РЕШЕНИЕ
№ 57
гр. Перник, 06.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:ЛОРА Р. СТЕФАНОВА
ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ
при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА Р. СТЕФАНОВА Въззивно гражданско
дело № 20231700500816 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. България № 49, бл.
53Е, вх. В, представлявано от управителите С.Н.Н. и Н.М.Л. срещу Решение №
892/25.09.2023 г. по гражданско дело № 5427/2022 г. по описа на Районен съд – Перник.
С обжалваното решение на основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9
ЗПК е признато за установено, че З. М. С. дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД
сумата от 283,92 лева, представляваща непогасена главница по договор за потребителски
кредит №***, ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението -
30.06.2022 г. до окончателното изплащане, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ЧГД № 3784/2022 г. по описа на ПРС, като е
отхвърлен иска за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 1561,91 лв., както и
исковете, предявени на основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 240, ал. 2 от ЗЗД и чл. 86 от
ЗЗД за сумата от 699,80 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.01.2021
г. до 03.12.2021 г. и за сумата от 93.33 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
02.02.2022 г. до 28.06.2022 г.
Със същото решение са отхвърлени и исковете, предявени на основание чл. 79. ал. 1 от
ЗЗД за осъждане на З. М. С. да заплати на Профи Кредит България“ ЕООД сумата от 333,32
лева - възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ и сумата от 939,88 лева - възнаграждение
за закупена услуга „Флекси“, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение - 30.06.2022 г. и е оставен без разглеждане иска по чл.
1
422 от ГПК, във вр. с чл. 240, ал. 2 от ЗЗД.
С решението на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и чл. 78, ал. 3 от ГПК са присъдени
разноски на страните съразмерно с отхвърлената, респективно – уважената част от исковете,
както и адвокатско възнаграждение в полза на адвокат М. за предоставената от нея
безплатна правна помощ на ответника.
Решението е допълнено по реда на чл. 250 от ГПК с решение № 1221/29.11.2023 г. по
гражданско дело № 5427/2022 г., с което на основание чл. 124 от ГПК, във вр. с чл. 26, ал. 1,
пр. 3-то от ЗЗД е прогласена нищожността на клаузите на договора за потребителски кредит
относно задължението на З. М. С. за заплащане на „Профи Кредит България“ ЕООД на
възнаграждения за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, поради противоречие с добрите
нрави.
Въззивният жалбоподател обжалва решението на Районен съд - Перник, в частта му с
която са отхвърлени исковете за дължимост на сумата над 283,92 лева до пълния предявен
размер от 1561.91 лв., претендирана като непогасена главница по договора за кредит, ведно
със законната лихва върху нея от подаване на заявлението до окончателното плащане, както
и за сумата от 166.33 лв., заявена като част от цялата възнаградителна лихва за периода от
20.01.2021 г. до 03.12.2021 г., която е вобщ размер на 699,80 лв.
Оплакванията за неправилност на обжалваната част от съдебния акт се основават на
твърдението, че първостепенният съд не се е съобразил с приетата съдебно-счетоводна
експертиза, която дава отговор на въпроса за извършените от кредитополучателя плащания
и останалите дължими суми.
Искането към въззивния съд е да отмени решението в обжалваната част и да реши
спора по същество, като уважи посочената част от предявените искове.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила. В срока по чл. 259, ал.
1 от ГПК не е постъпила въззивна жалба и срещу допълнителното решение, поради което то
също е влязло в сила.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез
пълномощника му – адв. Д. М.. Въззивната жалба е оспорена, като неоснователна. Искането
към въззивния съд е да потвърди решението в обжалваната му част. Заявена е претенция за
присъждане на разноски.
В съдебно заседание въззивният жалбоподател, чрез пълномощника юрисконсулт С., с
писмена молба е заявил, че поддържа жалбата и моли съда да отмени решението в
обжалваната му част и да уважи исковете, така както са предявени. Претендира разноски.
В съдебно заседание ответникът, чрез пълномощника – адв. М. оспорва жалбата. Моли
съда да потвърди решението в обжалваната му част. Претендира разноски.
Окръжен съд - Перник, след като прецени при условията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от
ГПК събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и в обхвата на
правомощията си съгласно чл. 269 от ГПК, намира следното:
Според чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част.
Обжалваното решение е постановено от първонистанционен съд, в законен състав, в
2
изискуемата писмена форма и е подписано, поради което е валидно. В обжалваната му част,
съдът се е произнесъл при наличие на процесуалните предпоставки за съществуване и
упражняване на правото на иск и по предявените претенции, поради което е допустимо.
Съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК при проверка на правилността му, въззивният съд е
ограничен от посоченото в жалбата, освен когато следи служебно за интереса на някоя от
страните, констатира нарушение на императивна материална норма /т. 1 от ТР 1/2013 г. по
тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/ или нищожността на правни сделки и отделни клаузи
от тях, които са от значение за решаване на правния спор, ако нищожността произтича пряко
от сделката или от събраните по делото доказателства /ТР 1/2020 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на
ОСГТК на ВКС/.
В настоящия случай предмет на спора пред настоящата инстанция е дължимостта на
суми, представляващи невърната главница и договорна лихва по договор за потребителски
кредит, поради което на основание чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът следи служебно за наличието на
неравноправни клаузи.
От представените пред районния съд писмени доказателства се установява, че между
страните е сключен договор за потребителски кредит „Стандарт“ № *** от ***, с който
въззивният жалбоподател се е задължил да предостави на ответника в заем сумата от 2000
лв., като част от нея в размер на 872.02 лв. – да преведе за рефинансиране на друг кредит.
Страните са уговорили връщане на заетата сума за срок от 36 месеца, с краен срок на
погасяване – 20.11.2022 г., на равни месечни погасителни вноски от по 95.26 лв., при
годишен процент на разходите – 49.11% , годишен лихвен процент - 41% и лихвен процент
на ден 0.11%. Общата дължима сума по кредите е 3428,40 лв.
С договора страните са постигнали съгласие и за предоставяне на допълнителни
услуги – „Фаст“ – за приоритетно разглеждане и „Флекси“ – за гъвкав погасителен план, за
които кредитополучателят се е задължил да заплати възнаграждение в размер съответно от
500 лв. и от 1400 лв., платима на 36 равни месечни вноски, заедно с вноските по кредите,
всяка в размер на 52.78 лв. Общото задължение по кредита е изчислено на 5328.40 лв., а
общата месечна вноска – на 148.04 лв. Уговореният падеж за плащането на последната е 20-
то число на месеца.
Заетата сума е предоставена на потребителя, като 1127.98 лв. са преведени по банкова
сметка на същия, а останалата част от 872.02 лв. – по сметка за рефинансиране за друг
кредит.
От приетата от районния съд съдебно-икономическа експертиза, изготвена от вещото
лице В.В. се установява, че кредитополучателят е извършвал плащания в периода от
20.11.2019 г. до 20.01.2021 г., като е заплатил на кредитора общо сумата от 2071.12 лв. В
счетоводството на въззивния жалбоподател тя е отнесени за погасяване, както следва: на
главница в размер на 438.09 лв., на договорна лихва в размер на 609.77 лв., на
възнаграждение по пакет в общ размер на 626.80 лв., на лихва за забава в размер на 246.46
лв., на такси по тарифата в размер на 50 лв. и на законна лихва в размер на 100 лв.
Осчетоводена е предсрочна изискуемост на кредита, настъпила на 02.02.2022 г. и останали
3
дължими суми – главница – 1561.91 лв., договорно възнаграждение – 699.80 лв.,
възнаграждение по пакет услуги - 1273.20 лв. и законна лихва – 93.13 лв.
Вещото лице е посочило, че ако се приеме, че с направените вноски е погасявана само
главница, то последната е изцяло платена. Уточнило е, че към датата на сключване на
договора за кредит – *** основният лихвен процент, определен от БНБ е 0.00 % , както и че
при изчисляване на ГПР по договора за кредит не са взети предвид възнагражденията по
допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“, както и че ако те се вземат предвид – ГПР би
бил в размер на 120.3958%.
Към момента на приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция е влязло
в сила решение № 121/29.11.2023 г., с което е допълнено обжалваното решение и с което са
прогласени за нищожни клаузите „Фаст“ и „Флекси“ по процесния договор.
При горните фактически констатации, настоящият състав намира от правна страна
следното:
Въззивникът "Профи Кредит България" ЕООД е финансова институция по смисъла на
чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са
набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.
Въззиваемият е физическо лице, което при сключване на договора за паричен заем, е
действало извън рамките на своята професионална дейност. Следователно страните имат
качество, съответно на потребител и на кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 3 и ал. 4 от ЗПК.
Сключеният между тях договор е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал.
1 от ЗПК и следва да отговаря както на общите изисквания за действителност, така и на
специалните такива, предвидени в ЗПК. На основание чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът следи
служебно за наличие на неравноправни клаузи в него.
Предвид признатите за нищожни с влязло в сила решение уговорки между страните за
предоставяне, респективно заплащане на услуги „Фаст“ и „Флекси“, предвидените за тях
възнаграждения в общ размер на 1900 лв. не се дължат от кредитополучателя.
Настоящият състав намира за нищожна и договорната клауза за възнаградителна лихва
с годишен лихвен процент 41%. В съдебната практика трайно се приема, че възнаградителна
лихва, уговорена в размер над трикратния, определен с постановление на МС за законната
лихва за необезпечени кредити и над двукратния - за обезпечени кредити е противоречаща
на добрите нрави и съответно нищожна на основание чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 9 от ЗЗД /в
този смисъл решение № 378/18.05.2006 г. по гр. д. № 315/2005 г. на ВКС, решение №
906/30.12.2004 г. по гр. д. № 1106/2003 г. на ВКС, определение 9901/10.07.2025 г. на ВКС/.
Към момента на сключване на договора за потребителски кредит, законната лихва е
определена с ПМС № 426/18.12.2014 г. /Обн., ДВ, бр. 106 от 23.12.2014 г., в сила от
1.01.2015 г. /. Съгласно чл. 1, ал. 1 от същото годишният размер за просрочени парични
задължения е в равен на основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1
януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта. Размерът на
основния лихвен процент на БНБ към 05.11.2019 г. съгласно Методика за определяне на
4
основен лихвен процент, приета с Решение № 149/16.12.2004 г., в сила от 1.02.2005 г. е
обявен на официалната страница на БНБ и е 0%. Следователно уговореният между страните
ГЛП от 41. 00 % надвишава трикратния размер на законната лихва, който е 10%. Клаузата
противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 9 от ЗЗД и съответно е нищожна на
основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.
От изложеното следва, че кредитополучателят не дължи заплащане на уговорената
договорна лихва. Той е дължал връщане само на главницата в размер 2000 лв., съгласно
уговорените падежи и на законната лихва, считано от забавата. Затова с направените от него
плащания в размер на 2071.12 лв. са погасени изцяло задълженията по процесния договор и
той не е дължи други плащания на кредитора, включително и тези, за които исковете са
отхвърлени от районния съд и са предмет на въззвната жалба.
С оглед диспозитивното начало в гражданското производство/чл. 6, ал. 2 от ГПК/ и
правомощията на въззивния по чл. 269, изр. 2 ГПК и предвид обстоятелството, че предмет
на инстанционен контрол е само отхвърлителната част на съдебното решение по
претенциите за главница и договорна лихва, то същото макар и по-различни мотиви се явява
правилно, а въззивната жалба срещу него – неоснователна.
Неоснователни са оплакванията на въззивника, че районният съд не се е съобразил със
заключението на вещото лице. Дадените от последното отговори касаят отразяванията в
счетоводството на кредитора във връзка с извършените плащания по договора, с които са
осчетоводявани погасявания на задължения, основани на нищожни клаузи. По тази причина
съдът не се е позовал на тях, а е отнесъл извършените плащания към приетите от него за
действително дължими суми.
Предвид изложеното, жалбата се явява неоснователна, а решението в обжалваната му
част – правилно, поради което следва да се потвърди.
С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на адвокат Д. М.,
предоставила безплатна правна помощ на въззиваемия, следва да се присъди адвокатско
възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ГПК, изчислено по правилата на чл.
7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. върху обжалваемия интерес с общ размер на 1444.32 лв.,
а именно - 444.43 лв.
Мотивиран от изложеното, Окръжен съд – Перник
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 892/25.09.2023 г. по гражданско дело № 5427/2022 г. по описа
на Районен съд – Перник, в частта с която са отхвърлени исковете за признаване на
установено по отношение на З. М. С., ЕГН ********** от ***, че дължи на „ПРОФИ
КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от управителите С.Н.Н. и Н.М.Л.
разликата над 283,92 лева до пълния предявен размер от 1561.91 лв., претендирана като
непогасена главница по договора за потребителски кредит № ***, както и за сумата от
5
166.33 лв., представляваща част от цялата възнаградителна лихва за периода от 20.01.2021 г.
до 03.12.2021 г., която е в общ размер на 699,80 лв.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗАдв, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2
от Наредба № 1/2004 г. „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от
управителите С.Н.Н. и Н.М.Л. да заплати на адвокат Д. М. , със служебен адрес *** сумата
от 444.43 лв. /четиристотин четиридесет и четири лева и четиридесет и три стотинки/,
представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ.
Решението на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6