№ 260
гр. Варна, 17.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на седемнадесети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Елина Пл. Карагьозова
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Търговско дело №
20213100900635 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е образувано по искове на Ф. К. Ч. от гр.Варна срещу
“СТРОИТЕЛЕН И ТЕХНИЧЕСКИ ФЛОТ“ АД, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, с правно основание чл.74, ал.1 ТЗ.
При служебна проверка относно допустимостта на производството
съдът констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127, ал.
1 ГПК и чл. 128 ГПК, а предявените искове са допустими.
Легитимацията на страните съответства на твърденията за наличие на
членствено правоотношение на ищеца с дружеството – ответник, а датата на
предявяване на иска, съпоставена с тази на решението на ОС на дружеството,
чиято отмяна се иска, обуславя извода на съда за спазен преклузивен срок по
чл.74, ал.2 ТЗ. Сезиран е компетентен съд.
Възраженията на ответното дружество за недопустимост на предявения
иск за отмяна на обективираните в т. 9-11 решения на ОСА не се споделят от
настоящия състав. При липса на предвидени в закона ограничения относно
предмета на подлежащите на атакуване решения на общото събрание на
акционерите, се презумира правен интерес от оспорване на всички
решенията, за които се твърди порок. Искът по чл.74 от ТЗ е предвиден в
защита на членственото правоотношение, а не на имуществената сфера на
акционерите, поради което засягането на конкретно имуществено право не е
условие за неговата допустимост.
1
С оглед надлежно извършената двустранна размяна на книжа съдът
намира, че на основание чл. 267 от ГПК производството по делото следва да
бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на
страните, на които да се съобщи проект за доклад по делото. Съдът следва да
се произнесе по доказателствените искания, като допусне доказателствата,
които са относими, допустими и необходими и да определи размер и срок за
внасянето на разноски за събиране на доказателства.
Мотивиран от изложеното съдът намира, че следва да се премине към
разглеждане на делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
НАМИРА исковата молба, с която е сезиран, за редовна, а предявеният
иск за процесуално допустим.
ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на глава тридесет и
втора от ГПК „Производство по търговски спорове“.
НАСРОЧВА производството по делото в открито съдебно заседание на
08.04.2022г. от 15.30 часа, за която дата и час да се призоват страните като
им се връчи копие от настоящото определение, като на ищеца се връчи и
препис от отговора на допълнителната искова молба.
ИЗГОТВЯ проект за доклад на делото:
Производството е образувано по предявени от Ф. К. Ч. ЕГН:
********** от гр.Варна, жк.“Т.“ бл.*, вх.*, ет.*, ап.* срещу “Строителен и
Технически Флот“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Варна, ул.“Дунав“ № 5, ет.5, обективно съединени искове с правно
основание чл.74 от ТЗ за отмяна на взетите по т. 5, т. 7, т. 8, т. 9, т. 10 и т. 11
решения на проведено на 26.08.2021г. Общо събрание на акционерите,
касаещи освобождаване от отговорност на членовете на Съвета на
директорите за дейността им през 2020 год. /т.5/, вземане на решение за
назначаване на Илиян Димитров Гоцев – д.е.с., регистриран одитор, диплом
628, за контрольор за проверка на ГФО за 2015, 2016, 2017. 2018 и 2019
2
година /т.7/, вземане на решение за приемане за сведение доклад на
Изпълнителния директор по въпроси за сключени договори за продажба и
учредяване на ипотека на основния имот на дружеството „Пристанище със
специално предназначение „Строителен и технически флот" /т.8/; вземане на
решение за приемане за сведение доклад на Изпълнителния директор по
въпроса за реализацията на инвестиционното предложение „Разширение и
модернизиране на пристанище със специално предназначение „СТФ-Езерово”
/т.9/; вземане на решение, с което не е прието предложение за предявяване на
иск за реализиране на отговорността на члена на съвета на директорите Иван
Петров Дражев за причиняване на вреди на основание чл.240, ал.2 ТЗ и
овластяване на Ф. К. Ч. да предяви искове от името и за сметка на
дружеството /т.10/; вземане на решение, с което не е прието предложение за
предявяване на иск за реализиране на отговорността на члена на съвета на
директорите Стоян Янчев Стоилов за причиняване на вреди на основание
чл.240, ал.2 ТЗ и овластяване на Ф. К. Ч. да предяви искове от името и за
сметка на дружеството /т.11/.
Исковете са основани на твърдения за незаконосъобразност на
атакуваните решения от 26.08.2021г. на общо събрание на акционерите,
поради противоречието им с повелителни норми на закона и поради
нарушения на процесуалните правила по свикване на ОС. Твърди се, че
кворумът и мнозинствата са изчислявани невярно, поради несъобразяване на
актуалния брой акционери и неотразяване в книгата на акционерите на
закупените от членовете на СД акции. Конкретните твърдения за нарушение
на императивни норми на закона при вземане на решенията по т.5, 10 и 11 от
дневния ред са обосновани с противоречие със законовата забрана по чл. 229
ТЗ за упражняване право на глас от акционер при конфликт на интереси,
която се твърди да е приложима по аналогия. Това нарушение опорочава
начина на формиране на мнозинството при приемане на решенията, тъй като
акционерите не могат да участват в гласуването на решение за освобождаване
от собствената си отговорност като членове на СД. Мнозинство по чл. 230 ТЗ
за вземане на решение по т. 5 от дневния ред е нямало да се постигне без
гласовете на акционерите, които едновременно са и членове на СД. Взетото
решение по т. 5 обезсмисля решенията по т. 10 и 11, както и упражняването
на самото право по чл. 240а ТЗ, тъй като е пречка успешното провеждане на
иск по чл. 145 ТЗ за реализиране на имуществената отговорност на членовете
3
на СД. По отношение на решението по т. 7 се поддържа, че допълването на
дневния ред противоречи на закона – чл. 251а, ал.1 от ТЗ, тъй като е
допуснато по искане на акционери, притежаващи 5.26% от капитала, при
законоустановен минимум от 10%, решението е прието по въпрос, който не е
включен в дневния ред, поради несъответствие в периода на проверката,
както и че правото е упражнено превратно, тъй като има за цел
делегитимирането на ищеца да излъчи независим и безпристрастен
контрольор. По отношение на решението по т.8 и 9 се твърди, че приетите за
сведение доклади не са били приложени като неразделна част от материалите
на ОСА и не са били предоставени на разположение на акционерите, а
изготвените устни доклади били откъслечни и незадоволителни, като по този
начин е нарушено правото на акционерите на сведения.
В срока по чл.367 ГПК, ответното дружество депозира писмен отговор,
с който навежда твърдения за недопустимост на исковете за отмяна на
решенията по т. 8-11 и неоснователност на исковете досежно всички
атакувани решения. Поддържа се липса на правен интерес от отмяната на
посочените решения, тъй като не би се постигнало целеното преобразуващо
действие, не би се способствало за реализиране на членствените права на
ищеца, нито би се изменило съществуващо правно положение. Дори
решенията да бъдат отменени, това няма да доведе до изслушването на
„съществуващ" доклад с очакваното от акционера съдържание, нито до
вземане на позитивно решение за предявяване на иск за реализиране на
отговорността на членове на СД. Досежно решенията по т. 10, т. 11 се
позовава на влезли в сила съдебни решения между същите страни, касателно
решения за освобождаване на членовете на СД от отговорност за предходни
години, в които идентични на изложените доводи на ищеца не са споделени
от съдебните състави. Решенията по т.5, т. 10 и т. 11 не попадат в хипотезата
на чл.229, т.2 ТЗ, която счита, че не може да се приложи по аналогия поради
общия принцип, че забранителните норми не могат да се тълкуват
разширително. Твърди и липса на нарушение на нормата поради тълкуването
й във връзка с чл.240а ТЗ, даваща право на миноритарния акционер да
преодолее евентуалния конфликт на интереси или злоупотреба с права от
мнозинството. Законосъобразността на решенията по т. 10 и т. 11 се
обосновава и с недостатъчната обосновка на предложението на акционера за
ангажиране имуществената отговорност за вреди, както и със
4
законосъобразност на решението по т.5. Поддържа на следващо място, че
дори при гласуването по тези точки от дневния ред да бъдат изключени
акциите на членовете на СД, то останалите гласове са достатъчни за
формиране на мнозинство. Досежно решението по т. 7 от дневния ред твърди,
че същото е взето с необходимото мнозинство от поне 10%, като счита, че чл.
251а ТЗ урежда мнозинството, с което се взима това решение, а не
акционерния капитал, необходим за допълване на дневния ред, а по
отношение на разминаването в проверявания период се позовава на допусната
техническа грешка. Досежно решенията по т. 8 и 9 излага, че изпълнителните
органи са дали устен доклад на миноритарния акционер, който е обективиран
в разискванията по т. 1 от дневния ред, а отделно идентични въпроси са били
коментирани и в предходни ОСА, поради което са изчерпани.
В срока по чл.372, ал.1 ГПК, ищецът депозира допълнителна искова
молба, в която поддържа вече наведените твърдения, като развива
допълнителни правни доводи и репликира съображенията в отговора за
недопустимост и неосноватленост на исковете. Конкретизира, че порокът на
решението по т.8 и 9 е в липсата на материали, които са изискани изрично и
нарочно и които СД е бил длъжен да постави на разположение на
акционерите, за да може да се приеме решение. Разпоредбата на чл. 229, т. 2
ТЗ е обща и има предвид всякаква отговорност на акционерите към
дружеството, дори когато те съчетават акционерното си качество с друго
(както е в случая и членове на СД). Поради факта, че на ОСА гласуват само
акционери, а не членовете на СД, самият законодател е предвидил те да не
гласуват, когато трябва да се реши въпрос относно тяхната лично
отговорност. Дали личността е акционер или член на СД няма значение,
защото става въпрос за едно и също физическо лице. Систематическото
тълкуване на разпоредбата изключва вероятността тя да се отнася само за
последиците по чл. 189 ТЗ.
В срока по чл.373 ГПК, ответникът депозира допълнителен отговор, с
който поддържа вече изразеното становище. Уточненията в ДИМ относно
порока на решенията по т.8 и 9 счита за преклудирани, тъй като не са заявени
като основание за незаконосъобразност на съответните решения на ОСА в 14
- дневния срок по чл. 74, ал. 2 ТЗ. Конкретизира, че отводът за пресъдено
нещо се поддържа във връзка с основателността, а не във връзка с
допустимостта на исковете. Излага, че при взимане на решението по т. 5 от
дневния ред ОСА е спазило разпоредбите на чл. 75, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, тъй като
се е съобразило с тълкуването на чл. 229, т. 2 ТЗ, дадено от съдебните
инстанции по предходно водените между страните дела.
5
УКАЗВА на страните, че произнасянето на съда по предявения иск
обхваща тези пороци на решението на ОС, които са релевирани с исковата
молба в срока по чл.74, ал.2 ТЗ, като квалифицирането на отделните пороци
се извършва от съда съобразно наведените фактически основания.
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ в процеса се разпределя
съобразно правилото на чл. 154, ал.1 ГПК, като всяка страна в процеса носи
тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от които извлича
благоприятни за себе си правни последици и на които основава исканията и
възраженията си.
Повдигнатият правен спор възлага в тежест на ищеца по настоящото
дело доказване на качеството му на акционер към датата на решенията, чиято
отмяна претендира, предявяване на иска в срока по чл.74, ал.2 ТЗ, както и
наведените положителните факти, водещи до опорочаване на решенията.
В тежест на ответника е да докаже юридическите факти, от
осъществяването на които следва процесуалната и материалната
законосъобразност на взетите от общото събрание на дружеството решения.
ПРИЕМА за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните,
че ищецът има качеството акционер в ответното дружество, както и че на
проведеното на 26.08.2021г. ОСА са взети атакуваните решения по т.5 и т.7-
11 от дневния ред, на основание чл.143, ал.1, т. 3 и 4 от ГПК.
ОБЯВЯВА на страните служебно известни факти, ненуждаещи се от
доказване: вписванията и обявяванията, налични по партидата на процесното
дружество в ТР при АВ, на основание чл.155 ГПК.
ОБЯВЯВА на страните служебно известни факти, ненуждаещи се от
доказване: съдържанието и датата на влизане в сила на решение по т.дело №
1044/2016 г. по описа на ВОС; решение по т.дело № 901/2017 г. по описа на
ВОС; решение от 22.04.2016 г. по т.дело № 1262/2015 г. на ВОС; решение от
20.05.2015 г. по т.дело № 1404/2014 г. на ВОС и решение от 18.01.2019г. по т.
д. № 1203/2018г. на ВОС, респективно актовете от инстанционния им
контрол, на основание чл.155 ГПК.
6
ДОПУСКА до приемане в съдебно заседание представените от
страните писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца с правно основание
чл.190 от ГПК досежно Книга на акционерите и протокол от ОСА на
26.08.2021г., поради представянето им от самия ищец с молба от 08.10.2021г.,
а досежно Списък на акционерите и техните пълномощници, присъствали на
ОСА – поради представянето му от ответника с отговора на исковата молба.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за ангажиране на
свидетелски показания на основание чл. 164, ал.1, т. 3 от ГПК, вр. чл. 232 от
ТЗ.
ПРИКАНВА страните към спогодба и им разяснява възможността да
уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за
доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване на
делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на
ищеца.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора, чрез
медиация, като ползват Центъра по медиация, разположен на 4 етаж в
сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен
съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12., тел. *********;
служител за контакти - Нора Великова.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните бланка – заявка за участие в медиация.
Да се призоват страните като им се връчи препис от настоящото
определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
7