по молба на Г.Н.А.
с вх. № 94-00-708 от 31.03.2023 г.
за издаване
на
разрешение за
отсичане на 1
брой дърво,
намиращо се в
собствения
му поземлен
имот (ПИ)
с
идентификатор
69874.54.161 в
землището на
с. Строево,
представляващ
лозе.
В жалбата
са изложени
оплаквания
за нищожност
и
незаконосъобразност
на оспорения административен
акт, като
издаден при
липса на
компетентност
на органа,
неспазване на
установената
форма,
допуснати
съществени
нарушения на
административно-производствените
правила, в
противоречие
с материално-правните
разпоредби и
в несъответствие
с целта на
закона. По
тези
съображения
е направено е
искане за
прогласяване
нищожността
на
обжалвания
административен
акт,
алтернативно
– за отмяната
му като незаконосъобразен.
Претендират
се
направените
разноски по
делото, като
в съдебно
заседание пълномощникът
на
жалбоподателя
– адв. Н. А. прави
и искане да
му бъде
определено и
присъдено
адвокатско
възнаграждение
при условията
на чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата
(ЗА).
Ответникът
– кмет на
Община
Марица,
област
Пловдив,
редовно
призован, не
се явява и не
се
представлява
в съдебно заседание.
С писмена
молба,
подадена от
пълномощник
съобразно
приложено
към нея пълномощно
– главен
юрисконсулт Л.П.,
моли да бъде
потвърден
обжалвания
отказ.
Съдът,
след като
прецени
събраните по
делото
доказателства,
намира за
установена
следната
фактическа
обстановка:
С молба
вх. № 94-00-708 от 31.03.2023 г.
(л. 14), подадена от
пълномощник
съобразно
приложено
към нея
пълномощно –
адв. Н. А. (л. 15), и адресирана
до кмета на
Община
Марица, жалбоподателят
Г.Н.А. пискал
да му бъде
дадено
съгласие за
премахването
на 1 брой
дърво,
намиращо се в
собствения
му ПИ с
идентификатор
69874.54.161 в
землището на
с. Строево,
местността
„Дуатларски
път“, представляващ
лозе с площ 1120
кв. м., като
посочил, че
дървото
пречи на самите
трайни
насаждения,
на
обработката
и извършването
на
мероприятията
по отглеждане
на лозето,
наклонено е и
поради
песъчливата
почва
съществува
риск от
самопадане.
Към молбата
си
жалбоподателят
приложил нотариален
акт за
доброволна
делба на недвижими
имоти № 27 от 05.05.2021
г., том II,
рег. № 2173, дело № 215
на нотариус № 401 по
Регистъра на
Нотариалната
камара,
удостоверяващ
собствеността
му върху ПИ с
идентификатор
69874.54.161 в
землището на
с. Строево,
община
Марица,
област
Пловдив,
местност „Дуатларски
път“ (л.
16 – 18).
С писмо
№ 94-00-708-[1] от 04.05.2023 г. (л. 19),
обективиращо
оспорения
административен
акт и подписано
от инж. П. М. – и. д.
кмет на
Община
Марица,
област
Пловдив, съгласно
заповед № РД-09-596
от 02.05.2023 г. (л. 29),
жалбоподателят
бил уведомен,
че във връзка
с молбата му –
вх. № 94-00-708 от 31.03.2023 г., на 25.04.2023 г. била
извършена проверка
на място от
служители на
Община Марица,
при която
било
констатирано,
че в поземления
му имот се
намира 1
дърво от вида
Дъб, 35-годишно,
в добро
състояние,
както и че
съществуващото
трайно
насаждение –
лозе, не е в добро
състояние,
междуредията
му са обрасли
с гъста
храстовидна
растителност,
а лозовите
насаждения
не са
оформяни, предвид
което по
никакъв
начин не
личи, че дървото
пречи за
развитието
на лозето. С
оглед на това
е прието, че
няма
основание и
причина,
поради която
Дъба да бъде
премахнат, но
в случай, че
бъде
възстановено
трайното насаждение,
ще бъде
извършена
повторна проверка,
която да
прецени
необходимостта
от премахването
на дървото.
С
преписката е
представен и
снимков
материал,
вероятно
изготвен по
време на
извършената
проверка на
място,
цитирана в
обжалвания
отказ (л. 21 – 27).
Писмо №
94-00-708-[1] от 04.05.2023 г. е
получено от
жалбоподателя
по пощата на
18.05.2023 г., а от
пълномощника
му – на 09.05.2023 г. (л. 20), а
жалбата
против него е
подадена по
пощата на 25.05.2023 г. (л. 4 от адм. д. № 1325/2023
г. на
Административен
съд Пловдив) и заведена с
вх. номер от
същата дата
на Административен
съд Пловдив,
до който е
била адресирана
от който е
изпратена на
настоящия
съд по
подсъдност.
Така
установената
фактическа
обстановка обуславя
следните
правни
изводи:
Жалбата
е допустима.
Оспореното
писмо е
издадено от
административен
орган с обща
компетентност
на
територията
на община
Марица, област
Пловдив – и. д. кмет
на Общината, и
има
властнически
характер,
защото на
практика
представлява
отказ за
издаване на
благоприятен
административен
акт за молителя,
по силата на
който той би
могъл да
отсече 1 брой дърво
в имота си.
Действително
в писмото не
е употребен
изрично
израз „отказ“
или
„отказвам“, но
от текста му е
очевидно, че органът
е приел, че на молителя
не следва да
се издава
разрешение
за
премахване
на
намиращото
се в имота му
дърво, тъй
като според
него не са
налице
сочените от
молителя
като
основателни
причини за това.
В този смисъл
писмото, като
властнически
акт, засяга
неблагоприятно
правната
сфера на
заявителя, по
чиято молба е
издадено, и
за последния
е налице
правен
интерес от
обжалването
му. В писмото
не е посочен
срок за
обжалване на
отказа, нито
е указано
пред кого
може да бъде
реализирано
това право,
поради което при
приложение
на чл.
140, ал. 1 от АПК
съдът приема,
че срокът за
обжалването
на акта е бил
спазен.
Разгледана
по същество,
жалбата е
основателна.
Съгласно
чл.
32 от Закона за
опазване на
селскостопанското
имущество (ЗОСИ) е забранено
отсичането и
изкореняването
на овощни и
горски
дървета и на
лози в селскостопанските
земи и по
границите
между тях, както
и покрай водните
течения и
пътищата – ал. 1,
като:
разрешение
за отсичане и
изкореняване
до пет
дървета и на
лозя до 1
декар се дава
от кмета на
района или
кметството
въз основа на
писмена
молба и при
наличие на
уважителни причини
– ал. 2;
разрешение
за отсичане и
изкореняване
на по-голям
брой дървета
и на лозя над 1
декар се дава
от началника
на управление
„Земеделие“
при
общинската
администрация
въз основа на
писмена
молба и при
наличие на
крайно уважителни
причини – ал. 2;
отказът
да се даде
разрешение в
случаите по ал.
2 и 3 може да се
обжалва по
реда на АПК
пред кмета на
общината в
7-дневен срок
от съобщението.
В
случая молбата
на
жалбоподателя
е за отсичане
(премахване) на
1 бр. дърво и затова
компетентен
орган да
разреши или
да откаже
отсичането му
е кметът на
района или
кметството, в
случая – кметът
на кметство
с. Строево,
община Марица,
където се
намира имота
на
жалбоподателя
според
посоченото в
молбата му и
приложения
към нея
нотариален
акт, тъй като
от представеното
в съдебно
заседание
решение на
Общински
съвет Марица
(л. 38) е видно, че
селото,
намиращо се
на
територията
на община Марица,
има кмет на
кметство. Кметът
на общината е
компетентен
в качеството
си на
горестоящ
орган, но
само по отношение
на отказите
за издаване
на
разрешение,
контролът
върху които
му е възложен
по силата на чл.
32, ал. 4 от ЗОСИ.
Тъй
като молбата
на
жалбоподателя
е била
подадена до
кмета на общината,
той е следвало
да я препрати
на органа по чл.
32, ал. 2 от ЗОСИ
в
структурата
на
общинската
администрация
за преценка
на нейната
допустимост
и основателност.
Като не е
изпълнил
предписанието
на закона, а
се е
произнесъл
вместо
органа по чл.
32, ал. 3 от ЗОСИ, и.
д. кмет на
Община
Марица е
издал
нищожен
административен
акт – обжалвания
отказ.
С оглед
на
гореизложеното
и тъй като от
текста на
писмото,
обективиращо
обжалвания
отказ, а и от
останалите
документи,
съдържащи се
в преписката,
не може да бъде
направен
извод, че
подписалият
процесното
писмо и. д.
кмет на
Община
Марица е действал
като решаващ
орган при
хипотезата на
чл. 32, ал. 4 от
ЗОСИ,
обжалваният
отказ следва
да се
прогласи за
нищожен, а
преписката
да се изпрати
на компетентния
административен
орган – кмета
на кметство
с. Строево,
община Марица,
област
Пловдив, за
продължаване
на
административното
производство
съобразно
мотивите на
настоящото
решение, като
при новото
разглеждане
на молбата на
жалбоподателя
с вх. № 94-00-708 от 31.03.2023 г. компетентният
административен
орган следва
да извърши
преценка на основателността
на искането съобразно
нормите на чл.
32 – 34 от
ЗОСИ.
Предвид
изхода на делото
Община
Марица,
област
Пловдив, следва
да бъде
осъдена да
заплати на
жалбоподателя
направените
по делото
разноски за
заплащане на
държавна
такса – 10 лева, а на
пълномощника
му (негов
баща),
с оглед на
представените
пълномощно и
договор за
правна
защита и
съдействие (л. 35 – 36) и
фактическата
и правната
сложност на
делото – адвокатско
възнаграждение
в минималния
размер от 1000
лева, определен
по реда на чл. 32,
ал. 2 във
връзка с ал. 1, т.
3 от ЗА във
връзка с чл. 8,
ал. 3 от
Наредба № 1
от 9.07.2004 г. за
минималните
размери на
адвокатските
възнаграждения.
Водим от
горните
мотиви, Старозагорският
административен
съд на
основание чл.
172, ал. 2 и чл.
173, ал. 2 от АПК
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН изричния
отказ на и. д.
кмет на
Община
Марица,
област
Пловдив,
обективиран
в писмо № 94-00-708-[1] от 04.05.2023 г. и
постановен
по молба на Г.Н.А.,
ЕГН **********, с вх. № 94-00-708
от 31.03.2023 г. за
издаване на
разрешение
за отсичане
на 1 брой
дърво,
намиращо се в
собствения
му ПИ с
идентификатор
69874.54.161 в
землището на
с. Строево, община
Марица,
област
Пловдив.
ИЗПРАЩА
административната
преписка на кмета
на кметство
с. Строево,
община
Марица,
област
Пловдив, за произнасяне
по молбата на
Г.Н.А., ЕГН **********, с
вх. № 94-00-708 от 31.03.2023 г.,
съобразно
дадените в
обстоятелствената
част на
настоящото
решение указания
за преценка
съответствието
на искането с
нормите на чл.
32 – 34 от
ЗОСИ.
ОСЪЖДА Община
Марица,
област
Пловдив, да
заплати на Г.Н.А.,
ЕГН **********, с
постоянен и
настоящ
адрес ***, сумата
от 10 (десет)
лева,
представляваща
направени
разноски по
делото.
ОСЪЖДА Община
Марица,
област
Пловдив, да
заплати на Н.
Г. А. – адвокат
от Адвокатска
колегия Пловдив
с
личен № 1000146940,
със служебен
адрес гр.
Пловдив, ул.
„Златарска“ № 16,
ет. 1, сумата от 1000 (хиляда)
лева,
представляваща
адвокатско
възнаграждение
по чл. 38, ал. 2 от
ЗА.
Решението
подлежи на
обжалване с
касационна
жалба в 14-дневен
срок от
съобщаването
му на
страните,
ведно с
препис от
него, пред
Върховния
административен
съд.