№ /10.11.2017 год., гр. Варна
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХVІ с-в, в публичното заседание на четиринадесети
март 2017 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА АНДОНОВА
при секретаря Габриела Бардучкова, и с участието на прокурор при Варненска
окръжна прокуратура СИЛВИЯН ИВАНОВ,
като разгледа докладваното от съдията адм.д.№3587
по описа за 2015 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е
образувано по искова молба с пр.основание чл.203 и сл. от АПК вр.чл.1 ал.1 от ЗОДОВ от К.С.Р., ЕГН **********, изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в
ОЗ-Варна, против ГД „ИН“ -София, с две съединени искови претенции – за
присъждане на сумата от 5000 лв. като обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в периода от 13.01.2015г – 15.01.2015г вкл., и в размер на 5 001лв.
като обезщетение за претърпени неимуществени вреди в периода от 30.09.2015г –
02.10.2015г вкл., в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на
служители на ответника, изпълняващи административна дейност по ръководство и
контрол в ОЗ-Плевен, ведно със законната лихва върху двете суми, считано от
датите на увреждането до окончателното изплащане на сумите.
Твърдените неимуществени
вреди са резултат на неосигуряване на условия за нормално пребиваване при
превеждането му в ОЗ-Плевен в посочените периоди, както следва: не са му били
осигурени полагащия му се брой одеала за сезона; прозорецът бил счупен и
помещението – неотоплено, което е налагало да спи с всички налични дрехи и
шапки; не са му били осигурени постелъчни принадлежности (чаршафи и калъфка); в
килията не е имало инсталиран контакт, за да си стопли вода, а получаването на
такава му е била отказана от администрацията, поради което не е могъл да се
избръсне и приведе в приличен вид за участие в делата; не му е била осигурена
възможност да ползва баня; пред целите периоди е бил заключен по 24 часа на
ден, без условия за двигателна активност с оглед размера и условията в килията;
не му е била осигурена задължителна едночасова разходка на открито; в
обособения санитарен възел е нямало светлина и постоянно течаща вода, което
затруднявало ползването на същия през тъмната част на денонощието.
Ищецът излага, че
неосигуряването от страна на администрацията на ОЗ-Плевен (териториално звено
към ГД „ИН“) на регламентираните в ЗИНЗС нормални условия, са в пряка
причинно-следствена връзка с претърпените от него неимуществени вреди в
резултат от поставянето му в неблагоприятни условия, при нечовешко отношение,
унижаващо човешкото му достойнство, неосигуряване на отопление, осветление и
двигателна активност.
В съдебно заседание
ищецът се явява лично и с пълномощник – адв.М.К. ***, поддръжа изцяло двете си
искови претенции и моли да бъдат уважени изцяло като доказани по основание и
размер. Подробни съображения за доказаност на всяка от трите кумулативно
изискуеми предпоставки по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ развива в писмено становище.
Ответната страна чрез
процесуалния си представител ю.к.С. С. оспорва изцяло предявените искове,
излага мотивирани съображения за недоказаност на елементите на състава на чл.1
ал.1 от ЗОДОВ, и в обобщение сочи, че дори ищецът да е преживял негативни
емоции по време на краткия си престой в ОЗ-Плевен, тези емоции не могат да
бъдат квалифицирани като „изтезание“ и не надхвърлят степента на строгост по
чл.1 от ЕКПЧОС. Настоява за отхвърляне на исковете и претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждание.
Участващият в
производството представител на Варненска окръжна прокуратура изразява становище
за неоснователност на предявените искове, като на първо място сочи, че в
производството не са събрани доказателства за извършени от длъжностни лица
действия или бездействия, осъществяващи състав по чл.3 от ЗИНЗС, отделно от
това счита, че не са установени и реално претърпени вреди, поради което
предлага исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.
След преценка на
събраните в производството доказателства по отделно и в тяхната съвкупност,
съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
Ищецът К.С.Р. изтърпява
наказание лишаване от свобода в ОЗ-Варна. Във връзка със съдебни производства с
негово участие в съдилища на територията на област Плевен, ищецът е превеждан в
ОЗ-Плевен двукратно през 2015г, както следва: 13.01.2015г – 15.01.2015г, и
30.09.2015г – 02.10.2015г.
Видно от справка с.д.№6282/14.04.2016г
от Началника на ОЗ – Плевен (стр.75-77 по делото), настаняването на лишените от
свобода, които не изтърпяват наказанията си там, а са преведени само за участие
в съдебни заседание – чужда делегация, става на ІV етаж в корпуса на затвора, в
помещения 403 и 405. Осъдените на доживотен затвор – какъвто е и ищецът, се
настаняват в обособени зони с повишена сигурност, държат се в постоянно
заключени помещения при засилен надзор и охрана, като изолацията им от
останалите лишени от свобода се спазва и при конвоиране.
През процесните периоди
ищецът е пребивавал в ОЗ-Плевен, както следва:
1). Постъпил е на
13.01.2015г в 16:00ч и е настанен заедно със св.М.С. в 403 спално помещение; на
15.01.2015г в 08:00ч двамата са напуснали заедно.
2). Постъпил е на
30.09.2015г в 16:30ч, настанен е в 403 спално помещение, на 01.10.2015г там е
пребивавал и св.Х.Х. – до 15:30ч; на 02.10.2015г в 08:30ч Р. е напуснал
ОЗ-Плевен.
От представените справки
от Началника на ОЗ-Плевен (стр. 31, 75-77, 152-154, 275-276) и приложените към
тях справки (за извършени разходи за лишените от свобода, за осветлението и
отоплението в корпуса на затвора, за подмяната на дограмата през м.май 2015г, заповед
на началника на затвора за откриване на отоплителния сезон №117/20.10.2014г и
пр.) се установява, че спално помещение 403 е с размери 2 х 5 метра, т.е. 10
кв.м. В него има обособен санитарен възел с мивка, тоалетна и постоянно течаща
вода. На ІV етаж има изградена баня с душ и топла вода, като е създаден график
за подаване на топлата вода за къпане, пране на лишените от свобода и измиване
на съдовете в кухнята (стр.181), като за лишените от свобода – чужда делегация е
определен периодът от 08.00ч до 10.00ч всеки ден. В ОЗ-Плевен няма режим на
водоподаването, с изключение на аварии, повреди или нередовно водоподаване от
ВиК-Плевен по водопреносната мрежа, каквито видно от справка
изх.№3253/30.12.2016г на управителя на дружеството (стр.294 по делото) в
процесните периоди не е имало. Ограничение на водоползването, а именно –
спиране на питейната вода в корпуса на ОЗ-Плевен в периода от 21.00ч (след
вечерна проверка) до 5.00ч сутринта е имало само на 31.07.2014г (видно от
заповедите на стр.304-305 по делото), който е извън процесните периоди.
В 403 спално помещение
има радиатор с непрекъсваем (денонощен) температурен режим на работа, свързан с
локалното парно на ОЗ-Плевен, а началото на отоплителния сезон е 24.10.2014г,
т.е. към първия процесен период 13-15.01.2015г парното е работело и помещението
е било отоплявано. Същото е оборудвано с електрическа инсталация, контакти и
осветление, и се осветява с луминисцентно тяло, което е било включено денонощно.
По време на първия процесен период 13-15.01.2015г прозорецът, разположен на
разстояние 1.80 м над пода, е бил с дървена дограма, която изцяло е била
подменена с 5-камерна ПВЦ-дограма до 14.05.2015г, т.е. през втория процесен
период дограмата вече е била нова.
В процесните периоди в
помещение 403 него са били настанени двама лишени от свобода – чужда делегация,
осъдени на доживотен затвор, съотв. К.Р. и М.С. – през м.01.2015г, и К.Р. и Х.Х.
– през м.09/10.2015г, диференцирано - след като всеки един от тях е заявил, че е
непушач.
При постъпването си в
ОЗ-Плевен на 13.01.2015г и на 30.09.2015г на ищеца са предоставени за ползване
дюшек, калъфка и одеяло, а през зимния сезон – две, които са част от
обзавеждането на спалното помещение, като Р. се е отказал от ползване на
постелъчно бельо – това се установява от докладните записки на съответните
длъжностни лица от 13.01.2015г (стр.161) и от 30.09.2015г (стр.162).
След като е постъпил в
ОЗ-Плевен на 13.01.2015г в 16:00ч, на 14.01.2015г ищецът е провел каре в
периода 08:45ч-09:45ч (стр.159), заедно с още четирима лишени от свобода от ІV
етаж, а на 15.01.2015г в 08:00ч е напуснал затвора.
След като е постъпил в
ОЗ-Плевен на 30.09.2015г в 16:30ч, на 01.10.2015г ищецът, намиращ се в
приемната на затвора, е отказал каре заедно с останалите лишени от свобода
(стр.252-253), тъй като е валял дъжд (стр.158), и на 02.10.2015г в 08:30ч е
напуснал затвора в Плевен.
Горната фактическа
обстановка съдът приема за установена въз основа на горецитираните писмени
доказателства по делото, конкретно – представените справки от началника на
ОЗ-Плевен и приложения към тях (докладни записки, справки, графици и пр.) и от
управителя на ВиК-Плевен, които представляват официални удостоверителни
документи, изготвени от длъжностни лица в кръга на службата им.
На настоящия съдебен
състав е служебно известно от предходни производства, че К.Р. е осъден на
доживотен затвор без право на замяна, също както и свидетелите Х.Х. и М.С.,
както и че и тримата са непушачи.
Съдът кредитира
показанията на ангажираните от ищеца свидетели само относно обстоятелството, че
по време на престоя му в ОЗ-Плевен и през двата процесни периода на ищеца не е
било осигурено ползването на баня, понеже такива писмени доказателства липсват.
В останалата им част съдът не кредитира показанията на свидетелите, тъй като на
първо място М.С. твърди, че е бил с К.Р. през м.01.2015г, а Х.Х. – че е бил с
ищеца в периода м.септември-м.октомври 2015г в спално помещение 405 в
ОЗ-Плевен, вместо в действителното такова 403, установено с писмените
доказателства по делото. Поради това съдът не кредитира техните описания на
помещението, и конкретно – наличието на счупен прозорец, липсата на работещ
контакт и на функциониращ радиатор в помещението, липсата на осветление в
санитарния възел. Показанията им за редовно спиране на водозахранването в
определени периоди всеки ден са опровергани от справките от ВиК- Плевен и от
служебно предоставената информация в подкрепа на противното; показанията им за
осветеността на помещението пък са взаимно изключващи се – св.С. твърди, че
имало само една крушка 60 вата и помещението било слабо осветено, а св.Х. – че
в помещението денонощно светела луминисцентна лампа и им е пречела да спят.
Съдът не кредитира
показанията на св.С. относно обстоятелството, че прозорецът в помещението е бил
счупен, а радиаторът не е работел по изложените по-горе съображения – те са
опровергани от официално изготвените документи в противоположен смисъл. Първият
процесен период попада в рамките на отоплителния сезон, през който парното в
ОЗ-Плевен е работело в непрекъснат температурен режим, така че съдът не
възприема твърденията му, че в помещението е било много студено. По идентични съображения
– поради наличието на писмени доказателства за противното – съдът не кредитира
и показанията на този свидетел за режим на водата и за лишаване на К.Р. от каре
по време на престоя му в ОЗ-Плевен. Показанията на този свидетел, че с ищеца
„доста време стояхме през този период…“, „…двамата започнахме да намирисваме,
тъй като ние стоим с дрехите и започнахме да се потим…“ от една страна
противоречат на официалните данни за продължителността на престоя на К.Р. в ОЗ
– Плевен – 36 часа в периода 13-15.01.2015г, а от друга и на твърденията на
свидетеля, че в помещението, където са пребивавали, било студено, което би
изключило възможността да се потят.
Съдът не кредитира показанията на св.Х.Х.
относно това, че през втория процесен период ищецът е получил само едно одеяло,
че в помещението е било студено и че той е спал с дрехи и пр., тъй като от
справките от началника на ОЗ-Плевен е видно, че Х. не е нощувал с Р. в
помещение 403, а само е пребивавал там на 01.10.2015г и е напуснал в 15:30ч. От
друга страна с оглед климатичните характеристика на този сезон от годината на
територията на България – късно лято и ранна есен, през който туристическият
сезон все още не е приключил, твърдението, че през нощта е било толкова
студено, че лишените от свобода са имали нужда от две одеяла и са спали с
дрехи, понеже се е наложило да ползват само едно, са крайно неубедителни. Престой
на открито на 30.09.2015г на ищеца не се е полагал, тъй като е постъпил в ОЗ –
Плевен в 16:30ч, т.е. след края на времето, през което се провежда карето, а Х.
твърди, че и на него, и на Р. им е било отказано това право точно на
30.09.2015г. Относно показанията на този свидетел, че в резултат на отказа да
излезе навън, да ползва баня и поради лошите битови условия ищецът се е ядосал,
вдигнал е кръвно, заболяла го главата и е поискал медицинска помощ, каквато не му
е била предоставена – такива твърдения липсват в исковата молба и не са предмет
на исковете за обезщетение, поради което съдът ги преценява като неотносими по
делото. Показанията на свидетеля за пресъздадени разговори с началника на
затвора, както и какво „по принцип“ и „винаги“ се случва в ОЗ-Плевен по време
на престоите му там, не са достатъчни за съда, за да приеме само въз основа на
тях, че конкретната ситуация се е случила точно във втория процесен период. В
обобщение - и Х.Х., и М.С. са активни свидетели по множество дела с предмет
обезщетения по ЗОДОВ, те пребивават доста често в различни пенитенциарни
заведения във България, така че според съда показанията им не се ползват с
достатъчна степен на убедителност и категоричност относно конкретните
обстоятелства – за състоянието на спалното помещение към точно този кратък
времеви период, в който са били там заедно с Р., за това дали точно при тези им
престои там са им били отказани каре или баня, имали ли са или не собствени
завивки и постелъчно бельо, колко е било студено, как са спали и прочие.
При така установената
фактология съдът прави следните правни
изводи:
Исковете с правно
основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ са предявени от легитимиран субект и при наличие
на правен интерес, поради което са процесуално допустим, а разгледани по
същество се преценяват като неоснователни.
Приложимият
ЗОДОВ доразвива принципа, че всеки дължи обезщетение за вредите, които е причинил
виновно другиму, като създава облекчен ред за ангажиране отговорността на
държавата/общината за вредите, причинени на граждани от органите на
администрацията при изпълнение на правнорегламентирана административна дейност.
За да се ангажира отговорността на държавата в лицето на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“-София по реда на
чл.1 от ЗОДОВ, ищецът следва да установи кумулативното наличие на
елементите от фактическия състав на посочената норма – незаконни действия,
извършени от длъжностни лица на ответника, в случая – служители и/или
длъжностни лица от администрацията на ОЗ-Плевен, които представляват
административна дейност по см.специалните ЗИНЗС и ППЗИН, реално претърпени от
ищеца вреди и причинно-следствена връзка между незаконните действия/бездействия
и вредите. Съдът счита, че в конкретния казус ищецът не е провел дължимото главно
и пълно доказване на исковите си претенции .
Дейността на
администрацията на затвора е дейност по осъществяване функциите на затворите
като места за изтърпяване на наказанията лишаване от свобода, и по своя
характер представлява административна дейност на орган, комуто специалният ЗИН/ППЗИН (отм.), съотв. ЗИНЗС и ППЗИНЗС е предоставил
административни правомощия. По своя характер, съдържание и начин на
осъществяване спрямо изтърпяващите наказанието лишаване от свобода в местата за
лишаване от свобода те са властнически, като лишените от свобода са в положение
на власт и подчинение спрямо администрацията, т.е. в отношения на субординация,
тъй като в случаите на нарушаване на задълженията им и неспазването на
установения ред законът предвижда възможност да бъдат осъществени и чрез
принуда. Изпълнението на
наказанието лишаване от свобода в затвор от закрит тип, какъвто е затворът в
гр.Плевен, е подчинено на целите на наказанията, определени с разпоредбата на чл.36 ал.1 от
Наказателния кодекс, а постигането им съгласно чл.2 от ЗИНЗС
се осъществява чрез контрол върху поведението на осъдените, диференциация и
индивидуализация на наказателно-изпълнителното въздействие в зависимост от
поведението им, осигуряване на условия за поддържане на физическото и психическото
здраве, зачитане правата и достойнството им, както и контрол върху дейността на
органите по изпълнение на наказанията при спазване на критериите за публичност,
откритост, независимост и взаимодействие с държавни органи, правителствени
организации и др.
Разпоредбата
на чл.29 ал.1 от Конституцията на Р.България прокламира, че никой не може да бъде
подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение. В чл.10 т.1
от Международния пакт за гражданските и политическите права (ратифициран с Указ № 1199 на Президиума на
Народното събрание от 23.07.1970 г., обн. ДВ.бр.60/1970 г., в сила за Република
България от 23.03.1976 г.), изрично се предвижда, че всяко лице, лишено от
свобода, има право на хуманно отношение и на уважение на присъщото на човешката
личност достойнство. В чл.3 от
Европейската конвенцията за защита правата на човека и основните свободи
е прокламирано, че никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко,
безчовечно или унижаващо отношение. По отношение на лицата, изтърпяващи
наказание за извършени углавни престъпления, във вътрешното законодателство на
страната това основно право е регламентирано с нормата на чл.3 ал.1 от ЗИНЗС,
предвиждаща, че осъдените не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко
или нечовешко отношение. На това право на лишените от свобода съответства
насрещното административно задължение по чл.2 т.3 от ЗИНЗС
при изпълнение на наказанията да бъдат осигурени необходимите и достатъчни
условия, обезпечаващи поддържането на физическото и психическото здраве на
осъдените и зачитане на правата и достойнството им.
Съдебната
практика на Европейския съд по правата на човека (вкл. и във връзка с дела,
водени срещу България), е установила общи принципи и стандарти за преценката
дали в конкретни случаи е налице нарушение на прокламираното в чл.3 от ЕКПЧОС
основно право. Според ЕСПЧ „безчовечно или унижаващо отношение“ предполага
страдание или унижение, достигащи отвъд неизбежния елемент на страдание и
унижение, свързан с дадена форма на легитимно третиране или наказание. Съгласно
мотивите на Решение на ЕСПЧ от 02.02.2006 г. по делото Й. срещу България
„мерките за лишаване от свобода могат често да съдържат такъв елемент, като
държавата трябва да осигури на лишеното от свобода лице условия, които са
съвместими с уважението към човешкото достойнство, така че начинът и метода на
изпълнение на мярката не го подлагат на стрес и трудности с интензивност, която
надминава неизбежното ниво на страданието, свързано със задържането, и че като
се имат предвид практическите нужди на лишаването от свобода, здравето и
доброто му състояние са адекватно осигурени“.
В контекста на
гореизложеното, въз основа на горецитираните писмени и частично гласни
доказателства съдът на първо място приема, че престоят на ищеца К.Р. в
ОЗ-Плевен е с продължителност 36 часа в периода 13.01.-15.01.2015г, и 36 часа в
периода 30.09. – 02.10.2015г, и в тези периоди служителите и длъжностните лица
в ОЗ-Плевен не са допуснали нарушения по чл.3 от ЗИНЗС, които биха могли да
бъдат квалифицирани като незаконосъобразни действия и/или бездействия.
Съгл.цитирания текст осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат
подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, като
ал.2 предвижда, че за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под
стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло,
отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за
двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване,
необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия,
бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат
чувство на страх, незащитеност или малоценност.
На първо място съдът
преценява като недоказани твърденията на ищеца, че по време на престоя му не са
му били осигурени полагащия му се брой одеала за сезона – едно извън
отоплителния и две през отоплителния сезон. Според писмените доказателства този
брой одеала, заедно с дюшек и калъфка, са част от оборудването на всяко спално
помещение, вкл. и 403, в което е пребивавал ищеца. Отделно от това вторият
процесен период 30.09.-02.10.2015г е извън отоплителния сезон, така че дори да
му е било предоставено само едно одеало, то това не би било нарушение.
Недоказани са и твърденията, че прозорецът в помещението бил счупен и че то
било неотоплено – с ангажираните свидетелски показания не се удостоверява
състоянието на помещение 403, в което е пребивавал ищецът, а на 405, което е
неотносимо по делото; същевременно с писмените доказателства е установено, че през
вторият процесен период прозорецът е бил с ПВЦ-дограма, което изключва
възможността да е счупен, а през първия процесен период отоплението в целия
корпус на затвора е било осигурено с локално парно и работещи радиатори с
постоянен температурен режим във всички помещения. При осигурени обективни
условия за отопление през първия период и с оглед топлото сезонно време през
втория период, субективното усещане за студено/топло на ищеца, съотв. решението
му да спи с дрехи и шапки, не може да обоснове извод за неизпълнение на
задължението на администрацията на ОЗ-Плевен да осигури адекватно отопление и
проветряване на помещението, в което Р. е пребивавал.
Твърденията, че в
обособения там санитарен възел е нямало светлина и постоянно течаща вода в
нарушение на чл.20 ал.3 от ППЗИНС, както и че в помещението не е имало
инсталиран контакт, за да си стопли вода, са недоказани с надлежни
доказателства от ищеца и са опровергани със събраните писмени доказателства за
противното. По идентичен начин недоказани са и твърденията, че не му били
осигурени постелъчни принадлежности (чаршафи и калъфки) – от приобщените
доказателства се установява, че на датите на постъпването му в ОЗ-Плевен не
само той, но и никой от останалите лишени от свобода не е пожелал да ползва
такива, предоставяни от администрацията на затвора, което изключва възможността
тези писмени доказателства да са създадени конкретно с цел да послужат в
евентуално производство, инициирано от ищеца.
Твърдението, че по време
на процесните периоди не му е била осигурена задължителната едночасова разходка
на открито са недоказани от ищеца от една страна, а от друга са опровергани с
писмените доказателства по делото – че на 14.01.2015г е провел каре от 08:45ч
до 09:45ч заедно с още четирима лишени от свобода от ІV етаж, и че на
01.10.2015г е отказал каре заедно с всички останали лишени от свобода от
приемните отделения поради това, че е валял дъжд. Твърдението, че е бил
заключен по 24 часа от целите си 36-часови престои, включващи по две нощувки по
16 часа, е невярно за първия период, а за втория е резултат на избора му да не
излезе на каре поради метериологичните условия. Не на последно място -
ограничената възможност на ищеца да пребивава извън спалното помещение освен за
каре и за хранене, е резултат на режима на изтърпяване на наказанието му –
доживотен затвор по см.чл.38а от НК, чието изтърпяване е свързано с изолация в
обособени зони с повишена сигурност в местата за лишаване от свобода, в
постоянно заключени помещения при засилен надзор и охрана, с изолация от
останалите лишени от свобода. Поради това ограниченото му движение по време на
престоя му в ОЗ-Плевен е последица от наложеното му наказание, което изтърпява,
а не на незаконосъобразни действия/бездействия на администрацията на ОЗ-Плевен.
Като неопровергано от
ответната страна поради липса на ангажирани доказателства в тази насока съдът
преценява твърдението на Р., че по време и на двата му престоя в ОЗ-Плевен не
му е била осигурена възможност да ползва баня. Лишаването му от такава за
период от 36 часа обаче според настоящият съдебен състав не следва да се
квалифицира като действие, уронващо човешкото достойнство или пораждат чувство
на страх, незащитеност или малоценност. Вярно е, че затворническата
администрация е длъжна да осигури на ищеца условия за поддържане на хигиена,
вкл. и на къпане, но лишаването на Р. от тази възможност за толкова кратък
период от време е инцидентно и не се характеризира с интензитет, достатъчен за
квалификация на този пропуск като изтезание, жестоко, нечовешко или унизително
отношение към него.
Съображенията, изложени
от защитника на ищеца в писменото й становище относно размера на помещението,
са ирелевантни в настоящото производство, в което такава претенция не е
заявена.
По изложените
съображения настоящият съдебен състав споделя становището на прокурора, че в
настоящия казус не е доказана първата от кумулативно изискуемите предпоставки
за ангажиране отговорността на държавата за вреди по см.чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, а
именно – незаконни действия, извършени от длъжностни лица на ответника, в
случая – служители и/или длъжностни лица от администрацията на ОЗ-Плевен, които
представляват административна дейност по см.специалните ЗИНЗС и ППЗИН.
Изложеното прави безпредметно обсъждането на
наличието или съответно - липсата на останалите две предпоставки, тъй като на
самостоятелно основание квалифицира и двата предявени иска като неоснователни и
недоказани, и безалтернативно налага отхвърлянето им.
По отношение на
разноските: С разпореждане №382/08.01.2016г съдът в настоящия си състав е
приел, че ищецът не разполага с финансови средства и доходи, нито роднини,
които да му предоставят такива, и е преценил молбата му за освобождаване от ДТ
и разноски за основателна към момента. В хода на производството с молба
с.д.№14501/29.09.2016г (стр.260-261 по делото) прокурорът е ангажирал доказателства,
че в края на 2015г на К.Р. е изплатена сума в размер на 7 823.32лв. по
сметката на ОЗ-Варна – обезщетение, получено от него в резултат на жалба пред
ЕСПЧ, образувана в дело „Р. срещу България“. В тази връзка прокурорът е
посочил, че липсва основание за уважаване на искането на ищеца за освобождаване
от ДТ и разноски. Освен това пълномощникът на Р. е заплатила дължимите ДТ за
провеждане на разпити на свидетелите Х. и С. по делегация.
При тези констатации и с
оглед изхода на делото съдът намира, че ищецът следва да бъде осъден да заплати
ДТ от 10лв. за образуване на настоящото производство по сметката на
Административен съд – Варна, както и юрисконсултско възнаграждение в полза на
ГД „ИН“ съобразно материалния интерес от 10 001лв. по делото, определен на
осн.чл.8 ал.1 т.4 от Наредба №1/09.07.2004г з аминималните размери на
адвокатските възнаграждения в размер на 830.30лв.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от К.С.Р., ЕГН **********, изтърпяващ
наказание „лишаване от свобода“ в ОЗ-Варна, против ГД „ИН“ -София, две искови
претенции с пр.основание чл.203 и сл. от АПК вр.чл.1 ал.1 от ЗОДОВ – за
присъждане на сумата от 5000 лв. като обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в периода от 13.01.2015г – 15.01.2015г вкл., и в размер на 5 001лв.
като обезщетение за претърпени неимуществени вреди в периода от 30.09.2015г –
02.10.2015г вкл., в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на
служители на ответника, изпълняващи административна дейност по ръководство и
контрол в ОЗ-Плевен, ведно със законната лихва върху двете суми, считано от
датите на увреждането до окончателното изплащане на сумите.
ОСЪЖДА К.С.Р., ЕГН **********, изтърпяващ наказание „лишаване от
свобода“ в ОЗ-Варна, да заплати ДТ в размер на 10 (десет) лв. по сметката на
Административен съд – Варна за образуване на настоящото производство.
ОСЪЖДА К.С.Р., ЕГН **********, изтърпяващ наказание „лишаване от
свобода“ в ОЗ-Варна, да заплати на ГД „Изпълнение на наказанията“ – София
юрисконсултско възнаграждение в размер на 830.30 (осемстотин и тридесет лева и
30 ст.) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му.
Преписи да се връчат на
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: