Р Е Ш Е Н И Е
Номер - 21 21.02.2020 год. Гр.Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският окръжен съд , първо
гражданско и търговско отделение
На двадесет и втори януари, две хиляди и двадесетата
година
В
публично заседание в следния
състав
Председател: Кирил Градев
Секретар: Жанета Граматикова
Прокурор: Манол Манолов
Като разгледа докладваното от съдията
Кирил Градев
Гражданско дело № 1178 по описа за 2019 година
И за да се произнесе взе в предвид
следното:
Делото е образувано по исковата
молба на Р.М.Б. от с.Ч., обл. Бургаска с правно
основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ против Прокуратурата на Република България,
представлявана от Главния прокурор, гр.София за
заплащането на сумата от 60 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди
и 2 799.72 лв. – обезщетение за имуществени вреди. Ищецът сочи , че на
03.01.1985 г. е бил задържан в следствения арест на МВР – гр.Бургас , където е
престоял 63 дни, а впоследствие – преместен в затвора в гр.Бургас, където е
престоял още 36 дни – до 11 април 1985 г. Престоя се характеризирал с лоша и
оскъдна храна , без светлина, медицински грижи, мизерни битови условия, без
свиждания с близки. Задържането на ищеца е било в качеството му на обвиняем по
предварително следствие №6/1985 г. по описа на ОУ на МВР – Бургас заради
несъгласието и неодобрението с т. нар. „възродителен процес“. След промените в
България и разсекретяване на досиетата на бившата Държавна сигурност ищецът се
е обърнал, за да провери дали за него има данни. При това му е било отговорено
, че има постановление от 11.04.1985 г.
като му било връчено и копие от същото на 13.12.2017 г. за прекратяване на предварителното следствие
№6. От това му станало ясно , че предварителното следствие било прекратено
поради това , че деянията не представляват престъпления , а взетата мярка за
неотклонение била отменена. Ищецът сочи , че въпросното постановление не би
могло да влезе в сила , тъй като не му е връчено, това става едва след
връчването на копие на 13.12.2017 г. От повдигнатото обвинение ищецът твърди ,
че е понесъл значителни неимуществени
и имуществени вреди – насилствено е било
променено рожденото му име , бил е обвинен и задържан заради неодобрението си
по отношение на т.нар. „възродителен процес“, подлаган е бил на продължителни и
мъчителни разпити , от които е бил стресиран, нямал е контакт с външния свят,
дори с близките си. Загубил е работата си. За така причинените неимуществени
вреди претендира заплащане на сумата от 60 000 лв. Причинени са му и
имуществени вреди - преди задържането е
работел като управител на заведение за
обществено хранене. Сочи , че
средномесечния му доход е възлизал на 165.17 лв., при тогавашна
минимална заплата от 110 лв. – т.е. – имал е доход от 1.5 пъти минимална
заплата, което към настоящия момент възлиза на 840 лв. месечна заплата. Поради
задържането 3 м. и 10 дни не е могъл да
работи и получава заплата , което се равнява на
пропуснати 2799.72 лв. Поради това страната претендира на основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ Прокуратурата на РБ да бъде
осъдена да му заплати сумата от 60 000
лв. – ведно със законната лихва от предявяване на иска – обезщетение за
неимуществени вреди от обвиненията и задържането по сл.д.№6/85 г.по описа на ОУ
на МВР – Бургас., както и сумата от 2799.72 лв. – ведно със законната лихва от
предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата – обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от доходи от трудова
дейност от 03.01.1985 г. – 11.04.1985 г., причинени от обвиненията и
задържането му във връзка със следствено дело №6/85 г. , по което наказателното
производство е прекратено поради това , че деянията не са престъпления.
Претендират се разноските по делото. Приложени са писмени доказателства по опис 43 пункта. Направени са доказателствени
искания, в т.ч. – за допускане на свидетели и др. Исковата претенция се
поддържа пред съда лично и чрез упълномощен процесуален представител – адвокат.
В законоустановения срок от страна на
Прокуратурата на Р България е постъпил
писмен отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК. На първо място е направено възражение за местна подсъдност ,
на основание на което делото е изпратено от СГС на ОС – Бургас. На следващо
място исковете се оспорват като недопустими. Страната сочи , че за вреди преди
влизането в сила на ЗОДОВ – 01.01.1989 г. този закон
е неприложим и едва след този момент е признато право на обезщетение за вреди
от дейността на правозащитните органи. ЕКЗПЧОС
е ратифицирана още по-късно – 14.08.1992 г. Следва да се има предвид ,
че със Закона за политическата и гражданска реабилитация на репресираните лица
/ ЗПГРРЛ/ от 25.06.1991 г. е признато право на обезщетение на лица – в .ч. – и
ищеца по делото , което следва само да се поиска. Освен обезщетението е предвидена и месечна добавка по чл.9 от Закона към
получаваната пенсия. Ищецът не излага факти – дали е обезщетен по реда на
ЗПГРРЛ и дали получава предвидените добавки. Във всички случаи обаче
Прокуратурата не е орган , който да е пасивно легитимиран да отговоря за
обезщетяване по реда на ЗПГРРЛ. Този закон е специален и изключва приложението на общия ЗОДОВ / чл.8
ал.3 – когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, този
закон не се прилага. За негативните емоции и изживявания на ищеца вследствие
на репресивните мерки по време на
събитията с т.нар. „възродителен процес“ е обявена реабилитация с Решение на
народното събрание , обнародвано в Д.в. на 01.06.1990 г. и поради това претендираните
неимуществени вреди не попадат в
предмета на обезщетяване по предявените с исковата молба искове за
неимуществени и имуществени вреди. На следващо място ответната страна прави възражения по
исковете за имуществени и неимуществени вреди за погасяването им поради
изтичане на абсолютната давност – повече
от пет години по чл.110 от ЗЗД, предвид
датата на предявяване на исковете – 22.03.2019 г. Действията по
наказателната репресия по сл.д.№6/85 г.
са преустановени преди повече от 30 г. Твърдението на ищеца , че е узнал
за прекратяването на наказателното производство едва през 2017 г. не може да
бъде възприето: на първо място – конституирането му като пострадал по
сл.д.№1/1991 г., както и обстоятелството , че на 10.06.1989 г. му е позволено
да напусне страната. Наказателната отговорност на ищеца при всички положения е
била погасена по давност, повече от пет години
преди предявяването на исковете и доколко се касае за законова норма,
ищецът не може да се оправдава с незнанието й. Предвид погасяването по давност
на главните искове се прави възражение за погасяване по давност и на правото на иск за лихви. Претенциите се
оспорват и по основание и размер. В тежест на ищеца е да докаже фактическите
твърдения в исковата молба - наличието
на пряка причинно-следствена връзка между заявените неимуществени вреди и непосредствената
им пряка причинно-следствена връзка с
неоснователното обвинение, както и относно вида, размера и интензитета
на заявените неимуществени вреди..
Наличието на действително търпяни вреди е елемент от
фактическия състав на отговорността по чл.2 от ЗОДОВ , а ищецът не е ангажирал
доказателства за претърпяни морални вреди – пряка и
непосредствена последица от незаконното обвинение в престъпление. При условията
на пълно и главно доказване следва да докаже съответните неимуществени вреди точно от воденото в периода м. януари – 06.01.1985 г. –
11.04.1985 г. наказателно производство
по сл.д.№6/1985 г. На обезщетение следва да подлежат само
тези вреди, които ищецът чрез пълно и главно доказване е установил , че
са пряка и непосредствена последица, а
не от обстоятелства, които не попадат в приложното поле на отговорността на
ответника по ЗОДОВ. Алтернативно страната прави възражение на предявения
размер обезщетение като несъответстващ
на принципа на чл.52 от ЗЗД, нито на социално-икономическата ситуация в
страната, нито на трайната съдебна практика извън изложеното – че ищецът не е представил доказателства за действително претърпени неимуществени
вреди. Задържането за срок от около 3 месеца категорично не обосновава
претендирания от ищеца размер от 60 000
лв. Според т.ІІ от ППВС№4/68 г. въпрос на фактическа преценка е определянето на
конкретния паричен еквивалент на
обезщетението за неимуществени вреди, който е свързан с с критерия за
справедливост, дефиниран в чл.52 от ЗЗД, който не е абстрактно понятие, а се
извежда от преценката на конкретни обстоятелства. Претенцията се сочи , че е
изключително завишена и не съответства нито на икономическия стандарт , нито на
съдебната практика по аналогични случаи. Размерите са произволно определени и
не са съобразени с конкретните обстоятелства. Страната цитира и съдебна
практика – Решение №87 от 13-02-2009 г. по гр.д.№5379/2007 г. на ВКС ІV г.о.
Налице е компенсиране на негативите и с
Решение на Народното събрание от 01.06.1990 г. по надлежния ред. Прави се
възражение за неоснователност на
претенцията за обезщетение за причинени
имуществени вреди – както по основание , така и по размер в случай че не бъде отхвърлен от съда като погасен по
давност по чл.110 от ЗЗД. На първо място се сочи ,че трудовото правоотношение
с ищеца е прекратено на 31.12.1984 г. /
на основание чл.33 б.“а“ от КТ / 1951 г. – не изпълнява или изпълнява с груба
немарливост задълженията си“/– т.е. – преди повдигането на обвинение, с оглед
на което се оспорва наличието на причинно – следствена връзка между обвинението
и прекратяване на трудовия договор. В
случая сигурния характер на възнаграждението не се доказва с оглед
прекратяване на трудовото правоотношение още през 1984 г. на друго основание.
Алтернативно – ако съдът не отхвърли
изцяло предявения иск за обезщетение за имуществени вреди страната
възразява по размера им – видно от
трудовата книжка възнаграждението на
ищеца е било в размер на 130 лв. и следва да се има предвид , че меродавния
момент за определяне размера на вредите е
моментът на възникване и
търпенето им , а не датата на предявяване на иска и размерът на минималната
заплата към тази дата. Страната
представя по делото писмени
доказателства. Представят се подробни писмени бележки по съществото на спора.
След преценка на събраните по
делото доказателства, Бургаският окръжен съд приема за установено следното:
Ищецът Р.Б. твърди в исковата си молба ,
че на 03.01.1985 г. докато е бил на работа в ресторанта в с.Ч. е бил задържан
от органите на МВР – двама униформени
служители и цивилен служител на държавна сигурност. Бил е отведен в следствения
арест в гр.Бургас където е престоял 62 дни, където разбрал , че срещу него се
води разследване – привлечен като
обвиняем по предварително следствие №6/1985 г. по описа на ОУ на МВР – Бургас
заради несъгласието и неодобрението на т.нар. „възродителен процес“.Условията в
ареста били тежки – без светлина , без медицински грижи , оскъдна и лоша храна,
мизерни битови условия. През целия период
не е бил извеждан навън. На 63 –ия ден от
задържането е бил преместен от
следствения арест в Затвора в гр.Бургас , където престоял още 36 дни.
Там условията също били много лоши . Въпреки молбите му за медицинска помощ ,
такава не му била оказана. На 11.04.1985 г. е бил изведен от Затвора и закаран
с други на остров Белене.
Ищецът сочи в исковата си молба , че тези
мерки срещу него били наложени като част
от репресиите на тоталитарния режим върху етническите турци в края на 1984 и
началото на 1985 г. за осъществяване на насилствена асимилация, изразяваща се в
принудителна смяна на имената – процес,
който впоследствие с декларация на 41 –ото Народно събрание е обявен за престъпен и
осъден.
Ищецът твърди , че до скоро не е знаел каква
е съдбата на предварителното следствие, даже тогава в периода 1985 – 89 г. си е
мислел, че същото продължава и местенето му в Белене , София и Бойчиновци е
свързано с воденото срещу него следствие. След промените в България от 1989 г. ищецът се е обърнал към съответните власти и
в отговора на КРДОПБГДСРСБНА бил уведомен, че за него има документи в тайните
архиви на държавна сигурност като на 13.12.2017 г. са му били предоставени
копие от постановление от 11.04.1985 г.
за прекратяване на предварително следствие №6/1985 г. и две заповеди, издадени
съвместно от Главния прокурор и Министъра на вътрешните работи, по силата на
които е бил изпратен в Белене и Бойчиновци. От постановлението от 11.04.1985 г.
става ясно , че предварителното
следствие е прекратено поради това , че
деянието е спряло във фазата на опита , а от самото деяние не са
настъпили сериозни последици и обществената опасност е незначителна / вж. постановлението - л.18 – 19 по делото/
като взетата по отношение на ищеца мярка за неотклонение била отменена.
Ищецът твърди , че това постановление не му е връчвано , а за съществуването му
разбрал в края на 2017 г., когато е получил копие от него в КРДОПБГДСРСБНА. Тази
теза се развива и в нарочна молба депозирана от ищцовата
страна / л.197 по делото/. Позовава се и на практика на ВКС – приложено Решение
№1370/16.12.1992 г. по гр.д.№1181/92 г. на ІV г.о. – според което – за вреди ,
причинени от незаконни актове на правозащитните органи е приложим специалният ЗОДОВ, а не ЗЗД , ако
вземането за обезщетение на претърпените вреди е станало изискуемо при неговото
действие – т.е. – в момента на отмяната на незаконния акт е след влизане в сила
на ЗОДОВ. В подкрепа на твърденията в исковата си молба страната
ангажира както писмени доказателства , така и показания на свидетелите С. А. и Р.
Р. М. , които обстоятелствено излагат фактическата обстановка за периода 1985 – 89 г. и впоследствие.
По основателността на исковата претенция
и наведените от ответната страна възражения съдът съобрази следното:
По отношение на ищеца Р.М. безспорно се
установява, че е било образувано
предварително производство по сл.д.№6/85 г. на ОУ на МВР – гр.Бургас по чл.320 във вр. с чл.20
ал.2 от НК и по чл.269 ал.3 във вр. с ал.1 във вр. с чл.18 и чл.20 ал.2 от НК
за това , че през м. януари 1985 г. явно е подбуждал към извършване на
престъпление по чл.325 ал.1 от НК групи от населението по селата , където са
живеели и направили опит със сила и заплашване да принудят органи на властта да
пропуснат нещо по служба, а именно – да предотвратят мероприятия на народната
власт като престъплението е извършено от
участници в тълпа. На 11.04.1985 г. зам.
Окръжния прокурор е издал постановление за прекратяване на наказателното
производство. Изрично е отразено обвиняемия да бъде уведомен за прекратяване на
делото. Ответната страна оспорва факта на съобщаване на постановлението за
прекратяване като твърди , че е узнала за това
едва през 2017 г. От извършване
на деянието на 03.01.1985 г. са изминали
повече от 35 години. Независимо от отразеното по-горе съдът
отчита обстоятелството , че съгласно Наказателния кодекс в редакцията
си през 1985 г. за деянията, в
извършването на които е бил обвинен ищеца са предвиждани наказания ,
най-тежкото от което е това по чл.269
ал.3 от НК – до осем години лишаване от свобода. На осн.
чл.80 ал.1 т.3 от НК е предвидено , че наказателното преследване се изключва по
давност, когато то не е възбудено в продължение на десет години за деяния,
наказуеми с лишаване от свобода повече от три години. В процесния
случай е налице образуване на предварително производство , което прекъсва тази давност. Съгласно чл.81 ал.3 от НК- независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното
преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора
срока, предвиден в предходния член. От това следва , че в процесния
случай за престъпление , за което е предвидено наказание до осем години
лишаване от свобода / чл.269 ал.3 от НК/ независимо от спирането или прекъсването на давността
наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок от 15 / петнадесет/
години / десет плюс пет / ½ от 10//.
Когато обаче наказателната отговорност е погасена поради изтичане на
предвидената в закона давност не се образува наказателно производство, а
образуваното се прекратява – чл.24 ал.1 т.3 от НПК. От това следва , че
независимо от постановеното от зам.
Окръжния прокурор прекратяване на наказателното производство през 1985 г. с
изтичането на срока от 15 / петнадесет/
години - на 03.01.2000 г. са налице
основания ex lege за прекратяване на образуваното
предварително производство срещу Р.Б. поради изтичане на максималната
предвидена в закона давност по чл.81
ал.3 от НК – независимо от образуваното предварително производство и прекъсване
в тази връзка на давността. В насока на цитираната практика на ВКС – приложеното Решение №1370/16.12.1992 г. по гр.д.№1181/92
г. на ІV г.о. – според което – за вреди , причинени от незаконни актове на
правозащитните органи е приложим специалният
ЗОДОВ, а не ЗЗД , ако вземането за обезщетение на претърпените вреди е станало
изискуемо при неговото действие – т.е. – в момента на отмяната на незаконния
акт е след влизане в сила на ЗОДОВ може
да се направи извода, че в случая правото на Р.Б. да претендира за обезщетение
по ЗОДОВ по логиката на цитираната съдебна практика и при максимално
гарантиране на правата му / зачитане на по – късната дата на постановяване от прокуратурата на
постановлението за прекратяване от 11.04.1985 г. , а не датата на извършване на
деянието – 03.01.1985 г./ може да се
предяви начиная от 11.04.2000 г. до изтичането на 5 /
пет/ годишната погасителна давност – 12.04.2005 г. Искът е предявен почти 14 / четиринадесет/ години след това – на 22.03.2019 г. – т.е. и се налага извода , че към този момент ищецът не разполага с правото
да предявява исковете по чл.2 ал.1 т.3
от ЗОДОВ поради което същите са лишени
от правно основание. Ищцовата страна в изложените от
нея доводи сочи , че постановлението за прекратяване от 11.04.1985 г. не е
влязло в сила поради невръчването му на
ищеца и узнаването е едва на 14.12.2017 г. /
т.е. – след изтичането на седемдневния срок то е влязло в сила на 21.12.2017 г./.
Следователно – според тезата на ищеца 5 – годишната погасителна давност към
момента на предявяване на иска не е изтекла. Съобразно гореизложеното тези
факти и обстоятелства в случая се явяват ирелевантни , тъй като на друго
основание преди това – по силата на закона е изтекла абсолютната давност по
чл.81 ал.3 от НК и 5 – годишната давност за завеждане на процесните искове по ЗОДОВ е изтекла почти 14 / четиринадесет/ години преди завеждането им. Така изложените доводи от ищцовата страна с оглед на това се явяват необосновани, неоснователни и несъстоятелни.
Като отчита гореизложеното
съдът намира , че исковете на Р.М.Б. са погасени по давност, същите са
неоснователно предявени и като такива
следва да бъдат отхвърлени без да се обсъждат останалите изложени доводи на
ответната страна за неоснователност и недоказаност на същите. Предвидените
процесуални срокове са в интерес на правната сигурност – както за лицето срещу което е повдигнато обвинение , така и в
процесния случай, при който се предявява иск въз
основа на релевирани
факти, погасени по давност
съгласно Наказателния кодекс.
Мотивиран от горното , Бургаският окръжен
съд
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
исковете на
Р.М.Б., ЕГН – ********** от село Ч., община А., Б. област против
Прокуратурата на Република България , представлявана от Главния прокурор –
гр.София, с които се претендира на
основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ Прокуратурата на Република България да бъде осъдена да му заплати сумата от 60 000 лв. – ведно със законната
лихва от предявяване на иска – представляваща обезщетение за неимуществени
вреди от обвиненията и задържането по сл.д.№6/85 г.по описа на ОУ на МВР –
Бургас., както и сумата от 2799.72 лв. – ведно със законната лихва от
предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата – обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от доходи от трудова
дейност от 03.01.1985 г. – 11.04.1985 г., причинени от обвиненията и
задържането му във връзка със следствено дело №6/85 г. , по което наказателното
производство е прекратено като неоснователни поради
погасяването им по давност.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред
Апелативен съд – гр.Бургас в двуседмичен срок от уведомяването му на страните.
Окр. съдия: