МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 215 ОТ 18.05.2017г.ПО НОХД № 803 /
2017г. ПО ОПИСА НА ОКРЪЖЕН СЪД БУРГАС.
Подсъдимия Н.М.Т., ******, с постоянен адрес:***, към настоящия
момент в Затвора Бургас, ЕГН **********, е предаден на съд по реда на
чл. 247 ал.1 т.1 от НПК както следва : за това, че на 29.01.2017 г., около 04.00 часа сутринта, в село
Зидарово, община Созопол, област Бургас, в къща без обозначителен
номер, намираща се в близост до гробищен парк на ул. ’Тунджа”, предумишлено
умъртвил С.С.К., ЕГН **********, посредством нанасяне
на прободна рана с нож в сърцето, което представлява
престъпление по чл.116 ал.1 т.9 вр. чл.115 НК.
Процесът се проведе при условията на
чл.371 т.2 НПК по искане на подсъдимия
и защитата.
В съдебно заседание, представителят на
прокуратурата поддържа обвинението, така както е внесено с обвинителния акт.
Предвид съкратената форма на съдебното следствие, прокурорът не излага подробно
фактическите обстоятелства по обвинението. Намира същото доказано от съвкупните
доказателства по делото. Счита, че подсъдимият е осъществил престъпния състав
по чл. 116
ал.1 т.9 вр.
чл.115 от НК .
Съсредоточава пледоарията си относно
исканията за определяне на наказанието, което съда следва да наложи на
подсъдимия. Намира, че личността на подсъдимия не представлява такава с висока
степен на обществена опасност, поради което следва да се приложи чл.55 от НК
при определяне на наказанието, а то да бъде под минимума предвиден в нормата на
кодекса. Приема, че освен добрите характеристични данни, за подсъдимия са на
лице доказателства за здрави морални устои, предвид посоченото в съдебно
психиатричната експертиза. Предлага да се определи наказание от девет години
лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изпълнение. Изразява
становище относно веществените
доказателства и разноските по делото.
Защитата, концентрира пледоарията си около
личността на подсъдимия, която се характеризира с изключително позитивни
качества, а случилото се на инкриминираната дата е изолирано явление. По
нататък , защитата прави обстоен анализ на причините довели подсъдимия до състояние, което да го мотивира
да извърши деянието, а те основно се коренят в отношението на пострадалия към
подсъдимия по повод възложената му работа. Пострадалия се е отнасял към нея
безотговорно, а в някой случаи дори вредителски , според защитата. На следващо
място , защитата акцентира на правната квалификация на деянието, като не
приема, че е на лице квалифициращия признак „предумисъл“. По повод на
наказанието, на първо място се посочва, че се касае за личност, която не е
обществено опасна, а такава с отлични характеристични данни. Горното налага
извод, че са на лице само смекчаващи вината обстоятелства, което предпоставя минимално наказание.
Подсъдимият в своя защита, поддържа тезата
на адвокатите си. На кратко изтъква мотивите си, за да дойте в това населено
място и да се занимава със земеделие. Изразява съжаление за стореното, като
изтъква, че не е имал умисъл да убие пострадалия. Моли съда, да преквалифицира
деянието в по леко и да му наложи справедливо наказание.
Съдът,
като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните,
намира за установено следното:
І.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимият е
завършил ****** образование в гр. П., където е роден, но живее постоянно в С..
През 2015г е регистрирал собствена фирма „К. м.“ ЕООД, като до този момент е
работил в различни други фирми. Основният предмет на дейност на фирмата му е
животновъдство. В средата на 2015г. се преместил да живее в с. З. Б. област и
започнал да отглежда биволи, като за целта ползвал бившия стопански двор на
селото. В процеса на работа получил субсидии от европейски фонд и разширил
стадото, увеличавайки броя на животните до 27. Около м. юни на същата година,
назначил за пастир пострадалия С.С.К. с трудов
договор от 05.07.2017г., на непълен работен ден. Пострадалият живеел в същото
село със семейството си, на съпружески начала със С.М. и детето им С. М. / на **** години към датата на деянието /.
За да полага по непосредствени грижи за животните, пострадалият се преместил
със семейството си да живее в постройка на стопанския двор. В началния период
на запознанството им, пострадалия и подсъдимия били в добри отношения, като
последния дори им гостувал в дома им, където живеели основно. В процеса на
съвместната работа, подсъдимият давал отделни суми на заем на пострадалия извън
основното му възнаграждение, като общия дълг станал 2500 лева. През декември
2016г. в стопанството на подсъдимия възникнал умишлен пожар в резултат, на
което изгорели 1600 бали сено, предназначено за храна на животните. Поради това
и тежката зима на същата година, измрели част от животните на подсъдимия. Това му
дало основание, да обвини пострадалия в неполагане грижи за животните и в
крайна сметка да приеме, че тази е основната причина за загубите. Отношенията
им се влошили и подсъдимият поискал от пострадалия да му върне дължимите пари.
В средата на месец януари 2017г.
подсъдимият уволнил пострадалия, като същевременно го изгонил от постройката, в която временно живеел със
семейството си. На 25.01.2017г. подсъдимият назначил свидетеля С.И. на мястото
на пострадалия К.. Междувременно, през този месец свидетелката Ж. ***,
уведомила подсъдимия, че пострадалия К. краде от сеното му и не полага грижи за животните. Разговорът
нагнетил още повече влошените отношения между пострадалия и подсъдимия. След
като пострадалият се преместил да живее отново в собствения си дом, в края на
селото, подсъдимият започнал постоянно да му звъни по мобилния телефон, с цел
да си върне заема. Разговорите се провеждали чрез мобилен оператор „Теленор“ ползван от пострадалия с номера 08***** и 08**** и
чрез оператор „Мобилтел“ ползван от подсъдимия с номер 08*****. Същността на разговорите
се състояла в това, че подсъдимият си искал парите , а за да постигне целите си
, заплашвал пострадалия и семейството му. Неудачите и проблемите си в
стопанството, подсъдимият свързвал с пострадалия, което натрупвало у него
омраза. Междувременно, пострадалия К. започнал работа като **** при свидетеля И.Н.
***. На 25.01.2017г. подсъдимият Т. позвънил на свидетеля Н. като го уговарял
да не взема К. на работа. Разказал му своята версия за неудачите си в
стопанството и свързвал това положение с пострадалия като недобросъвестен
работник. Разказал и за дълга на К. към него , като помолил Н. да му удържа по
сто лева месечно, за да си върне заема. Независимо от горното, Н. взел К. на работа.
След като не успял да навреди на К., на 27.01.2017г. подсъдимият, чрез профила
си във „Фейсбук“ / „Н* Т.“ /, се свързал със
свидетеля Е.Н. , по прякор „К.“ от с. З.. Двамата се познавали от преди и били
приятели. Подсъдимият знаел, че Н. тренира борба, поради което му написал, че
търси някой, който да набие пострадалия К., срещу заплащане. Н. отговорил, че
може да изпълни поръчката със свидетеля И.Т., но последния го разубедил. На
същата дата вечерта, тримата се срещнали
пред кръчмата в селото и свидетелите съобщили на подсъдимия, че отказват
поръчката. На 28.01.2017г. свидетелите, чрез приложението „Вайбър“,
изпратили съобщение до подсъдимия с покана да се срещнат в кръчмата на селото,
но той им отказал. Около 23.00 часа по телефона подсъдимият говорил и със
свидетеля Д., като и на него отказал да се срещнат, под предлог , че му е
студено. Същата вечер в дома си, консумирал известно количество алкохол – 3 или
4 чаши ракия и около 150 гр. вино. Тъй като имал проблеми със съня, на
29.01.2017г. около 03.00 часа извел кучето на разходка, като отишъл до старата
кожарска фабрика , намираща се на около 300 – 400 метра от дома му на едно
възвишение. От там се виждала къщата на пострадалия. Воден от натрупаните
отрицателни емоции взел решение да му отмъсти. Върнал се в дома си, оставил
кучето и се въоръжил с един нож. Тръгнал към дома на пострадалия, като минал по
страничен път, който извеждал към гърба на къщата. Къщата на пострадалия била
последна и зад нея нямало други къщи. В района имало улично осветление, което
осветявало къщата на пострадалия. В самата къща нямало осветление / не е била
електрифицирана /, а тя се осветявала от уличното осветление, през прозорците
на стаята и предверието. Къщата се състояла от предверие и стая. Вратата на предверието
била извадена от пантите и само подпряна на рамката, като по този начин го
затваряла, а вратата към стаята не се заключвала. От предишните си посещения в
дома на пострадалия, подсъдимият знаел разположението в стаята. Леглото, на
което спял пострадалия било в ляво от вратата, а това на съпругата и детето му,
срещу вратата. От шума, който подсъдимия произвел с влизането си в стаята,
двете свидетелки - С. и С. М. се събудили и го видели да се нахвърля върху К.,
който първоначално лежал в леглото, но след това се изправил. Свидетелките
веднага разпознали подсъдимия. С.М. видяла как той удря с ръце жертвата, но не
видела нож, а само чула как К. казва „Н., нападаш ме с нож“. В процеса на
боричкането, К. избутал подсъдимия към вратата. По одеялото застлано на пода в
стаята, подсъдимият оставил кални следи от маратонките, с които бил обут. По
същото време, подсъдимият нанесъл на пострадалия три удара с ножа, със
значителна сила, като последния получил следните наранявания: прободна рана на дясната мишница в посока от дясно на ляво
и с дълбочина 5 см. Тази рана била с гладки ръбове и остри ъгли. Следващото
нараняване било по дясната длан в основата, срещу трети пръст, тангенционална, напречна с гладки ръбове, с дълбочина 1 см.,
като ламбото / парчето от кожа / се отмята към пръстите. Тази рана е резултат от защитна
реакция на пострадалия. Последното нараняване представлява прободна
рана в лявата гръдна половина, на 3 см. в ляво от надлъжната линия на лявото
гръдно зърно, с дължина 2,5 см. , с гладки ръбове и остри ъгли. Това нараняване
е с проникване в гръдната кухина, преминало е през сърдечната торбичка, през
стената на лявата камера, на границата с междукамерната
преграда. Последното нараняване било фатално
и несъвместимо с живота, в пряка причинна връзка с настъпилата смърт на С.К..
Довело е до оток на мозъка и белия дроб, остър кръвен застой на вътрешните
органи, хипертрофия на лявата камера на сърцето. Оръжието на престъплението е
нож с ширина на острието 25 мм. и не по късо от 8-10 см. В момента на нанасяне
на смъртоносния удар, подсъдимият и жертвата са били лице в лице. Ударите с
ножа били нанесени от подсъдимият в стаята. В процеса на нападението и
защитната реакция на пострадалия, последният нанесъл следните наранявания на
нападателя – драскотина в дясната половина на челото, с ръбест или остър
предмет; оток с кръвонасядане на дясната ушна мида от
удар с юмрук; кръвонасядане по предната повърхност на
дясно рамо, причинено от твърд, тъп предмет; оток с драскотина и раничка по горната повърхност на лява длан от твърд предмет с неравна повърхност. Посочените
наранявания са с давност от времето на инцидента, за разлика от нараняването на
подсъдимия в областта на гърба. След последния удар, пострадалият направил
няколко крачки към вратата на предверието, където
паднал на земята и починал. Между фаталният удар и настъпването на смъртта
минало кратко време, което дало възможност на жертвата да се предвижи няколко крачки. Подсъдимият избягал от
местопрестъплението. Свидетелката С.М. се опитала да тръгне след него, но не
видяла в коя посока се отдалечил подсъдимия. Свидетелката М. повикала брат си –
св. Р.М. , които живеел на близо, а така също и свидетелите Й. и С.. След като
избягал, подсъдимият минал по пътя, по който дошъл и се прибрал в дома си. По
обратния път изхвърлил ножа, като мястото останало неустановено и оръжието на
престъплението не е намерено. След като се прибрал, подсъдимият решил да се
укрие и за тази цел повикал такси, около 5,30 – 6 .00 часа на същия ден. Обадил се на свидетеля Н. Е.,
когото ползвал при нужда и го познавал от преди. Тъй като междувременно в дома
му пристигнали полицаи, подсъдимият отказал таксито и повече не се обадил.
На
местопроизшествието бил извършен оглед, а в дома на подсъдимия претърсване и
изземване.
II ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА.
Фактическата
обстановка, описана в обстоятелствената част на обвинителния акт от прокурора,
се подкрепя от доказателствата , с изключение на изразеното на л.6 становище,
че след размишление и обмислен план,
подсъдимия решил да извърши престъплението.
Относно доказателствата
разкриващи фактическата обстановка, до осъществяване на изпълнителното деяние,
не съществуват противоречия. Както обясненията на подсъдимия, така също и
свидетелските показания, са еднопосочни и очертават взаимоотношенията на
подсъдимия и пострадалия. В този смисъл са показанията на свидетелите: С.И., Р.М.,
С.Й., Й.С., М.С., Х.А., И.Д., И.Н.Н.,
С.Д.. В тази част, показанията на свидетелката С.М. са по кратки и схематични,
но свързани с основните факти , касаещи работата на семейството при подсъдимия,
както и тези по повод на това, че той им е гостувал в дома и познава
обстановката. Показанията на тази свидетелка са подробни , що се касае до
изпълнителното деяние, като се подкрепят от изводите на съдебномедицинската
експертиза, досежно нараняванията върху жертвата и
техния механизъм. Показанията на малолетната свидетелка С.М. допълват тези на
предходната свидетелка и в частност относно това, че подсъдимият е държал нож в
ръката си / свидетелката не разпознава лява и дясна посока /, предварително
въоръжен с него, а не както твърди той, че е взел инцидентно оръжието от скрин,
намиращ с в дома на пострадалия. Относно извода, че ножът – оръжие на
престъплението, не е от дома на пострадалия, освен показанията на свидетелките С.
и С. М., в негова подкрепа е извършения оглед и изземване на нож със синя гумирана дръжка на 31.01.2017г.
в дома на жертвата / л.171-172 д.п./ . Показанията на свидетелките М., като
единствени очевидци, са категорични, достоверни и в синхрон с останалата доказателствена съвкупност – огледи на местопроизшествие,
веществени доказателства, съдебномедицински, биологични и химически експертизи.
Съдът приема по тези причини показанията
на свидетелките за достоверни. В тази връзка, съдът намира проведеното
разпознаване на подсъдимия за ненужно, защото той и разпознаващите са имали лични отношения от преди и по тази причина
свидетелките го назовават поименно пред разследващите, което обезсмисля
разпознаването, като процесуално следствено действие.
Не се откриха
доказателства свързани с мотивите и подбудите на подсъдимия да извърши
престъплението и касаещи твърденията за вредителско поведение на пострадалия в
стопанството му. Единствено показанията на свидетелката Д.Ж. / л.100-103 /
съдържат данни за немарливо отношение на пострадалия в работата му, но не и
такива, че е пряко отговорен за смъртта на животните и опожаряването на фураж,
собственост на подсъдимия.
Показанията на
свидетелите Т. и Е.Н., оформят изводи
свързани с емоционалното състояние на подсъдимия, желанието да отмъсти на
пострадалия, както и причините за тези негови желания. Показанията на тези
свидетели се подкрепят от приложените разпечатки от разменени съобщения с
подсъдимия, чрез мобилните им телефони.
По повод извода на
съдебната химическа експертиза, че в кръвната проба на подсъдимия не е
установено наличие на алкохол, съдът отбелязва, че кръвта е взета на
29.01.2017г. в 16ч.25м. – доста след извършване на деянието и поради това, не
следва да се противопоставя на обясненията му, че е употребил алкохол, вечерта
преди деянието.
В кръвната проба на
пострадалия е установен алкохол 0,34 промила и извода на експертизата е без
съмнение, тъй като разграждането на алкохола спира в момента на смъртта и не се влияе от евентуално по късно
изследване.
За намерените и
иззети от дома на подсъдимия ножове, не може еднозначно да се формулира извод,
че някой от тях е свързан с деянието като оръжие независимо, че ДНК
експертизата установява идентични следи от ДНК на подсъдимия по дръжката на
обект № 11 / от протокола за претърсване и изземване /, тъй като е с различна
конфигурация от тази на вида на раните. От друга страна, нож обозначен под № 12
от протокола за претърсване и изземване, отговарящ по размери на вида на
раните, е с различни ДНК следи, като вещото лице заключава, че не се формира
конкретен ДНК профил. Тъй като липсват категорични доказателства , касаещи
наличните ножове, приобщени към делото, да са свързани с деянието, съдът
приема, че оръжието на престъплението липсва. Този извод се подкрепя и от
обясненията на подсъдимия, който твърди, че е изхвърлил ножа вън от дома на
пострадалия , след като е избягал. Положените усилия от разследващите при
издирването му, не са дали резултат.
Комплексната съдебно
психиатрична и психологична експертиза не буди съмнения и изводите очертават
ясни отговори на поставените въпроси.
III ОТ ПРАВНА СТРАНА
Събраните по делото
доказателства по отделно и в съвкупност, дават възможност на съда да отговори
на всички въпроси, регламентирани от законодателя в чл.301 НПК, при
постановяване на присъдата.
Пострадалият е
умъртвен, чрез нанасяне на прободна рана в сърцето, с
нож и това нараняване е несъвместимо с живота. Механизма на нараняването е
подробно описан в предходната част на настоящите мотиви. Ударът е бил нанесен
със значителна сила, с проникване на оръжието на престъплението в гръдната
кухина, преминало е през сърдечната торбичка, през стената на лявата камера, на
границата с междукамерната преграда. Нараняването е в
пряка причинна връзка с настъпилата смърт на С.С.К.
ЕГН **********. Автор на деянието е
подсъдимият Т., който го е осъществил както от обективна, така също и от
субективна страна. Убийството е извършено на 29 януари 2017г. около 04.00 часа
в дома на С.С.К. ***. Деянието е осъществено виновно,
при форма на вината – пряк умисъл, съобразно чл.11 ал.2 НК. Съдът приема, че
подсъдимия е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е
неговите обществено опасни последици и е искал настъпването им. Този извод се
налага от следните факти, описани във фактическата обстановка:
На първо място,
подсъдимият е вменяемо, пълнолетно лице с
интелектуални възможности над средните. Умъртвяването на човешко същество е
еднозначно и категорично обществено опасно и забранено, както от писаните
норми, така също и от морални правила на обществото. Тази характеристика на
деянието, свързана с неговата обществена опасност, безспорно се е съзнавала от
подсъдимия. Липсват каквито и да било изводи на вещите лица – психиатър и
психолог, в обратен смисъл. В този смисъл е и отношението на подсъдимия ,
изразено в обясненията дадени пред разследващите. Дали подсъдимият е предвиждал
настъпването на обществено опасните последици от деянието? Отговорът е
категорично положителен и се извежда отново от интелектуалното ниво на
подсъдимия, неговия житейски опит и от естеството на самото деяние. Нанасянето
на три прободни и порезни рани с оръжие, годно да
предизвика смъртта на жертвата, последователността и упоритостта при постигане
на резултата от това, дават основание на съда да приеме, че подсъдимия не само
е предвиждал настъпването на обществено опасните последици, но категорично те
са били негова цел. Следва да се обърне внимание на мотивите и подбудите, които
са ръководили подсъдимия при оформяне на решението да извърши описаното по горе
деяние. Подсъдимия е положил сериозни усилия да постигне една обществено
полезна цел - отглеждане на земеделска продукция, която естествено, освен полза
на обществото, би му дала възможност да получи и значителни приходи за себе си. За да осъществи целите си, освен
вложените труд и средства, подсъдимия е дал доверието си и на други лица, в
това число на пострадалия и семейството му. Настъпилите в последствие неудачи
по повод посочената цел, неправилно са интерпретирани от него като предизвикани
от пострадалия. Неправилната преценка на подсъдимия е била подсилена и от
разговорите със свидетелката Ж.. Всичко
това генерирало голяма доза омраза от страна на подсъдимия спрямо жертвата ,
като първоначално желанието за мъст се е ограничавало само до физическа
разправа. На инкриминираната дата, в това число и след употреба на алкохол,
желанието за мъст се е усилило. В ранните часове на 29 януари 2017г. границата
на въздържане у подсъдимия се е прекъснала и той въоръжавайки се предварително
с нож е решил да отиде в дома на подсъдимия и да осъществи предвиденото деяние,
описано по горе. Тук следва съдът да обоснове становището си , свързано с
квалифициращия признак по чл.116 ал.1 т. 9 НК – предумисъл, който е приел
представителят на държавното обвинение в обвинителния акт. Доктрината и съдебната
практика са категорични относно белезите
на този квалифициращ признак и по повод
на това няма разнородни решения. Основното, което отличава предумишленото от
умишленото убийство, се състои в следното : деецът взема решението си в
спокойна обстановка и състояние на духа, това става предварително и деецът
претегля всички мотиви за и против
осъществяването на деянието. Изготвя план за осъществяване на деянието , като
обмисля подробностите свързани с това, както по фактическото осъществяване,
така също и по оттеглянето си от местопроизшествието и прикриване на следите.
Доколкото изводите за предумисълът са свързани с фактически обстоятелства, не е
необходимо всички елементи от плана на извършителя да бъдат установени, но
основните признаци посочени по горе следва да са на лице. Съдът намира , че в
обвинителният акт предумисъла, посочен от прокуратурата, не се доказва
надлежно. Съществува декларативно твърдение , че подсъдимия е измислил план за
осъществяването на деянието, без да се сочат елементите на този план. Съдът не
счита за елементи от предварителен плат това, че подсъдими се е въоръжил
предварително, и че е достигнал до дома на жертвата по определен маршрут, така
също и обстоятелството че е оставил кучето в дома си за да не вдига шум. Едва
ли предвижването през с. З., около три часа сутринта, посред зима , може да се
приеме като действия целящи прикриване на подсъдимия и да са резултат от
планиране. По скоро , воден от посочените по горе подбуди, в момент на вътрешна
борба , подсъдимия е извел кучето си на разходка, взел е внезапно решение да си
отмъсти и е осъществил деянието. Съдът счита, че между вземане на решение от
подсъдимия да осъществи деянието и негово фактическо осъществяване, не е
изминало много време или поне толкова, че да го характеризира като
предумишлено. Не говори в полза на прокурорското становище и избора на мястото
където е извършено деянието – това става в дома на жертвата, в присъствието на
семейството му, което познава подсъдимия от преди. Тези фактически обстоятелства
не са полза на извод за предварително планирани действия.
Предвид посоченото по
горе съдът счита, че осъщественото деяние, за което подсъдимия е отговорен, се
квалифицира по чл.115 от НК, поради което го призна за невинен и оправда по обвинението, свързано с чл.116
ал.1 т.9 НК.
IV ПО НАКАЗАНИЕТО
Процеса се проведе
при съкратено съдебно следствие с
признаване на фактическите обстоятелства от подсъдимия, посочени в
обвинителния акт по реда на чл.371 т.2 НПК. Отчитайки това обстоятелство, съдът
определи наказание при съобразяване на смекчаващите и отегчаващи вината
обстоятелства. На първо място, като смекчаващо вината обстоятелство съда приема
добрите характеристични данни на подсъдимия, което обстоятелство освен
останалите доказателства по делото, се потвърди от разпитания в съдебно
заседание свидетел. Касае се за млад човек, с *** образование, полагащ
обществено полезен труд в непривлекателна област на стопанския живот.
Същевременно обаче, посоченото по горе не следва да се преекспонира,
каквато тенденция се забелязва в становищата на защитата и прокуратура, за да
поискат приложение на чл.55 НК при определяне на наказанието. Тези
обстоятелства не се характеризират като множество смекчаващи вината, нито като
изключителни такива. По скоро се касае до елементи от едно смекчаващо вината
обстоятелство, свързано с положителна характеристика на личността на
подсъдимия. На следващо място, съдът отбелязва като смекчаващо вината
обстоятелство, че подсъдимият е неосъждан / реабилитиран по право към 12.02.2012г.
/.
Като отегчаващи
вината обстоятелства съдът приема следните:
Начина на осъществяване на изпълнителното
деяние, избора на време и място, подбудите – убийството е извършено нощно време,
в дома на жертвата, в час от денонощието, когато шансовете за противодействие и
защита са нищожни, в резултат на преекспонирано
озлобление и неверни представи за отношението на жертвата към подсъдимия. В
този ред на разсъждения, доколкото не е повдигнато обвинение свързано с
квалифициращото обстоятелство по чл.116 ал.1 т.5 НК „ безпомощно състояние“,
съдът ще се ограничи само да отбележи, че жертвата при започване на
изпълнителното деяние е била близко до
това състояние, като се отчете, че се е събудила от сън и е била легнала на леглото. Нанесени са три удара с
годно да предизвика смърт оръжие, със значителна сила, като те нямат
отбранителен характер , както твърди подсъдимия, а са насочени към жизнено
важни точки на тялото с цел умъртвяване на жертвата. Съдът отчита упоритостта,
проявена от подсъдимия за постигане на целта, като отегчаващо вината
обстоятелство. Съдът не приема, че след като извършил деянието , подсъдимият е
изпитал угризения и искрено разкаяние. Обстоятелството, че е подготвял
бягството си , говорят в обратния смисъл.
Изложеното до тук
мотивира съда да определи наказание при баланс на смекчаващите и отегчаващи
вината обстоятелства, в размер на петнадесет години лишаване от свобода,
съобразно механизма на чл.54 и целите по чл.36 НК. Съобразявайки нормата на
чл.58“а“ ал.1 НК, съдът редуцира определеното наказание с една трета и осъди
подсъдимия Н.М.Т. ЕГН ********** на ДЕСЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода.
На основание чл. 57,
ал. 1, т. 2, буква „а“ от ЗИНЗС, наложеното наказание от десет години „Лишаване
от свобода“, подсъдимият Т. следва да изтърпи при първоначален строг режим.
На основание чл. 59,
ал. 1, т. 1 от НК съдът приспадна времето, през което подсъдимият Н.М.Т. е бил
задържан с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ и по реда на чл. 72,
ал. 1, т. 1 от ЗМВР, считано от 29.01.2017 г., до окончателното влизане на
присъдата в сила.
На основание чл.
189, ал. 3 от НПК осъди подсъдимия Н.М.Т. да заплати в полза на държавата по
сметка на ОД МВР гр. Бургас сумата от 3342.68 лева / три хиляди триста четиридесет
и два лева и шестдесет и осем стотинки /, представляваща разноски за експертизи
на досъдебното производство.
Веществените
доказателства по делото, както следва:
-
пистолет, с надпис “blow compact” 8-4755 съдът отнема
в полза на държавата.
-
преносим компютър „Sony Vaio” (Сони
Вайо), ведно със зарядно,
мобилен телефон марка „HTC”, с ИМЕЙ 354439058613441, със сим
карта да се върне на подсъдимия, след влизането на присъдата в сила.
- мобилен телефон „НОКИЯ”, черен на цвят, с IMEI
352701049717025, с поставена сим карта, мобилен
телефон „САМСУНГ” с IMEI 35421405785845/7, с поставена сим
карта, да се върнат на собственика С.М.М., след
влизане на присъдата в сила.
- останалите веществени доказателства под номер съответно:
т. 4.1, № 1-4, т. 4.2, № 5, 6, 8, 11-16, 18-21, т. 4.3, т. 4.5, № 25-27 по
описа на ОП Бургас, приложен по настоящото дело, съдът отне в полза на
държавата, които да бъдат унищожени след влизане на присъдата в сила.
Мотивиран от
горното съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕН СЪДИЯ :