Р Е Ш Е Н И Е № 329
гр. Пловдив, 28.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично заседание на осемнадесети ноември
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 4182 по
описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по предявени
обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.284,
ал.2 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД от Б.П.Г. срещу Д.П.Г., за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 4900 лв., представляваща ½ част от получената
цена за продажбата на недвижими имоти, съответстваща на квотата от
съсобствеността на ищеца, както и сумата от 1663,66 лв. – обезщетение за
забавено плащане за периода от 06.11.2015 г. до 12.03.2019 г., ведно със
законна лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 14.03.2019 г.,
до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че с
ответника, който му бил ****, решили през 2015 г. да продадат съсобствените си
имоти, представляващи два броя ниви, находящи се в землището на село ****, общ.
****, обл. ****, описани подробно в исковата молба. Посочва, че упълномощил
ответника да го представлява пред нотариус при сключване на договора за
покупко-продажба, като за целта му предоставил изрично нотариално заверено
пълномощно. С ответника постигнали договорка да му даде неговата ½ част
от цената, като при получаването на сумата, да подпишат разписка. Сочи, че с
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № **** имотите били
продадени от ответника, лично и в качеството му на пълномощник на ищеца, за
сумата от 9800 лв. След сключване на договора ответникът казал на ищеца, че е
осъществил сделката на стойност 9800 лв., която сума била платена изцяло и в
брой от купувача, но имал финансови затруднения и в момента не можел да му даде
неговата част от получената цена. Ищецът твърди, че многократно молил ответника
да му предостави сумата, като му определил краен срок – края на месец май 2016
г. Въпреки това, полагаемата ½ част от продажната цена не му била
заплатена. Поддържа, че между страните било налице мандатно правоотношение, по
което ответникът не се бил отчел, като не му бил предоставил получената по
договора за покупко-продажба сума. Счита, че претендираната сума за главница
била дължима от момента на получаването, поради което претендира и обезщетение
за забавено плащане за периода от 06.11.2015 г. до датата на подаване на
исковата молба в съда. Моли за уважаване на предявените искове и за присъждане
на сторени разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Д.П.Г., с който оспорва предявения
иск. Твърди, че предал в началото на 2016 г. на ищеца припадащата му се
½ част от продажната цена по сделката, обективирана в нотариален акт № ****,
като предаването на процесната сума било извършено в присъствието на свидетели.
Моли за отхвърляне на иска. Прави доказателствени искания.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства
и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Съдът е сезиран с обективно кумулативно
съединени искове с правна квалификация чл.284, ал.2 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, като
ищецът извлича правата си от сключен между страните договор за поръчка
(мандат), по силата на който ответникът се задължил да извърши от името и за
сметка на ищеца правни действия по разпореждане с притежаваната от ищеца
идеална част от наследствени недвижими имоти. За основателността на заявените
искови претенции, следва да се установи, че между страните е налице валидно
мандатно правоотношение с твърдяното от ищеца съдържание, както и че ответникът
- довереник не е изпълнил задължението си да се отчете на ищеца – доверител и
да му предаде продажната цена.
Договорът за поръчка е по
правило неформален, като законът допуска да бъде съчетан с едностранната сделка
по упълномощаване на довереника или пък да бъде т. нар. „скрит мандат“, косвено
представителство (чл.292 ЗЗД). В двата случая е налице разлика по отношение на доказването
на правоотношението между страните, като при скрития мандат законът в чл.292,
ал.3 ЗЗД изисква, когато поръчката е дадена за придобиване на вещни права върху
недвижими имоти от името на довереника, договорът да бъде сключен в писмена
форма с нотариална заверка на подписите. Когато обаче в отношенията с третите
лице довереникът действа от името и за сметка на доверителя, какъвто е и настоящият случай, той се
ползва от представителна власт по даденото му пълномощно. В тези случаи, дори
когато мандатът е за придобиване на вещни права върху недвижими имоти, няма
изискване за форма на договора за поръчка. Съгласието на довереника да изпълни
мандата може да се докаже с всички доказателствени средства. В този смисъл
решение № 239/ 08.06.2015 г., постановено по гр.д. № 7200 по описа за 2014 г.
на ВКС, IV г.о.
По делото не е спорно
между страните (отделено е за безспорно с доклада на съда), че между страните е
налице валидно облигационно правоотношение по договор за поръчка, по силата на
който ищецът е възложил на ответника да сключи от негово име и за негова сметка
договор за покупко-продажба на притежаваните от ищеца ½ идеални части от
недвижими имоти, като след изпълнение на поръчката да отчете изпълнението на
ищеца, като му предостави получената по сделката парична сума от 4900 лв. За
целта ищецът е предоставил на ответника пълномощно (с нотариална заверка на
подписите) да го представлява пред нотариус, като се разпореди с притежаваната
от него идеална част от имотите. Безспорно е и, че е сключен договор за
покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № ****, с който са продадени наследствените
имоти за сумата от общо 9800 лв. От това следва, че ответникът е изпълнил
задължението си за извърши възложеното му действие. Установи се също, че
довереникът е уведомил доверителя за изпълнението на поръчката. Спорно е
единствено обстоятелството дали ответникът се е отчел, т.е. дали е предал на
ищеца полагащата му се продажна цена от сделката. В доказателствена тежест на
довереника е да докаже отчета по мандата. В този смисъл е безпротиворечивата
съдебна практика – решение № 11/ 03.02.2015 г., по гр.д. № 3889 по описа за
2014 г. на ВКС, решение № 208/ 29.07.2013 г. по гр.д. № 916 по описа за 2012 г.
на ВКС, IV г.о., решение № 338 от 27.03.2018 г. по гр.д.
№ 706 по описа за 2017 г. на ВКС, IV г.о.
и др. В цитираните решения се приема, че всяка страна носи доказателствената
тежест за фактите, от които извлича изгодни за себе си правни последици и
когато това не е направено, съдът следва да приеме, че фактите не са се
осъществили и страната, която се позовава на тях, не може да се ползва от
правните им последици. Доказателствената тежест не представлява задължение за
представяне на доказателства, а е свързана с последиците от недоказването на
фактите, като се състои в право и задължение на съда да приеме за ненастъпили
правните последици от недоказаните юридически факти, като задължава страната,
която се позовава на тях да понесе последиците от това.
За установяване на факта
на предаване на паричната сума от договора за продажба на ищеца, ответникът
ангажира гласни доказателствени средства. Разпитаната свидетелка Е. Б. С. (****на
ищеца и ****на ответника) заявява, че ответникът е предал на ищеца, а
последният приел процесната сума от 4900 лв., като това било извършено в нейно
присъствие в началото на 2016 г., месец януари, в апартамента на родителите на
двамата ****. Пояснява, че сумата била за продадените наследствени земи. Не
помни при предаването какви купюри са били банкнотите, въпреки че чрез пред нея
чичо й ги е преброил и ги е предал на **** й. Съдът не кредитира свидетелските
показания на свидетелката С., като го цени с оглед разпоредбата на чл.172 ГПК. Показанията
са непоследователни, противоречиви на останалия доказателствен материал. Освен
това се установи, че свидетелката е във
влошени лични отношения с ищеца, което предполага нейната възможна заинтересованост
от изхода на спора. Вторият разпитан свидетел Д. А. Ц. не дава съществена
информация за правния спор, а пресъздава това, което ответникът му е казал, а
именно че бил предал процесната сума ищеца. Този свидетел не е пряк очевидец на
твърдяното предаване на парите. В действителност, той е придружавал ответника
при пътуването за сключване на договора за продажба и изяснява, че след
сделката ответникът е преброил продажната цена от 9800 лв. Тези обстоятелства –
че ответникът е получил продажната цена, обаче не са спорни между страните.
Единственият спорен факт е дали довереникът е предал на доверителя припадащата
му се продажна цена. Това обстоятелство не се установи по категоричен начин от
ответника. От друга страна, проведеното от ищеца насрещно доказване, което в
никой случай не е необходимо да е пълно, създаде основателни съмнения в
твърденията на ответника, че процесната сума е предадена на ищеца. Така, от
показанията на разпитания свидетел К. П. Р. се установява, че от началото на
2016 г., след ****** (*****) и ****** (*****) ищецът се преместил да живее в
гр. *****, където работили заедно в сферата на строителството, пътували и за ******,
като били ежедневно заедно. Свидетелят изяснява, че отношенията между двамата ****
били обтегнати, като присъствал на телефонен разговор между тях, по времето на
който ищецът дал последен срок на ответника – до края на месец май 2016 г. да
му върне парите. Обстоятелството, че след 7-8 януари 2016 г. ищецът се е
преместил за живее в гр. ***** се подкрепят от показанията и на втората
разпитана свидетелка Р. С. Г. (***** на ищеца). Даденият краен срок за
издължаване – края на месец май 2016 г., също се потвърждава от свидетелката Г..
Последната изяснява също, че двамата **** са в обтегнати отношения, като края
на 2015 г. последно ходили в жилището, останало в наследство на техните
родители. Пояснява, че от 2015 г. ищецът нямал никакви отношения с ****си Е. и
не поддържал контакти с нея. При така установените фактически констатации,
съдът приема, че ответникът не е изпълнил основното си задължение по процесния
договор за поръчка, а именно – да предаде продажната цена от сключения от името
и за сметка на ищеца договор за продажба на недвижими имоти. Затова предявеният
иск следва да се уважи, като се осъди ответника да заплати на ищеца процесната
сума от 4900 лв.
Като законна последица от
уважаване на предявения иск е присъждането на законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда – 14.03.2019 г., до окончателното изплащане
на вземането.
По
иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да
установи, че ответникът е изпаднал в забава, както и размера на претенцията. Задължението
на довереника да се отчете на доверителя възниква след извършването на
действието, за което е сключена поръчката. За да изпадне обаче ответникът в
забава, е необходимо или да е определен срок за изпълнение, или длъжникът да
бъде поканен да изпълни – чл.84, ал.1 и ал.2 ЗЗД. По делото не се доказа, а и
не се твърди в сключения между страните договор за поръчка да е уговорен точен
момент на изпълнението на задължението на ответника да предаде на ищеца
продажната цена. Поради това, следва да намери приложение общото правило на
чл.84, ал.2 ЗЗД, а именно, че когато няма определен ден на изпълнението, длъжникът
изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. От показанията на
разпитаните на ищеца свидетели последователно се установи, че ищецът е поканил ответника
да му предаде процесната сума до края на месец май 2016 г. От това следва, че от
01.06.2016 г. ответникът е в забава, като от този момент дължи обезщетение за
това в размер на законната лихва от деня на забавата. Установи се липсата на
изпълнение на главната искова претенция, поради което и предявеният акцесорен
иск е доказан по своето основание. За неговия размер, следва да се приложи
разпоредбата на чл.162 ГПК, като съдът определи размера му. За целта, съдът
намира, че не са необходими специални знания, като изчислението ще се извърши
посредством използването на он-лайн калкулатор. Размерът на дължимата законна
лихва възлиза на сумата от 1381,55 лв. за периода от 01.06.2016 г. до
12.03.2019 г., до който размер следва да се уважи предявения иск. За разликата
до пълния предявен размер от 1663,66 лв. и за периода от 06.11.2015 г. до
31.05.2016 г., искът подлежи на отхвърляне.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете
страни. На основание чл. 78, ал.1 ГПК съразмерно с уважената част от исковете в
полза на ищеца следва да се присъди сумата от общо 905,97 лв., от които 121,78
лв. за ДТ, 66,43 лв. – за депозит за вещо лице, 717,76 лв. за адвокатско
възнаграждение. Съдът намира, че не следва да се присъждат претендираните от
ищеца още 200 лв., нито пък претендираните от ответника още 150 лв. за явяване
в съдебни заседания, доколкото всички доказателства са събрани в рамките на две
заседания, а отлагането се е налагало единствено поради поведението на самите
страни – неводене на свидетели. Ответникът следва да бъде осъден на основание
чл.77 ГПК да заплати ДТ в размер на 129,49 лв. в полза на бюджета на съдебната
власт. На основание чл.78, ал.3 ГПК съразмерно с отхвърлената част от иска, в
полза на ответника следва да се присъди сумата от 30,09 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА
Д.П.Г., ЕГН: **********,
адрес: *** да заплати на Б.П.Г., ЕГН: **********, адрес: *** на основание чл.284,
ал.2 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 4900
лв. (четири хиляди и деветстотин лева), представляваща ½ част от
получената цена за продажбата на недвижими имоти, обективирана в нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот № *****, съответстваща на квотата от
съсобствеността на ищеца, ведно със
законна лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 14.03.2019
г., до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 1381,55 лв. (хиляда триста осемдесет и
един лева и петдесет и пет стотинки) – обезщетение за забавено плащане за
периода от 01.06.2016 г. до 12.03.2019 г., както и на основание чл.78, ал.1 ГПК
сумата от 905,97 лв. (деветстотин и
пет лева и деветдесет и седем стотинки) – съдебно-деловодни разноски съразмерно
с уважената част от исковете, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за забава за разликата от 1381,55
лв. до пълния претендиран размер от 1663,66 лв. и за периода от 06.11.2015 г.
до 31.05.2016 г.
ОСЪЖДА
Д.П.Г., ЕГН: **********, адрес: *** да заплати на основание чл.77 ГПК в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Пловдив, сумата в размер
на 129,49 лв. (сто двадесет и девет
лева и четиридесет и девет стотинки) – разноски за държавна такса.
ОСЪЖДА Б.П.Г., ЕГН: **********, адрес: *** да заплати на основание чл.78, ал.3 ГПК на Д.П.Г., ЕГН: **********, адрес: ***,09 лв. (тридесет лева и девет стотинки) – разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението
може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с
въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./В.К.
Вярно с оригинала.
К.К.