РЕШЕНИЕ
№ 45
гр. Попово, 30.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Хрисимир М. Пройнов
при участието на секретаря Илияна Д. Белчева
като разгледа докладваното от Хрисимир М. Пройнов Административно
наказателно дело № 20253520200048 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Т. И. К., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Р., ул. „Д. С.“ №,
вх. , ет. , ап. , срещу Наказателно постановление № 24-0321-001347/15.01.2025 г., издадено от
Началник група в РУ-Попово при ОДМВР – Търговище, с което на жалбоподателя, на
основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от Закона за движението по пътищата, е наложено
административно наказание глоба в размер на 50 лв. и са му отнети 10 контролни точки,
поради нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят, като в
законоустановения 14-дневен срок е депозирал жалба срещу него. Моли съдът да го отмени
като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично.
Представил е писмена защита, с която моли за отмяна на НП.
Наказващият орган, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
Районна прокуратура – Търговище, ТО - Попово, редовно уведомена, не изпраща
представител.
Съдът намира, че жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол
акт, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА,
предвид следните съображения:
Административнонаказателната отговорност на нарушителя Т. И. К. е ангажирана за
това, че на 22.12.2024 г. около 23.00 часа, в гр. Попово, на ул. „Раковска“ срещу дом №18, в
посока към ул. „Асен Златаров“, като водач на лек автомобил „Тойота Айго“ с рег. № Р,
собственост на същия, не е използвал обезопасителен колан, с който автомобилът е
оборудван, докато се е намирал в движение, с което виновно е нарушил чл. 137а, ал. 1 от
ЗДвП.
Въз основа на съставения АУАН серия GA № 3391701/22.12.2024 г. е издадено
Наказателно постановление № 24-0321-001347/15.01.2025 г. от Началника на група при РУ-
1
Попово при ОДМВР – Търговище, с което на жалбоподателя на основание чл. 183, ал. 4, т. 7,
пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв., и са отнети
10 контролни точки по Наредба № Iз-2539/17.12.2012 г. на МВР.
В хода на съдебното производство бяха разпитани актосъставителят Б. Р. Б. и
свидетелят по АУАН - М. А. Т., които са служители в РУ-Попово.
Актосъставителят Б. Б. излага, че е спрял за проверка водача на лек автомобил
„Тойота Айго“ с рег. № РР5543ВР. Б. заявява, че в момента на спиране на автомобила е
осветил водача и ясно е установил, че коланът не е поставен. Той допълва, че не си спомня
водачът да е направил възражения по време на съставянето на акта.
Свидетелят М. Т. – също служител в РУ-Попово, заявява, че е присъствал при
установяване на нарушението и съставянето на акта. Посочва, че при спиране на автомобила
със стоп-палка, със служебен фенер е осветена зоната на водача, който не е бил с поставен
обезопасителен колан. Свидетелят допълва, че автомобилът им е направил впечатление като
съмнителен, и това е била причината да бъде спрян за проверка.
Показанията на двамата разпитани свидетели са последователни и логични, поради
което съдът ги цени като обективни и достоверни.
Така приетата за установена фактическа обстановка се установява по безспорен начин
от събраните по делото писмени материали и гласни доказателствени средства.
Съгласно разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата,
водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3,
когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни
средства са оборудвани. По силата на чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП, наказва се с глоба 50 лв.
водач, не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на каска или
превозва пътник, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или
носене на каска. Следователно, деянието, за което на жалбоподателя е наложено
административно наказание е обявено от закона за наказуемо.
При съставяне на акта за установяване на административно нарушение, съдът не
констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат
отмяна на наказателното постановление на това конкретно процесуално основание.
Съставеният АУАН формално отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН досежно
необходимите реквизити и конкретно на т. 3 и т. 4 от цитираната разпоредба – посочване на
дата и място на деянието и описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било
извършено. По този начин повдигнатото административнонаказателно обвинение се явява
изградено на годна основа досежно всеки един от основните признаци на деянието – а
именно управлението на МПС, което следва е ясно и безпротиворечиво индивидуализирано,
за бъдат обезпечени изводите на съда по същество дали то е от съответната категория и дали
е оборудвано с обезопасителни колани, както и датата и мястото, на които това е станало.
На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от
компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, като следва да се отбележи, че в
процеса на ангажиране на административнонаказателната отговорност не е допуснато
процесуално нарушение, налагащо отмяна на санкционния акт на процесуално основание.
От материалноправна страна, обстоятелствата, изложени в АУАН серия GA №
3391701/22.12.2024 г. и Наказателно постановление № 24-0321-001347/15.01.2025 г.,
проверени от съда чрез допустими по закон доказателствени средства, се установява по
категоричен начин, че на 22.12.2024 г. около 23.00 часа, в гр. Попово, на ул. „Раковска“
срещу дом №18, в посока към ул. „А.З.“,, жалбоподателят Т. И. К. е управлявал лек
автомобил „Тойота Айго“ с рег. №, категория M1, съгласно чл. 149, ал. 1, т. 2 б. "а" от ЗДвП ,
който е бил оборудван с обезопасителни колани, но по време на движение не е използвал
такъв.
Изложеното обосновава извод за осъществяване от обективна страна признаците на
състава на административно нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, за което на
жалбоподателя е ангажирана отговорността, както правилно деянието е квалифицирано от
административнонаказващия орган. Същото е извършено виновно от дееца при наличието
на пряк умисъл, тъй като той е съзнавал общественоопасния му характер и като
правоспособен водач е следвало да изпълни задължението си, предвидено в разпоредбата на
чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, чиито адресат се явява и не попада в категориите, за които е
предвидено изключение по чл. 137а, ал. 2 ЗДвП.
2
От събрания доказателствен материал се установи от субективна страна умисълът за
извършване на административното нарушение, каквато е единствено възможната в случая
форма на вина. Освен това, изискването е ползването на обезопасителен колан да става при
упражняване на правно – регламентираната дейност по управление на МПС, по време на
която именно, неизпълнението на това задължение е било констатирано и установено от
контролните органи и водачът е съзнавал нейното осъществяване.
Предвид изложеното, в съответствие с материалния и процесуалния закон е
ангажирана отговорността на жалбоподателя на основание цитираните по - горе разпоредби.
Законодателят не е предвидил възможност за съобразяване на размера на предвиденото
наказание "Глоба", като размерът му съответства на предвиденото в приложимата
санкционна разпоредба.
В останалата част, с която на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР на
жалбоподателя са отнети общо 10 контролни точки наказателното постановление няма
санкционен характер, тъй като отнемането на контролни точки не съставлява
административно наказание по смисъла на ЗАНН, а се явява последица от извършеното
нарушение, т. е. поставено е в зависимост от влизане в сила на наказателното
постановление, с което е наложено административно наказание.
Съдът не споделя възражението на жалбоподателят, че е бил с предпазен колан.
Доказателства в тази насока не бяха ангажирани, при което решаващият състав намира, че
твърденията са направени с цел изграждане на защитна, оневиняваща го версия.
Следва да има предвид и, че съгласно законовата разпоредба на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП
редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на
противното, като какво вече се посочи, санкционираното лице не успя да я опровергае.
С оглед тези съображения съдът намира подадената жалба за неоснователна, поради
което същата ще следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното наказателно
постановление - потвърдено.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0321-001347/15.01.2025 г.,
издадено от Началник група в РУ-Попово при ОДМВР – Търговище, с което на
жалбоподателя Т. И. К., с ЕГН **********, с адрес гр. Р., ул. „Д.С. №, вх., ет. , ап. , за
нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП, е
наложено административно наказание глоба в размер на 50.00 лв. като ПРАВИЛНО и
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред Административен съд –
Търговище в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Попово: _______________________
3