Решение по дело №400/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 2330
Дата: 29 май 2019 г. (в сила от 17 август 2019 г.)
Съдия: Магдалена Колева Давидова
Дело: 20193110100400
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 януари 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ ........

гр.В., 29.05.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 34-ти състав, в публично съдебно заседание, проведено на тринадесети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА ДАВИДОВА

 

при участието на секретаря Светлана Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 400 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.

В исковата молба ищецът И.Е.Ц. твърди, че на 27.04.2018г., около 12:50 часа, в гр. В., на ул. „***“, е настъпило пътнотранспортно произшествие, причинено от водача на лек автомобил „БМВ 320Д“, с рег. № В *** ВА, който излизайки от бензиностанция „ВМ Петролиум“ не е пропуснал управлявания от ищеца лек автомобил марка „ВАЗ 2107“, с рег. № В 3263 ВХ, в резултат на което настъпва сблъсък между двете превозни средства. За настъпилото произшествие се твърди участниците в него да са съставили констативен протокол за настъпило ПТП. Твърди, че виновният водач е бил застрахован със застраховка „Гражданска отговорност“, обективирана в застрахователна полица BG/03/117001752623, със срок на действие 25.06.2017г. до 24.06.2018г. към ответното дружество ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп”. За настъпилото пътнотранспортно произшествие се сочи ответното дружество да е уведомено, като на автомобила е извършен оглед от застрахователя, направен са снимки и е изготвен опис на претенцията с № 52-04000-00174/18/27.04.2018г. В последния са посочени следните увредени детайли: калник преден десен, предна колона дясна, основа преден калник десен, праг десен, предна врата дясна и задна врата дясна. Тъй като застрахователят не му е изплатил следващото се застрахователно обезщетение сезира съда с искане за осъждане на ответното дружество да му заплати сумата от 1198.68 лева, предявена като частичен иск от общо 1600 лева, представляваща стойността на необходимите части и труд за отстраняване на щетите в резултат на горното пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 14.01.2019г., до окончателното изплащане на обезщетението. Моли за присъждане и на сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответното дружество ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на иска. Оспорва механизма на настъпване на пътнотранспортното произшествие, като в тази връзка твърди деформациите по двата автомобила не отговарят да са получени при взаимен контакт между лек автомобил „БМВ 320Д“, с рег. № В *** ВА и лек автомобил марка „ВАЗ 2107“, с рег. № В 3263 ВХ. Счита, че представеният от ищеца двустранен протокол не е от естество да установи механизма на настъпване на произшествието, като оспорва съдържанието на документа. Оспорва претенцията по размер, като твърди претендираното обезщетение да не отговаря на реално получените по автомобила щети и да надвишава действителната стойност на автомобила. Счита, че в случая е налице „тотална щета“. Вън от горното излага аргументи, че абсолютна предпоставка за уважаване на иска е представяне на документи за отстраняване на щетите по автомобила, каквито доказателства не са ангажирани от ищеца. Оспорва и искането за присъждане на лихва за забава считано от датата на исковата молба, като твърди, че дружеството би било в забава едва след представяне на доказателства за дерегистрация на автомобила от една страна, а от друга следва да се съобрази разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ. Моли за отхвърляне на иска, ведно с присъждане на сторените по делото разноски.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложения на л. 4 от делото двустранен констативен протокол за пътнотранспортно произшествие и в частност от схемата на пътната обстановка и ПТП, че на 27.04.2018г., Цветан Костадинов, управлявайки лек автомобил марка „БМВ 320Д“, с рег. № В *** ВА, при наличие на знак „Стоп“, отнел предимството на движещия се по ул. „***“ автомобил „ВАЗ 2107“, с рег. № В 3263 ВХ. В резултат на това последвал удар в дясната странична част на лек автомобил марка „ВАЗ 2107”, от който са увредени преден десен калник, предна дясна врата и праг. Протоколът е изготвен и подписан от участниците в пътнотранспортното произшествие.

Между страните не се спори, че между ответното дружество ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ и собственика на лек автомобил марка „БМВ 320Д“, с рег. № В *** ВА е сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" обективирана в застрахователна полица № BG /03/117001752613, валидна от 25.06.2017г. до 24.06.2018г.

По повод настъпилото застрахователно събитие в ответното дружество е заведена претенция № 52-04000-00174/18/27.04.2018г. Видно от опис на претенцията, че на 27.04.2018г. е направен оглед на лек автомобил „ВАЗ 2107“, като са установено следните увредени детайли: калник преден десен, предна колона, основа преден калник десен, праг десен, предна врата – дясна и задна врата дясна.

В заключението по допуснатата съдебно-автотехническа експертиза /л. 35-37/, което съдът кредитира като обективно дадено и неоспорено от страните, експертът с категоричност заключава, че щетите по автомобила са получени вследствие на пряк контакт между две превозни средства под ъгъл, близък до правия, спрямо надлъжните им оси, което потвърждава, че описаните в исковата молба щети са получени в резултат на декларирания механизъм на пътнотранспортното произшествие. Средната стойност за материали и труд за отстраняване на щетите възлиза в размер на 1198.68 лева, а средната пазарна стойност на автомобила – 2500 лева.

Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

За основателното провеждане на иска в тежест на ищеца е да установи по пътя на пълното и главно доказване, наличието на валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, настъпило застрахователно събитие, причинено от застрахования деликвент, претърпени вреди и причинна връзка между вредите и застрахователното събитие.

В настоящия случай между страните е безспорно наличието на валиден застрахователен договор по застраховка „Гражданска отговорност” със собственика на лек автомобил марка „БМВ 320Д“, с рег. № В *** ВА, валидна към 27.04.2018г.

От събраните по делото писмени доказателства /опис – заключение/, се установява, че към деня на огледа на застрахования автомобил са били налице увреждания калник преден десен, предна колона, основа преден калник десен, праг десен, предна врата – дясна и задна врата дясна. От заключението по изслушаната съдебно-автотехническа експертиза се установи, че така описаните от ищеца щети и установени от самия застраховател, отговарят да са настъпили по посочения от Ц. начин – в резултат на сблъсък между собствения на ищеца лек автомобил и застрахования такъв. При това положение и при липса на проведено от ответното дружество насрещно доказване вредите да са настъпили в период преди посочения, за съда не е налице основание, да не приеме, че твърдяните от ищеца щети са настъпили в резултат на предизвиканото от водача на лек автомобил марка „БМВ 320Д“, с рег. № В *** ВА пътнотранспортно произшествие, който не е спрял на знак „Стоп“ и не е пропуснали движещия се по път с предимство лек автомобил, управляван от ищеца. При това положение и за застрахователя се е породило задължение да изплати застрахователно обезщетение за претърпените от събитието вреди.

При съдебно предявена претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие – чл. 386, ал. 1 КЗ. Последната разпоредбата предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие. Обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество (чл. 400, ал. 1 КЗ), съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други.

Възражението на ответника относно дължимото застрахователно обезщетение е основано на твърдения, че сумата за възстановяване на автомобила надхвърля стойността на последния и е налице хипотезата на „тотална щета”. Съгласно нормата на чл. 390, ал. 2 КЗ, тотална щета на моторно превозно средство е увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишават 70 на сто от действителната му стойност. В настоящия случай, от заключението по съдебно–автотехническата експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се установи, че средната пазарна цена на автомобила възлиза в размер на 2500 лева. Все според заключението стойността, необходима за възстановяване на щетите по автомобила е в размер на 1198.68 лева. Или, необходимата стойност за ремонт на автомобила съставлява 47.95% от действителната му стойност, поради което и възраженията на ответника в тази насока са неоснователни.

С оглед горното съдът приема, че следващото се на ищеца застрахователно обезщетение за отстраняване на щетите по автомобила, изразяващи се увреждане на калник преден десен, предна колона, основа преден калник десен, праг десен, предна врата – дясна и задна врата дясна, възлиза в размер на 1198.68 лева. Предявената претенция следва да бъде уважена в рамките на заявения размер.

Върху горното обезщетение следва да бъде присъдена и лихва за забава считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 14.01.2019г., до окончателното изплащане на обезщетението. Отговорността на застрахователя за обезщетение за забава е изрично визирана в разпоредбата на чл. 429, ал. 3, вр. с ал. 2, т. 2 КЗ, като в решение № 199/10.05.2016г. по т.д. 3137/2014г. на ВКС, I т.о., е дадено разяснение, че както и при действието на КЗ /отм./, така и при действащия кодекс, застрахователят дължи обезщетението за забава от деня на увреждането, каквато е отговорността на делинквента, като разпоредбата на чл. 497 КЗ определя обема на отговорност на застрахователя с оглед вътрешните му отношения с делинквента и обема регресни права, а не с оглед отговорността към третото лице, на което са причинени вредите.

 

Предвид изходът от спора и своевременно направеното искане, в полза на ищеца И.Ц. следва да се присъдят сторените от последния разноски, възлизащи в общ размер на 570 лева, както следва: 50 лева за заплатена държавна такса, 140 лева за заплатен депозит за вещо лице и 380 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение.

Водим от горното съдът

                                                         Р Е Ш И:

ОСЪЖДА ЗАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ЕИК *********, с адрес на управление гр. София, пл. „Позитано“, № 5, да заплати на И.Е.Ц., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 1198.68 лева /хиляда сто деветдесет и осем лева и шестдесет и осем стотинки/, частичен иск от 1600.00 лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение за настъпили имуществени вреди, съставляващи разходи, необходими за възстановяване на лек автомобил марка „ВАЗ 2107“, с рег. № В 3263 ВХ, собственост на ищеца, в следствие на виновно причинено от водача на „БМВ 320Д“, с рег. № В *** ВА, пътнотранспортно произшествие, настъпило на 27.04.2018г., около 12.50ч., в гр.В., и изразяващи се в увреждане на калник преден десен, предна колона, основа преден калник десен, праг десен, предна врата – дясна и задна врата дясна, дължимо по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, сключен със застрахователна полица № BG /03/117001752613, валидна от 25.06.2017г. до 24.06.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска - 14.01.2019г. до окончателно изплащане на сумата, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ.

ОСЪЖДА ЗАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ЕИК *********, с адрес на управление гр. София, пл. „Позитано“, № 5, да заплати на И.Е.Ц., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 570.00 лева /петстотин и седемдесет лева/, представляваща сторени съдебно – деловодни разноски в настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: