№ 1978
гр. София, 22.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мариана Георгиева
Членове:Виолета Йовчева
Димитър Ковачев
при участието на секретаря Емилия М. Вукадинова
като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20211100507032 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба от
Г.Р. чрез особен представител Я.Н. срещу Решение 20083003 от 31.03.2021г.,
постановено по гр. д. № 6692/2020г. по описа на Софийски районен съд, 125 с-в, с
което е уважен, предявеният от „Й. Б.“ЕАД (с предходно наименование „Т. Б.“ЕАД)
иск по чл. 422 ГПК за установяване на дължимост на сума от по договори за мобилни
услуги.
Излага оплаквания за неправилност и необоснованост на изводите на СРС.
Не било указано ясно на ответника кои свои възражения следва да докаже,
превратно били тълкувани доказателства –СТЕ. Вещото лице заявило, че системата на
ищеца могло да бъде манипулирана от негови служители, но съдът приел, че исковете
са доказани. Представените фактури не били подписани от ответника и нищо не
доказвали. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на исковете.
Постъпил е отговор на жалбата, с който тя се оспорва.
Депозирана е и частна жалба срещу Определение 20101729/21.04.2021г на СРС
по реда на чл. 248 ГПК, с което е осъден за допълнителни разноски, като е посочено,
че определението е неправилно поради неоснователността на исковете.
СГС при проверка по чл. 269 ГПК намира решението за валидно и
1
допустимо. По отношение на неговата правилност СГС е ограничен до оплакванията в
жалбата и императивните материални норми.
След преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните
по делото писмени доказателства и експертизи намира обжалваното решение за
правилно по следните съображения: По делото е безспорно доказано сключването на
двата посочени в заявлението по чл. 410 ГПК и исковата молба договора за мобилни
услуги. Категорично се установява от изслушаната експертиза на подписите на
ответника, че същият е подписал договорите и декларациите представени и в оригинал
по делото. От СТЕ категорично се доказва потреблението на мобилни услуги, което
прави неоснователни оплакванията на жалбоподателя, че не е доказано реално
ползване. СТЕ не е оспорена от страните. В СТЕ вещото лице е заявило, че е налице
хипотетична възможност за манипулации на данните от служители на ищеца, но е
посочило също така, че системата на ищеца съдържа хронологичен регистър за всеки
осъществен до нея достъп от служител и за конкретния случай няма установена намеса
на служители на ищцовото дружество по отношение на записаните автоматично
трафични даннни за потреблението на двата номера на ответника. Ето защо е
неоснователно оплакването в този смисъл в жалбата.
Дали фактурата е подписана или не е без всякакво значение, защото
задължението възниква с факта на ползване на услугата, а не с факта на фактуриране.
Искове за изтекли преди заявлението лихви няма предявени и е неотносимо дали са
изтекли сроковете за плащане, а и те са установени с ОУ на ищеца чл. 27, като датата
на издаване на фактурите е фиксирана в договорите на 1-то число всеки месец и ясно
какъв е срока за плащане.
С определение на СРС от 08.09.2020г е указано на ответника какво следва да
доказва конкретно- оспорването на подписите върху договорите и другите оспорени от
него документи. Това с са конкретните му възражения, които с доклада с предходното
определение му е указано, че следва да докаже.
Други оплаквания няма в жалбата поради което решението следва да се
потвърди.
По частната жалба срещу определението по чл. 248 ГПК: частната жалба е с
единствен аргумент, че е неправилно решението и не се дължат разноски. Същата е
неоснователна. Върху адвокатското възнаграждение се дължи ДДС когато адвоката е
регистриран, а в случая се установява такава регистрация по ЗДДС и следва върху
размерите определени с Наредба 1/2004г. да се начисли и ДДС по изрична разпоредба
на наредбата.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски има само въззиваемото дружество,
което доказва такива за възнаграждение на особен представител в размер на 200,00
2
лева и 360,00 лева за адвокатски хонорар
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение 20083003 от 31.03.2021г., постановено по гр. д. №
6692/2020г. по описа на Софийски районен съд, 125 с-в., както и Определение
20101729/21.04.2021г. на СРС по същото дело.
ОСЪЖДА Г. П. Р. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА „Й. Б.“ЕАД (предходно
наименование „Т. Б.“ЕАД) с ЕИК ******* 560,00 лева – разноски за възнаграждение
на особен представител и адвокатски хонорар за въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3