Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260026 /25.01.2021 г. Година 2021 Град С.З.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД І Граждански състав
На девети декември Година 2020
в публичното заседание, в следния
състав:
Председател: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
Членове:
1. НИКОЛАЙ УРУКОВ
2. АТАНАС АТАНАСОВ
Секретар ТАНЯ КЕМЕРОВА
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията - докладчик УРУКОВ
въззивно гражданско дело № 3243 по
описа за 2020 година.
Производството е на
основание чл. 258 и сл. от ГПК във връзка с чл.267- 269 от ГПК и във вр. с
чл.45- 49 от ЗЗД, след отвод на предходният съдебен състав.
Образувано е по въззивна жалба от ответника Е.В. ***, чрез адв.И.М. *** против Решение № 374/09.07.2020г. по гр.д.№ 1287/2019г. по описа на РС- гр.К., с което той е
бил осъден да заплати на ищеца М.Т.Х. *** на основание чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД, за причинени имуществени щети от опожаряване на 10.07.2017г. на
стопански постройки сумата 3 000 лв. и от опожаряване на площи с пшеница
на 11.07.2017г. сумата 4 000 лв., ведно със законните лихви
върху тях от датите на уврежданията до окончателното изплащане на сумите, както
и разноските по първоинстанционното дело в размер на 1 342 лв.
Въззивникът счита, че обжалвания
съдебен акт е постановен при съществено нарушение на процесуалните правила и е
неправилен, тъй като решаващият съд не е изпълнил задължението си да обсъди
всички доказателства по делото, както и да вземе предвид аргументите на
въззивника относно действителните причини за възникване на деликта – пожар и
разрушаване на сграда – а именно нарушение на чл.236, ал.2 от ГПК. Излагат се
подробни съображения в тази посока.
Претендира отмяна на
обжалваното решение и прекратяване на производството по делото на основание
чл.129, ал.3 от ГПК, поради недоказаност на претендираните обезщетения. Претендира направените
разноски по делото. Не прави доказателствени искания пред настоящата
въззивна съдебна инстанция.
В срока по
чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор
на въззивната жалба от другата страна М.Т.Х..
Въззивникът Е.В.В. редовно и своевременно призован,
не се явява, вместо него се явява упълномощения му представител адв.М., който представя
на съда писмено становище, с което моли
по делото да бъде уважена въззивната жалба на жалбподателя и да бъде отменено
Решението на първостепенния съд като неправилно и да се отхвърли изцяло иска на
ищеца и въззиваемия Х..
Въззиваемият М.Т.Х.,
редовно и своевременно призован, не се явява, вместо него се явява пълномощника
му адв. Х.М., който моли да се остави без уважение въззивната жалба и да се
потвърди изцяло Решението на първоинстанционния съд.
След извършената служебна проверка по
реда на чл.267, ал.1 ГПК във връзка с чл.260 и чл.261 ГПК съдът намира
въззивната жалба за допустима и редовна, поради което същата следва да бъде
разгледана по съществото си.
Съдът като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено
следното:
Предявен е иск с
правно основание чл. 49, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл. 45 от ЗЗД за присъждане
на обезщетение за причинени вреди от непозволено увреждане.
Видно
от доказателствата по делото, безспорно се установява следната фактическа
обстановка, а именно:
Ищецът и въззиваем М.Т.Х. е
предявил два обективно съединени иска, както следва/ 1. иск за обезщетение от 3 000 лв. – частичен иск от цялата сума от 5 000лв. за
нанесени на 10.07.2017 год. щети от събаряне на една стена и част от покрива на
негова стопанска постройка и 2. втори иск, с който претендира съдът да осъди Е.В.В.
да му заплати обезщетение от 4000 лв. за щети в общ размер на 7000 лв.,
резултат от пожар възникнал на 11.07.2017 г. засегнал 70 дка (неожънати 40 дка
и ожънати 30 дка) от обработваните от него като земеделски производител 470 дка
засети с пшеница в с. Ч.Г., общ. Б.Д..
І. По отношение на иска за обезщетение
от 3 000 лв. – частичен иск от цялата
сума от 5 000лв. за нанесени на 10.07.2017 год. щети от събаряне на една стена
и част от покрива на негова стопанска постройка, въззивният съд възприема
следното:
Видно от представеното по делото влязло
в законна сила решение под № 24/16.05.2018 г. постановено по гр.д. № 768/2017 г
по описа на РС-Ч. е признато за установено, че М.Т.Х. дължи на Е.В.В. сумата
5250 лв., за извършена услуга - жътва, ведно със законната лихва върху
главницата считано от 30.08.2017 год. до окончателното плащане на вземането, за
която по ч.гр.д.№ 657/2017 г. по описа на Районен съд - Ч. е издадена Заповед №
205 от 31.08.2017 г. за изпълнение на парично задължение. Установено е, че
между М.Т.Х. и Е.В.В. са възникнали договорни отношения, имащи характер на
устен, неформален договор за изработка. Въззивникът Е.В.В. е поел задължението
да извърши жътвата на пшеницата, отгледана от М.Т.Х. и транспортирането на
събраното зърно с негова техника. По силата на създаденото правоотношение и да
транспортира събраното зърно, а задължението на М.Т.Х. е било да заплати
извършените дейности. Въззивникът В. като такъв е извършвал услуги и на другите
земеделски производители и по точно - жътвата. Видно от мотивите на съдебното
решение, основаващи се на твърденията на Е.В.В. в подадената от него искова
молба жътвата била извършена със зърнокомбайни модел „Клаас 218“, с рег.№ СС ***
и модел „Клаас 108“, с рег. № 06788, с минат технически преглед за 2017 год.,
сключена гражданска отговорност и разрешение за извършване на жътва от РСПБЗН -
Ч. за 2017 год. Уговорената жътва на 500 дка пшеница в землището на с. Ч.Г.,
общ. Б.Д., обл. С.З.извършил на 07,08,09,10.07.2017 г. като транспортирал
събраното зърно с негова техника до склад на възложителя.
Видно от показанията на св. Н.М.и
св. Ж.А., неоспорени от събраните по
делото доказателства, М.Т.Х. е
земеделски производител. През 2017 год. имал в землището на с. Ч.Г., общ. Б.Д.
стопански постройки, останали в наследство от неговия баща и обработвал
земеделска земя. Т. Х.Х. починал на 11.07.2015 год. и оставил за наследници: М.Х.,
Т.Д.и Т.Х..
Постройките представлявали две
големи постройки, с дължина около 120 м. и широчина около 12-13 м.,
разстоянието между които било покрито и образувало връзка със същата дължина.
Постройките били стари, ползвани за обор от бившето ТКЗС. Обградени са с
ограда, теренът се охранява се с кучета (св. Д.М.И.).
На 10.07.2017 г. Е.В.В.
изпълнявал поетите от него по договора за
жътва задължения с два комбайна и камион. Работата с двата комбайна и
камиона, разтоварващ зърното в склада се извършвала от трети лица, на които Е.В.В.
възложил работа. Шофьорът на камиона бил св. И. Р.. Видно от показанията на св. Р., той е на
възраст 75 години, работата поел от
нужда - доходите му са от пенсия в размер на 116 лв. Карал самосвал. Изсипал
зърното в склада, но когато тръгнал да излиза от хамбара, кошът на самосвала не
бил свален в долно положение, бил повдигнат (като при изсипването) и закачил
една напречна греда и няколко тухли, паднала козирката на покривната
конструкция, която била с етернитови плоскости. В момента на увреждане на
постройката присъствала жената, с която М.Т.Х.
съжителства, св. Ж.А..
Снимковият материал по
съдебно-техническата експертиза с в.л. Георги Шишков удостоверява как именно на
датата 11.07.2017 год. товарен автомобил
марка „Мерцедес“ рег. № СТ ** КК разтоварва зърното в постройката, на чиято
къса лицева страна липсват стената от
едната страна на входа ( разположен по средата на фасадата) и цялата стена с триъгълна форма от върха на
покривната конструкция до напречната носеща греда лежаща върху стените на
постройката.
Въз основа на този снимков материал
съдът приема, че откъдето и да се е осъществявало влизането в хамбара, на 10.07.2017 г. зърното е разтоварено в
сградата предмет на оценката на депозираната по делото съдебно-техническа експертиза с вещо лице П.Р..
Видно от заключението на
съдебно-техническа експертиза с вещо лице П.Р. нанесената на постройката щета
възлиза на 3300лв. Заключението е
изготвено през м. януари 2020 год. и е съобразено със състоянието на обекта към
този момент.
Съпоставянето на снимковия
материал относно състоянието на сградата на 11.07.2017 год. и това, в което е намерена при огледа й през
2020 год. води до извода, че сградата е зле стопанисвана, изоставена в
полуразрушено състояние на въздействието на климатичните условия и естествените
процеси на стареене, поради което и част от състоянието, в което се намира към
момента на извършване на експертизата не е резултат на действията на управлявалото самосвала
лице. Засегнатата площ от сградата е 32 кв.м. За възстановяването й до
състоянието, в което сградата е била преди действията на водача на МПС И. Р.
съдът счита, че са необходими и достатъчни 3000 лв.
От така приетите за установени
факти и обстоятелства съдът направи следните изводи относно този първи
обективно съединен иск:
На осн. чл.45 от ЗЗД всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за
вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. На
обезщетяване при непозволено увреждане подлежат всички щети, които са пряка и
непосредствена последица от извършеното виновно деяние.
Претенцията на ищеца за обезщетение от 3 000 лв. – частичен иск от
цялата сума от 5 000 лв. за нанесени на 10.07.2017 год. щети от събаряне
на една стена и част от покрива на негова стопанска постройка е основателна- за
3 000 лв. и в този размер следва да бъде уважена. Отговорността на ответника е безвиновна. Като
възложител на работа, той не може да се освободи от нея нито ако докаже, че
няма вина по отношение на чуждото увреждащо деяние, нито че не е виновен при
избора на изпълнителя на работата. Достатъчно е лицето, което пряко е причинило
вредата да бъде служител на ответника и да извършва работата в негова полза.
В тази насока въззивната
инстанция приема, че Решението в тази му част е правилно и законосъобразно и
като такова следва да бъде потвърдено в тази му обжалвана част.
ІІ. По отношение
на втория иск, с който се претендира съдът да осъди Е.В.В. да му заплати
обезщетение от 4000 лв. за щетите в общ размер на 7000 лв., резултат от пожара
възникнал на 11.07.2017 г. засегнал 70 дка (неожънати 40 дка и ожънати 30 дка)
от обработваните от него като земеделски производител 470 дка засети с пшеница
в с. Ч.Г., общ. Б.Д., въззивната инстанция намери за установено следното:
Видно от показанията на св.Н.М./разпитан
в съд. заседание на датата 27.11.2019 год. от първоинстанционният съд – лист 45
от първоинст. дело/, и св. И. Р. единият от двата комбайна, с които е осъществявана
жътвата на 10.07.2017 год. се е повредил (запалил се е ремъка му) и бил докаран
на стопанисваната от М.Т. територия около стопанските постройки за ремонт.
На 11.07.2017 год. М.Т.Х. е заявил, че няма да може да участва в жътвата
тъй като семейството му ще прави помен да почете паметта на баща му Т. Х.Х..
Участието му се изразявало в подсигуряването на техника (трактор) за изораване
на отделителни ивици. При жътва в площ над 100 дка чл. 17 от Наредба №
8121з-968 от 10.12.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при
извършване на дейности в земеделските земи изисква да се осигурява дежурство на
трактор с водач с прикачен плуг с минимална широчина на захвата 1 м. Такъв е
необходим и при започване на жътвата на участъците с площи, по-малки от 100
дка, житните култури видно от изискванията на чл.16 от същата наредба - за
отделяне на площите, засети с житни култури, от автомобилни пътища от
републиканската и общинската пътна мрежа
и други обекти. Без участието на трактора жътвата не следвало да се
извършва тъй като ожънатите на ден площи, видно от показанията на св. М., са по
130-140 дка.
Въпреки,
че бил уведомен от М.Т.Х. , че няма
да жъне /да участва в жътвата/, Е.В.В.
възложил на наетите от него работници – св. И. Р. и св.С.М.да жънат и извозват
ожънатото зърно до склада на М.Т.Х., без да предприеме действия без да са
налице данните за спазването на изискванията на Наредба № 8121з-968 от
10.12.2014 г.
На
11.07.2017 год. докато М.Т. и близките му извършвали помена за покойния си
роднина, а двама от комбайнерите поправяли поверения им комбайн, св. И. Р.
дошъл с камиона и съобщил, че участъка в който се осъществява жътвата гори.
Видно от показанията на св. М.,
управлявал комбайна, който жънел участъка, в който възниква пожара, той
забелязал пожара в ожънатия от него
участък когато обръщал комбайна. Пожарът бил на 200 м. – 300 м. от него. (св. Д.И.–
комбайнът беше на 100-200 м. от пожара когато аз стигнах там). По времето на
възникване на пожара около участъка където пожарът възникнал нямало други хора,
техника или източници на открит огън. Температурата на въздуха била 40 градуса
по целзий. Опитал се да загаси пожара, но не успял. Не успели да го загасят и
пристигналите на мястото М.Т.Х. , съпругата му, двамата комбайнери. Според
показанията на свидетеля, ако докато той жънел имало на разположение трактор с
плуг, нямало да се стигне до разрастване на пожара. По комбайна нямало следи от
пожар, комбайнът прибрал в оборите на М.Т. на собствен ход при другия повреден
от предния ден комбайн.
Пожарът бил загасен от служители
на Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ –Ч..
Видно от показанията на
разпитаните като свидетели Д.М.И., съставител и на у-ние № 639 от 03.08.2017 г.
(приложено по гр.д. № 768/2017 г. по описа на РС-Ч.) и К.Н.Н.–началника на
дежурната смяна угасила пожара на 11.07.2017 г. удостоверението е издадено на
база информацията в телефонограмата съставена от началника на дежурната смяна
въз основа на личните му впечатления.
Видно от показанията на св. Д.М.И. за размерът
на блокът, в който е възникнал пожара са такива, че не е било задължително
участието на трактор с плуг в жътвата, от което следва извода, че за жътвата в този блок не са били задължителни дейностите по чл.16 от Наредба №
8121з-968 от 10.12.2014 г. – да са парцелирани преди започване на жътвата житните
култури на площи за еднодневна работа с противопожарни ивици, широки не
по-малко от 6 м, изпълнени чрез ожънване, отстраняване на сламата и изораване,
тъй като съгласно чл.16 , ал.4 от същата Наредба
изискванията по ал.1, 2 и 3 не се отнасят за участъците, с площи по-малки от
100 дка.
Видно от показанията на св. К.Н.Н.екипът на
Пожарната команда пристигнал на мястото на пожара 10-15 мин. след възникването
на пожара, нивата в която пожарът
бушувал се намирала в сравнително ниското за
околния релеф място, възникнало локално течение (по-висока скорост на
въздушните маси), в резултат на което разпространението на пожара бързо се
разраснало. Засегнатите от пожара площи видно от личните впечатления на св. К.Н.Н.възлизат
на 40 дка. Съдът е дал вяра
на показанията на свидетеля К.Н.Н.и е приел за вярна неговата преценка, тъй като предвид естеството на извършваната от него
работа обосновано можело да се предположи, че
тази преценка е максимално близка до реалността.
От друга страна самите
показанията на Началник Служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ –Ч.
св. К.Н.Недялков, който след извършения оглед е стигнал до извода, че
техническа неизправност по зърнокомбайна извършвал ожънването е предполагаемата
причина за пожара. Но същият не може
това да го потвърди със сигурност, а и не е бил очевидец на това събитие, а
само изказва своите предположения.
Видно от представената от Районна
служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Ч. справка няма подадено
от ЗП М.Т.Х. писмено уведомление преди започването на жътвата в площи над 100
дка за жътвената кампания 2017 г. Не
е изпълнено изискването на чл.13, ал.1,
т.9 от Наредба № 8121з-968 от 10.12.2014 г. до края на м. април 2017 год. да се
представят схемите с разположението на засетите житни култури, пожарозащитните
ивици, пътищата за придвижване на пожарната техника и действащите
водоизточници.
Но от друга
страна въззивният съд намира, че неправилни се явяват изводите на първоинстанционният
съд относно възникването на деликта /на самия пожар/ и относно виновността за
неговото причиняване - не са налице убедителни доказателства за виновност по
отношение на причината за възникване на пожара поради следното:
В този смисъл съдът неправилно и
необосновано се е доверил приоритетно на свидетелските показания на свид.К.Н./стр.5
от съдебното решение/ - началник на дежурната смяна, угасила възникналия пожар,
който обаче не е очевидец на неговото възникване - пожарния екип, по неговите
обяснения е пристигнал 10.15 мин.след възникването на пожара. Единствения
аргумент на съда е този, че"...Съдът дава вяра на показанията на свидетеля
К.Н.и приема за вярна неговата преценка,тъй като предвид естеството на
извършваната от него работа обосновано може да се предположите тази преценка е
максимално близка с реалността". Такъв извод не носи аргументи в полза на
понятието „доказана вина" - максимално близки са и преценките за случайно деяние
/събитие/, пожар възникнал от наличието на слънцеотразяващ предмет, поведение
на други,неизвестни лица и т.н.д.н.,освен че и при формирането му не са взети в
предвид обясненията на друг представител на пожарната служба - свид.Д.И., в
частта им относно това,че не е имало видими следи от пожар на комбайна, който е
извършвал ремонта. Не е правен щателен оглед на същия и не е съставян протокол
за това и това на практика изключва аргументация за възникване на пожар от
него-затова и „техническата неизправност" на зърнокомбайна, сочена като
вероятност за пожара не е назована по нито един конкретен признак. Напротив, водача
на зърнокомбайна, свид.С.М.в с.з.на 21.01.2020г. заяви, че зърнокомбайна е бил
оборудван със всички средства за безопасност и че след възникването на пожара и
неговото потушаване и след направения оглед от пожарната, при който оглед не са
констатирани следи от пожар, се е прибрал на собствен ход. Тези показания по
никакъв начин не се оборени с други доказателствени средства.
Липсата на убедителните доказателства за
вина на точно определено лице и в какво точно се състои вината на това лице
/действие или бездействие/ изключва и съответната репарация на вреди, причинени
от безвиновно поведение.
Също така въззивният съд следва
да добави, че дори и да се приеме, че “запалването на ремъка” на комбайна , управляван
от св. М. да се явява причината за настъпилия пожар, същото се явява и случайно
деяние /събитие/, което не е зависело нито от волята, нито от действията на
този свидетел, а се касае до техническа и безвиновна повреда на този
комбайн, вследствие на извършваната интензивна и активна работа по изпълнението
на поетата поръчка и съответно извършването на действиято по жътвата в поетите
от изпълнителя срокове. Освен това въззивният съд намира, че са
изпълнени техническите изиквания по отношение на двата комбайна, с които е била
извършена жътвата, а именно
зърнокомбайните с модел „Клаас 218“, с рег.№ СС *** и модел „Клаас 108“, с рег.
№ 06788, с преминат от тях редовен технически преглед за 2017 год., съответно
сключената гражданска отговорност и разрешение за извършване на жътвата от
РСПБЗН - Ч. за 2017 год. Уговорената жътвата на 500 дка пшеница в землището на
с. Ч.Г., общ. Б.Д., обл. С.З.извършил на 07, 08, 09, 10.07.2017 г. като
транспортирал събраното зърно с негова техника до склад на възложителя.
Ищецът не е доказал по никакъв начин, че
именно служителите на ответника носят вината за настъпилия пожар. Причината за възникването
на пожара се явява действие или евентуално бездействието на дадено конкретно
лице в дадената ситуация. Освен това от една страна не са налице достатъчно
доказателства за възникването на твърдяната от ищеца и въззиваем техническа
неизправност на първия комбайн, а от друга страна дори и да се приеме, че е
налице такава, то последната не може да се свърже пряко и непосредствено с
процесния пожар.
Напротив видно от показанията на св.Д.И.,
в частта им относно това, че процесния комбайн е отговарял на изискванията на Наредба
с № 8121з-968 от 10.12.2014 г. за правилата и нормите за пожарната безопасност при
извършването на дейности в зем. земи. Комбайна е бил оборудван с пожарогасител
и са били изпълнение и всички други изисквания за техническата безопасност на
този комбайн. При неговия оглед след настъпилото събитие не е имало видими
следи от пожар на комбайна, който е извършвал ремонта. Не е правен щателен
оглед на същия и не е съставян протокол за това и това на практика изключва
аргументацията за възникване на пожара от него.
В тази връзка и с оглед на гореизложените съображения и доводи, както и с
оглед на разгледаните и обсъдени от въззивния съд обстоятелства, а именно
липсата на категоричните доказателства, че въззивникът или неговите служители
са станали причината за възникването на процесния пожар, неправилни и необосновани са вече изводите
на първоинстанционния съд, че са налице предпоставките за дължимостта и
съответно присъждането на обезщетението по втория обективно съединен иск в
полза на въззиваемия М.Т.Х., тъй като въззиваемият не е доказал по никакъв
начин и пред двете съдебни инстанции наличието на виновно поведение от страна
на ответника или неговите служители, а напротив въззивникът е ангажирал
съответните доказателства, с които е оборил категорично презумпцията за вина по
чл.45, ал.2 от ЗЗД.
В
обжалваното решение по отношение на втория обективно съединен иск касателно претендираното
обезщетение от 4000
лв. за щети в общ размер на 7000 лв., резултат от пожара възникнал на
11.07.2017 г. засегнал 70 дка (неожънати 40 дка и ожънати 30 дка) от
обработваните от него като земеделски производител 470 дка засети с пшеница в
с. Ч.Г., общ. Б.Д.,
първоинстанционният съд е достигнал
до неправилни изводи от фактическа страна, в следствие именно на което е
постановил и частично неправилен първоинстанционен акт.
На основание гореизложеното, въззивният съд
намира, че обжалваното Решение под № 374/09.07.2020г.,
постановено по гр.д.№ 1287/2019г. по описа на РС- гр.К. образувано по исковата молба
на въззиваемия МАРИЯН Т.Х. е частично неправилно в
обжалваната му част, с която на основание чл. 49 във връзка с
чл.45 от ЗЗД, РС –К. е ОСЪДИЛ Е.В.В.
с ЕГН ********** *** да заплати на М.Т.Х. с ЕГН ********** ***
със съдебен адрес ***, хотел „****, адв. И.П.обезщетение от 4 000 лв. за
причинени щети от опожаряването на 11.07.2017 год. в землището на с. Ч.Г., общ.
Б.Д. 40 дка площи засети с пшеница в едно със законната лихва от датата на
увреждането – 11.07.2017 г., както и в частта му за разноските, които са
присъдени в полза на ищеца Х., които следва да бъдат намалени наполовина от
1342 лева до дължимия размер от 671 лева. /съответно за уважаването на единия и
отхвърлянето на другия/ обективно съединен иск/.
В
останалата му част Решението на РС-К. е правилно и законосъобразно и като
такова следва да бъде потвърдено в тази негова част.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК,
във вр. с чл. 273 ГПК въззиваемият Х. следва да бъде осъден да заплати на
въззивника В. направените от последния разноски по делото пред въззивната инстанция, съразмерно уважената част на
жалбата /в размер на ½ - половината от разноските/ на 420.00 лева, /като
общата сума на разноските, направени от въззивника пред настоящата инстанция
възлиза на 840 лева, съобразно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК, представляващи възнаграждение за един адвокат – адв. И.М. по представения
договор за правна защита и съдействие, представен пред въззивния съд, както и представения
списък на разноските от 19.10.2020 год., представен пред въззивния съд /на лист
19 от възз. дело/, както и сумата от 140 лева, представляваща дължимата ДТ за
въззивното обжалване.
На основание чл. 78, ал.3 от ГПК,
във вр. с чл. 273 ГПК въззивника В. следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемият Х. направените от последния разноски по делото пред въззивната инстанция, съразмерно отхвърлената част на
жалбата /в размер на ½ - половината от разноските/, но тъй като
въззивния съд намира, че такива разноски не са поискани и не са представени
доказателства в тази насока, то такива разноски не следва да бъдат присъждани в
полза на въззиваемия Х..
Водим от горното, и на основание
чл.49, ал.1 и във връзка с чл.45 от ЗЗД, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ отчасти
решение № 374/09.07.2020г.,
постановено по гр.д.№ 1287/2019г. по описа на РС- гр.К. в частта му, с
която същият съд на основание чл. 49 във връзка с чл.45 от ЗЗД е ОСЪДИЛ Е.В.В. с ЕГН ********** *** да
заплати на М.Т.Х. с ЕГН ********** *** със съдебен адрес ***, хотел „****,
адв. И.П.обезщетение от 4 000 лв. /четири хиляди лева/ за причинени щети от
опожаряването на 11.07.2017 год. в землището на с. Ч.Г., общ. Б.Д. 40 дка площи
засети с пшеница, ведно със законната лихва от датата на увреждането –
11.07.2017 г. , както и в частта му за присъдените разноски над дължимия
размер от 671 лева /шестотин седемдесет и един лева/ до присъдения размер
от 1342 /хиляда триста четиридесет и два/ лева в полза на ищеца М.Т.Х. с ЕГН **********
*** като неправилно и незаконосъобразно в тази му част, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на М.Т.Х., ЕГН **********
*** със съдебен адрес ***, хотел „****, адв. И.П.против Е.В.В., ЕГН ********** *** и със съдебен адрес *** , пл. „********чрез
адв. И.М. от С. АК, с който се иска същият
да му заплати парично обезщетение от 4 000 лв. /четири хиляди лева/ за
причинени щети от опожаряването на 11.07.2017 год. в землището на с. Ч.Г., общ.
Б.Д. 40 дка площи засети с пшеница, ведно със законната лихва от датата на
увреждането – 11.07.2017 г., както и сумата 671 лева разноски по делото, като неоснователен и недоказан В ТАЗИ МУ ЧАСТ.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 374/09.07.2020г., постановено по гр.д.№
1287/2019г. по описа на РС- гр.К. В останалата му част.
ОСЪЖДА М.Т.Х., ЕГН ********** *** със
съдебен адрес ***, хотел „****, адв. И.П., да заплати Е.В.В., ЕГН ********** *** и със съдебен адрес ***, пл. „*****чрез адв. И.М.
от С. АК, сумата от 420.00 /четиристотин
и двадесет/ лева, представляваща направените от последния разноски по делото
пред въззивната съдебна инстанция, съразмерно уважената част на въззивната
жалба.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.