Решение по дело №310/2024 на Административен съд - Перник

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на А. Б. Т., чрез пълномощника адв. М. С., САК, против Решение № 100/01.03.2024г., постановено по АНД № 1834/2023 г. по описа на Районен съд – Перник.

С обжалваното решение е потвърден електронен фиш (ЕФ) серия К, № 7517638 на ОДМВР-Перник с който на жалбоподателя е наложено наказание: “Глоба” в размер на 200/двеста/лева на осн. чл.189, ал.4 вр. чл.182 ал.4 вр. ал.1 т.3 от ЗДвП за извършено административно нарушение на чл. 21, ал.1 от същия закон в условията на повторност – в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ серия К, № 3089292.

Недоволен от решението на районния съд, касационният жалбоподател излага оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт. Счита, че няма доказателства предходния ЕФ серия К, № 3089292 да е връчен на жалбоподателя, за да е извършено нарушението в условията на повторност. Искането към касационния съд е да отмени обжалваното решение и да реши делото по същество, като отмени електронния фиш.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява, не се представлява. В постъпила молба от пълномощника поддържа касационната жалба, като моли жалбата да бъде уважена и съответно първоинстанционното решение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно по съображения, подробно развити в самата жалба

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба се представлява от главен юрисконсулт В.. Оспорва касационната жалба, като излага съображения, че доколкото от доказателствата по делото се установява, че предходният ЕФ, който е визиран в оспорвания ЕФ, е влязъл в сила, същият е и платен, възраженията за липса на повторност са неоснователни. Моли съда да остави в сила обжалваното решение, като присъди в полза на ответника юрисконултско възнаграждение.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Перник дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага на касационния съд да остави в сила решението на Районен съд – Перник като правилно и законосъобразно.

Настоящият касационен състав, на основание чл. 218 от АПК, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди доводите в жалбата и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието със закона на обжалваното решение, намери следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима за разглеждане.

По същество съдът намира касационната жалба неоснователна по следните съображения:

За да постанови обжалваният съдебен акт, районният съд е приел за установено от фактическа страна следното: Н. 23.05.2023год. в 12,34ч. в общ. Перник-[населено място] ПП І-1 /Е 79/ км. 286+300 паркинг „Бостваст“ при ограничение на скоростта от 50км/ч. валидно за населено място и отчетен толеранс—3% в полза на водача с автоматизирано техническо средство насочено към [населено място]- СПУКС АRН САМ S 1 № 120сс88 - Система за скорост, е извършено нарушение за скорост с МПС „***” рег. № [рег. номер], собственост на А. Б. Т., като е установена скорост от 80км/ч–превишаване на разрешена скорост от 50км. с 30км/ч./след приспадане толеранс/.

След изтичане времето за контрол, полицейският служител попълнил протокол приложение към чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. При обработка на заснетите нарушения, въз основа на разпознатия регистрационен номер на МПС, бил изготвен електронен фиш, в който били въведени данни за това, че след навлизане на превозното средство в контролираната зона е измерена скорост на движение от 80 км/ч. /след съответно приспадане от измерената скорост от 83 км/ч на допустимата грешка при измерването 3% /. След справка в Ц. К. – МВР се установило, че превозното средство, с което е извършено нарушението е собственост на ФЛ – А. Б. Т.. Затова и с оглед разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП срещу него бил издаден електронен фиш серия К, № 7517638 на О. М. – Перник, с който на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП във вр. с чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 3 от ЗДвП му била наложена глоба 200 лв. за повторно извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП /в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К, № 3089292 .

Настоящият състав споделя изцяло възприетата от районния съд фактическа обстановка, като намира същата за кореспондираща с приобщените по делото доказателства, а последните за достатъчни, достоверни и относими към предмета на доказване по делото.

Въз основа на приетото за установено от фактическа страна районният съд, след обсъждане и мотивирано отхвърляне на доводите на наказаното лице приел, че деянието е правилно квалифицирано като административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, извършено в условията на повторност, за което на жалбоподателя е наложено предвиденото за това нарушение в чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 3 от ЗДвП административно наказание – „глоба“ в размер на 200 лв.

Така постановеното решение е съответно на събраните по делото доказателства и на материалния закон.

Настоящата инстанция намира, че фактическата обстановка е правилно установена от районния съд, като напълно споделя изводите за потвърждаване на Електронния фиш. Извършването на нарушението е безспорно доказано от представените по делото писмени доказателства, няма спор по отношение собствеността на заснетото МПС и правилно е приложена хипотезата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, според която собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.

Правилен е и изводът на районния съд, че при установяване на нарушението и провеждане на особената административнонаказателна процедура по издаване на процесния Електронен фиш, няма допуснати съществени нарушения. Съответни на доказателствата са изводите на районния съд, че обжалваният Електронен фиш е издаден по утвърден образец и съдържа всички необходими реквизити, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него. От съдържанието на Електронния фиш недвусмислено може да се изведе описанието на нарушението, като ясно е посочено конкретното място на извършването му, нарушените разпоредби – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, и размера и основанието на глобата.

По доводите в касационната жалба:

Като санкционна норма в ЕФ е посочена разпоредбата на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, според която, когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер.

В производството са представени доказателства (справка на нарушител водач, извадка от системата А. А., заверено копие на ЕФ с отбелязана дата на влизане в сила), че срещу А. Б. Т. е издаден ЕФ серия К № 3089292, който му е бил връчен на 06.07.2022 г. и същият е влязъл в сила на 19.07.2022г., като е платен доброволно на 06.07.2022г./приложено платежно нареждане/. Тоест до датата на нарушението 23.05.2023г. не е бил изтекъл едногодишен срок, поради което правилно ОДМВР – Перник е приел, че нарушението се явява извършено при условията на повторност. Следователно правилно е приел и районния съд, че с ЕФ законосъобразно е приложена разпоредбата на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП и е наложена глоба в двоен размер, предвиден в чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, а именно 200 лева. Размерът на глобата е правилно определен, доколкото същата е фиксирана в закона и липсва основание за намаляването й.

Предвид горното, като е потвърдил ЕФ, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Предвид изхода на спора и своевременно отправеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника по касационната жалба, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати в полза на ОД на МВР – Перник разноски за настоящата инстанция в размер на 80 лв. представляващи юрисконултско възнаграждение.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, касационен състав на А. съд – Перник.

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В С. Решение № 100/01.03.2024г., постановено по АНД № 1834/2023 г. по описа на Районен съд – Перник.

ОСЪЖДА А. Б. Т., [ЕГН], да заплати на ОДМВР – Перник разноски в размер на 80 /осемдесет/ лева.

Решението е окончателно.