№ 77/25.03.2021г., гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в открито
съдебно заседание на десети март две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА БАЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
2. АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
Секретар:
Дорета Атанасова
Прокурор:
Цвета Пазаитова
като
разгледа докладваното от съдия П.Господинова
к.а.н.дело №158 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН
във вр. с Глава Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба от А.Т.А. *** – чрез
пълномощника адв.Т., против Решение №260030 от 01.12.2020г., постановено по АНД
№666/2020г. на Районен съд Свиленград. Решението на съда било
незаконосъобразно. Била описана процедурата по която се издават ел.фишове по
принцип, но били обсъдени възраженията относно правното основание. Следвало да
се приложи не чл.638, ал.1, т.1 от КЗ, а чл.638, ал.4 от КЗ. Посоченото правно
основание в ел.фиш не съдържало правилно определено основание и този смисъл ел.фиш
бил материално незаконосъобразен. Посоченото правно основание указвало
единствено възможността за ангажиране на административнонаказателна отговорност
чрез установяване на нарушението с АУАН и издаване на наказателно
постановление, но не и възможността за съставяне на ел.фиш по специалния ред,
регламентиран с нормата на чл.638, ал.4 от КЗ. Иска се съдът да отменени постановеното
решение като бъде постановено ново, с което да бъде отменен съставеният
електронен фиш, както и ответната страна заплати направените по делото разноски.
Ответникът ОД на МВР не взема становище по
касационната жалба.
Окръжна Прокуратура счита, че
касационната жалба е неоснователна и обжалваното решение следва да бъде
оставено в сила.
Хасковски административен съд, след като прецени
допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК,
намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в
законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт - чл.210, ал.1 от АПК, и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд Хасково потвърждава
като законосъобразен електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено
с автоматизирано техническо средство или
система,
серия Г №0020113, издаден от ОД МВР
Хасково,
с който на А.Т.А. за нарушение на чл.483,
ал.1, т.1 от КЗ във вр. с чл.638, ал.1, т.1 във вр. с чл.461, т.1 от КЗ е
наложена глоба в размер на 250,00 лева. Не са установени от съда допуснати
процесуални нарушения, а санкционираното деяние било безспорно установено и
доказано. Приел е, че на 10.08.2020г. в гр.С. на П-І-8 при км 365.500, бул.Б., било
установено техническо устройство автоматично техническо устройство TFR 1-M 656/14. Обсъдено е, че съставеният ЕФ съдържа
минимално изискуемото съдържание и задължителни реквизити, изчерпателно
изброени в нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, както и е прието, че описанието на
нарушението съдържа всички релевантни обективни признаци и е посочена правната
му квалификация. Относно мобилното средство за контрол съдът е счел, че е от одобрен
тип, както и че е в съответствие с метрологичните изисквания, технически
изправно и преминало последваща проверка. По направеното възражение за
неправилно приложение на материалния закон, съдът е посочил, че правното
основание за издаване на ЕФ е разпоредбата на чл.638, ал.1, т.1 от КЗ, която
санкционирала липсата на сключена задължителна ГО по отношение на водача, като съгласно ал.4 на
чл.638 от КЗ деянието било довършено при установеното управление на МПС, за
което няма сключен и действащ застрахователен договор за ГО. Изрично е
посочено, че е достатъчно с АТСС да е установено и заснето управлението на
процесното МПС, като не било необходимо АТСС да установява и заснема пряко и
непосредствено и липсата на валидна ГО. Доколкото между страните не съществувал
спор относно определяне на субекта на административнонаказателната отговорност,
то съдът направил извод за правилна квалификация на нарушението по чл.638,
ал.1, т.1 от КЗ във вр. с предвидената санкция по чл.438, ал.1, т.1 от КЗ,
която пък предвиждала задължението за сключване на застраховка ГО за всяко
лице, което притежава МПС, регистрирано на територията на страната и не спряно
от движение. Посочено е, че към момента на заснемане от АТСС, жалбоподателят А.
е имал качеството на Водач на МПС по смисъла на пар.6, т.25 от ДР на ЗДвП,
както и са обсъдени мястото на извършване на нарушението, съставеният протокол
съгласно чл.10 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г. и реквизитите му,
субективната страна на деянието, както и определеното административно
наказание. При обсъждане размера на наказанието въззивната инстанция е изложила
съображения, че не са налице основания за приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като
не се разкриват характеристиките на маловажен случай.
Така
постановеното решение е неправилно.
Настоящата инстанция намира, че фактическата
обстановка е правилно установена от районния съд, но не споделя извода на въззивния съд за липса на допуснати в хода
на административнонаказателното производство процесуални нарушения.
В случая неизпълнението на задължението по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ от притежателя на процесното МПС е установено с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение - TFR1М №656/14, по време на управлението на автомобила. Обстоятелството за начина на установяване на нарушението определя правната квалификация на нарушението като такава по чл.638, ал.4 във вр. с ал.1 от КЗ, докато в процесния ел.фиш е възприетата правна квалификация по чл.483, ал.1, т.1 във вр. с чл.638, ал.1, т.1 от КЗ. Последната обаче – от една страна страна, определя реда за ангажиране административнонаказателната отговорност на физическото лице – собственик на МПС, което не е изпълнило задължението си да сключи задължителната застраховка ГО на автомобилистите, а именно: чрез установяване на административното нарушение с АУАН и издаване на наказателно постановление. От друга страна при правна квалификация по чл.483, ал.1, т.1 във вр. с чл.638, ал.1, т.1 от КЗ съставът на нарушението се изчерпва с установеното относно несключване на застраховката от лице, притежаващо моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение, като не е изискуемо да бъде установено управление на МПС за разлика от елементите на състава по чл.638, ал.4 от КЗ. В процесния електронен фиш нарушението е установено чрез АТСС, а описанието на деянието от фактическа страна се изразява в несключване на договор за застраховка ГО за притежаваното от него МПС – посочено с марка, модел и регистрационен номер, като не се сочи установено управление на МПС, макар и това да се установява от представените снимки от АТСС. В този смисъл описанието от фактическа и правна страна на вмененото на касационния жалбоподател деяние не отговаря на изискванията на закона и не е подведено под съответстващи правни норми. Между описанието на нарушението и на законовите разпоредби, които са били нарушени виновно, съществува взаимна връзка и зависимост, като описанието на нарушението следва да съответства точно на нарушените правни норми и обратно. При неспазването на този принцип, то правото на защита на лицето, чиято отговорност е ангажирана, е нарушено.
Предвид така констатираното, настоящият касационен
състав приема, че при съставянето на оспорения електронен фиш е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, което обосновава неговата
незаконосъобразност. Като е приел противното, районният съд е постановил
неправилно и незаконосъобразно решение, което следва да се отмени и вместо него
да се постанови друго, отменящо оспорения електронен фиш.
При крайния извод на съда за основателност на
касационната жалба на касационния жалбоподател следва да бъдат заплатени
направените разноски за адв.възнаграждение пред въззивната и касационната
инстанция – съответно 400,00 лева и 200,00 лева, или общо 600,00 лева за двете
инстанции.
Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2 от АПК,
съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №260030 от 01.12.2020г.,
постановено по АНД № 666/2020г. на Районен съд Свиленград и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба
за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система серия Г, № 0020113, издаден от ОД на МВР – Хасково.
ОСЪЖДА ОД МВР ХАСКОВО да заплати на А.Т.А., ЕГН **********,***
направените разноски в общ размер на 600,00 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.