№ 751
гр. Шумен, 11.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VII-И СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Теодора Р. Йорданова-Момова
при участието на секретаря Елена Вл. Пенчева
като разгледа докладваното от Теодора Р. Йорданова-Момова Гражданско
дело № 20233630100282 по описа за 2023 година
Производство по чл. 239 от ГПК.
Предявени са обективно съединени искове с правно чл. 422, ал. 1 вр.
чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 228 от Закона за електронните съобщения, чл.
422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД и чл. 422, ал. 1 вр.
чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 345, ал. 1 от ТЗ.
В подадената след указание по чл. 415, ал. 1 от ГПК искова молба
(конкретизирана) ищецът „Йеттел България” ЕАД гр. София, представлявано
от М.С. и Д.К.К твърди, че на 30.07.2020 г. сключило с ответника Г. Д. Р.
договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги. За периода
05.07.2020 г. – 04.10.2020 г. ищцовото дружество издало фактури, но останала
незаплатена част от тях в размер на 119,50 лв. за дължими такси и потребени
услуги, а след сторнирането й – 99,56 лева. Поради неизпълнение на
задълженията на абоната да плати дължимите суми, ищецът прекратил
договора и начислил и предвидената в договора неустойка в размер на 245,90
лева. Освен това, на същата дата – 30.07.2020 г. между страните бил сключен
и договор за лизинг, по силата на който „Теленор“ ЕАД (понастоящем
„Йеттел“) предоставило на ответника мобилно устройство, а същият се
задължил да плаща лизингови вноски. Останали, обаче, неплатени такива в
1
размер на 53,80 лв. Р. не изпълнил задълженията си по договорите и все още
дължал цитираните суми. Ищецът депозирал пред ШРС заявление за издаване
на заповед за изпълнение срещу длъжника, по което била издадена такава по
ч.гр.д. № 1583/2022 г. по описа на съда. Заповедта била връчена на
ответницата по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Моли съда да постанови решение,
по силата на което по отношение на ответника да бъде признато за
установено, че съществуват следните вземания на ищцовото дружество: в
размер на 99,56 лв., представляваща неплатената в срок цена на предоставени
и таксувани далекосъобщителни услуги за периода 05.07.2020 г. – 04.10.2020
г. по договор от 30.07.2020 г., сключен между страните; в размер на 53,80 лв.,
представляваща задължение за плащане на лизингови вноски по договор от
30.07.2020 г., сключен между страните, в размер на 245,90 лв.,
представляваща неустойка при прекратяване на договора от 30.07.2020 г.
поради неплащане от ответника на дължими суми, ведно със законната лихва
върху главните задължения, считано от депозиране на исковата молба до
окончателното им изплащане, като претендира и разноските по заповедното и
по настоящото исково производство.
Ответникът не изразява становище по исковете, не представя в срок
писмен отговор на исковата молба. Не прави искания, не се явява и не се
представлява в първото по делото заседание.
С писмено изявление от 27.09.2023 г., пълномощникът на ищеца прави
искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК, съдът постановява
неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно
заседание и искът е вероятно основателен.
В първото по делото заседание на 28.09.2023 г., съдът с определение е
допуснал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника поради
наличие на следните предпоставки по чл. 239, ал. 1 от ГПК:
– по чл. 239, ал.1, т. 1 от ГПК: ответникът не се явява и не се
представлява в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие. С определение от 23.02.2023 г.,
постановено в производство по чл. 131, ал. 1 от ГПК, на страните, вкл. на
ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на
2
книжа и от неявяването в съдебно заседание.
– по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК: в подкрепа на предявените искове,
ищецът се позовава на следните приети по делото доказателства: кредитно
известие № ********** от 05.11.2020 г., общо потребление за
мобилен/фиксиран номер за отчетен период от 05.10.2020 г. – 04.11.2020 г.,
покана за доброволно плащане от 06.11.2020 г., удостоверение № 91 от
24.01.2023 г. от „Български пощи“, фактура № ********** от 05.08.2020 г.,
общо потребление за мобилен/фиксиран номер за отчетен период от
30.07.2020 г. – 04.08.2020 г., фактура № ********** от 05.09.2020 г., общо
потребление за мобилен/фиксиран номер за отчетен период от 05.08.2020 г. –
04.09.2020 г., фактура № ********** от 05.10.2020 г., общо потребление за
мобилен/фиксиран номер за отчетен период от 05.09.2020 г. – 04.10.2020 г.,
фактура № ********** от 05.12.2020 г., договор за мобилни услуги от
30.07.2020 г., договор за лизинг от 30.07.2020 г., приложение – ценова листа
за абонаментни планове за частни и корпоративни клиенти от 30.07.2020 г.,
декларация-съгласие от 30.07.2020 г. и заключението по изготвената съдебно-
счетоводна експертиза.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема от
правна страна следното:
По допустимостта на исковете:
Исковете са предявени от „Йеттел България” ЕАД гр. София по реда и
в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след
издаване по негово заявление в качеството му на кредитор срещу ответника Г.
Р. в качеството му на длъжник, на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 751/27.07.2022 г. по ч.гр.д. № 1583/2022 г. на
ШРС, и след връчването й по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Налице е
идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково
производство. Претендира се установяване на вземания, съответни на
задълженията, посочени в заповедта за изпълнение. Ето защо, настоящият
състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство,
приема, че установителните искове са допустими.
По основателността на исковете:
Предявяването на иск по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК и на основание
чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с издаването на заповед за изпълнение на
3
парично задължение очертава пределите на предмета на настоящото дело, а
именно – съществуването на посочените в исковата молба вземания по
заповедта за изпълнение. Доказателствената тежест, на осн. чл. 154, ал. 1 от
ГПК, е върху ищеца. В тази насока, доказателствените средства на ищеца са
материалите по приложеното заповедно производство по ч.гр.д. №
71583/2022 г. на ШРС.
Настоящият състав счита, че изброените доказателства сочат
вероятната основателност на претенциите по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от
ГПК, вр. чл. 228 от Закона за електронните съобщения, чл. 422, ал. 1 вр. чл.
124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД и чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от
ГПК, вр. чл. 345, ал. 1 от ТЗ. Тоест, предявените искове са вероятно
основателни, което обосновава наличието на предпоставката по чл. 239, ал. 1,
т. 2 от ГПК.
Предвид гореизложеното, исковете следва да бъдат изцяло уважени,
като по отношение на страните следва да бъде признато за установено, че
съществуват конкретизираните по-горе вземания на „Йеттел България” ЕАД
гр. София от Г. Д. Р..
При направеното искане от ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
ответникът следва да бъде осъдена да заплати на „Йеттел България” ЕАД гр.
София направените разноски по настоящото исково производство в размер на
805,00 лв. (съобразно представения списък на разноските) и по заповедното
производство в размер на 205,00 лева.
Водим от горното и на основание чл. 239 от ГПК, съдът
РЕШИ:
На основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 228 от
Закона за електронните съобщения, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Г. Д. Р. с ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Златна нива,
обл. Шумен, ул. „Ч.т.“ № 1, с настоящ адрес гр. Шумен, ул. „П.“ № 71 и
„ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК ***, със седалище гр. София, адрес на
управление гр. София 1766, район Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк
София, сграда 6, представлявано от М.С. и Д.К.К, че съществува вземане на
„ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД от Г. Д. Р. в размер на 99,56 лв. (деветдесет и
4
девет лева и 56 стотинки), представляващо неплатената в срок цена на
предоставени и таксувани далекосъобщителни услуги за периода 05.07.2020 г.
– 04.10.2020 г. по договор от 30.07.2020 г., сключен между страните, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 25.07.2022 г., за което вземане е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
751/27.07.2022 г. по ч.гр.д. № 1583/2022 г. по описа на Районен съд – Шумен.
На основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 345, ал.
1 от ТЗ, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г. Д. Р. с ЕГН
********** и „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД гр. София с ЕИК ***, че
съществува вземане на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД от Г. Д. Р. в размер на
53,80 лв. (петдесет и три лева и 80 стотинки), представляваща задължение за
плащане на лизингови вноски по договор от 30.07.2020 г., сключен между
страните, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 25.07.2022 г., за
което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК № 751/27.07.2022 г. по ч.гр.д. № 1583/2022 г. по описа на
Районен съд – Шумен.
На основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 92, ал.
1 от ЗЗД, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г. Д. Р. с ЕГН
********** и „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД гр. София с ЕИК ***, че
съществува вземане на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД от Г. Д. Р. в размер на
245,90 лв. (двеста четиридесет и пет лева и 90 стотинки), представляваща
неустойка при прекратяване на договора от 30.07.2020 г. поради неплащане
от ответника на дължими суми, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 25.07.2022 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 751/27.07.2022 г. по ч.гр.д. №
1583/2022 г. по описа на Районен съд – Шумен.
ОСЪЖДА Г. Д. Р. да заплати на „Йеттел България” ЕАД гр. София,
направените по настоящото исково производство деловодни разноски в
размер на 805,00 лв. (осемстотин и пет лева) и по заповедното производство в
размер на 205,00 лв. (двеста и пет лева).
Настоящото неприсъствено решение не подлежи на обжалване, на
основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.
В едномесечен срок от връчването на настоящото неприсъствено
решение, ответницата може да поиска неговата отмяна от въззивния Окръжен
5
съд – Шумен, ако е била лишена от възможността да участва в делото поради
случаите, посочени в чл. 240, ал. 1 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
6