РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1989
гр. Пловдив, 05.11. 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХІІ състав, в публично съдебно заседание на осми октомври през две хиляди и двадесетата
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА
МИХАЙЛОВА
при секретаря Р. П., като разгледа докладваното от СЪДИЯТА
МАРИАНА МИХАЙЛОВА административно дело №
1817 по описа за 2020 год. на
Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :
1. Производството по делото
е по реда на чл.268 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
2. Образувано е по жалба на М. Г. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, чрез
пълномощника адвокат С.Х.
против Решение № 217/26.06.2020г. на Директора на ТД на
НАП гр. Пловдив, с което
е оставена без уважение жалбата и с вх.№ 94-00-3870/15.06.2020 г. срещу разпореждане
с изх.№ С200016-137-0004674/19.05.2020 г., издадено от С.В.на
длъжност главен публичен изпълнител в дирекция „Събиране" при ТД
на НАП Пловдив, с което на основание чл. 226, ал. 1 от ДОПК е отказано
погасяване по давност на публични задължения на длъжника.
В жалбата се
правят оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания административен акт.
Излагат се съображения за погасяване на публичните вземания по давност.
Претендира се и присъждане на сторените разноски по производството.
3. Ответникът по жалбата -
Директорът на ТД на НАП гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител, счита жалбата за
неоснователна, поради което иска тя да бъде отхвърлена, като се присъди и
следващото се юрискоконсултско възнаграждение. Поддържа се, че оспореният
административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания
за неговото постановяване.
ІІ.
За допустимостта :
4. Жалбата е
подадена в рамките на законоустановения срок по 268, ал.1 от ДОПК и от лице, за
което обжалвания акт е неблагоприятен, имащо правен интерес от обжалване,
поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА.
ІІІ. За хронологията на фактите :
5. От фактическа страна е установено,
че с оглед обезпечаване на публични вземания на М. Г. Г., представляващи данък
върху доходите на физическите лица за 2009 г., установен с данъчна декларация №
**********/30.04.2010 г., както и задължения за 30, ДОО и УПФ за 2010 г.,
установени с данъчна декларация № 160021001379497/30.03.2011 г., е издадено
Постановление за налагане на обезпечителни мерки, изх. № РД-11-1069/18.06.2015
г. С въпросното постановление е наложен запор върху наличните и постъпващи суми
по банкови сметки на длъжника М. Г. Г., в 28 бр. банки, подробно индивидуализирани
в постановлението. Същото е надлежно връчено на длъжника на 08.07.2015 г.
Изпратени са запорни съобщения до банките, като видно от приложените по административната
преписка отговори на банките по повод връчените запорни съобщения, запорите са
наложени както следва: в „Юробанк България" АД - на 30.06.2015 г., в „Уни Кредит
Булбанк" АД - на 01.07.2015 г. и в „Първа инвестиционна банка" АД -
на 03.07.2015 г.
За събиране на неплатените в срок
публични задължения на М. Г. Г.,*** е образувано изпълнително дело под №
*********/2016 г. На длъжника е изпратено съобщение за доброволно изпълнение с
изх. № С160016-048-0059702/06.12.2016 г., с което същият се уведомява за
образуваното изпълнително дело и за размера на дължимите публични задължения,
представляващи задължения за данък върху доходите на физическите лица, 30, ДОО
и УПФ по горепосочените данъчни декларации; поканен е да ги изпълни в 7-дневен
срок от съобщаването, указани са правата на лицето, както и последиците от
липсата на доброволно изпълнение. Съобщението е изпратено на постоянния адрес
на длъжника чрез лицензиран пощенски оператор, като известието за достаяне е
върнато с отбелязване „непотърсен“.
За обезпечаване на установените и
изискуеми публични вземания по посоченото изпълнително дело, публичният
изпълнител е издал Постановление за налагане на обезпечителни мерки с №
С160016-022-0059139/22.12.2016 г., с което е наложен запор върху вземане на
длъжника от трето задължено лице - работодател. Постановлението е изпратено на
данъчния адрес на длъжника по пощата, но отново е върнато с отбелязване „непотърсен“.
До третото задължено лице е изпратено запорно съобщение, получено на 12.01.2017
г.
На 07.02.2020г. в ТД на НАП
гр.Пловдив, е постъпило възражение с вх.№ С200016-000-0061270/07.02.2020 г. от
длъжника М. Г. Г., с което същата е поискала, на основание чл.173, във вр. с
чл.171, ал.1 и ал.2 от ДОПК да бъдат отписани, като погасени по давност
публичните задължения за данък върху доходите на физическите лица за 2009 г. по
данъчна декларация № **********/30.04.2010 г. и за 30, ДОО и УПФ за 2010 г. по
данъчна декларация № 160021001379497/30.03.2011 г. В отговор на така подаденото
възражение е постановен и обжалвания акт на публичен изпълнител при ТД на НАП
гр.Пловдив, с изх.№ С200016-137-0004674/19.05.2020 г., съставлаващ разпореждане
за отказ за отписване на публичните вземания поради погасяването им по давност.
Съображенията, изложени в акта са, че давностния срок за задълженията за 30, ДОО
и УПФ за 2010 г. по данъчна декларация № 160021001379497/30.03.2011 г., е
започнал да тече от 01.01.2012г., т.е годината следваща годината, през която е
следвало да се плати публичното задължение, и изтича на 01.01.2017г. и към
датата на издаване на процесното разпореждане, същият не е изтекъл, предвид
наличието на основания за спиране и прекъсване на давността, като в случая не е
изтекъл и абсолютния давностен срок за задълженията. По отношение на
задължението за ДДФЛ за 2009 г. по данъчна декларация № **********/30.04.2010
г. е прието, че давностния срок е започнал да тече от 01.01.2011г., т.е
годината следваща годината, през която е следвало да се плати публичното
задължение, и изтича на 01.01.2016г. и към датата на издаване на процесното
разпореждане същият не е изтекъл, предвид наличието на основания за спиране и
прекъсване на давността, като в случая не е изтекъл и абсолютния давностен срок
за задълженията.
6. Отказът на публичния
изпълнител при ТД на НАП – гр.Пловдив, е обжалван на основание и в срока по чл.266, ал.1 от ДОПК пред
компетентния за това горестоящ административен орган – Директорът на ТД на НАП
гр.Пловдив, който в проведено административно производство по реда
на чл.267 ДОПК, се е произнесъл с обжалваното Решение
№ 217/26.06.2020г., с което, е потвърдил отказът на публичния изпълнител за
отписване вземанията поради погасяването им
по давност.
За да потвърди отказът на публичния
изпълнител, Директорът на ТД на НАП
гр.Пловдив е изложил аналогични съображения, като изложените от публичния
изпълнител, като също така е приел, че давностния срок за задълженията за 30,
ДОО и УПФ за 2010 г. по данъчна декларация № 160021001379497/30.03.2011 г., е
започнал да тече от 01.01.2012г., т.е годината следваща годината, през която е
следвало да се плати публичното задължение, и изтича на 01.01.2017г. и към
датата на издаване на процесното разпореждане същият не е изтекъл, предвид
наличието на основания за спиране и прекъсване на давността, като в случая не е
изтекъл и абсолютния давностен срок за задълженията. По отношение на
задължението за данък върху доходите на физическите лица за 2009 г. по данъчна
декларация № **********/30.04.2010 г. е прието, че давностния срок е започнал
да тече от 01.01.2011г., т.е годината следваща годината, през която е следвало
да се плати публичното задължение и изтича на 01.01.2016г. и към датата на
издаване на процесното разпореждане същият не е изтекъл, предвид наличието на
основания за спиране и прекъсване на давността, като в случая не е изтекъл и абсолютния
давностен срок за задълженията. По отношение на основанията за спиране и
прекъсване на давността е прието, че с Постановление за налагане на
обезпечителни мерки, изх. № РД-11-1069/18.06.2015 г. е наложен запор върху
наличните и постъпващи суми по банкови сметки на длъжника в 28 бр. банки,
подробно описани в постановлението, като налагането на обезпечителната мярка е
основание по чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК за спиране на давността. За
принудително събиране на просрочените задължения на М.Г. е образувано изпълнително
дело № *********/2016 г., за което на длъжника е изпратено съобщение за
доброволно изпълнение с изх. № С160016-048-0059702/06.12.2016 г. Това
представлява действие на публичния изпълнител, насочено към принудително
изпълнение на задълженията на длъжника и като такова по смисъла на чл. 172, ал.
2 от ДОПК прекъсва давността за тези задължения и от този момент - 06.12.2016
г. е започнал да тече нов 5-годишен давностен срок. В тази насока са изведени
аргументи от систематичното място на самото Съобщение в нормативната уредба на
ДОПК, а именно в глава „Принудително изпълнение", раздел „Действия",
като е прието, че законодателят дори не е обвързал настъпването на последиците
от това действие с достигането му до получателя - чл. 221, ал. 1 от ДОПК
разпорежда само, че „публичният изпълнител е длъжен да изпрати на длъжника
съобщение". Прието е, че видно от известието за доставяне, горното съобщение
е изпратено на адреса по чл. 8 от ДОПК на Г., но се е върнало с отбелязване
„непотърсен". В този смисъл е прието, че публичният изпълнител е положил
необходимите усилия за известяването на длъжника. В допълнение към изложеното е
прието, че по изпълнителното дело е издадено и Постановление за налагане на
обезпечителни мерки с изх. № С160016-022-0059139/22.12.2016 г., с което е наложен
запор върху вземане на длъжника от трето задължено лице - работодател. Прието
е, че съгласно чл. 202, ал. 3 от ДОПК, запорът върху вземания на длъжника от
трети лица се смята наложен от деня и часа на връчване на запорното съобщение. Прието
е, че налагането на обезпечителната мярка от своя страна е основание по чл.
172, ал. 1, т. 5 от ДОПК за спиране на давността. Предвид на това е прието, че
по отношение на задълженията за осигурителни вноски за ЗО, ДОО и УПФ, дължими
за 2010 г. и за данък върху доходите на физическите лица за 2009г. към момента
на издаване на процесното разпореждане, не е изтекла нито 5-годишната давност,
нито абсолютната 10 - годишна давност.
.
ІV. За правото :
7.
В случая на първо
място следва да се констатира, че административното производство по
постановяване на оспореното решение, е осъществено по реда на чл. 267 от ДОПК от материално компетентен
орган, и е завършило с издаването на оспорения в настоящото производство акт,
който е постановен в изискваната от закона форма. По отношение на
компетентността на административния орган са представени по делото Заповед № ЗЦУ-ОПР-9/25.06.2019г. на
Изпълнителния директор на НАП и Заповед № 4012/04.06.2020г. на Изпълнителния директор
на НАП, от които се установява, че оспореното решение е издадено в хипотезата
на заместване от оправомощения заместник директор на ТД на НАП Пловдив, поради
отсъствие на титуляра по причина на ползване на законоустановен отпуск. Не се констатират нарушения на
процесуалните правила. В случая съвкупната преценка на приобщените по делото
доказателства налага да се приеме на следващо място, че фактическите
констатации на органите по приходите са истини, а направените въз основа на тях
правни изводи по своя резултат, са съответни на материалния закон. В пълнота е
спазена и целта, която преследва закона с издаване на актове от категорията на
процесния такъв. В последващото изложение ще бъдат конкретизирани съображенията
за тези изводи.
8.Спор по установените факти не се
формира между страните по делото. Спорът е от правен характер, като
противоположните становища, поддържани от страните в настоящото производство се
отнасят до правилното приложение на материалния закон, като спора се
концентрира най-общо във въпроса налице ли е погасяване по давност на
публичните задължения на жалбоподателя за процесните данъчни периоди.
Във връзка със спорния по делото
въпрос, на първо място следва да се съобразят следните нармативни разпоредби :
Според разпоредбата на чл. 171, ал. 1 от ДОПК, публичните
вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, смятано от 1
януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати
публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Съгласно
ал. 2 от посочената разпоредба с изтичането на 10-годишен давностен срок се
погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на
давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено. Съответно, в разпоредбите на чл.172, ал.1 и 2 от ДОПК, са предвидени
основанията за спиране и прекъсване на давността.
В разпоредбата на чл. 172 от ДОПК, са предвидени следните
основания за спиране и прекъсване на давността: Давността спира /ал.1/: 1. когато е започнало производство по
установяване на публичното вземане - до издаването на акта, но за не повече от
една година; 2. когато изпълнението на
акта, с който е установено вземането, бъде спряно - за срока на спирането; 3. когато е дадено разрешение за разсрочване
или отсрочване на плащането - за срока на разсрочването или отсрочването; 4. когато актът, с който е определено
задължението, се обжалва; 5. с налагането
на обезпечителни мерки; 6. когато е
образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването
или събирането на публичното задължение. Давността се прекъсва с издаването на
акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по
принудително изпълнение /ал.2/.
9. Как изложеното до тук се
съотнася към конкретиката на настоящия случай?
9.1. По отношение на задълженията за осигурителни
вноски за ДЗПО и ДОО
за 2010 г., следва да се отбележи
следното: С оглед разпоредбата на чл. 7, ал. 4 от КСО (в
редакцията му към ДВ бр. 99/2009 г.) самоосигуряващите се лица внасят в
републиканския бюджет своите авансови осигурителни вноски в срок до 10-то число
на месеца, следващ месеца за който се дължат. Окончателната осигурителна вноска
за 2010 г., обаче се установява с данъчната декларация за съответната година,
като в същата се приспадат вноските, които авансово са платени от
самоосигуряващите се лица и се определя окончателния размер на дължимите
осигуровки (чл. 6 , ал. 9 от КСО и чл. 2 ал. 4 (предишна ал. 3, изм., бр. 15 от
2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) от Наредбата за общественото осигуряване на
самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина (заглавие
изменено в Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и
българските граждани на работа в чужбина и морските лица с ДВ бр. 2/2010 г.)
Съгласно разпоредбата на
чл. 2 ал. 4 от Наредбата, в редакцията, която е действала към процесния период, окончателните
осигурителни вноски се внасят в срока за подаване на данъчната декларация,
която от своя страна се подава до 30-ти април на годината, следваща годината на
придобиване на дохода (чл. 53, ал.1 от ЗДДФЛ в редакцията му от 2007 г.). В
конкретния случай лицето е подало Декларация - образец 6 №
160021001379497/30.03.2011 за периода 01.01.2010-31.12.2010 г. и срокът за
плащане на задълженията е бил 30.04.2011 г. (Съгласно разпоредбата на чл. 53,
ал. 1 от ЗДДФЛ годишната данъчна декларация за този вид данък се подава до
30.04.2010 г. като в същия срок следва да се внесе и дължимия
данък), т.е задълженията са станали изискуеми през 2011 г.,
поради което общата 5-годишна давност по чл. 171, ал. 1 от ДОПК, за събиране на
тези задължения, е започнала да тече от 01.01.2012 г. и
изтича на 01.01.2017 г., ако в този срок не са предприети действия, които да са
довели до спиране или прекъсване на давността. Такова действие, обаче, имащо отношение спрямо спиране на давността е налагането на
обезпечителни мерки по чл.172, ал.1, т.5 от ДОПК. Както се каза по-горе, с
Постановление за налагане на обезпечителни мерки, изх. № РД-11-1069/18.06.2015
г. е наложен запор върху наличните и постъпващи суми по банкови сметки на
длъжника в 28 бр. банки, подробно описани в него. Съгласно чл. 202, ал. 1 от ДОПК, запорът върху вземания на длъжника от банки се смята наложен от часа в
деня на връчване на запорното съобщение на банките. Въпросното
постановление е редовно връчено на неговия адресат на 08.07.2015г., при което
положение следва да се приеме, че 5-годишния давностен срок за задълженията за
осигурителни вноски за ДОО и ДЗПО, който е започнал да тече от 01.01.2012г., е
спрял да тече на 03.07.2015г. с налагането на обезпечителните мерки(връчване на запорното съобщение на „Първа инвестиционна
банка“ АД), и следоватално към момента на издаване на процесното
разпореждане и към настоящия момент, не е изтекъл. В тази насока е необходимо да се посочи, че при спиране на
давността в посочената хипотеза,
законодателят не е фиксирал изричен срок, в който давността се счита за спряна,
поради което следва да се приеме, че давността се
счита за спряна до отпадане на основанието за спиране, т.е. до отмяна на обезпечителните мерки. Не се твърди и не са установява от данните по делото наложените
обезпечителни мерки да са отменени, поради което и
следва да се приеме, че към настоящия момент не е отпаднало основанието за
спиране на давността.
Изложеното по - горе обосновава извода, че в случая не е изтекла 5 -
годишната погасителна давност, съгласно чл.171, ал.1 от ДОПК по отношение на задълженията за осигурителни вноски за ДОО и ДЗПО.
В случая не е изтекла и абсолютната 10 – годишна погасителна давност, съгласно
чл.171, ал.2 от ДОПК за задълженията, и в тази насока, както бе казано, давностният срок е започнал да тече от
01.01.2012г. и съответно ще изтече на 01.01.2022г.
Не могат да бъдат споделени съображенията, изложени в
решението на дирактора на ТД на НАП – Пловдив, че с образуване на изпълнително дело №
*********/2016 г., за което на длъжника е изпратено съобщение за доброволно
изпълнение с изх. №
С160016-048-0059702/06.12.2016 г.,
давността
е прекъсната по смисъла на чл. 172, ал. 2 от ДОПК и от този момент -
06.12.2016 г. е започнал да тече нов 5-годишен
давностен срок, както и не могат да бъдат споделени съображенията, че с издаване на
Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх.№ С160016-022-0059139/22.12.2016 г., давността е спряла
да тече по смисъла на чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК.Както вече бе казано нито въпросното съобщение за доброволно изпълнение,
нито постановлението за налагане на обезпечителни мерки са редовно връчени на
длъжника - известията за доставяне за изпратените актове, са върната с
отбелязване “непотърсен“. В тази насока е необходимо да се посочи, че за да предизвика ефектът на
спиране
и прекъсване
на давността, съответния акт, обективиращ действие на публичния изпълнител
следва да е насочен спрямо длъжника,
тоест актът на публичния изпълнител следва да е достигнал до знанието на
длъжника, което в случая не е сторено по отношение на посочените два акта на публичния
изпълнител.
Независимо от горното, в случая спирането на давността с
издаването на Постановление
за налагане на обезпечителни мерки, изх. № РД-11-1069/18.06.2015 г., което е редовно
връчено на длъжника, е достатъчно основание да се приеме, че в случая не е
изтекъл 5-годишния давностен срок по чл.171, ал.1 от ДОПК за задълженията за
ДОО и ЗДПО.
9.2.По отношение на задълженията за здравноосигурителни
вноски за 2010г., следва да се посочи, че срокът за внасяне на
същите, съгласно чл. 40, ал. 1, т. 1, буква „в" от Закона за
здравното осигуряване,
съвпада със срока за внасяне на вноските за ДОО. В този смисъл казаното по-горе, по отношение на
давността за задълженията за ДОО и ДДПО в т.9.1 от настоящото решение е напълно относимо и
досежно задълженията за здравноосигурителните
вноски на длъжника, по отношение на които, към момента на издаване на
процесното разпореждане и към настоящия момент
също така, не е изтекъл, нито 5-годишния давностен срок по чл.171, ал.1
от ДОПК, нито 10 –годишния давностен срок по чл.171, ал.2 от ДОПК.
9.3. По отношение на задължението за данък върху доходите на физическите лица за
2009 г. Съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗДДФЛ
годишната данъчна декларация за този вид данък се подава до 30.04.2010 г. като
в същия срок следва да се внесе и дължимия данък.
Т.е. задължението за данък върху доходите на
физическите лица за 2009 г. е станало изискуемо през 2010 г., като давностният срок за него
започва да тече от 01.01.2011 г. и изтича на 01.01.2016г. Както се каза по-горе, с налагането на обезпечителната мярка с Постановление за налагане
на обезпечителни мерки, изх. № РД-11-1069/18.06.2015 г., което е редовно
връчено на длъжника, давностния срок е спрял да тече, което обосновава извода,
че в случая не е изтекла 5 - годишната
погасителна давност, съгласно чл.171, ал.1 от ДОПК по отношение на задължението за данък върху доходите на физическите лица за 2009 г.
В случая не е изтекла и абсолютната 10 – годишна погасителна давност, съгласно
чл.171, ал.2 от ДОПК за задълженията, и в тази насока, както бе казано, давностният срок е започнал да тече от
01.01.2011г. и съответно ще изтече на 01.01.2021г.
10. Като е изложил
съображения в този смисъл, Директорът на ТД на НАП – гр.Пловдив е постановил
решението си в съответствие със закона. Крайният извод е, че решението, с което е оставена без
уважение жалбата на М. Г.Г. срещу отказът на публичния изпълнител за отписване
на вземанията, като погасени по давност, е правилно и законосъобразно, поради
което и същото ще следва да бъде оставено в сила, а жалба, като неоснователна
следва да бъде отхвърлена.
V. За разноските
:
11. При
този изход на делото, основателно се явява искането на ответника за присъждане
на разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Същото е
дължимо на основание субсидиарното приложение на чл. 78, ал. 8 от ГПК и следва
да бъде определено по реда на чл. 24 от Наредба за заплащането на правната
помощ. Според последната разпоредба, по административни дела възнаграждението
за една инстанция е от 100 до 200 лв. Съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК конкретният
размер по всеки спор се определя от съда. В случая представителството,
осъществено от юрисконсулт, се изчерпва с процесуално представителство в едно
единствено съдебно заседание, а и казусът не се отличава с фактическа и правна
сложност, поради което съдът счита, че присъждането на по-голямо юрисконсултско
възнаграждение от минимално предвиденото в чл. 24 от Наредба за заплащането на
правната помощ не би било обосновано. Ето защо, на ответника следва да бъдат
присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ.
Водим от горното,
Пловдивският административен съд, ХІІ състав,
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. Г. Г.,
ЕГН **********,
с постоянен
адрес ***, чрез
пълномощника адвокат С.Х.
против Решение № 217/26.06.2020г. на Директора на ТД на
НАП гр. Пловдив, с което
е оставена без уважение жалбата и с вх.№ 94-00-3870/15.06.2020 г. срещу разпореждане
с изх.№ С200016-137-0004674/19.05.2020 г., издадено от С.В.на
длъжност главен публичен изпълнител в дирекция „Събиране" при ТД
на НАП Пловдив, с което на основание чл. 226, ал. 1 от ДОПК е отказано
погасяване по давност на публични задължения на длъжника.
ОСЪЖДА М. Г. Г.,
ЕГН **********,
с постоянен
адрес ***, да заплати на Национална агенция за приходите гр. Пловдив, сумата от 100 лв.,
представляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и/или
протестиране.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: