№. 260261 / 18.6.2021 г.
Р Е Ш Е Н И Е
18.06.2021 година, град Монтана
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГРАД МОНТАНА, ІV – ти граждански състав, в ОТКРИТО съдебно заседание от 20.05.2021 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при секретаря Силвия Георгиева и с участието на прокурора..................................................,като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело №. 2552 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, във връзка с чл.422 ГПК.
Ищецът, ,. Е. Е. 2., със седалище и адрес на управление град С. р. Т. б. №. 8.. в. е. 8., представлявано от Ю. Б. Ц., чрез процесуалния си представител адвокат В. Г., вписана в САК, е предявило иск Против: П.М.П., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, с правно основание: чл. 415, във вр. с чл. 422 от ГПК и цена на иска: 161,94 лв. (Сто шестдесет и един лв. и 94 ст.), представляваща неустойка по договор за електронна съобщителна услуга.
В исковата си молба твърди, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК, срещу П.М.П., ЕГН xxxxxxxxxЗ е образувано ч.гр.д. №. 1684/2020 г., по описа на РС - Монтана. В рамките на предвидения от законодателя 14 /четиринадесет/ дневен срок е постъпило възражение от страна на длъжника срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение.
В законоустановения срок и на основание чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК предявява настоящия иск за установяване на съществуващо и изискуемо вземане на ищеца срещу ответника в настоящото производство.
Ищцовото дружество предявява исковата си претенция срещу П.М.П., ЕГН xxxxxxxxxx, въз основа на договор за цесия от дата 01.10.2019 г., с прехвърлител на вземанията ”С.Г. Г.“ ООД, Е. *********, което дружество, от своя страна, е цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от 16.10.2018 г., с прехвърлител на вземания „Българска телекомуникационна компания” Е.. Мобилният оператор с търговска марка „Б. Е. е прехвърлил вземания спрямо физически и юридически лица, подробно описани в Приложение №. 1 от договора, извадка от което прилага.
„ЮБЦ“ Е. Е. 2. е встъпил в правата си на кредитор въз основа на валидно правно основание още преди подаването на заявлението по чл.410 ГПК и в настоящото производство е ищец по установителния иск. Ищецът-кредитор е придобил права върху цедираните вземания, ведно с всички произтичащи от това права и задължения, с привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности, включително и с изтеклите лихви, договорни неустойки, ако има такива и други.
Въз основа на договора с мобилния оператор, ответникът е ползвал предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под клиентския номер на абоната №. 16580055001.
Между кредитора „Българска телекомуникационна компания” Е., Е. ********* и П.М.П., ЕГН xxxxxxxxxx е сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 16580055001 от дата 20.02.2017. г. за ползване на далекосъобщителна услуга за мобилен номер ********** с избран тарифен план. Срокът на договора е бил за 24 месеца, съответно до 20.02.2019 г.
Въз основа на сключените договори за предоставянето на мобилни услуги с индивидуален клиентски номер 16580055001 от дата 20.02.2017г. между ответника П.М.П., с ЕГН xxxxxxxxxx и „Българска телекомуникационна компания” Е., Е. ********* са издадени фактури за период от 22.02.2017 г. до 22.06.2017г., а именно: 12232З5128/22.03.2017 г., **********/22.04.2017 г.. **********/23.05.2017 г.. **********/23.06.2017 г.
Абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги, фактурирани за два последователни отчетни месеца - за месец 03/2017г., 04/2017 г., 05/2017 г. и за месец 06/2017 г. Към всяка от фактурите има приложено извлечение-детайлизирана справка от потреблението на ползвания номер.
Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги е обусловило правото на БТК/чл.50 от ОУ във връзка с чл. 43, т.1. Абонатът има следните задължения: 43.1. да плаща в срок дължимите суми за предоставените услуги; / да прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната. При неспазване на което и да е задължение в т.43 от Общи условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, БТК има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с него. След едностранното прекратяване на индивидуалните договори на ответника мобилният оператор е издал по клиентски номер №. 16580055001 на дата 22.07.2017 г. крайна фактура №. ********** е начислена обща сума за плащане. В издадената крайна фактура е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги в размер, от който ищецът има правен интерес да претендира неустойка в редуциран размер от 161,94 лв. / Сто шестдесет и един лв. и 94 ст./, като фактурирана е цената, дължима се за потребените мобилни услуги от предходните отчетни периоди, която не е предмет на настоящия иск.
Датата на деактивация на процесния абонамент е 27.06.2017г., като същата се генерира автоматично по вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент.
Така, абонатът е в неизпълнение на договорите си, като същият не е спазил крайния срок за ползване на абонаментите за мобилен номер ********** и номер ********** до 20.02.2019 г. съгласно Договор за мобилни услуги от дата 20.02.2017 г.
Неизпълнението на ответника е обусловило правото на мобилния оператор да ангажира договорната отговорност на абоната, съгласно изричната клауза, съдържаща се и в т.2 от стр.5/6/7 „С прекратяване на споразумението се прекратяват и всички допълнителни споразумения към него, включително и за допълнителни услуги. Ако споразумението бъде прекратено преди изтичането на уговорения срок по искане или по вина на абоната, включително при неплащане на дължими суми, абонатът дължи на БТК Е. неустойка равна на оставащите до края на срока, но не повече от трикратния им размер, месечни абонаменти за услугите на срочен абонамент, за които договорът се прекратява, включително за допълнителни услуги, по техния стандартен размер без отстъпка. Освен неустойката за предсрочно прекратяване, абонатът дължи на БТК Е. и възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на устройствата (закупени или предоставени на лизинг)
Претенддраната сума в размер на 161.94 лв. (Сто шестдесет и един лв. и 94 ст.), е формирана като сбор от трикратния размер на месечните абонаментни такси по всеки добавен и ползван от потребителя тарифен план.
Моли съда да постанови Решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника П.М.П., ЕГН xxxxxxxxxx, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца ,,Ю. Е. Е. 2., в размер на 161,94 лв. (Сто шестдесет и един лв. и 94 ст.) представляваща неустойка по договорите, сключени между ответника и „БТК Е., съгласно издадената заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК.
Претендират ответника да им заплати направените разноски, както и да се присъди в полза на ,,Ю. Е. Е. 2., 180 лева (Сто и осемдесет лева) - адвокатско възнаграждение, както и разноските в заповедното производство.
Ответникът, П.М.П., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, чрез назначения особен представител адвокат М. xxx, в срока, предвиден за отговор взема становище по иска.
Относно допустимостта и основателността на предявения от ищеца иск изразява следното становище, а именно :
Настоящият иск е ДОПУСТИМ, но по същество е НЕОСНОВАТЕЛЕН и като такъв го ОСПОРВА по основание и размер.
Оспорва,че ответникът П.П. дължи изпълнение по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение.
Конкретни ВЪЗРАЖЕНИЯ по естеството на спора:
Оспорва, че ответникът е подписвал договор с първоначалния кредитор ,,Б.Е. от 20.02.2017г.,поради което не е налице валидно правоотношение, от което ищецът като цесионер да черпи права.
Оспорва, че ответникът е бил уведомяван за извършваните цесии е не е получавал цитираните в исковата молба уведомления, като в тази връзка счита, че е нарушен чл.99,ал.3 ЗЗД, поради което прехвърлянето на вземането не е породило действие спрямо него.
Оспорва извлечение от Приложение №. 1 към договор за цесия от 01.10.2019г.
Отделно от това ОСПОРВА, че от представените по делото доказателства не се доказва по безспорен начин, че именно процесното вземане попада в предмета на двете цесии, тъй като това не се установява от приложеното към исковата молба извлечение от приложение №. 1.
ОСПОРВА и процесните фактури като издадени в нарушение на чл.7 ЗСЧ и неустановяващи по основание и размер процесното вземане.
При условията на евентуалност ВЪЗРАЗЯВА за погасяване на вземането по давност на основание чл.111,б.”в” ЗЗД.
Доказателствата по делото са писмени.
Изискано е и приложено частно гражданско дело №. 1684 по описа за 2020 година на Районен съд Монтана.
Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по делото и на основание чл.235 ГПК приема за установени следните обстоятелства:
Производството е по предявен положителен установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за съществуване на вземане, с твърдения за сключен Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги между ,,Българска телекомуникационна компания " Е. и П.М.П.. Вземането е прехвърляно с цесия, като ищецът се явява последният, комуто е прехвърлено задължението.
Ищецът ,. Е. Е. 2., със седалище и адрес на управление град С. р. Т. б. №. 8.. в. е. 8., представлявано от Ю. Б. Ц. има правото да поиска плащане на претендираното, което, с оглед твърдението за липса на доброволно изпълнение, е извършено по съдебен ред в заповедно производство по чл.410 ГПК. С оглед невъзможността длъжникът да бъде намерен на регистриран постоянен адрес, съвпадащ с настоящ такъв, както и липсата на действащ трудов договор за връчване по месторабота издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, на основание чл.415 ал.1 т.2 ГПК заявителят е уведомен за възможността да предяви специалния си установителен иск. В тази връзка предявеният установителен иск за съществуване на вземането по договора, е допустим, предвид обстоятелството, че на 13.10.2020 година е връчено съобщение до заявителя, че заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл.47 ал.5 ГПК. Специалният установителен иск за признаване съществуване на вземането е предявен в Районен съд Монтана на 10.11.2020 г., т.е. в преклузивния едномесечен срок.
Разпоредбата на чл. 422 ал. 1 ГПК е специална процесуална норма, относима към заповедното производство, с която се предоставя правото за предявяване от кредитора на установителен иск за съществуване на вземането. За валидното му предявяване кредиторът не следва да обосновава правния интерес, тъй като този иск е средство за защита на признатото в заповедното производство вземане и предпоставките за предявяването му са нормативно установени, но е длъжен да установи по безспорен и категоричен начин, при пълно и главно доказване, че за него съществува вземане към момента на подаване заявлението за издаване заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
По делото не е представен цитирания Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с ответника. По делото са представени пет броя фактури, от които и тази с №. ********** от 22.07.2017 г., л.27 от делото, послужила като основание за издаване заповедта за изпълнение по ч.гр.д.№. 1684/2020 г. на МРС, която е на стойност 875.23 лв. В цитираната фактура никъде не е отразено перо, представляващо неустойка./ Има такова отнасящо се до корекции, дарения и услуги от партньори, на стойност 457.88 лв./. В заповедното производство, съобразно направеното искане, съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, като е осъдил П.М.П., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, ДА ЗАПЛАТИ на кредитора „Ю. Е. Е. 2., със седалище и адрес на управление град С. р. Т. б. №. 8.. вход В, е. 8., сумите, както следва: 239.91 лв. главница, представляващи обезщетение за неизпълнение на договори; ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.08.2020 година до изплащане на вземането, както и 25.00 лв. разноски по делото за заплатената държавна такса и 180.00 лв. адвокатско възнаграждение. В случая се претендира сума от 161.94 лв., представляващи неустойка по договорите, сключени между ответника и „Б. Е., като в исковата молба се сочи: „като фактурирана е цената, дължима се за потребените мобилни услуги от предходните отчетни периоди, която не е предмет на настоящия иск.”.
В хода на процеса не се изясни действително по какъв начин и доколко ответникът е запознат с Общите условия за взаимоотношенията между „Б. Е. с потребителите на мобилни телефонни услуги и/или Общите условия на „Б. Е. за взаимоотношенията с потребителите на фиксирани телефонни услуги, което бе в тежест на ищеца.
Спорен е въпросът основателен ли е специалния установителен иск, като в случая е обединена в едно претенцията за неизпълнение на задължение и неустойка за предсрочно прекратяване на договор; претендираната неустойка явява ли се в противоречие с „добрите нрави” по смисъла на чл. 9 и чл.26 ал.1 от ЗЗД, което от своя страна да обоснове основателността или отхвърлянето на претенцията, основаваща се на чл.92 ЗЗД, във връзка ненавременно изпълнение на парично задължение по договор за мобилни и фиксирани телефонни услуги.
Доказателствената тежест по предявения установителен иск пада върху ищеца, който следваше в това производство, което е продължение на заповедното и задължително следва неговата рамка относно исканото и присъдено в заповедното производство с претенцията за установяване в исковото производство, при пълно и главно доказване да установи на първо място, че са се намирали с ответника в облигационни отношения. Ищецът следваше да установи също, че е изпълнили поетите с договора задължения точно и в срок и че ответникът не е изпълнил своето. Ищецът следваше да докаже и размера на всяка една от претенциите си, за претендирания период, в това число и как са формирани стойностите.
В конкретният случай не се установи безспорно, че към момента на подаване на Заявлението за издаване заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, вх.№. 7866 от 11.08.2020 година е налице задължение от страна на П.М.П., по отношение на ищеца, като потребител по договори за предоставяне на далекосъобщителни услуги.
Както в заповедното, така и в исковото производство не се установи по безспорен и категоричен начин, което бе в тежест на ищеца как и по какъв начин е формирана крайната стойност на задължението, заявена общо, защо се претендира частично неустойка, при условие че се твърди виновно неизпълнение на договорно задължение. Не се изясни и въпросът, след като последната фактура е издадена на 22.07.2017 година, кога договорът е прекратен предсрочно и известяван ли е ползвателят на услугите за доброволно изпълнение на задължението.
Освен това, основателността на претенцията по чл.92 ал.1 ЗЗД е обусловена от установяването на три правнорелевантни факта: наличие на валидно договорно задължение, неизпълнение на задължението, уговорена неустойка.
За да възникне задължение за плащане на неустойка по договорно неизпълнение, следва да се установят кумулативно следните елементи на сложен фактически състав: наличие на облигационна връзка - двустранна правна сделка, валидно договорно задължение, от което да възникне задължение за изпълнение. Освен облигационната връзка, е необходимо и виновно неизпълнение - пълно или частично, на договорно задължение и не на последно място, да е уговорена по размер неустойката за неизпълнение. В конкретния случай не са налице всички елементи за възникване задължение за плащане на неустойка, а именно: уговорена такава и краен срок за плащане.
Автономията на волята и свободата на договарянето са прокламирани като основни конституционни свободи, чието зачитане е задължително, както за частноправните субекти, така и за държавните органи.
Приложното им поле е ограничено от законодателя с чл.9 ЗЗД, според който съдържанието на договорите страните могат да определят свободно дотолкова, доколкото то не противоречи на закона и на добрите нрави.
Противоречие със закона е налице, когато има противоречие с правен принцип, който макар и да не е изрично формулиран, е въплътен в много отделни норми и е част от действащата правна система.
С не по – малко като значение ограничение на свободата на договаряне, е накърняването на добрите нрави. Като морални норми добрите нрави нямат правно действие. По силата на чл.26 ал.1 ЗЗД обаче на тях се придава и правно значение, като нарушението им се поставя по последици наравно с нарушението на закона. Особеност на добрите нрави е, че те не са писани и конкретизирани, а съществуват като принципи или произтичат от тях, съставляват морални норми на поведение, етични възгледи и правила за поведение. Един от тях е принципът на справедливостта, който в гражданските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от нормите на гражданското право интерес, като се търси максимално съчетаване на интересите на отделните правни субекти. При това задължение за зачитане на взаимните интереси на страните по сделките, за нарушаване на принципа на справедливостта при сключването им, правоприлагащият орган изхожда от законодателството, от своето правосъзнание и обстоятелствата в конкретния случай.
Действително, неустойката освен обезщетителна /стимулираща/ има и наказателна функция, чрез съчетанието на които се обезпечава надлежното изпълнение от длъжника. В настоящия случай, клаузата за неустойка, съдържаща се в приложения договор, заявена по един начин в исковото производство, при условие, че е присъдена различна сума от заявената в заповедното, която е от 239.91 лв., а във така наречената издадена крайна фактура е в размер на 875.23 лв., без да е изяснена методология на формиране не цели проявлението на посочените и функции, а сочи на несправедливо по съдържание съглашение поради обективната неравностойност на насрещните задължения, т.е. така определената неустойка освен че е прекомерно завишена, е в нарушение на чл.9 ЗЗД; договорена в противоречие с добрите нрави, накърняването на които е основание за нищожност на тази клауза от договора, съгласно чл.26 ал.1 от ЗЗД.
Отсъствието на валидно съглашение за заплащане на неустойка води до частична недействителност на сключения договор в тази му част. Като непораждаща правно действие, вторичните въпроси относно дължимостта на неустойката и възможността или невъзможността за намаляване на размера и при определени законови хипотези, автоматично се изключват от обсъждане, т.е. налице е частична недействителност на договора досежно клаузата за неустойка, в тази част договора е нищожен и не поражда правно действие.
Недействителността на клаузата за неустойката обаче не води до нищожност на целия договор, съгласно чл.26 ал.4 ЗЗД, когато може да се предположи, че страните биха го сключили и без недействителните му клаузи или когато порочната му част може да бъде заменена от повелителни законови разпоредби. Съдът намира, че страните са сключили договора за делекосъобщителни услуги, без клаузата за неустойка, тъй като основната им цел е била предоставяне за временно и възмездно ползване услугата за определен период от време и съответното заплащане за това ползване. Задължението за плащане на договорената цена, изпълнено при забава налага извода, че при нищожността на клаузата за неустойка са текли във всички случаи мораторните лихви. Но в случая те не могат да бъдат претендирани, той като исковото производство, продължение на заповедното не може да излезе от рамката на заявеното и да се допуска изменение на иска в каквато и да било посока, нито за увеличение, нито за намаление.
Не без значение е и обстоятелството, че не е установено известяването за предсрочното прекратяване на договора, както и да е поканен длъжника да плати доброволно задължението си и в тази връзка не възникване задължение за изплащане на цялото задължение, в което е включена и неустойка.
По отношение възражението, направено от назначения особен представител на ответника, че по делото не са представени доказателства относно спазването на процедурата по връчване на УВЕДОМЛЕНИЕ по чл.99 ал.3 ЗЗД за извършената цесия и прехвърляне на вземането, то е налице вече утвърдена съдебна практика, постановена по реда на чл.290 ГПК, че получаване на уведомлението за цесия в рамките на съдебното производство по предявен установителен иск по прехвърлено вземане съставлява валиден способ за уведомяване на длъжника.
От друга страна, съдът не може да не се произнесе и относно направеното възражението за погасяване по давност на задължението, направено в условията на евентуалност.
Съдът намира за основателно възражението на особения представител на ответника за изтекла тригодишна погасителна давност, съгласно чл. 111 б. "в" ЗЗД. По този въпрос е формирана трайна съдебна практика на ВКС. Съгласно ТР 3/18.05.2012 ОСГК понятието периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Вземанията на топлофикационни, ел. снабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги, също съдържат изброените принципи на понятието, поради което са периодични плащания. Задълженията на потребителите на предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт-договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер.
В случая вземането на ищеца по договор за предоставени далекосъобщителни услуги е погасено по давност. Заявлението по чл. 410 ГПК, депозирано в Районен съд Монтана е с вх.№. 7866 от 11.08.2020 година. Датата на издадената крайна фактура, по които се претендира неизпълнение е от 22.07.2017 година. В тази връзка, съдът намира, че направеното възражение е основателно, тъй като е изтекъл предвидения в закона три годишен давностен срок за предявяване на вземането, но това не променя крайния извод за неоснователност на претенцията.
При това разбиране, съдът намира, че искът е изцяло неоснователен и следва да бъде отхвърлен като такъв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от ,. Е. Е. 2., със седалище и адрес на управление град С. р. Т. б. №. 8.. в. е. 8., представлявано от Ю. Б. Ц., за ПРИЗНАВАНЕ УСТАНОВЕНО по отношение на П.М.П., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, че към 11.08.2020 година ДЪЛЖИ на ,. Е. Е. 2., със седалище и адрес на управление град С. р. Т. б. №. 8.. в. е. 8., сумата от 161.94 лв. по фактура с №. ********** от 22.07.2017 г., представляващи неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.08.2020 година до окончателното изплащане на вземането, 25.00 лв. разноски за заплатената държавна такса и 180.00 лв. адвокатско възнаграждение, за което е издадена Заповед №. 1011 от 14.08.2020 година по частно гражданско дело №. 1684 по описа на Районен съд Монтана за 2020 година, ИЗЦЯЛО, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: