№ 615
гр. Перник, 15.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря САШКА ИЛ. МАРКОВА
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20231720100932 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на Н. Г. М. срещу „ЕОС
Матрикс" ЕООД. Ищецът твърди, че срещу него в полза на „Първа инвестиционна
банка“ АД е бил издаден изпълнителен лист за сума в размер на 5000,00 лева –
главница по договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и
предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № *******/17.01.2008 г., ведно
със законна лихва от 31.07.2009 г. до окончателното изплащане на задължението,
1571,32 лева договорна лихва в периода от 20.06.2008 г. до 31.07.2009 г., както и
сумата 387,86 лева направени разноски. Твърди, че въз основа на тук посочения
изпълнителен лист е образувано изп.д. № 195/2010 г. по описа на ЧСИ С. Б., като не се
посочва дали са извършвани действия по изпълнение и кога е последното такова.
Намира така индивидуализираните суми за погасени по давност, поради което
моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че сумата в размер
на 5000,00 лева – главница по договор за издаване на револвираща международна
кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка №
*******/17.01.2008 г., ведно със законна лихва от 31.07.2009 г. до окончателното
изплащане на задължението, 1571,32 лева договорна лихва за периода от 20.06.2008 г.
до 31.07.2009 г., както и смата 387,86 лева направени разноски не подлежат на
принудително изпълнение поради погасяването им по давност.
Претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор в срок. Прави признание на иска като пояснява,
че сумите по и.д. № 195/2010 г. по описа на ЧСИ С. Б. са погасени по давност, не
посочва дали са предприемани действия по изпълнение.
Моли съда да не присъжда разноски на ищеца.
В съдебно заседания страните не се представляват като поддържа така
изложеното.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
1
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за
отричане на съществуващо в полза на ответника право на принудително изпълнение
относно посочените в исковата молба суми, поради погасяването им по давност. В
хипотеза на така предявения иск в доказателствена тежест на ищеца е да установи
единствено правния си интерес от търсената искова защита. В тежест на ответната
страна е да установи, че в нейна полза съществува изискуемо вземане – в конкретния
случай настъпването на такива факти, водещи до прекъсване на давността за вземането
(така ТР № 8/2012 г. на ОСГТК). Така и Решение № 76 от 7.05.2013 г. на ВКС по гр. д.
№ 391/2012 г., IV г. о., ГК, в което се приема, че всяко право, което може да бъде
заявено с възражение, още повече може да бъде предявено с иск.
Наличието на изпълнителен титул срещу ищеца в полза на ответника
свидетелства за правния интерес на ищеца от предявяване на отрицателен
установителен иск (така Решение № 60282 от 19.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 903/2021
г., III г. о., ГК). В настоящия случай ищецът оспорва вземанията, като се позовава на
нов факт – погасителна давност, изтекла след издаване на процесния изпълнителен
лист.
По делото не се спори относно фактите като ищецът е признал, че е носител на
процесното задължение.
По делото не се спори и по правото - ответникът е признал иска - вземането е
погасено по давност. Ищецът е направил искане за постановяване на решение при
признание на иска, поради което не следва да се излагат мотиви по доказателствата и
относимата материалноправна рамка, а единствено се посочва, че решението се
основава на направеното признание на иска, поради което същият следва да бъде
уважен изцяло.
Единственият спор е относно разноските, които имат самостоятелен характер и
стоят извън предмета на делото.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор ищецът принципно има право на разноски.
Както бе посочено, именно въпросът за разноските се превръща в предмет на
настоящото производство. Съдът намира, че в настоящия случай следва да приложи
разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, съгласно която ако ответникът с поведението си не
е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху
ищеца. По правилото на тази разпоредба на ищеца не следва да се присъждат разноски.
По делото липсват данни, а и твърдения да са предприемани действия по изпълнение
срещу ищеца. Единствено се твърди образуване на изпълнително дело и.д. № 195/2010
г. по описа на ЧСИ С. Б. по молба на първоначалния взискател, а настоящият ответник
е придобил вземането впоследствие.
Съдът намира, че са налице двете кумулативни предпоставки за прилагането на
чл. 78, ал. 2 ГПК, поради което на ищеца не следва да се присъждат разноски.
В този смисъл са Определение № 474 от 7.11.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. №
3063/2019 г., IV г. о., ГК, Определение № 468 от 18.12.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. №
4586/2018 г., III г. о., ГК, Определение № 318 от 25.07.2018 г. на ВКС по гр. д. №
2828/2018 г., III г. о., ГК, позовавайки се на Определение № 95 от 22.02.2018 г. по ч.
гр. д. № 510/2018 г., ВКС, IV г. о., в което се приема, че ответникът не дължи разноски,
ако не е разполагал с изпълнителен титул, възможност за друга извънпроцесуална
принуда или не е дал друг повод за предявяването на иска, както и че различните
правила и начинът на осчетоводяване на вземането от кредитора нямат значение в
2
отношенията между страните, те могат да имат значение само като доказателства за
негово поведение в отношенията с длъжника. Без правно значение е дали кредиторът е
отписал едно свое вземане, отчитайки го като загуба, или продължава да го води по
избран от него начин, за да може да осчетоводи последващо надлежно доброволно
изпълнение по правилото на чл. 118 ЗЗД.
Ищецът се позовава на съдебна практика, постановена от ВКС, която съдът
намира за неотносима към настоящата хипотеза. Това е така, защото Определение №
320/20.07.2022 г., постановено по ч.т.д. № 1122/2022 г. на II т.о. е разгледан спор по чл.
248 ГПК като от данните по делото в производството по чл. 439, ал. 1 ГПК се
установява, че е било налице висящо изпълнително производство. В конкретния
случай по делото не се спори, че и.д. № 195/2010 г. по описа на ЧСИ С. Б. е образувано
на 09.02.2010 г. (твърдения на ищеца), поради което същото е прекратено по силата на
закона (чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК), считано от 10.02.2012 г. След тази дата (а и преди нея)
няма дори твърдения срещу ищеца да е предприемано действие по изпълнение, поради
което като длъжник същият не е под заплахата принудителното изпълнение да бъде
насочено спрямо негово имущество. В това определение на ВКС се прави
изключително подробен анализ на относимата съдебна практика, като се посочва, че
Определение № 534/06. 12. 2019 г. по ч.гр.д. № 4484/2019 г. на ВКС, ГК, Трето г.о.,
Определение № 95/22. 02. 2018 г. по ч.гр.д. № 510/2018 г. на ВКС, ГК, Четвърто г.о.,
Определение № 318/25. 07. 2018 г. по ч.гр.д. № 2828/2018 г. на ВКС, ГК, Трето г.о.,
Определение № 420/16. 11. 2018 г. по ч.гр.д. № 3300/2018 г. на ВКС, ГК, Трето г.о.,
Определение № 468/18. 12. 2018 г. по ч.гр.д. № 4586/2018 г. на ВКС, ГК, Трето г.о. и
Определение № 534/06. 12. 2019 г. по ч.гр.д. № 4484/2019 г. на ВКС, ГК, Трето г.о.,
Определение № 75/21. 04. 2017 г. по ч.гр.д. № 1371/2017 г. на ВКС, ГК, Първо г.о. (на
част, от които и настоящия съд се позовава) въобще няма връзка с настоящия (този
по ч.т.д. № 1122/2022 г. на II т.о .) казус, като постановени при различна фактическа
обстановка и съдържащи неприложими в случая правни изводи.
Макар и настоящия съд да достигна до извод, че в полза на ищеца не следва се
присъждат разноски, намира, че в краткост следва да се отговори и на следващото му
възражение. Предмет на иска по чл. 439, ал. 1 ГПК в хипотезата на оспорване
дължимостта на вземане като погасено по давност, основаващо се на съдебен акт е
съществуването или несъществуването на правото на принудително изпълнение,
а не съществуването или несъществуването на вземането (Решение 257/30.04.2020 г.,
постановено по гр.д. № 694/2020 г. III г.о.). Това право е единно и неделимо, то се
погасява една и съща като период погасителна давност - 5 г. за влязла в сила заповед
за изпълнение, независимо от компонентите (главница, лихва), които съдържа и чиято
цена би имала значение при определяне на родова подсъдност и предпоставки за
допускане до касационен контрол.
В конкретната хипотеза не са предявени два иска – за оспорване дължимостта
на главница и лихва (конкретно се оспорват и присъдени разноски, което по тази
логика следва да се приеме за трети иск), произтичащи от облигационно основание
(единствено, в които случай се погасяват по давност с различни периоди). Посочената
съдебна практика разглежда именно хипотези, по които предмет на делата е вземане,
неустановено със съдебен акт.
В светлината на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че в полза на
3
„ЕОС Матрикс" ЕООД, ЕИК ********* не съществува право на принудително
изпълнение срещу Н. Г. М., ЕГН ********** за сума в размер на 5000,00 лева –
главница, ведно със законна лихва от 31.07.2009 г. до окончателното изплащане на
задължението, 1571,32 лева договорна лихва в периода от 20.06.2008 г. до 31.07.2009
г., както и сумата 387,86 лева направени разноски, за които е издаден изпълнителен
лист и заповед за изпълнение в рамките на ч.гр.д. № 1968/2009 г. по описа на Районен
съд Перник поради изтичане на законоустановения давностен срок.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4