Р Е Ш Е Н И Е №……
гр. София,
30.06.2016 г.
Софийски градски съд, ГО, ІV А въззивен състав, в
публично заседание на тридесети май две
хиляди и шестнадесета година, в състав:
Председател: СТЕЛА КАЦАРОВА
Членове: ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА
НИКОЛАЙ ЧАКЪРОВ
при
секретаря Ц.Д., като разгледа докладваното от съдия Петкова гр. д. № 2996 по
описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258-274 ГПК.
Образувано е по жалба на А.В.М. срещу решението на
СРС, 88 ми състав от 11.11.2015г. по гр. д. № 63579/2014г., с което са уважени
предявените срещу него от „Т.С.” ЕАД искове по чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ГПК за 2186, 70 лева – цена на топлинна
енергия за периода ноември 2011г.- април 2013г. и вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД за 389, 41 лева -
лихва за забава в периода 31.12.2011г.-21.07.2014г., и са присъдени разноски.
Въззивникът иска отмяна на решението и постановяване
на ново, с което бъдат изцяло отхвърлени, като твърди, че облигационното
отношение между страните е нищожно и не е доказано възникването и размера на
процесните задължения.
Въззиваемият „Т.С.” ЕАД и третото лице помагач „Т.С.”
ЕООД не вземат становище по жалбата.
Софийският градски съд, в изпълнение на правомощията
си по чл.269 ГПК, намира решението в
обжалваната част за валидно, допустимо и правилно. В отговор на оплакванията в
жалбата излага следното:
По делото не е спорно, че въззивникът
е собственик на топлоснабдения имот - така и представения по делото нотариален акт.
Договорът за търговска продажба на топлоенергия се счита за сключен с
конклудентни действия – арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), а
топлопреносното предприятие задължително публикува одобрените от комисията общи
условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с
битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото
им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите –
арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ. Публикацията на ОУ не е била спорна между страните и се
установява от представените с исковата молба извлечения от в-к Пари и в-к
Дневник. Предвид качеството на ответника на “потребител” по смисъл на
дефинитивната законова разпоредба и липсата на предложение за специални условия
по чл. 150, ал.3 ЗЕ от негова страна, се налага извода, че между страните е
възникнало правоотношение по договор за покупко-продажба (доставка) на топлинна
енергия, което е действително и ги е обвързвало в процесния период. Доводите за нищожност на този договор поради неравноправното положение
на потребителя са неоснователни, тъй като в случая не се касае за клауза, върху
чието съдържание потребителят не може да влияе, доколкото съгласно чл.150, ал.3
ЗЕ потребителите, които не са съгласни с ОУ имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия,
които след приемането им от предприятието, да се отразят в допълнителни писмени
споразумения. В случая ОУ на ищцовото дружество са влезли в сила, а по делото
няма данни, нито се твърди, че ответникът е възразил срещу тях в срока по
чл.150, ал.3 ЗЕ.
Сградата е
етажна собственост и в исковия период ищецът е подавал в нея топлоенергия за
битови нужди. Съгласно неоспореното от ответника заключение на
съдебно-техническата експертиза, което се базира не само на проверка на
изходящите от ищеца фактури, но и на проверки на месечните отчети на общия
топломер в сградата ( който е сред уредите за топлинно отчитане, одобрени от
Националния център по метрология), размерът на задължението на ответника за
цена на реално доставената ( след изравняванията ) в периода
ноември 2011г. - април 2013г.
топлинна енергия възлиза на 2161,61 лева.. Вещото лице е установило, че
начислените суми за исковия период са на база показателите
по отчетите на уредите в имота на
ответника, които са подписани от него. Компоненти за формиране цената на
топлоенергията са освен сумите за енергия за отопление на конкретния имот, още
и сумите за топлинна енергия, отдадена на сградната инсталация, сумата за
енергия за БГВ (топла вода) и сума за такса мощност, последната начислявана до
м. 7. 2006г. Компонентът ТЕ отдадената от сградната инсталация не зависи от
реалното ползване или неползване на топлинна енергия от собствениците и
носителите на вещни права в индивидуалните им имоти. Той се явява включен в
крайната цена разход по силата на вътрешните отношения между етажните
собственици, породени от факта, че сградната инсталация е обща част по предназначение
(вж. чл. 140, ал. 3 ЗЕ). Включването на този разход като елемент на
индивидуалното потребление е в съответствие с правилата на чл. 38 и сл. ЗС и не
нарушава принципа на отчитане на реалното потребление, а е в синхрон с него.
Сградната инсталация обективно отдава топлинна енергия в сградата етажна
собственост чрез затопляне на стените, подовете и пр. и повишава температурата
в цялата сграда, а чрез топлопроводите й топлинната енергия достига до
индивидуалните имоти на потребителите. Така всички съсобственици реално
експлоатират общата част –сградна инсталация, поради което съответно са длъжни
да участват в разпределение на тежестите, свързани с ползването й като заплащат
и топлинната енергия отдадена за сградната инсталация, съразмерно на отопляемия
обем на индивидуалните си обекти.
Безспорно е,
че цената на топлоенергията по издаваните от ищеца фактури е прогнозна т.е. тя
не съответства на реалното потребление на топлоенергия за месеца, за
който е издадена фактурата. Това обстоятелство обаче нито прави задължението за
плащане на цената по фактурата хипотетично, нито неопределено по размер, нито
определено в нарушение на принципа информацията за отчитането да се основава на
реалното потребление, прогласен от Директива
2006/32/ЕО.
На първо място, следва да се има
предвид, че европейските директиви са актове, които обвързват
по отношение на дължимия резултат, но оставят националните власти да изберат
формата и начина на въвеждането им в действащото право. Директива 2006/32/ЕО е
транспонирана в българското законодателство чрез Закона за енергийната
ефективност- §3 ДР на ЗЕЕ и то своевременно. Ето защо, приложение намират
неговите разпоредбите т.е. националните норми, а не разпоредбите на
директивата, на чието пряко приложение всеки български гражданин би могъл да се
позове само ако директивата не е била въведена в действие в националното право
в указания срок. Както се посочи по –горе случаят не е такъв, а нарушение на
разпоредбите на ЗЕЕ не се твърди и не се установява.
На второ място, изискването информацията за отчитане да се основава на реалното
потребление е поставено в зависимост от техническата възможност такова да бъде
извършвано и при съобразяване на икономическата ефективност за това.
Несъответствието между дължимата месечна цена с реалното месечно потребление
не нарушава цитирания принцип, ако са налице правила за извършване на отчет,
които да позволят на потребителя да разбере как се определя неговото реално
потребление и свързаните с това разходи. Действащата нормативна уредба и
създадените от ищеца ОУ са такива правила. Съгласно общите условия за продажба на
топлоенергия за битови нужди от „Т.С.”
ЕАД, в сила от 2008г., които обвързват страните в настоящото производство,
купувачите й могат да изберат заплащане на цената на топлоенергията на 10 равни
месечни вноски с една изравнителна вноска (чл. 31, ал.1 т.,1), а в случай, че
не го сторят (както не е направил ответникът), топлоенергията се заплаща по
месечни вноски, определени по прогнозна консумация и една изравнителна вноска –
чл. 31, ал.1 т.2 от ОУ. Начинът на формиране на месечната вноска в тази
хипотеза е определен в чл. 32 от ОУ и фактът, че включва прогнозен дял,
съобразен с потребление за минал период, не прави цената хипотетична.
Задължението за плащане на така определената месечната вноска е ликвидно -
определено е и по основание, и по размер. В чл.33, ал.1 от ОУ, купувачът се е
задължил да заплаща месечните
дължими суми ( в случая това са тези по фактурите) в 30 дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Вземанията на ищеца за прогнозните
стойности по фактурите следователно са и изискуеми като падежът на плащането не
зависи от получаване на фактура. При неизпълнение на задължението за
погасяването им в срок, се дължи обезщетение за забавено плащане, съгласно
разпоредба на чл.33, ал.6 от ОУ т.е. купувачът изпада в забава по реда на чл.
84, ал.1 ЗЗД.
Нито законът, нито общите условия
предвиждат задължение за продавача за ежемесечно отчитане на реалното
потребление на топлоенергията и съответното й остойностяване. Предвид
използваната законодателна техника е технически невъзможно продавачът на
топлоенергия да определи реалната стойност на потреблението за месец,
дори и след изготвяне на изравнителната сметка. Съгласно разпоредбата на чл. 43
от Наредба № 16-334/2007г. за топлоснабдяването, потребената топлоенергия се
измерва и отчита за конкретни периоди, определени в срокове, посочени в
договорите по чл. 149 и чл.150 ЗЕ. Независимо от честотата на отчитане на
средствата за дялово разпределение, изравняването между прогнозните стойности и
действителното потребление се извършва най – малко един път в годината.
Следователно за периода, за който се извършва изравняването, цената остава
прогнозна, а корекцията й е възможна след съответното годишно изравняване. След
извършването му обаче цената се определя съразмерно на реалното потребление за
целия отчетен период (целия отоплителен сезон). Така изискването отчитането да
се основава на реалното потребление е спазено, въпреки че отчетният период не е
календарен месец.
Начинът на заплащане на цената на
топлоенергията, уреден в общите условия, е съобразен със законодателно
определеният начин на отчитане и остойностяване на реално потребената
топлоенергия. В тази връзка като
конкретни задължения на купувача за плащане на цената на топлоенергията са
предвидени отделно както това да плаща месечните
дължими суми ( които са по прогнозна стойност), така и това да заплати
дължимата сума от изравнителната сметка (чл. 33,ал.2 от ОУ). Ето защо, ако
резултатът от изравняването е в полза на купувача т.е. на него му се дължи
съответна сума за възстановяване ( което не е така в процесния случай), това
обстоятелство не ретроагира и нито променя размера на месечната вноска, нито
оневинява купувача за забавата за плащането й. Следва освен това да се има
предвид, че по делото размерът на лихвата за забава е определен чрез
начисляване върху главница, формирана от действителната стойност на
потребената топлоенергия т.е. реално потребената, а не чрез натрупване на
лихвите по месечните фактури.
В заключение, разпределението на отчетената от общия топломер топлинната
енергия между отделните етажни собственици е извършено по начин, регламентиран
в действащата през периода нормативна уредба, а начисляването на сумите за
потреблението от ответника е съобразено
с нея и не противоречи на норми от общностния правов ред, нито на
конституционните разпоредби, регламентиращи неприкосновеността на правото на
собственост.
В заключение, като намира
оплакванията в жалбата за неоснователни, въззивният съд следва да потвърди
решението в обжалваната част.
Така мотивиран,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението на СРС, 88 ми състав от 11.11.2015г.
по гр. д. № 63579/2014г.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.