№ 151
гр. С., 29.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на тринадесети
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ради Ив. Йорданов
при участието на секретаря Юлиана Д. Божилова
като разгледа докладваното от Ради Ив. Йорданов Търговско дело №
20221800900105 по описа за 2022 година
Ищцата Е. В. М. с ЕГН********** от с.Г., община К. е предявила срещу ЗАД „Д.“
АД, ЕИК., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Г.М.Д.“ №1 обективно
съединени искове за плащане на следните суми:
100 000,00лв. (сто хиляди) лева- обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, вследствие на причинени телесни увреждания при ПТП
на 17.01.2022г., ведно с на основание чл. 429, ал. 3 от КЗ - законна лихва върху размера на
обезщетението за неимуществени вреди, считано от 28.01.2022г. (датата на уведомяването
на ответника) до окончателното погасяване на вземането, както и на основание чл. 497, ал.
1, т. 1 от КЗ - законна лихва върху общия размер на дължимото застрахователно
обезщетение (включващо както обезщетението за неимуществени вреди, така и лихвата по
чл. 429, ал. 3 от КЗ) считано от 28.04.2022г. (дата на постановения отказ за изплащане на
застрахователно обезщетение) до окончателното погасяване на вземането.
680,00лв. (шестстотин и осемдесет) лева, - обезщетение за претърпени имуществени
вреди, свързани с извършването на разходи за лечение, ведно със:
на основание чл.429, ал.3 от КЗ - законна лихва върху размера на обезщетението за
имуществени вреди, считано от 28.01.2022г. (датата на уведомяването на ответника) до
окончателното погасяване на вземането, както и на основание чл.497, ал.1, т.1 от КЗ -
законна лихва върху общия размер на дължимото застрахователно обезщетение (включващо
както обезщетението за неимуществени вреди, така и лихвата по чл. 429, ал. 3 от КЗ)
считано от 28.04.2022г. (дата на постановения отказ за изплащане на застрахователно
обезщетение) до окончателното погасяване на вземането.
Ищцата Е. В. М. твърди, че на 17.01.2022г. на път ВП 81 12+000, настъпва ПТП. В
резултат на неправомерното движение на - т.а. с марка “Рено” модел „Мастър 35 Д“, рег.№
1
СО 1898 АК, управляван от правоспособния водач Х. Х. Б., ЕГН **********, несъобразено с
разпоредбите на ЗДвП, които задължават водачите на превозни средства да съобразяват
скоростта си на движение с релефа, видимостта и пътните условия, навлиза в лентата за
насрещно движение и реализира ПТП и става верижна катастрофа, като удря челно в
правомерно движещия се л.а. марка „Форд“, модел „Ц Макс“, рег. № СО 6973 СМ,
управляван от Е. В. М., ЕГН **********, при което последната пострадва тежко.
В пряка причинно-следствена връзка с реализираното ПТП биват причинени телесни
увреждания на Е. В. М., ЕГН **********, изразяващи се във фрактура пателе дек, фрактура
косте 3,4,5,6,7 дек, счупване на пателата, закрито, натъртвания и охлузвания по цялото тяло,
както и много други.
В резултат на така причинените телесни увреждания, доверителката ни по спешност е
била приета в УМБАЛ „С.“- гр. С. АД, където поради тежките й наранявания е била
извършена оперативна интервенция на 18.01.2022г., при която се извършва кръвна
репозиция и открито наместване на фрактура пателе с вътрешна фиксация с остеосинтеза,.
Лечението на пострадалата в „УМБАЛ С.“ - С. АД е продължило от 17.01.2022 г. до
21.01.2022г, след което продължава в домашни условия съобразно предписанията на
лекарите - при строг постелен режим предвид освен необходимостта от обездвижване на
долния крайник, но и защото единственият начин за лечение на 5те счупени ребра е
консервативно - чрез обездвижване.
Към настоящия момент, нейното лечение, както и рехабилитация, продължават.
Заради счупванията на 5 от ребрата Е. М. изпитва огромни по сила и интензитет
болки и при всяко вдишване, а заради невъзможността от друг вид лечение на тези
фрактури, тя е прикована на легло. Заради счупването на крака и поставения имплант,
лекарите са й предписали, след започване на придвижване, това да се случва с две патерици.
Видно от официалните свидетелстващи документи, с които е констатирано
настъпването на процесното пътнотранспортно произшествие, отговорността за последното
е на водача на т.а. с марка “Рено” модел „Мастър 35 Д“, рег.№ СО 1898 АК, - Х. Х. Б., ЕГН
**********. Във връзка с така настъпилото ПТП е образувано ДП № 8/17.01.2022 г. по описа
на РУ К..
От установеното до настоящия момент е видно, че към датата на събитието е било
покрито от застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите със ЗАД „Д.“ АД,
предоставящо покритието по чл. 493 от КЗ.
Предвид дотук изложеното, намира настъпилото събитие, неговата противоправност
и виновността на дееца за установени, а оттук и наличието на гражданска отговорност,
попадаща в покритието на чл. 493, ал. 1 във връзка с чл. 477, ал. 1 от Кодекса за
застраховането /КЗ/.
Ищцата, в качеството си на пострадало лице по смисъла на чл. 478, ал. 1 от КЗ, има
право, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, да претендира пряко от ответника, в качеството му
на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ на виновния водач, изплащане на обезщетения за всички претърпени
2
болки и страдания, които са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
Водени от горното, на 25.02.2021 г. ищцата предявила пред ответната страна
застрахователна претенция по реда на чл. 380 от КЗ, ведно с пълномощни, констативен
протокол за ПТП с пострадали лица, история на заболяването на ищеца и фактури за
направените имуществени разходи. Съгласно чл. 496, ал. 3 т. 1 от КЗ, застрахователят не
може да откаже да се произнесе по основателността на претенция за обезщетение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, когато за
удостоверяването на пътнотранспортно произшествие е представен констативен протокол за
ПТП с пострадали лица.
В допълнение към горното, констативният протокол за ПТП с пострадали лица
свидетелства за настъпването на процесното произшествие. Последният е надлежно
съставен от компетентен държавен орган, съдържа всички необходими реквизити и е
подписан от длъжностно лице. Налице са всички основания да се счита, че контролният
орган е спазил стриктно служебните си задължения и процедурата по изготвянето на
протокола, като е проверил надлежно всички факти, констатирани в него. В този смисъл по
своята правна природа констативният протокол за ПТП с пострадали лица съставлява
официален свидетелстващ документ и съгласно чл. 179 от ГПК протоколът има обвързваща
съда, вкл. за ответника, материална доказателствена сила относно фактите, осъществени от
или в присъствието на длъжностното лице, а именно – механизмът на процесното ПТП.
Въпреки представянето от наша страна на необходимия набор от документи по
смисъла на чл. 496, ал. 3 от КЗ, ищцата получила отговор от ответника с изх. №
947/18.02.2022г. , че следва да представи допълнително множество медицински документи,
като част от тези документи физически не съществуват дори към настоящия момент.
Впоследствие, получила писмо с изх. № 2204/28.04.2022г., с който застрахователят
постанови отказ от изплащане на застрахователно обезщетение. Ищцата намира така
мотивирания отговор на ответника за отказ, който по своята същност е неправилен. Счита,
че търсените от пострадалата допълнителни доказателства са изискани в разрез с
разпоредбата на чл. 106, ал. 5 от КЗ, съгласно която не се допуска изискване на
доказателства, с които ползвателят на застрахователната услуга не може да се снабди поради
съществуването на нормативни пречки или поради липсата на правна възможност за
осигуряването им, както и на такива, за които може да бъде направена разумна преценка, че
нямат съществено значение за установяване на основанието и размера на претенцията и
целят необосновано забавяне и удължаване на процедурата по уреждане на претенцията.
С оглед на тези съображения, допълва, че липсата други документи не възпрепятства
възможността на застрахователя да разгледа претенцията по своята същност и да определи
застрахователно обезщетение за всяко едно пострадало/увредено лице. Акцентира
вниманието на уважаемия съдебен състав, че непредставянето на банкова сметка от страна
на ищец, който желае да получи застрахователно обезщетение, и е отправил към
застрахователя писмена застрахователна претенция, има за последица единствено забава на
кредитора по отношение на плащането, ако бъде постановен основателен отказ. Разбира се,
3
такава лихва би се дължала, както е и в настоящата хипотеза, когато е налице неправилен
отказ, съдържащ се в изискването на множество на брой документи, които физически не
съществуват и към настоящия момент.
По отношение на гореизложеното сочи и константната практика на Върховния
касационен съд в тази насока - Определение № 224 от 15.05.2019г. по описа на ВКС, ТК, I
отд., Определение № 352 от 26.06.2018г. по описа на ВКС, ТК, II отд., Определение № 332
от 19.07.2018г. по описа на ВКС, ГК, I ТО отд., Определение № 224 от 15.05.2019г. по описа
на ВКС, ТК, I отд., Определение № 179/15.04.2019г. по ч.т.д. 859/2019г. по описа на ВКС, 1 -
во ТО, Определение от 26.10.2018г. по ч.т.д. № 2356/2018г. по описа на ВКС, 2 -ро ТО и др.
В унисон с Решение №167/30.01.2020 по дело №2273/2018г. по описа на ВКС, II-ро
Т.О., сочи, че претендира както законна лихва върху заявените суми в искова молба,
съгласно чл. 429 от КЗ от датите, на които е уведомила ответника с претенциите за
неимуществени и имуществени вреди до окончателното изплащане на главниците, така и
законна лихва върху същите тези суми (главниците и законните лихви по чл. 429 от КЗ)
съгласно чл. 497, ал.1, т.1 от КЗ - считано от датите на постановените откази до
окончателното им изплащане.
Същото искане аргументираме по следния начин, с новият КЗ вече изрично посочва,
че лихвите за забава, за които застрахованият е отговорен към увреденото са ЧАСТ от
застрахователното обезщетение (чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ).
Съгласно ал. 3 на посоченият член (чл. 429), лихвите за забава на застрахования за
които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя в рамките на
застрахователната сума (защото са част от застрахователното обезщетение), считано:
от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ или
от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице,
която от датите е най-ранна.
Няма спор, че отговорността на застрахователя е обусловена от тази на прекия
причинител на ПТП. Безспорно е също така и, че по общите правила за деликта и съгласно
чл. 84, ал. 3 ЗЗД, делинквентът се счита в забава от деня на непозволеното увреждане.
Съгласно изричната уредба, дадена в чл. 429 от новия КЗ обаче, макар и
отговорността за лихви на прекия причинител на вредата да от датата на непозволеното
увреждане, същата се поема от застрахователя от един по-късен момент, а именно, от
момента в който му е станало известно настъпването на застрахователното събитие.
Горните изводи, не могат да се игнорират от правилото на чл. 497 от КЗ. тъй като то
урежда забава на самия застраховател с изплащането на застрахователното обезщетение,
част от което, както вече посочихме е и дължимата от делинквента лихва, считано от датата
на узнаване за настъпилото събитие от страна на застрахователя.
4
Точно затова и ал. 2 на чл. 497 от КЗ гласи, че дължимите от застрахователя лихви по
ал. 1 (за забава на самия застраховател), както и присъдените срещу застрахователя лихви за
забава (има се предвид лихвите по чл. 429 от КЗ - лихвите дължими от делинквента) и
съдебните разноски, могат да надхвърлят застрахователната сума.
Това е така, тъй като застрахователят вече отговаря за собствената си забава, а не за
тази на делинквента, която отговорност е част от дължимото застрахователно обезщетение.
Дължимата от застрахователя лихва за собствената му забава не е част от дължимото
застрахователно обезщетение, поради което не е обвързана от застрахователната сума
С оглед горното, застрахователят по задължителна застраховка ЗГОА дължи
изплащане на застрахователно обезщетение, което се сформира от главница и лихва върху
тази главница, считано от датата на узнаване за процесното събитие. В случай на забава с
определянето и изплащането на застрахователното обезщетение, застрахователят дължи и
лихва по чл. 497 от КЗ за собствената си забава (различна от тази на делинквента, която е
част от застрахователното обезщетение).
Съгласно чл. 380, ал. 3 от КЗ, непредставянето на данни за банковата за единствена
последица това, че застрахователят не дължи лихва по чл. 409 от КЗ.
Чл.409 от КЗ обаче гласи, че застрахователят дължи законната лихва за върху дължимото
застрахователно обезщетение (т. е. главница и лихви дължими от деликвента от датата на
узнаване) след изтичане срока по чл. 405 освен в случаите на чл. 380, ал. 3.
Т. е., чл. 409 отново адресира лихва за собствена забава на застрахователя с
изплащането на застрахователното обезщетение, част от което е и лихвата за забава
дължима от делинквента, считано от датата на узнаване за събитието.
В този смисъл е и Решение №167/30.01.2020 по дело №2273/2018, по описа на ВКС, 2 -ро
ТО.
Вредите, които ищцата търпи в пряка причинно- следствена връзка с настъпилото
ПТП и последиците от него, са както неимуществени, така и имуществени, като предмет на
настоящата искова молба са и двата вида вреди.
В резултат на неправомерното движение на - т.а. с марка “Рено” модел „Мастър 35
Д“, рег.№ С01898 АК, управляван от правоспособния водач Х. Х. Б., ЕГН **********,
несъобразено с разпоредбите на ЗДвП, които задължават водачите на превозни средства да
съобразяват скоростта си на движение с релефа, видимостта и пътните условия, навлиза в
лентата за насрещно движение и реализира ПТП и става верижна катастрофа, като удря
челно в правомерно движещия се л.а. марка „Форд“, модел „Ц Макс“, рег. № СО 6973 СМ,
управляван от Е. В. М., при което последната пострадва тежко.
В пряка причинно-следствена връзка с реализираното ПТП биват причинени телесни
увреждания на от Е. В. М., ЕГН **********, изразяващи се в фрактура пателе дек, фрактура
косте 3,4,5,6,7 дек, счупване на пателата, закрито, натъртвания и охлузвания по цялото тяло,
както и много други.
5
В резултат на така причинените телесни увреждания, пострадалата по спешност е
била приета в УМБАЛ „С.“- гр. С. АД, където поради тежките й наранявания е била
извършена оперативна интервенция на 18.01.2022г., при която се извършва кръвна
репозиция и открито наместване на фрактурата на с вътрешна фиксация с остеосинтеза,.
Лечението на пострадалата в „УМБАЛ С.“ - С. АД е продължило от 17.01.2022 г. до
21.01.2022г, след което продължава в домашни условия съобразно предписанията на
лекарите - при строг постелен режим.
Към настоящия момент, нейното лечение, както и рехабилитация, продължават.
Заради счупванията на 5 от ребрата на Е. тя изпитва огромни по сила и интензитет болки и
при всяко вдишване, а заради невъзможността от друг вид лечение на тези фрактури, тя е
прикована на легло. Заради счупването на крака и поставения имплант, лекарите са й
предписали, след започване на придвижване, това да се случва с две патерици.
Ищцата провежда рехабилитация съобразно предписанията на медиците като сега й
предстоят нови рехабилитации.
Влошеното здравословно състояние на ищцата се отразява тежко и на психиката й, тя
получава тежка и остра психотравма, чувства се много зле, става потисната затваря се в се в
себе си, изпитва постоянно чувство на страх, тревожност, безпокойство, загубва апетита си,
страда от безсъние, стряскане, кошмари, трудно се концентрира, става разсеяна,
раздразнителена и самовглъбена - „откъсната от външния реален свят“. Ищцата получава
чести кризи - внезапно неволево спомняне за ПТП-то и отново преживяване на мъчителната
психическа травма, което винаги е свързано с треперене, сърцебиене, главоболие,
световъртеж, потене и много трудно се справя с ежедневните си задължения.
Поради психотравмата, Е. започва посещения при психолог, за да направи опит да се
справи със ситуацията й и да се върне към предишния си начин на живот, в който е била
дейна, отгледала е 5 български деца, на които сега се старае да помага с каквото може.
Специалистът - психолог, когото Е. посещава, отчита, че ищцата е преживяла остър
емоционален стрес, развила е тревожно -депресивно състояние с прояви на безпокойство,
напрежение, тревожност, депресивитет, нарушения в съня, като последиците от процесното
ПТП не са отшумели и към настоящия момент. Установено при изследванията е високо
невротично ниво, изразяващо се в емоционална лабилност, потиснатост, безпокойство,
несигурност, тревожност и депресивитет. Фрустрирана е от неблагоприятните външни
въздействия, които възприема като мъчителни и отчайващи, тъй като чувства, че не може да
съответства на изискванията, които обстоятелствата предявяват към нея. Психологът е
регистрирал значително повишен индекс на тревожност (7 от 12 степени).
В резултат причинената травма, ищцата изпитва огромен страх от възможността да
не се възстанови напълно, защото към настоящия момент това изглежда невъзможно за нея -
изпитва огромни болки, не може да върши нищо от домакинските си задължения вкъщи,
дори се страхува да остава сама. Е. е в невъзможност дори да излиза навън сама, защото все
още се придвижва с патерици и чужда помощ и се страхува, че ако нещо се случи, няма да
6
може да се справи сама. Доверителката ни изключително се стресира и страхува само при
мисълта, че ще се наложи повторна операция за премахване на остеосинтезите, което
допълнително я травмира. Освен това, Е. изключително се срамува от видимо накуцващата
си походка и от огромния белег по дължината на крака. Поради спецификата на фрактурата
- натрошена на парчета капачка на коляното и необходимостта от специален вид фиксация,
Е. няма пълен обем в движението на коляното си, респективно, е непълноценна.
Счупените 5 ребра и множеството синини в областта на целите й гръдна и коремна
области - причинени от поставения предпазен колан, й причиняват непоносимо силни
физически болки в първите седмици след инцидента. Е. изпитва болка при всяко вдишване
заради счупените ребра.
Е. живее в с. Г., общ. К. в къща, като предвид факта, че инцидентът настъпва в пика
на зимата, тя е принудена да остане при две от дъщерите си, които живеят в гр. С., за да
могат да я обслужват, тъй като пострадалата трябва да спазва строг постелен режим, а
къщата в с. Г. се отоплява с печка на дърва, която няма кой да поддържа предвид
невъзможността на Е. да става от леглото.
За ищцата, която цял живот е работела на по няколко места, за да съумеят със съпруга
й да отгледат своите 5 деца, е изключително тежко, че се намира в положение на пълна
зависимост от своите близки. Тя не може да се обслужва сама в първите два месеца от
настъпването на процесното ПТП, като за ежедневния й тоалет е зависима от дъщерите си.
Първоначалното й раздвижване е с проходилка, впоследствие с патерици. Е. посещава
рехабилитация, предписана от лекарите, а също и прави заучените движения вкъщи, водена
от волята да се възстанови, за да може да започне да работи отново.
Е. работи като обслужващ персонал в няколко фирми едновременно през последните
15 години, като за да отгледа децата си през този период за нея не е имало събота, неделя,
празници, почивни дни, нито дори болничен. Това завишава по интензитет нейните болки и
страдания в техния психологически и емоционален аспект. За човек, който не е спирал да
работи усърдно физически труд, а в един момент е прикован на легло, зависим от чужда
помощ и физически негоден дори да се движи за неопределен период от време, самата мисъл
за неизвестността на периода, през който ще продължат болките и приковаността, както и
идеята, че никога повече няма да има тези издръжливост и работоспособност, са просто
убийствени и повлияват силно негативно психологическа и емоционална стабилност,
поради което и Е. е принудена да тръгне на психолог.
В момента ищцата продължава да е тревожно-дистимна, като тревожността се
кумулира и страхът се засилва при качване в транспортно средство. Изпитва нежелание да
остава сама, има кошмарни нощни сънища от типа „флашбек“ във връзка с катастрофата,
които водят до упорито безсъние. Също така, изпада в психогенни кризи с треперене и
изтръпване на крайниците, и продължава да е силно раздразнителна.
Обобщавайки, видно настъпилото събитие има за последица силно негативно
влияние върху целия бъдещ живот на ищцата, която е претърпяла и продължава да търпи
7
болки и страдания от настъпилото ПТП, както и дискомфорт в ежедневието си, свързан с
различни по вид психологични проблеми, които неимуществени вреди в тяхната цялост ще
бъдат доказани с исканите гласни доказателствени средства и съдебна психологична
експертиза.
Вземайки предвид гореизложеното, както и последователната съдебна практика по
приложението на чл.52 от ЗЗД и принципа на пълно и универсално обезщетяване на
увредените лица, закрепен в чл.51 ал.1 от ЗЗД, от една страна, и отчитайки, че
справедливостта по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението при всеки решаван от
него спор, както и, че преценката на съда за размера на обезщетението, макар и да е такава
по справедливост, не може да бъде безгранична и безконтролна, от друга страна, намира, че
обезщетението, което се дължи от ответника за компенсиране на неимуществените вреди,
изразяващи се в болки и страдания, подробно описани по-горе, които ищцата е претърпяла,
търпи и ще продължава да търпи, е в размер на 100 000,00 (сто хиляди) лева, които
претендира с настоящата искова молба.
Ищцата е претърпяла и имуществени вреди за закупуване на допълнително
медицинско изделие на стойност 680,-лв., представляващи обезщетение за имуществени
вреди-заплатени импланти.
В срока за отговор е постъпил такъв от ответника „Д.“ АД, като исковете са
оспорени.
Оспорва изцяло по основание и размер исковата молба като я намира за
неоснователна и недоказана. ПТП при което е пострадала ищцата е верижно с участие на
няколко МПС, поради което към момента механизма на произшествието и вината на
водачите остава неизяснен. Евентуално твърди, че ищцата не е ползвала предпазен колан,
което представлява виновно и противоправно неизпълнение на задължения по ЗДвП.
Неизползването на предпазен колан е в причинна връзка с причинения вредоносен резултат
и в тази връзка прави възражение за съпричиняване.
Оспорва предявения иск и по размер, тъй като същият не може да бъде обоснован по
никакъв начин. В този смисъл прави възражение за прекомерност на претендираното
обезщетение, като счита, че размерът му не е съобразен със социално-икономическите
условия на живот в страната. Предвид това претендираното обезщетение не е справедливо и
е неморално завишено, накърнява общественото разбиране за справедливост и би се
превърнало в източник на неоснователно обогатяване, ако бъде уважено в този размер.
Неимуществените вреди по принцип нямат паричен еквивалент и не могат да бъдат
оценявани в пари. В този смисъл каквото и обезщетение да бъде присъдено, същото никога
няма да бъде достатъчно. Справедливостта е морална категория. Съгласно трайно
установената съдебна практика тя не е абстрактно понятие, а винаги се оценява посредством
изведени чрез нея критерии, които съдът преценява по свое вътрешно убеждение и с оглед
събраните по делото конкретни факти и доказателства. Претендираната сума за обезщетение
не е обвързана с прилагане на външно проследима система за остойностяване на вредите, с
8
икономически индикатори като минимална работна заплата, покупателна способност,
среден доход на глава от населението или с други обективни показатели, които биха могли
да се ползват за измерители за стойността на обезщетението въз основа на стандарта на
живот в страната и на конкретния социално-икономически статус на ищеца. По тази
причина в много развити страни, където съществуват и лимити за обезщетенията, се прилага
принципът за обективна оценка на размера на евентуалния (пропуснат) остатъчен
икономически принос на пострадалия. През последните 5 години в България средният
размер на обезщетенията се увеличава експоненциално, без да следва съразмерно темповете
на увеличение на работната заплата, покупателна способност на населението,
икономическата конюнктура в страната.
Признава за установено съществуването на валидно застрахователно правоотношение
по силата на процесната застрахователна полица „ГО” сключена със „ЗАД Д.” АД относно
процесния лек автомобил. Не възразява това обстоятелство да бъде отделено от съда като
безспорно и ненуждаещо се от доказване.
Оспорва следните обстоятелства:
Изключителната вина на водача на товарен автомобил Рено „Мастър“ - Х. Б., като
твърди в рамките на възражението за съпричиняване, че вредоносните последици от
произшествието за ищцата се дължат на неизползван предпазен колан. Евентуално твърди,
че доколкото водачът Б. е навлязъл в насрещната лента, ако това действително се установи,
то е било с цел избягване на удар с движещия се пред него автомобил и в този смисъл се
касае за спасителна маневра от страна на Б..
Противоправността на действията на водача на товарен автомобил Рено „Мастър“ -
Х. Б. при настъпване на произшествието.
Причинно-следствената връзка между действията на водача и настъпилите вреди.
Настъпилите травми за ищцата и преживените болки и страдания.
Размерът на претенциите за неимуществени и имуществени вреди като прекомерно
завишени.
Твърденията, че е получила тежка и остра психотравма, че е потисната и затворена в
себе си, ч( изпитва чувство на страх, че страда от безсъние, че сънува кошмари, че получава
чести кризи треперене, сърцебиене, главоболие световъртеж, потене, че преживява остър
емоционален стрес, че е развила тежко депресивно състояние, които състояние не са
отшумели и към настоящия момент че е емоционално подтисната, несигурна, тревожна, и
т.н. Описаните твърдения в исковата молба не са потвърдени с никакви медицински
доказателства. Няма данни ищцата да е посещаваш психиатър или психолог и да е търсила
специализирана психологическа помощ, няма данни да са 1 предписвани лекарства и да е
приемала такива.
С допълнителната искова молба ищцата Е. В. М. поддържа исковата молба, като
смята, че обезщетенията следва да се актуализират с инфлационен процент.
9
Ответникът „Д.“ АД е подал допълнителен отговор поддържа подадения отговор.
Софийският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, събраните по
делото доказателства и съгласно разпоредбата на чл.235 от ГПК намира за установено
следното от фактическа страна:
Видно от констативен протокол с пострадали лица №2 от 17.01.2022г. т.а. с марка
“Рено” модел „Мастър 35 Д“, рег.№ СО1898 АК, управляван от Х. Х. Б. се движи по ВП-81 с
посока на движение от гр.М. към гр.С. като в района на 12+000км., поради несъобразена
скорост с пътните условия, релефа на местността и състоянието на пътя, преминава в лявата
лента за насрещно движение и реализира ПТП с л.а. марка „Форд“, модел „Ц Макс“, рег. №
СО 6973 СМ, управляван от Е. В. М. и товарен автомобил Дачия модел Логан с рег.
№В3814ВХ, управляван от З. Г. Л.. При ПТП е пострадала Е. В. М..
По делото се изслуша свидетеля Х. Х. Б..
„Участвах през януари в пътен инцидент. На 17-ти януари, понеделник, беше слънчев
ден, с дядо ми тръгнахме за стока, имаме магазини и по пътя преди К., на завоя, стана
произшествие, имаше очевидци и ми помогнаха да изляза. Обадихме се на 112, през това
време извадихме и дядо ми. Линейката дойде много бързо, качихме го в линейката. Аз се
обадих на баща ми, той дойде и ме закара в „П.“ и оттогава не знам нищо. Аз карах бус
„Рено“, движехме се в посока К.. Не помня нищо, помня коли срещу мен и това беше. Нищо
не помня. Нямам увреждане от инцидента, не съм си удрял главата по време на инцидента,
бях много уплашен, имах удар тука в зъбите, само кръв в устата. В „П.“ не искаха да ме
прегледат, аз веднага отидох, казах им, че съм след ПТП, те ми казаха да чакам и това беше.
То стана бързо и директно баща ми дойде и тръгнах, видях само един лек автомобил.“
По делото се изслуша свидетелката З. Г. Л..
„Спомням си за инцидент, шофирах „Дачиа Логан“ от К. към Г.. Стана през януари.
Самото произшествие - бусът навлезе в нашата лента, за мен беше бус, бял цвят, друго нищо
не знам - нито марка, нито някакъв номер. Там има лек завой нагоре наляво. Той навлезе в
моята лента. Движех се с не повече от 70 км/ч. Маркировката на пътя беше непрекъсната
бяла лента. В неговата посока имаше една лента, и в нашата посока беше една лента. Не
знам какво е искал да направи, за да влезе в нашето платно. Беше слънчево, по обяд. Ударът
настъпи в моя автомобил отпред по към шофьорската страна. Имаше още един автомобил,
който пътуваше пред мен, той пое целия удар от буса. Пътувам от К. в посока Г. и на този
участък, преди този завой, имаше кола пред мене, от която спазвах дистанция и не сме
карали много бързо, нали - съобразено с пътното платно - и на завоя, там има леко
изкачване, видях бусът как влиза в нашето платно, стана за секунда, удари колата пред мен,
завъртя я и аз съм се ударила може би в двамата, може и само в единия, не мога да кажа
това, експертите ще кажат. Бусът се обърна настрани и моята кола е ударена и отстрани, и
отвсякъде. Автомобилът пред мен беше сравнително малък, мисля, че сив на цвят, не помня
номера му. Жената, която беше шофьорката, не можеше да излезе, защото беше пострадала.
Спряха коли около нас и дойдоха много бързо много хора около нас. Аз излязох от колата.
Те започнаха да ни питат как сме, тоест мене, отидоха вече към буса, защото той беше
обърнат и се опитаха да помогнат на хората от буса да излязат, като отидоха и при другата
кола, в която жената беше в колата и не можеше да излезе, защото й бяха затиснати краката,
поне това, което видях, и нямаше как да излезе. Някой се беше обадил на полиция и Бърза
10
помощ, дойдоха полицаите и линейката, взеха единия пътник от буса да го закарат към
болница и се разбра, че жената, която е в предната кола пред мене, не може да излезе и няма
как да я изкарат, и извикаха пожарна. Дойде пожарната, отвориха по някакъв начин колата,
за да могат да я изкарат и дойде и друга линейка, може и заедно да са дошли линейките,
нямам представа кое точно след кое е дошло и как е дошло, но и нея я закараха в болница.
Нейният автомобил беше най-пострадал отпред, може би вдясно, тази кола е много
смачкана, но мисля, че повече дясната й страна. Аз отидох да я попитам жената как е,
защото аз я видях, че е затисната и по никакъв начин аз не мога да й помогна, въпреки, че и
аз бях в шок, но пък в буса съвсем не можех да ходя да помогна, защото аз сравнително бях
най-добре от всички пострадали и шофьорът, който беше на буса. Пострадалата жена беше с
поставен обезопасителен колан.“
По делото се изслуша заключението на съдебно-медицинска експертиза, според
която в резултат на пътнотранспортното произшествие пострадалата Е. В. М. е получила
следните травматични увреждания:
-Многофрагментно счупване на колянното капаче в дясно-закрито, причинило на
пострадалата трайно затруднение на движенията на десен долен крайник за срок по- дълъг
от 30 дни.
-Счупване от 3 до 7 ребра в дясно, причинило на пострадалата трайно затруднение на
движенията на снагата за срок по-дълъг от 30 дни.
-Разкъсно-контузна рана в областта на дясното коляно, причинила на пострадалата
болка и страдание.
Проведено комплексно лечение в болнични и домашно- амбулаторни условия. След
инцидента била транспортирана от екип на ЦСМП- в СО-УМБАЛ” С.” АД-С., направени
рентгенографии, ЕКГ, лабораторни изследвания, ЕХО на коремни органи, КТ на глава и
цяло тяло, консултации с хирург, травматолог, кардиолог, анестезиолог диагностицирана и
на 18.01.2022г. оперирана по повод на многофрагментно счупване на дясното колянно
капаче- извършена кръвно наместване и метална фиксация. Разкъсно- контузната рана в
областта на дясно коляно обработена хирургически. Установено закрито счупване от 3 до 7
ребра в дясно, назначен постелен режим. Вертикализирана с 2 ПС-патерици, изписана с
подобрение, препоръки за ХДР, носила туторна ортеза 1 месец, след което ползвала
проходилка, бастун и провела рехабилитация -10 процедури. Назначени контролни
прегледи,
Болките и страданията които е претърпяла ищцата са били най- интензивни
непосредствено след травмата, след оперативната интервенция, в началото на
раздвижването-първите 3 месеца от инцидента по отношение на коляното и 2месеца по
отношение на ребрата. Понастоящем се оплаква от болки, нестабилност и ограничена
подвижност в дясна колянна става, невъзможен пълен клек, периодична болезненост в дясна
гръдна половина, особено при натоварване и промени във времето.
Получените увреждания са довели неудобства в бита - придвижване,
11
самообслужване, изпълнение на трудови задължения.
Към настоящия момент ищцата има функционален дефицит в дясна колянна става.
Подлежи на оперативно лечение-отстраняване на фиксационния метал, след което
усилена рехабилитация и физиолечение.
По делото се изслуша свидетеля Б.А.И., живее на семейни начала с ищцата.
„На 17-ти януари съпругата ми пострада при катастрофа. Обадиха ми се от чужд
телефон и ми казаха, че тя е катастрофирала, казаха ми мястото и отидох на място.
Доколкото видях панталонът й беше разкъсан над коляното, имаше доста кръв, отделно
трудно дишаше, оплакваше се от болки в гърдите. Беше в болница, пет дни изкара в
Окръжна болница. След като я изписаха, понеже нямах възможност да я гледам вкъщи,
децата имат квартира тука в С., в „Надежда“ и можеха да помагат, затова я закарахме там.
Имаше нужда от грижи, тя не можеше да се обслужва сама, не можеше да стане, да седне, да
легне, това продължи приблизително месец и половина - два. През това време за нея се
грижехме аз и децата. След това започна да се придвижва с помощни средства, с
проходилка, с бастун и задължително подкрепа отстрани. Оплакваше се от болки в ребрата
най-вече. Приемаше доста лекарства - от успокоителни и обезболяващи до такива за
кръвосисирване и т.н. Точно не мога да кажа колко беше при децата, месец и половина може
би, след това я прибрах вкъщи при мен. Преди катастрофата тя работеше, след това не,
защото й е трудно шофирането и ходенето. В момента с помощта на бастун тя може да ходи.
Не бих казал, че е възстановена, преди това беше доста по-весела, по-емоционална, сега е
по-затворена, доста неща я дразнят.“
По делото се изслуша съдебно-психологична експертиза според която при Е. В. М.
към момента травматата /процесното ПТП на 17.01.2022г./ са настъпили сериозни
травматични наранявания- фрактура на фрактура пателе дикстра, фрактура косте 3,4,5,6,7,
охлузвания и натъртвания по цялото тяло. Претърпяла е оперативна интервенция на
18.01.2022г.
Към момента на инцидента е изпаднала в ШОКОВО СЪСТОЯНИЕ /остра стресова
реакция/, характеризираща се с първоначално състояние на „зашеметеност" с известно
стесняване на съзнанието, усещане за обреченост, невъзможност за възприемане на
информация и планиране на действията, придружени от силни болки, усещане за
задушаване, безпомощност, отчаяние, ненужност и безнадеждност.
Шоковите реакции /Острите стресови реакции се проявяват в относително КРАТЪК
ПЕРИОД от време, но оставят ДЪЛГОТРАЙНИ СЛЕДИ. При травматични увреди при ПТП
например от 4 до 7 години след това потърпевшите са по - депресивни, мнителни,
подозрителни, страдат от натрапливи мисли, параноидни, страдат от фобии и повишена
междуличностна чувствителност. Тези лица имат по - ниска оценка на психичното
благополучие, разглеждат живота си като изпълнен от повече неприятности, имат
затруднения в общуването и преживяват по-голямо отчуждение. Тези лица са податливи на
по-голям риск от преждевременна смърт от различни заболявания.
12
Претърпяното ПТП е довело до ШОКОВА РЕАКЦИЯ - усещане за зашеметеност,
неизбежност, придружени със силни болкови усещания и усещане за задушаване. Тези
реакции паралелно с болковите усещания и хирургична интервенция в течение на
следващите месеци се дооформят в стресови прояви: нарушения на съня, безсъние,
кошмари, афективни разстройства -безпокойство, тревожност, болкови усещания.
Нарушения в мисловния процес - чувство за безспомощност на живота, ненужност,
натрапливо представяне на произшествието, загуба на вкус към живота - анхедония, остро
чувство на самота /затворила се в себе си, дори и близките я дразнели/., усещане за
безпомощност, невъзможност да се самообслужва), безнадеждност усещане, че няма да е
същата, че не може да се справи с живота, да работи), самотност и изоставеност. По-късно
тези реакции се смекчават без да изчезват в рамките на третия и четвъртия месец, но
персистират поради усещането й за безвъзвранва загуба на предишния си живот, с
остатъчни страхови изживявания и безпокойство, невротизъм и раздразнителност. Настъпва
период на обедняване на дошувния живот с фиксиране върху соматичните усещания
паралелно с изживяванията на безвъзвратност, неудовлетвореност, безпомощност,
отчужденост, самотност и ненужност.
Протрахираният ход на травматичния стрес е довело при пострадалата до развитие на
тревожно депресивно състояние с наличие на тревожност, депресивитет, невротичност,
„флашбек", раздразнителност, непоседливост, нарушен сън, сензитивност, безпокойство.
Към момента на инцидента и след това в резултат та протрахираните травматични
изживявания (болкови усещания, оперативна интервенция, намалена двигателна активност
и последващите ограничения нарушаващи качеството й на живот при Осв. са се констатира:
тревожност, раздразнителност, дистимен тон на настроението на фона на социална
дисфункция, (осв. ограничила контактите си, загубила възможността си редица дейности, за
активен социален живот, за трудова дейност, станала затворен,- по съвкупност е налице
усещане на инвалидизация / преустановила социалните си контакти и променила жизнените
си стереотипи/.
Характеровите й особености наред с безусловната подкрепа от страна на близките й,
и в съчетание с рехабилитационни мерки, физиотерапия, медикамети с оглед третиране на
тревожността и невротизма и психотерапия, биха довели до възстановяване на психичното й
състояние и качество на живот.
Възстановяването на физическото и психично здраве неминуемо ще доведе до
пълноценно социално функциониране и социална реадаптация.
Към настоящия момент при освидетелстваната, макар и в процес на редукция
персистират емоционалните нарушения - тревожност, невротичност, депресивитет,
раздразнителност, безпокойство, свързани с изживяване на непълноценност, ненужност във
връзка с усещане за инвалидизацията, невъзможността й да полага обществено полезен труд,
да има двигателна активност както преди. Тази палитра от емоции обуславят наличие на
тревожно - депресивно състояние.
13
Страните не спорят по отношение на факта, че за т.а. с марка “Рено” модел „Мастър
35 Д“, рег.№ СО1898 АК, управляван от Х. Х. Б. е налице сключена застраховка
“Гражданска отговорност на автомобилистите в ЗАД „Д.“ АД по застрахователна полица №
BG/30/121003634017 към датата на ПТП-17.01.2022г.
С молба от 25.02.2022г. пострадалата Е. В. М. е предявила застрахователна претенция
пред ответника.
По делото се представи фактура №**********/18.01.2022г. и фискален бон а
медицинско изделие от МБАЛ „С.“ С. АД за 680,-лв.
При така приетата фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съдът намира, че исковете са допустими и частично основателни.
Увредено лице - Е. В. М. е предявило пряко срещу застраховател осъдителни искове
за обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди от непозволено
увреждане, в резултат на настъпване на застрахователното събитие, причинено от
делинквента Х. Х. Б., чиято гражданска отговорност е застрахована по договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ответника „ЗАД Д.” АД. Правното
основание на иска е чл.432 ал.1 от КЗ, във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.497 от КЗ.
Видно от събраните доказателства констативния протокол за ПТП и разпита на
свидетелите З. Г. Л. и Х. Х. Б. се установява, че на 17.01.2022г. Х. Х. Б. при управление на
т.а. с марка “Рено” модел „Мастър 35 Д“, рег.№ СО1898 АК, поради движение с
несъобразена скорост и като нарушава чл.20 ал.2 ЗДвП преминава в лявата лента за
насрещно движение и реализира ПТП с л.а. марка „Форд“, модел „Ц Макс“, рег. № СО 6973
СМ, управляван от Е. В. М. и товарен автомобил „Дачия“ модел „Логан“ с рег. №В3814ВХ,
управляван от З. Г. Л.. При ПТП е пострадала Е. В. М..
Видно от съдебно-медицинска експертиза се установява че ищцата Е. В. М. при ПТП
на 17.01.2022г. е получила следните травматични увреждания:
-Многофрагментно счупване на колянното капаче в дясно-закрито, причинило на
пострадалата трайно затруднение на движенията на десен долен крайник за срок по- дълъг
от 30 дни.
-Счупване от 3 до 7 ребра в дясно, причинило на пострадалата трайно затруднение на
движенията на снагата за срок по-дълъг от 30 дни.
-Разкъсно-контузна рана в областта на дясното коляно, причинила на пострадалата
болка и страдание.
На 18.01.2022г. оперирана по повод на многофрагментно счупване на дясното
колянно капаче- извършена кръвно наместване и метална фиксация. Разкъсно- контузната
рана в областта на дясно коляно обработена хирургически. Установено закрито счупване от
3 до 7 ребра в дясно, назначен постелен режим. Вертикализирана с 2 ПС-патерици, изписана
с подобрение, препоръки за ХДР, носила туторна ортеза 1 месец, след което ползвала
проходилка, бастун и провела рехабилитация -10 процедури. Назначени контролни
прегледи,
Болките и страданията, които е претърпяла ищцата Е. В. М. са били най-интензивни
14
непосредствено след травмата, след оперативната интервенция, в началото на
раздвижването-първите 3 месеца от инцидента по отношение на коляното и 2 месеца по
отношение на ребрата. Понастоящем се оплаква от болки, нестабилност и ограничена
подвижност в дясна колянна става, невъзможен пълен клек, периодична болезненост в дясна
гръдна половина, особено при натоварване и промени във времето.
Видно от показанията на свидетеля Б.А.И. и изслушаната съдебно психологична
експертиза пострадалата Е. М. е изпаднала в шоково състояние, чиито последици се
проявяват в относително кратък период от време, но оставят дълготрайни следи. Получена е
шокова реакция - усещане за зашеметеност, неизбежност, придружени със силни болкови
усещания и усещане за задушаване.
От това следва несъмнен извод за наличието на обективния и субективния елементи
от общия деликтен фактически състав по чл.45 от ЗЗД: деяние, противоправност на
деянието, вреди, вина, причинна връзка между поведението на Х. Х. Б. и получените
увреждания на пострадалата Е. В. М..
По отношение на иска за неимуществени вреди.
Дължимото обезщетение следва да бъде определено по справедливост-чл.52 ЗЗД и
съобразно общественото разбиране за справедливостта в случая на Многофрагментно
счупване на колянното капаче, Счупване от 5 ребра в дясно и Разкъсно-контузна рана в
областта на дясното коляно, придружени с значителни по интензитет болки и страдания за
срок от около 3 месеца, съобразно заключението на СМЕ и разпита на свидетеля Иванов.
Пострадалата е на 56г. към датата на настъпване на ПТП, като не е настъпило пълно
възстановяване.
Съдът определя дължимото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 75000,-
лв.
Неоснователно е възражението на ответника „ЗАД ДБЖЗ“ АД за наличие на
съпричиняване от страна на пострадалата. Видно от показанията на свидетелката З. Г. Л.,
пострадалата е била с поставен предпазен колан, който не е могъл да предотврати
получаването на травматичните увреждания от пострадалата М..
Ето защо съдът намира предявения от Е. В. М. срещу „ЗАД ДБЖЗ“ АД иск за
неимуществени вреди с правно основание по чл.432 ал.1 от КЗ, във връзка с чл.45 от ЗЗД и
чл.497 от КЗ за основателен в размер на 75000,-лв.,
По предявения иск за имуществени вреди.
Ищцата Е. В. М. съобразно представените фактура и фискален бон е сторила
разноски във връзка с лечението си в размер на 680,-лв. Искът за имуществени вреди следва
да се уважи в пълен размер.
Лихвата за забава върху горните суми следва да се присъди върху от 25.05.2022г.
съгласно чл.497 ал.1 т.2 КЗ, като се отхвърлят исковете за остатъка от предявените периоди.
На основание чл.78 ал.1 ГПК, чл.38, ал.1, т.2 от ЗА и чл.7, ал.2, т.5 от Наредба
№1/09.07.2004г. ответникът ЗАД „Д.“ АД дължи възнаграждение на процесуалния
представител на ищцата по договор за правна помощ. Съдът следва да определи размер на
адвокатското възнаграждение, като базата за определяне на възнаграждението е уважената
част на иска. С оглед на горното съдът определя горното възнаграждение в размер на
15
6487,50лева, която сума ответникът следва да се осъди да заплати на пълномощника на
ищеца.
Ответникът „ЗАД Д.” АД следва да бъде осъден заплати 600,-лв. за СМЕ и СПЕ и
3000,-лв. д.т. по сметка на съда.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.432 КЗ и чл.45 от ЗЗД, чл.52 ЗЗД, както и на основание
чл.497, ал.1 т.2 КЗ, „З. Д.“ АД с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.С., район
Изгрев, ж.к. Дианабад, бул. „Г. М. Д.“ №1, да заплати на Е. В. М. с ЕГН********** от с.Г.,
община К. сумата 75000,-лв. (седемдесет и пет хиляди лева), представляваща
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, от ПТП, настъпило
на 17.01.2022г., ведно със законната лихва върху сумата от 25.05.2022г. до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за остатъка до пълния предявен размер от 100 000 лв. и за
периода от 28.01.2022г. до 24.05.2025г. лихва за забава, като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл.432 КЗ и чл.45 от ЗЗД, чл.52 ЗЗД, както и на основание
чл.497, ал.1 КЗ, „З. Д.“ АД с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.С., район
Изгрев, ж.к. Дианабад, бул. „Г. М. Д.“ №1, да заплати на Е. В. М. с ЕГН********** от с.Г.,
община К. сумата 680,-лева (шестстотин и осемдесет лева), представляващ имуществени
вреди, изразяващи се в заплатени медицински консумативи, ведно със законната лихва върху
сумата от 25.05.2022г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за лихва за
забава за остатъка за периода от 28.01.2022г. до 24.05.2022г., като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 ГПК, чл.38, ал.1, т.2 от ЗА и чл.7, ал.2, т.3 от
Наредба №1/09.07.2004г. „З. Д.“ АД с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С.,
район Изгрев, ж.к. Дианабад, бул. „Г. М. Д.“ №1 да заплати на адв.П. С. С. от САК, гр.С.
ул.“Христо Белчев“ №2 четвърти полуетаж офис 4 сумата от 6487,50лв. (шест хиляди
четиристотин осемдесет и седем лева и петдесет стотинки), представляващи адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.6 ГПК, „З. Д.“ АД с ЕИК ., със седалище и адрес на
управление: гр. С., район Изгрев, ж.к. Дианабад, бул. „Г. М. Д.“ №1 да заплати на
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гр.С. бул.“Витоша“ №2 сумата от 3600,-лв. (три хиляди и
шестстотин лева), представляващи разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр.С. в двуседмичен срок
връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
16