Р Е Ш Е Н И Е
№ 260023 20.01.2021
г. гр.Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, I-ви въззивен състав,
в закрито
съдебно заседание, проведено в следния съдебен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА
ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ
АТАНАС АТАНАСОВ
като разгледа
докладваното от съдия Атанас Атанасов в.гр.д № 3432 по описа на съда за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
се води по реда на чл.435, ал.2 от Граждански процесуален кодекс /ГПК/ и сл.
Образувано е по жалба на „Г.Ф.“, със седалище и
адрес на управление: гр. С., р-н ****действащо чрез пълномощник-юрисконсулт К.О.Я.
срещу постановление за разноски от 04.11.2020 г. по изпълнително дело № 202087*****
на ЧСИ Я.Г., с рег. №**на КЧСИ и район на действие при
Старозагорски окръжен съд.
Жалбоподателят
твърди, че обжалваното постановление е незаконосъобразно, като излага доводи, че
предвид ниската фактическа и правна сложност
на делото, направеното от него възражение за прекомерност на заплатеното
от взискателя адвокатско възнаграждение е основателно, а самото адвокатско
възнаграждение следва да бъде определено само за изготвянето
на молба за образуване на изпълнително дело. Оспорва и начислените
авансови такси като твърди, че същите не представляват реално извършени
действия от страна на съдебния изпълнител в хода на изпълнителното производство
и липсват данни, че реално са заплатени. Същите се явяват прекомерни.
В случай, че
съдът приеме, че се дължи хонорар за самото производство се твърди, че ЧСИ
неправилно е намалил адвокатското възнаграждение, който след намаляването му се явява прекомерен с
оглед ниската правна и фактическа сложност на делото и несъобразен с Наредбата
за минималните размери на адвокатските възнаграждения /НМРАВ/.
Претендира за
отмяна на обжалваното постановление и определянето на адвокатското
възнаграждение до минимумите, определени с НМРАВ, както и за намаляване на
начислените авансови такси. Моли да му бъдат присъдени разноски в настоящото
производство.
В законоустановения срок взискателят Г.Г.Д., чрез
пърномощника си- адвокат Ж.З., е депозирал писмено възражение срещу жалбата, с
което същата е оспорена като неоснователна и необоснована.
Изложени са
съображения, че размерът на признатото за разноски по изпълнението и
заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение не е прекомерно, т.к същото
е в предвидения съгласно разпоредбите на чл.10 т.1 и т.2 от НМРАВ минимален
размер. Платеният хонорар се дължи с оглед вида на упълномощаването и обхваща
защитата и съдейстивието по изпълнителното дело до събирането на всички дължими
суми по делото, без значение колко и какви изпълнителни действия ще бъдат
предприети. Твърди се, че действията на частния съдебен изпълнител са
съобразени с актуалната съдебна практика. Относно авансовите такси се позовава
на разпоредбата на чл.79, ал.1 от ГПК и
смята, че в конкретния случай не са налице основания, които да освободят
длъжника от отговорността му за разноски.
Претендира се оставяне
без уважение на жалбата, а в противен случай намаляване на претендираното
адвокатско възнаграждение и присъждането на направените в настоящото производство
разноски.
В писмените си
мотиви по реда на чл.436, ал.3 от ГПК ЧСИ Я.Г.изразява становище за
неоснователност на жалбата, като излага доводи, че при уважаване на направеното
от длъжника възражение за прекомерност адвокатското възнаграждение е било
намалено до размера на 444,68 лв., която сума е в законово-определения размер
на възнагражденията, визиран в НМРАВ - изм. и доп.ДВ.бр.68 от 31 Юли 2020 г.
Законови основания за повторно намаляване на адвокатското възнаграждение не
били налице. Дължимите авансови такси са начислени съгласно Тарифа за таксите и
разноските към Закона за частните съдебни изпълнители, поради което не следва
да бъдат намалявани.
След запознаване със становищата на
страните и мотивите на съдебния изпълнител, въз основа на представените доказателства, съдът намира
за установено от фактическа страна следното:
От материалите по приложеното копие на дело с
№ 202087***** на ЧСИ Я.Г.се установява,че изпълнителното производство е било
образувано на 21.10.2020 г. по молба на адв. Ж.З., действаща като пълномощник
на Г.Г.Д., въз основа на изпълнителен лист, издаден на 13.10.2020 г. по гр.д.
304/2020 г. по описа на Апелативен съд - С., с което „Г.Ф.“, Булстат № *****, със седалище и адрес на управление: гр.С.,ул. “*****е било осъдено
да заплати на Г.Г.Д. сумата от 3 000,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно
със законната лихва върху нея, считано от 28.06.2018 г. до окончателното
плащане, както и законната лихва за забава върху присъдената с
първоинстанционното решение главница от 27 000,00 лв., считано от
28.06.2018 г. до окончателното й изплащане.
В молбата за
образуване на изпълнителното производство пълномощникът на взискателя е поискал
присъждане на направените по делото разноски.
Към молбата за
образуване е приложен бланков договор за правна помощ с пълномощно от
21.10.2020 г., от който се установява, че Г.Г.Д. е възложил своята
защита-образуване и водене на изпълнителното дело на адв. Ж.З., като й е
заплатил в брой адвокатско възнаграждение от 500,00 лв.
С постановление
от 29.10.2020 г. ЧСИ е приел като разноски по изпълнението сумата от 500,00 лв.
– разходи за един адвокат.Издадена е покана за доброволно изпълнение, с която е
било съобщено на длъжника й
постановлението за разноски като е била връчена на 02.11.2020 г.
С молба от
29.10.2020 г. взискателят, чрез своя пълномощник-адвокат, е поискал налагането
на запор върху банковите сметки на длъжника в “У.Б.” АД, който е бил
наложен с постановление от същата дата и съобщен на длъжника с поканата за
доброволно изпълнение.
На 19.11.2020
г. “У.Б.” АД е уведомило
ЧСИ, че признава вземането, върху което е наложен запора и дължимите суми са
преведени изцяло.
На 04.11.2020
г. „Г.Ф.“ е подало до ЧСИ възражение за прекомерност на приетото като разноски
по изпълнението заплатено от взискателя адвокатско възнаграждение и е поискало
намаляването му до размера на 200,00 лв. Направил е искане за намаляване на
разноските съобразно реално извършените действия, а именно в размер на 48,00
лв.,а разликата да бъде покрита от взискателя.
С обжалваното
постановление за разноските, частният съдебен изпълнител е постановил
намаляването на адвокатското възнаграждение до размера от 444,68 лв.
При така установената фактическа
обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Настоящият
съдебен състав намира, че жалбата е допустима,т.к е редовна,подадена е от
процесуално легитимирано лице,срещу
подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител, в предвидения в
закона срок за обжалване.
Разгледана по
същество намира жалбата за неоснователна, поради следните съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл.79, ал.1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на
длъжника, освен в случаите, когато делото се прекрати по чл.433 от ГПК, освен в
изрично посочените хипотези.
С оглед на това
длъжникът не отговаря за разноски в изпълнителното производство, само ако не е
дал повод за предявяване на изпълнителния лист, защото е платил дълга преди
това, а във всички останали случаи, дори когато е платил в срока за доброволно
изпълнение, той отговаря за разноски в изпълнителното производство.
Разпоредбата на
чл.78, ал.5 от ГПК, приложима на общо основание и в изпълнителния
процес,предвижда, че ако заплатеното от страната адвокатско възнаграждение е
прекомерно съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, то
по искане на насрещната страна може да
бъде намалено и да се присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но
не по-малко от определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата, препращащ
от своя страна към НМРАВ.
Чл.10 от НМРАВ предвижда,че
за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело, възнаграждението
е в размер на 200,00 лв. за образуване на изпълнително дело и за процесуално
представителство, защита и съдействие на страните по изпълнителното дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания над 1 000
лв. - 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл.7, ал.2
т.2-т.7.
Съобразно чл.7,
ал.2 т.2 по дела с определен интерес от 1 000,00 лв. до 5 000,00 лв.
минималният размер на възнаграждението е 300,00 лв. плюс 7% за горницата над
1 000,00 лв.
В конкретния
казус адвокатското възнаграждение, платено от взискателя Г.Г.Д.,обхваща
хипотези на чл.10, т.1 и т.2 от НМРАВ, т.к по молба на пълномощника му - адв. Ж.З.
е било образувано изпълнително дело, с предмет събиране на парично вземане в
размер на 3 811,87 лв. към момента на изготвяне на поканата за доброволно
изпълнение.
Предвид това
размерът на минималното адвокатско възнаграждение се определя по реда на чл.10, т.1 и т.2 от НМРАВ.
Съгласно т.1 за образуване на изпълнително дело минималното адвокатско
възнаграждение е в размер на 200,00 лв., а съгл. т.2 отделно е предвидено
заплащане на адвокатски хонорар и за процесуално представителство, защита и съдействие,
което е в минимален размер от 496,83 лв.
В настоящия
случай хонорарът е определен като сбор въз основа на чл.10, т.1 и по чл.10, т.2
от НМРАВ, а при постановяване на постановлението си за разноските от 04.11.2020
г.ЧСИ е съобразил в пълна степен ниската фактическа и правна сложност на делото
и е уважил направеното от длъжника възражение за прекомерност, като е признал
за разноски по изпълнението адвокатско възнаграждение, по-ниско по размер от
минималното адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.36 от Закона за
адвокатурата.
Неоснователно е и
възражението, че ЧСИ неправилно е начислил авансови такси в размер на 100,20
лв.
Таксите са
начислени за реално извършени от ЧСИ действия – образуване на дело, налагане на
запор върху банковата сметка на длъжника, изготвянето и връчването на съобщения,
които са били необходими за реализиране на притезанието на взискателя
посредством принудително изпълнение.
По изложените
съображения съдът намира, че жалбата на „Г.Ф.“ срещу постановление за
разноските от 04.11.2020 г. е неоснователна, поради което следва да бъде
оставена без уважение.
Относно разноските:
При този изход на делото ответникът по жалбата Г.Г.Д. има
право на разноски по силата на чл.78, ал.3 от ГПК, като съобразно представения
от него договор за правна помощ от 30.11.2020 г., в негова полза следва да се
присъди сумата от 200,00 лв., съставляващо платено адвокатско възнаграждение.
Водим от
изложените мотиви и на основание чл.437, ал.4 от ГПК Старозагорски окръжен съд
Р Е Ш И
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „Г.Ф.“, Булстат № *****, със седалище
и адрес на управление: гр. С.,ул. “*****, представляван от законните си представители С.С.и Б.М.,
чрез ст.юрк. К.Я., срещу постановление за разноските от 04.11.2020 г. по
изп.д.№202087***** на ЧСИ Я.Г.,с рег.№**на КЧСИ и район на действие при
Старозагорски окръжен съд.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК „Г.Ф.“,
Булстат № *****, със седалище и адрес на управление: гр. С.,ул. “*****, представляван от
законните си представители С.С.и Б.М., чрез ст.юрк. К.Я. да заплати на Г.Г.Д.,
ЕГН-**********, с адрес: *** сумата от 200,00
лв. /двеста лева/- съдебно-деловодни разноски пред настоящата съдебна
инстанция.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/