Решение по дело №458/2021 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

260555/27.4.2021г.

гр.Варна, 27.04.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненският районен съд, първи наказателен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕЛИНА Д.

 

при секретаря Петя Георгиева, като разгледа докладваното от председателя АНД № 458  по описа за 2021 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от Й.Н.К. от гр.Варна срещу Наказателно постановление № 436а-409/20.10.2020г. на директора на ОДМВР-Варна, с което на лицето било наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН и чл.209а, ал.1 от Закона за здравето.

Жалбоподателката счита, че наказателното постановление е издадено след изтичането на срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН. Намира, че липсва надлежно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, както и че не е конкретизирана противоепидемичната мярка, която се твърди, че е нарушена. Поддържа, че заповедта, във връзка с нарушаването на която е издадено наказателното постановление, не е произвела правно действие, тъй като не е обнародвана в Държавен вестник. Счита, че същата представлява нормативен административен акт и следва да бъде обнародвана. Изтъква, че впоследствие забраната за посещение на открити обществени места е отпаднала, във връзка с което счита за приложима нормата на чл.3, ал.2 от ЗАНН. Привежда и доводи за маловажност на случая. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила.  Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява лично. Представлява се от адв.В.Д., която поддържа жалбата на изложените в нея основания. Изразява и допълнително становище за недоказаност на изложената в НП фактическа обстановка.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Депозира писмени бележки, в които изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбата бъде уважена, моли евентуално претендираните от жалбоподателката разноски за адвокатско възнаграждение да бъдат присъдени в минимален размер.

Жалбата е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния 7-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: Със Заповед № РД-01-143/20.03.20г. на министъра на здравеопазването била въведена забрана за посещения на паркове, градски градини, спортни и детски площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места, считано от 00,00ч. на 21.03.20г. Въпреки това на 26.04.20г. около 13,50 ч. жалбоподателката се намирала на пейка до спортна площадка в двора на Основно училище „Захари Стоянов“ в гр.Варна, ж.к.“Чайка“, заедно с лицата В.С.И. и Т.П.Б., като тримата придружавали две малолетни деца. Отделно от тях, на спортната площадка имало трима мъже, които ползвали спортните уреди. За това обстоятелство бил подаден сигнал до Второ РУ при ОД на МВР-Варна и на посоченото място пристигнали полицейските служители Г.М.А. и Д.П.П.. След като установили самоличността на намиращите се в двора на училището лица, на същата дата св.А. съставил акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателката за това, че е нарушила и не е изпълнила въведените със Заповед РД-01-143/20г. на министъра на здравеопазването противоепидемични мерки по чл.63, ал.1 и посещава спортната площадка на посоченото училище. Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателката, бил предявен и подписан с общи възражения.  Писмени такива не били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения АУАН на 20.10.2020г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателката било наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева за нарушение на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: от разпита на свидетелите Г.М.А. и Д.П.П., които лично са възприели извършването на нарушението, както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Липсват основания за съмнение в достоверността на показанията на свидетелите. Двамата се явяват непредубедени и незаинтересувани от изхода на делото, тъй като не са се е намирали в някакви особени отношения с жалбоподателката и не извличат ползи от твърденията си, при което показанията им следва да бъдат счетени за обективни и правдиви.

Макар и спомените им да не са особено детайлни, в показанията на разпитаните свидетели се съдържа достатъчно информация, кореспондираща и на приложените писмени доказателства, съдържащи се в административнонаказателната преписка, която позволява изложената фактическа обстановка да бъде счетена за установена по несъмнен начин. От изявленията на двамата става ясно в достатъчна степен, че жалбоподателката се е намирала на пейка в близост до спортната площадка в двора на училището.

Сред приобщените писмени доказателства с особено значение е приложеното копие от Докладна записка (ценено в качеството на писмено доказателство), в която са отразени констатациите на проверяващите и самоличността на лицата, установени в училищния двор.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от административнонаказващия орган санкционна норма.

Според разпоредбата на чл.63, ал.1 от ЗЗдр при непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите от епидемично разпространение на заразна болест по чл. 61, ал. 1 (сред които и COVID-19), с цел защита и опазване живота и здравето на гражданите, се обявява извънредна епидемична обстановка. Четвъртата алинея на цитираната норма оправомощава министъра на здравеопазването, при обявена извънредна епидемична обстановка по ал. 1, да въвежда със заповед временни противоепидемични мерки по предложение на главния държавен здравен инспектор за територията на страната или за отделна област. От своя страна разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ предвижда специално наказание за лице, което наруши или не изпълни въведени с акт на министъра на здравеопазването противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 или 2, освен ако деянието съставлява престъпление.

С решение за обявяване на извънредно положение от 13.03.2020 г., обнародвано в бр. 22 на Държавен вестник, на основание чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република България

 от Народното събрание е обявено извънредно положение върху цялата територия на Република България, считано от 13 март 2020 г. до 13 април 2020 г. С решение на Народното събрание от 03.04.2020 г. е удължен срокът на обявеното извънредно положение върху цялата територия на Република България от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г.

В изпълнение на правомощията му, предвид обявеното извънредно положение, министърът на здравеопазването издал Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., изменена и допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г., в който вид действала към момента на процесното нарушение. Според редакцията на Заповедта, действала към 25.04.20г., се установява забрана за посещения на паркове, градски градини, спортни и детски площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места.

В разглеждания случай актът е съставен на жалбоподателката за това, че посещава спортна площадка. Доколкото в Заповедта, а и в Закона за здравето, липсва дефиниция на понятието „спортна площадка“, с оглед разпоредбата на чл.37, ал.1 Указ № 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове следва да се приеме, че същото съвпада с понятието „открит обект за спортни дейности“ по смисъла на §5, т.68, б.“а“ от ЗУТ, а именно: терени (площадки) и оборудване, използвани за масови физически упражнения и спорт на открито: футболни, волейболни, баскетболни, хандбални, бейзболни, ръгби, миниголф и други игрища за колективни спортове, лекоатлетически писти, кортове за тенис и бадминтон, площадки и алеи за колоездене и конна езда, картинг-писти, гимнастически площадки, открити плувни басейни, открити пързалки за зимни кънки, площадки за скейтборд и ролери и други подобни, включващи и необходимите спомагателни постройки и съоръжения, свързани с тяхното функциониране - санитарни възли, съблекални, монтажни трибуни, преместваеми сезонни покрития и други. От показанията на свидетелите се установява, че процесният обект представлява площадка с фитнес уреди. Следователно в двора на училището е бил наличен открит обект за спортни дейности- площадка и оборудване, използвани за масови физически упражнения и спорт на открито, т.е.-имало е спортна площадка по смисъла на Заповедта. От събраните по делото доказателства обаче не се установява жалбоподателката да се е намирала в рамките на спортната площадка, а в действителност е била на пейка, намираща се встрани от този обект (видно и от показанията на св.А.). След като не се е намирала в рамките на площта, описана в НП като спортна площадка, жалбоподателката не е осъществила състава на вмененото й нарушение. При това положение не следва да бъде обсъждано от съда дали К. подлежи на административнонаказателна отговорност на различно основание, за друго нарушение на въведените противоепидемични мерки. Дори и основания за това да са налице, то съдът не може едва във въззивното производство да установява нови факти за нарушение, което не е било вменено на санкционираното лице. Приемайки други обстоятелства около извършването на нарушението и друго основание за налагане на санкция, съдът би нарушил правото на защита на наказаното лице, тъй като същото ще бъде наказано за напълно различно деяние. След като  санкционираното лице не е осъществило вмененото му нарушение, то въпросът за съставомерността и доказаността на осъществено друго нарушение е извън настоящия процес, при липса на предявено такова административнонаказателно обвинение с АУАН и съответно произнасяне с НП.

С оглед изложеното наказателното постановление следва да бъде отменено, тъй като извършването на процесното нарушение от страна на жалбоподателката не е доказано.

Предвид констатираната недоказаност на наказателното постановление и неосъществяването на конкретното административно нарушение не следва да се обсъжда спазването на процесуалните правила при провеждането на административнонаказателното производство, нито останалите възражения и доводи на страните. За изчерпателност следва да се отбележи, че са неоснователни доводите, изложени в жалбата, че процесната заповед не е породила правни последици, тъй като не е била обнародвана в Държавен вестник. Въпросът за характера на издадената Заповед № РД-01-143/ 20.03.2020г. на министъра на здравеопазването и последващите заповеди за нейното изменение е изяснен в последователната практика на ВАС- в Определение № 8865 от 06.07.2020 г. по адм. д. № 3873/2020г. на Върховния административен съд и в Определение от 01.06.2020 г. по адм. д. № 4088/2020г. на Върховния административен съд изрично се посочва, че предвид нейното съдържание и разпоредителната част, тя носи белезите на общ административен акт по смисъла на чл. 65 от АПК.

Въпреки изхода на делото и направеното в жалбата искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, не следва да се присъждат такива, предвид липсата на доказателства по делото за заплащане на възнаграждение в конкретен размер.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

 

                                            Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 436а-409/20.10.2020г. на директора на ОДМВР-Варна, с което на Й.Н.К. от гр.Варна, ЕГН:**********, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН и чл.209а, ал.1 от ЗЗдр, е наложено административно наказание глоба в размер на 300,00 лева, като незаконосъобразно.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд – Варна.

След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.

 

 

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: