№ 2744
гр. София, 23.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АНГЕЛИНА К. БОЕВА
при участието на секретаря В. Т. Е.
като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело №
20221110125295 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 239, вр. чл. 238, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от ФИРМА, чрез адв. И. П., срещу ФИРМА, с
която са предявени кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с правно
основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ за
признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата
в общ размер на 10612,80 лева, представляваща незаплатена цена на доставени стоки
(строителни материали) съгласно фактура № ***********/29.09.2021 г., фактура №
**********/07.10.2021 г. и фактура № **********/22.10.2021 г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до
окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 294, ал. 1 ТЗ за признаване за установено спрямо ответника
съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 36,96 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата по фактура № ***********/29.09.2021 г. и фактура №
**********/07.10.2021 г. за периода от 29.11.2021 г. до 22.12.2021 г.
В исковата молба се твърди, че между страните съществували търговски отношения
във връзка с доставка на строителни материали, в рамките на които в периода м. 09 –
10.2021 г. ищецът доставил на ответника надлежно поръчаните от последния стоки. За
извършените доставки били съставени трите процесни фактури. Въпреки че ищецът
изпълнил точно и без забележки своето задължение и доставил поръчаните строителни
материали, ответникът не заплатил тяхната цена. В подписаните и получени от купувача
фактури ясно бил посочен падежът на задължението, но тяхната стойност не била заплатена,
1
поради което последният дължал и лихва за забава. Продавачът направил опит за
извънсъдебно уреждане на спора, но без резултат. За вземанията си ищцовото дружество
депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение, което било уважено и била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 07.01.2022 г. по
ч. гр. д. № 11 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60
състав. Ответникът възразил в срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на
настоящите искове от ищеца. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи
предявените искове. Претендира направените по делото разноски, включително за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника ФИРМА за
отговор, като в срока по чл. 131 ГПК не е постъпило становище по същата.
В първото по делото съдебно заседание процесуалният представител на ищеца – адв.
П. е направила искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. С
протоколно определение съдът е констатирал, че са налице кумулативните предпоставки по
чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, а именно ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба, не се представлява в съдебното заседание, редовно уведомен, без
да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, на страните са указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяване в съдебно
заседание, а така предявените искове вероятно са основателни при посочените в исковата
молба обстоятелства и с оглед представените по делото доказателства. На посоченото
основание съдът е прекратил съдебното дирене и е обявил, че ще се произнесе с
неприсъствено решение.
По отношение на разноските:
Процесуалният представител на ищеца е направил искане за присъждане на
направените съдебни разноски, като е представил списък по чл. 80 ГПК. В заповедното
производство ищцовото дружество е извършило разноски в общ размер на 993 лева, от
които 213 лева за внесена държавна такса и 780 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение. Посочените разноски не са оспорени от ответника. В исковото
производство разноските са следните: 261,51 лева за довнесена държавна такса и 2328 лева
за заплатено адвокатско възнаграждение. С оглед изхода на настоящия спор, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК и предвид даденото в т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г.
по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС решение, ответното дружество следва да бъде осъдено
да заплати на ищеца сумата в общ размер на 3582,51 лева, представляваща направените в
заповедното и в исковото производства съдебни разноски за внесена държавна такса и
заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
2
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че съществуват следните вземания на ФИРМА,
ЕИК *********, представлявано от управителя Н.П.Х., със седалище и адрес на управление
гр. София, район „Красно село“, АДРЕС, срещу ФИРМА, ЕИК *********, представлявано
от управителя Н.К.С., със седалище и адрес на управление гр. София, район „Витоша“,
ФИРМА, както следва: по иска с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ за сумата 10612,80 (десет хиляди шестстотин и
дванадесет лева и 80 ст.) лева, представляваща незаплатена цена на доставени стоки
(строителни материали) съгласно фактура № ***********/29.09.2021 г., фактура №
**********/07.10.2021 г. и фактура № **********/22.10.2021 г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда –
04.01.2022 г. до окончателното изплащане на дължимата сума; по иска с правно основание
чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 294, ал. 1 ТЗ за сумата 36,96 (тридесет и
шест лева и 96 ст.) лева, представляваща мораторна лихва върху главницата по фактура №
***********/29.09.2021 г. и фактура № **********/07.10.2021 г. за периода от 29.11.2021 г.
до 22.12.2021 г., които вземания са предмет на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 07.01.2022 г., издадена по ч. гр. д. № 11 по описа за 2022 г. на
Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60 състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ФИРМА, ЕИК *********, представлявано
от управителя Н.К.С., със седалище и адрес на управление гр. София, район „Витоша“,
ФИРМА, да заплати на ФИРМА, ЕИК *********, представлявано от управителя Н.П.Х.,
със седалище и адрес на управление гр. София, район „Красно село“, АДРЕС, сумата
3582,51 (три хиляди петстотин осемдесет и два лева и 51 ст.) лева, представляваща
направените в заповедното и в исковото производства съдебни разноски за внесена
държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО, на основание чл. 239, ал. 4 ГПК, не подлежи на обжалване.
На страните да се връчи препис от решението.
Заверен препис от решението да се приложи по ч. гр. д. № 11 по описа за 2022 г. на
Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60 състав.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3