Р Е Ш Е Н И Е
№ 1858/15.10.2021г.
Град Пловдив, 15.10.2021 година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на двадесет и първи септември две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия:
Анелия Харитева
при секретар
Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 1532 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.215 ЗУТ, във връзка с
чл.145 и сл. АПК.
Образувано е във връзка с решение №
6914 от 08.06.2021 г. по адм. дело № 9059/2020 г. на ВАС, ІІ о., и по жалба на М.И.Я. и А.Б.К.,***, срещу
отказа на кмета на район „Централен” при община Пловдив по заявление вх.№
ОП/10-22498 от 09.01.2020 г., обективиран в писмо изх.№ ОП/10-22498 от
23.01.2020 г.
Според жалбоподателите
отказът за издаване на заповед за определяне на прилежаща част към сграда с
идентификатор ****** по КККР на град Пловдив е незаконосъобразен поради противоречие
с чл.4, ал.1 ЗЕУС. Твърди се, че неправилно е изследван въпросът за
собствеността на имота, върху който е изградена сградата, и че нито ЗС, нито
ЗУЕС не правят разграничение при определянето на прилежаща площ към сграда според
собствеността на имота (частна, държавна или общинска), в който е изградена
сградата, не съдържа такова разграничаване и Наредба № 6 от 18.09.2009 г. за определяне на прилежащата площ към сгради в
режим на етажна собственост в квартали с комплексно застрояване. Твърди
се също, че отказът не е мотивиран, не са посочени фактическите и правните
основания за неговото издаване. Иска се отмяна на отказа и връщане на
преписката на компетентния административен орган със задължение за издаване на
заповед за определяне на прилежащата площ към сграда с идентификатор ******,
както и да се присъдят направените съдебни разноски. Съображения по съществото
на спора са изложени и в депозираната на 23.09.2021 г. писмена защита.
Ответникът чрез
процесуалния си представител оспорва жалбата и счита отказа за законосъобразен,
защото редът за определяне на прилежаща площ е неприложим, когато се касае за
земя, собственост на частни лица. Моли жалбата да бъде отхвърлена и да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение.
С оглед дадените
задължителни указания в отменителното решение на ВАС и извършените от съда и от
жалбоподателите процесуални действия по определяне на кръга от лицата, които
следва да участват в съдебното производство, настоящият съдебен състав намира,
че жалбата следва да се счита подадена от М.Я. и А.К. в лично качество, като
собственици на самостоятелни обекти в процесната сграда с идентификатор ******,
а останалите етажни собственици не следва да бъдат конституирани като
заинтересовани страни по делото, тъй като, на първо място, с оспорения отказ в
правния мир не е настъпила никаква промяна, която да засяга по какъвто и да
било начин правната сфера на етажните собственици (нита създава за тях нови
права и задължения, нито засяга неблагоприятно вече съществуващи права и
законни интереси), на второ място, защото всеки от тях притежава самостоятелно
право на жалба, което е имал възможност да упражни, но което не е сторил.
Двамата жалбоподатели
са лица с правен интерес, заинтересовани лица по смисъла на § 1 ДР на Наредба
№ 6 от 18.09.2009 г. за определяне на прилежащата площ към сгради в режим на
етажна собственост в квартали с комплексно застрояване, като собственици на самостоятелни
обекти в сграда с идентификатор ******, видно от нотариален акт за
покупко-продажба № 160, том 67, дело № 13155/2016 г. на Службата по вписванията
Пловдив (л.14-16) и нотариален акт № 174, том 82, дело № 16093/2016 г. на
Службата по вписванията Пловдив (л.24-26 от адм. дело № 411/2020 г.).
Жалбата следва да се
счита подадена в 14-дневния срок от съобщаването на отказа, доколкото липсват
данни кога и как този отказ е съобщен на заинтересованите лица, включително на
жалбоподателите. Жалбата е срещу отказ да
бъде издадена заповед за определяне на прилежащата площ към сграда с
идентификатор ******, който съгласно съдебната практика подлежи на обжалване
пред съд (решение №
6914 от 08.06.2021 г. по адм. дело № 9059/2020 г. на ВАС, ІІ о., определение № 4121 от 29.03.2018 г. по адм. дело № 736/2018 г., ВАС, ІІІ о.).
Всичко изложено по-горе налага извод, че жалбата е допустима, а
разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:
Със заявление от
16.12.2019 г. (л.13 от адм. дело № 411/2020) до кмета на община Пловдив
управителят на етажната собственост с адрес: град Пловдив, бул. „Асеновградско
шосе” № 4, с идентификатор ****** по КККР на град Пловдив, е поискал издаване
на заповед, с която да бъде определена прилежащата площ към сградата, която
прилежаща площ да се използва като площ за паркиране. Към заявлението е
приложен протокол от общо събрание на етажната собственост от 12.12.2019 г., на
което е прието решението за стартиране на процедура по чл.4 ЗУЕС за определяне
на прилежаща площ към сградата, и информацията по чл.2, ал.2, т.2 от Наредба № 6 от 18.09.2009 г. за определяне на
прилежащата площ към сгради в режим на етажна собственост в квартали с
комплексно застрояване.
С оспореното писмо от
23.01.2020 г. – предмет на настоящото съдебно производство – кметът на район
„Централен”, на когото е препратено заявлението, е отказал издаването на
заповед, защото след извършена служебна справка в АГКК, е установено, че имот с
идентификатор ******е частна собственост. Според административния орган
„прилежаща площ” към сграда възниква, когато е налице разделност между правото
на собственост върху сградата и върху земята, върху която е изградена сградата;
„прилежащата площ” представлява част от територията на поземлен имот с
комплексно застрояване, в който е построена сграда в режим на етажна
собственост, и която включва заедно и поотделно обекти като озеленени площи,
площадки за игра, паркоместа и др.; чл.4 ЗУЕС и Наредба № 6 от 18.09.2009 г. са
приложими при заварени сгради, в които всички етажни собственици нямат право на
собственост върху земята. Според административния орган, когато земята
представлява УПИ и е частна собственост, собствениците й имат право да ползват
земята както намерят за добре и е недопустимо в тези случаи кметът на общината
или оправомощено от него лице да определя прилежаща площ, доколкото би било
налице противоправно засягане на частната собственост. Ползването произтича не
само от собствеността на самостоятелен обект в сграда, но и от собствеността
върху земята, и това обстоятелство препятства възможността административен
орган да определя прилежащи площи и предназначението им извън определеното
съгласно ПУП. Типичните прилежащи площи, определени по реда на ЗУЕС и Наредба №
6 от 18.09.2009 г. са винаги върху земя държавна или общинска собственост”. Затова
според кмета на района по отношение на сграда с идентификатор 56784.524.621.1,
не са налице законоустановените предпоставки за издаване на акт по реда на чл.4,
ал.3 от Наредба № 6 от 18.09.2009 г.
Представените в
първоначалното разглеждане на делото писмени документи (л.53-56 и л.70-72 от адм.
дело № 411/2020) не са нови доказателства и установяват изложените в отказа
факти – притежаваното от „Мидъл Ийст Кепитъл” ЕООД право на собственост върху
ПИ с идентификатор ******по КККР на град Пловдив (скица от 28.02.2020 г.) и обособяването
на УПИ II-524.621, обществено и
жилищно застрояване, кв.1 по плана на гр.Пловдив, ж.к. „Тракия – II
част”, в който се намира процесната сграда.
В хода на
първоначалното разглеждане на делото е допуснато извършване на
съдебно-техническа експертиза, чието заключение съдът кредитира като
компетентно, безпристрастно и кореспондиращо със събраните по делото писмени
доказателства, неоспорено и от страните по делото.
Изхождайки от действащия
ПУП – ПР, одобрен със заповед № 17ОА2731 от 01.11.2017 г., и кадастралната
карта и предвид застроената площ на сградата с идентификатор ******, вещото
лице посочва, че не е възможно за сградата да бъде обособен самостоятелен УПИ
при спазване нормите и правилата на ЗУТ. Относно определянето на прилежаща площ
към сградата вещото лице посочва, че сградата е с дължина 21 м и от двете й
страни на калкан са построени други многофамилни сгради при изравнени дължини
на калканите – сгради № 6 и № 12, от друга страна, не е налице едносекционна
сграда и не е възможно да се предвидят разстояния от двете срещуположни страни
поради наличие на два калкана и ограничение до регулационната граница на УПИ от
северозапад, където се осъществява достъп до други сгради в УПИ. Според вещото
лице приложими в случая са схематични положения № 3 и № 4 от Наредба № 7 от
22.12.2003 г., но прилежаща площ не може да бъде определена само за сграда № 7,
тъй като нейната дължина е по-голяма от 20 м и заедно със сграда № 6 и сграда №
12 образуват група. При прилагане на схематично положение № 3 площта за
прилежащите към групата сгради видимо излиза извън границите на имота от
северозапад и навлиза в застрояването от североизток и югоизток по действащ
ПУП, които сгради в момента са в строеж. Прилежащата площ само за сграда № 7 в оформения
вътрешен двор на жилищния комплекс не може да удовлетвори нормативното
изискване на схематично положение № 3 за разстояние поради застъпване с
прилежащата площ на 3-етажна сграда в строеж. При прилагане на схематично
положение № 4 резултатът е подобен, изместването на югозапад води до
разпростирането на прилежащата площ към групата сгради върху рампа за
подземните гаражи и до конфликт с полагащите са по наредбата прилежащи площи на
сградите в строеж. Според вещото лице определянето на прилежаща площ само за
една сграда от жилищен комплекс в имот с множество построени сгради не може да
се извърши и съгласно чл.22, ал.7 ЗУТ е необходимо изготвяне на проект за
преструктуриране на целия жилищен комплекс, с който да се изследва възможността
за определяне на прилежаща площ за всяка една от сградите.
Съдът намира, че със
заключението не се установяват нови факти от значение за настоящия спор. От
значение за настоящото дело е изводът на вещото лице, че не е възможно
определянето на прилежаща площ само за една сграда от жилищния комплекс, а е
необходимо цялостно преструктуриране на имота, каквото производство не е
инициирано от жалбоподателите или от други заинтересовани лица.
При новото
разглеждане на делото не са събрани нови доказателства.
При тези факти съдът
намира, че оспореният отказ е законосъобразен и не са налице основания за
неговата отмяна.
На първо място,
оспореният отказ е издаден от кмета на район „Централен” при община Пловдив, който
е компетентният орган, тъй като процесната сграда попада в територията на район
„Централен”.
Съгласно чл.4,
ал.2 ЗУЕС прилежащата площ се определя от кмета на общината по негова
инициатива или по искане на заинтересованите лица по ред, определен с наредба
на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Според чл.1,
ал.3 от Наредба № 6 от 18.09.2009 г. прилежащата площ се определя със заповед
на кмета на общината (района). Следователно по закон именно кметът на
района е компетентният орган, който трябва да се произнесе по искането на
заинтересованите лица за определяне на прилежаща площ към сграда в град с
районно деление, какъвто е град Пловдив. В този смисъл решение № 8565 от
6.06.2019 г. по адм.
дело № 14682/2018 г. на ВАС, ІІ о.
След като кметът на
района е компетентният орган, който може да издаде заповед за определяне на
прилежаща площ, той е компетентен и да откаже нейното издаване. Следователно
неоснователно и недоказано е възражението на жалбоподателите за нищожност на
оспорения отказ поради липса на компетентност на кмета на район „Централен“.
На второ място,
оспореният отказ е издаден при правилно приложение на материалноправните норми
и при спазване на административнопроизводстве-ните правила. Съгласно чл.4, ал.1 ЗУЕС в случаите,
когато сграда в режим на етажна собственост не може да се обособи в отделен
урегулиран поземлен имот по реда на Закона за устройство на територията, се
определя прилежаща площ към сградата. Прилежащата площ се определя от кмета на
общината по негова инициатива или по искане на заинтересованите лица, като за
реда, по който става това, законът препраща към Наредба № 6 от 18.09.2009 г. за
определяне на прилежащата площ към сгради в режим на етажна собственост в
квартали с комплексно застрояване, чиито норми, от своя страна, препращат към
чл.21 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на
отделните видове територии и устройствени зони.
В настоящия случай се
касае до сграда в режим на етажна собственост, която е построена във вече съществуващ
самостоятелен УПИ, за което по делото са налице безспорни доказателства –
заповеди № ОА-2752 от 27.09.2007 г. и № 17ОА2731 от 01.11.2017 г., издадени от
кмета на община Пловдив (л.70-72 от адм. дело № 411/2020), по който факт няма
спор между страните. Макар фактическото положение и наличието на други сгради в
същия УПИ да указват, че става въпрос за голям УПИ, в който е осъществено
комплексно застрояване, и такъв (за комплексно застрояване) да е начинът на
трайно ползване на имота според кадастралната карта, в заповедите, с които е
одобряван действащият ПУП, не е отразено, че УПИ II-524.621,
обществено и жилищно застрояване, е определен за комплексно застрояване. Т.е.,
процесният имот, в който попада сградата с идентификатор ******, не е УПИ за
комплексно застрояване и за процесната сграда не може да се обособи прилежаща
площ, защото съгласно легалното определение в § 1, т.2 ДР ЗУЕС „прилежаща площ
към сграда в режим на етажна собственост” е част от територията на поземлен
имот с комплексно застрояване.
На второ място, както
правилно е посочил това в оспореното писмо административният орган, собствеността върху земята не е общинска,
поради което редът, предвиден в ЗУЕС и Наредба № 6 от 18.09.2009 г., за определяне на прилежаща площ е неприложим в случая.
Както се каза
по-горе, видно от скица от 28.02.2020 г. на поземлен имот с идентификатор ******(л.53
от адм. дело № 411/2020), в кадастралните регистри като собственик на земята е
записано „Мидъл Ийст Кепитъл” ЕООД (1277/10580 идеални части + 9303/10580
идеални части = 10580/10580 = 1), като при продажбата на самостоятелните обекти
собственикът е запазил за себе си изключителното право на собственост и
ползване върху притежаваните идеални части от земята, видно от нотариалните
актове, с които жалбоподателите се легитимират като собственици на
самостоятелни обекти.
След като имотът не е
собственост на общината, кметът не може да се разпорежда с реални части от
чужди недвижими имоти, до какъвто резултат неминуемо се стига, защото прилежащата
площ винаги представлява реална част от поземления имот за комплексно
застрояване, разположена около сграда в режим на етажна собственост, и в този
смисъл кметът на общината може да се разпорежда само с имоти общинска
собственост, като определи границите и предназначението на прилежащата към
сградата площ от имот общинска собственост (арг. чл.4, ал.3 ЗУЕС). Когато
собствеността върху земята е частна, отношенията между етажните собственици и
собственика на земята следва да се уредят по правилата на вещното право и на
общия исков процес.
Предвид всичко
изложено съдът намира, че жалбата като неоснователна и недоказана следва да се
отхвърли. С оглед изхода на делото и направеното от процесуалния представител
на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение същото като
основателно следва да се уважи и да бъдат осъдени жалбоподателите да заплатят
на община Пловдив, район „Централен“ сумата 450 лева (100 лева за
първоначалното разглеждане на делото, 200 лева за касационното обжалване и 150
лева за настоящото производство) на основание чл.143, ал.3 и чл.226, ал.3 АПК,
във връзка с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Затова и на
основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.И.Я., ЕГН **********,***, и А.Б.К.,
ЕГН **********,***, срещу отказа на кмета на район „Централен” при община
Пловдив по заявление вх.№ ОП/10-22498 от 09.01.2020 г., обективиран в писмо
изх.№ ОП/10-22498 от 23.01.2020 г.
ОСЪЖДА М.И.Я., ЕГН **********,***, и А.Б.К., ЕГН **********,***,
да заплатят солидарно на Община Пловдив сумата 450 (четиристотин и петдесет) лева,
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховния административен съд с касационна жалба в 14-дневен
срок от съобщаването.
Съдия: