МОТИВИ КЪМ РЕШЕНИЕ №82 ОТ 04.12.2019 Г. ПО АНХД №233/2019 Г. НА НПРС.
С
постановление от 01.08.2019 г. Новопазарската районна прокуратура
е направила предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание на Т.Т.Д., с ЕГН **********,
роден на *** ***, обл. Ш., ул. „***“ № *, за
това, че на 28.12.2017 г. около 20,50 часа на път II-701, на км.***м., отсечката между гр. Н.и с. С., обл.
Ш., при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „***“ с рег. № ***,
е нарушил правилата за движение, а
именно: чл. 20, ал. 2 от ЗДвП –
„Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движението
да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера
и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат
в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост, да спрат, когато възникне
опасност за движението”, и по
непредпазливост причинил на М.Г.Е. с ЕГН ********** ***, средна телесна повреда, изразяваща се в
проникващо нараняване в *** и разстройство на здравето, временно опасно за
живота, обусловено от *****, като това
деяние е реализирано при условията на независимо съпричинителство с
пострадалия М.Г.Е. с ЕГН ********** ***, който по същото време и на същото
място, управлявайки пътно превозно средство с животинска тяга /кон с каруца/, с
концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда /всъщност 2,43 промила/,
установено по надлежния ред, е нарушил правилата за движение по пътищата, а
именно: чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП –
“На водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно
средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след
употреба на наркотични вещества или техните аналози”; чл. 71, ал. 1 от ЗДвП – “Всяко пътно превозно средство с животинска
тяга трябва да има два бели или жълти светлоотразителя отпред, два червени
светлоотразителя отзад, а при движение през нощта и при намалена видимост –
отзад вляво, светещо тяло, излъчващо бяла или жълта добре различима светлина.
Светлоотразителите трябва да са разположени симетрично от двете страни на
превозното средство”; чл. 106, ал. 2 от ЗДвП – “През тъмната част на денонощието водачите на пътни превозни
средства с животинска тяга носят светлоотразителни жилетки”- престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр.
2-ро от НК, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.
На откритите
съдебни заседания не се явява представител на Районна прокуратура.
Обвиняемият не отрича отразените в предложениято факти,
но твърди, че непосредствено преди удара бил заслепен от насрещно движещ се
автомобил, който бил с дълги светлини.
Защитникът на обвиняемия – адв. Б. И. *** счита, че
предявеното спрямо обвиняемия обвинение е доказано. Намира, че деянието на
подзащитния му е извършено в условията на съпричиняване. Изтъква, че по
отношение на обвиняемия са налице смекчаващи вината му обстоятелства и моли за
минимално наказание.
Като съобрази всички събрани по делото
доказателства, съдът счете за установено от фактическа страна следното:
Обвиняемият Т.Т.Д. ***. Същият е работещ, като по силата на сключен трудов
договор от 2017 г. той изпълнявал длъжността ** – *** при „***– Ш.“ – ООД,
обслужвайки част от селата в община Н..
На
28.12.2017 г., около 20, 30 часа, в тъмната част на денонощието обвиняемият Д.
се движил с управлявания от него лек
автомобил „***“ с рег. № *** по път ІІІ-701 в посока от гр. Н.към с. С., обл. Ш..
В същото време в същата посока и в същата лента за движение по пътя, се движил
и пострадалият М.Г.Е. ***. Последният се движил с управлявана от него конска
каруца, която по никакъв начин не била обозначена. Нямало поставени
светлоотразители нито отпред, нито отзад на каруцата, нито някакво осветително
тяло; пострадалият не носел и светлоотразителна жилетка. Единствено на главата
на Е. имало закрепен фенер, за да осветява пред него. Каруцата, с която се
движил пострадалият била с метална конструкция, дървени страници и четири гуми
от лек автомобил. През същия ден, преди да тръгне за с. С., Е. употребил
алкохол – ракия, като към момента на произшествието той бил с концентрация на
алкохол в кръвта 2, 43 промила. Обвиняемият, към този момент се движил със
скорост от 77, 65 км/ч, на включени къси светлини, тъй като имало насрещно
движещ се автомобил. На участък от права отсечка, обвиняемият приближавайки
каруцата не я забелязал веднага, а я видял когато бил на разстояние от 49, 11 м
от нея. Той употребил аварийно спирачки и насочил автомобила вляво, за да я
заобиколи, но тъй като опасната зона за спиране на колата била от 68, 40 м, той
не успял да избегне удара в каруцата и я блъснал в задната ѝ част. От
удара пострадалият паднал на предното стъкло на автомобила, след което и на
пътя, а автомобилът спрял в лявата лента за движение. Обвиняемият веднага
излезнал от колата и отишъл при пострадалия, за да види дали е много наранен. В
това време на пътя спрял преминаващ автомобил, в който били свидетелите Б.Н.А.и
О.Б.О.. Те отишли при обвиняемия, видели пострадалия и сигнализирали на
тел.112, за да бъде изпратена линейка. След известно време от същия номер им
било съобщено, че линейка няма да бъде изпратена, а те да откарат пострадалия в
болницата. Така двамата свидетели и обвиняемия качили пострадалия в колата на
свидетелите и така последният бил откаран в болница в гр. Н.. След прегледа му
се установило, че М.Г.Е. е получил контузия на главата: *****************************
В резултат на така получените травматични увреждания на пострадалия е било
причинено нараняване, проникващо в ********************************************.
Пострадалият бил изписан от болницата на 12.01.2018 г.
Така
описаната фактическа обстановка съдът прие за установена с категоричност от
всички събрани по делото доказателства – от показанията на свидетелите М.Г.Е., Б. Н.А., О.Б.О. и Й. М. Р.; от
заключенията по назначените по делото съдебно-медицинска експертиза и
антотехнически експертизи, както и от приложените по делото писмени
доказателства и доказателствени средства – протокол за оглед на местопроизшествие
от 29.12.2017 г. и албум за посетено произшествие; констативен протокол за ПТП
с пострадали лица от 28.12.2017 г., талон за изпращане на медицинско изследване
от същата дата, протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби
за употреба на алкохол, протокол №*/03.01.2018 г. за химическа експертиза,
история на заболяването, протоколи за медицински изследвания и епикриза, а така
също и от обясненията на самия обвиняем, където той признава посочените от
прокурора факти и подробно разказва за случилото се. Анализът на
доказателствения материал води до категоричния извод, че с деянието си
обвиняемият от обективна и субективна страна е осъществил състава на
престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2-ро от НК, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК. Видно е, че той при управление на
моторно превозно средство е нарушил правилата за движение по пътищата.
Конкретно в случая е нарушил разпоредбата на чл.20, ал 2 от ЗДвП, която гласи, че
водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост, да спрат, когато възникне опасност за движението.
Обвиняемият е пренебрегнал забраната по този текст, касаеща скоростта му на
движение. Избраната от него скорост от 77, 65 км/ч очевидно не е съобразена с
конкретните условия на движението, тъй като при инцидента е било нощно време,
видимостта е била намалена, обвиняемият е бил на къси светлини, а и е имало
насрещнодвижещи се автомобили. Всички тези обстоятелства обвиняемият е следвало
да отчита, като създаващи потенциална опасност за движението, като е следвало
да избере скорост, която да му даде възможност да спре веднага щом забележи
каруцата на пострадалия, или извърши маневра заобикаляне. Категорично е
установено от заключенията по автотехническите експертизи, че обвиняемият е
имал възможност в случая да спре при забелязването на каруцата и да избегне
удара, ако се е движил с по-ниска скорост от тази, която е избрал тогава. Като
не се е съобразил с посочената законова разпоредба, обвиняемият с деянието си е
предизвикал пътно-транспортното произшествие. От своя страна пострадалият е
съпричинил вредоносния резултат, тъй като също е извършил нарушение на
законовите разпоредби. Той е нарушил разпоредбите на чл.
5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП гласяща, че на водача на пътно превозно средство е
забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техните
аналози”; на чл. 71, ал. 1 от ЗДвП гласяща, че всяко пътно превозно средство с
животинска тяга трябва да има два бели или жълти светлоотразителя отпред, два
червени светлоотразителя отзад, а при движение през нощта и при намалена
видимост – отзад вляво, светещо тяло, излъчващо бяла или жълта добре различима
светлина, като изискването е светлоотразителите да са разположени симетрично от
двете страни на превозното средство; както и чл. 106, ал. 2 от ЗДвП гласяща, че
през тъмната част на денонощието водачите на пътни превозни средства с
животинска тяга носят светлоотразителни жилетки. Без съмнение липсата на
обозначаващи светлини и липсата на светлоотразителна жилетка са допринесли за
настъпването на произшествието, тъй като без тях пострадалият е бил трудно
забележим. Употребата на алкохол от страна на пострадалия също следва да се
отчита като съпричиняващо поведение, защото наличието на алкохол, при това в
така висока концентрация, лишава Е. от възможността да реагира адекватно при
управлението на каруцата. В показанията си, дадени в хода на съдебното
производство пострадалият заявява, че на задната страна на каруцата е имало
светлоотразители. Тези негови твърдения съдът не приема за достоверни, защото в
показанията си на досъдебното производство самият той твърди, че такива не е
имало; също така в показанията на останалите свидетели, при изрично зададен им
въпрос, те изрично сочат, че такива не са видели, а и при извършения оглед на
произшествието такива не са установени.
В случая следва да се отбележи също, че по делото са
изготвени две автотехнически експертизи, които са дали различни данни за
дължината на опасната зона за спиране на обвиняемия; за разстоянието, от което
той е забелязал каруцата на пострадалия и за това с каква скорост би следвало
да се е движил Д., за да избегне удара. Съдът възприе стойностите, дадени в
заключението на повторната експертиза, тъй като прие за обоснована в достатъчна
степен, но е видно, че дори и да се приемат тези на по-рано изготвената
експертиза, то това не би се отразило на извода за вината на обвиняемия.
Категорично
е доказано по делото, че вследствие произшествието на пострадалия е причинена
средна ***, изразяваща се в нараняване, проникващо в ч**********
т.е. причинена е средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал.2 вр. ал.1 от НК.
От
субективна страна деянието е осъществено при форма на вина непредпазливост.
Обвиняемият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици на
деянието си, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
По
гореизложените мотиви и като прие, че обвинението спрямо обвиняемия е доказано
напълно и по безспорен начин, съдът призна Т.Т.Д. за виновен в извършването на
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2-ро от НК, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.
За
осъщественото от обвиняемия престъпление се предвижда наказание лишаване от
свобода до три години или пробация. Обвиняемият Т.Т.Д. не е осъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VІІІ, раздел ІV от
общата част на НК и от престъплението му не са налице причинени и
невъзстановени имуществени вреди. Поради това съществуват всички основания за
прилагане разпоредбата на чл.78а от НК. Ето защо, след като призна обвиняемия
за виновен в извършването на престъпление по чл.
343, ал. 1, б. „б“, пр. 2-ро от НК, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК,
СЪДЪТ ГО ОСВОБОДИ ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ
И МУ НАЛОЖИ АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ ГЛОБА В РАЗМЕР НА 1 500
/ХИЛЯДА И ПЕТСТОТИН/ ЛЕВА.
При
определяне размера на наказанието, съдът отчете наличието на смекчаващи и
отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства. Направените от подсъдимия
признания, изразеното съжаление за стореното, поведението на пострадалия,
допринасящо за произшествието и фактът, че обвиняемият е трудово ангажиран, са
обстоятелства, които смекчават вината му. Предвид това съдът счете, че следва
да наложи на обвиняемия размер на глобата, ориентиран към минималния, предвиден
в закона, но все пак несъвпадащ с него, предвид обстоятелствата на самото
престъпление – вида и характера на причинените на пострадалия увреждания.
На основание
чл.78а, ал.4 във вр. с чл.343 г от НК СЪДЪТ ЛИШИ ОБВИНЯЕМИЯ ОТ ПРАВО ДА
УПРАВЛЯВА МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО ЗА СРОК ОТ ПЕТ МЕСЕЦА. Съдът счете, че този
срок на лишаване от правоуправление в подходяща степен би оказал поправително
въздействие над обвиняемия.
Обвиняемият Т.Т.Д.
бе осъден и да заплати направените по делото разноски от 776,87 лв. /седемстотин седемдесет и шест лева и
осемдесет и седем стотинки, платими по сметка на ОД на МВР Ш..
В този
смисъл съдът постанови решението си.
06.01.2020 г. РАЙОНЕН
СЪДИЯ: