№ 1470
гр. Варна, 14.04.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Тони Кръстев
Членове:Десислава Г. Жекова
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно гражданско
дело № 20233100500746 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна
жалба вх. № 6012/25.01.2023г., ведно с уточнителна молба вх. №
10820/10.02.2023г., подадена от М. И. П. срещу Решение №
4034/19.12.2022г., постановено по гр.д. № 5305/2022г. на ВРС, 43-ти състав, в
частта, с която е уважен предявеният иск, на основание чл. 422, ал. 1, във вр.
чл. 415 ГПК за приемане за установено, че М. И. П., ЕГН ********** дължи
на „Водоснабдяване и канализация - Варна“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. “Прилеп“, № 33, сумите в
размер на: 491,45 лева - главница за ползвани и неплатени ВиК услуги,
начислени по партида с абонатен № ****, за обект с адрес: ***********, за
периода от 10.01.2019 г. до 08.02.2022 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 15.03.2022
г. до окончателното плащане на задължението, както и 69,56 лева -
обезщетение за забава, начислено за периода от 18.04.2019 г. до 10.03.2022 г.,
като за посочените суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № 1684/16.03.2022 г. по ч.гр.д.№ 3265/2022г. по описа на ВРС.
Във въззивната жалба се посочва, че решението е неправилно, като не са
обсъдени и взети под внимание всички представени доказателства, а така
предявеният иск е недоказан. За спорен се сочи въпросът, дали
претендираните и осчетоводени ВиК услуги са реално доставени, който се
сочи за недоказан. Въззивникът сочи, че е оспорвала фактурите от месец
януари 2017г. с искане да се преустанови неправомерно надписване на
непотребено количество вода, като се сторнира разликата над 5 кубика,
начислени на месец. Посочва се, че съгласно чл. 39, ал. 4, т. 3, вр. ал. 5 от
Наредба № 4 при липса на индивидуален водомер месечното количество вода
се определя при нетоплофицирано жилище – по 5 куб. м. за всеки обитател, а
доставчикът е многократно завишил това количество. С въззивната жалба
въззивникът твърди, че водомерът в обитавания от него обект е монтиран
преди повече от 10 години, но е изправен. С оглед задължението на
1
потребителя водомерът да се подменя на всеки 10 години, въззивникът
твърди, че многократно е канил въззиваемата страна-доставчик да го подмени
с нов, но е получавал отказ. Посочва, че през месец май 2022г. е посетен от
представител на „ВиК-Варна“ ООД, който разпломбирал водомера, но не
могъл да го смени, поради което за доставчика потребителят не разполагал с
водомер. Излага становище, че за период, предхождащ процесния, са
начислявани по 18, 20, 26 кубика на месец, а въззивникът заплащала по 5
кубика/месечно, които се сторнирали от най-старата издадена фактура, дори и
от погасени по давност задължения. Счита, че няма непогасени задължения,
тъй като ежемесечно е заплащала потребеното количество питейна вода, като
начисленото над 5 кубика/месечно се счита за непотребено и недоставено,
поради което и неоснователно заявена като дължима. В обобщение се моли за
отмяна на обжалваното решение в частта, с която е уважен предявения иск,
като неправилно и да бъде постановено друго, с което да бъде оставен без
уважение предявения иск. Претендират се и разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от въззиваемата страна „Водоснабдяване и канализация - Варна“
ООД, с който изразява становище, че въззивната жалба е неоснователна и
недоказана, а постановеното Решение на ВРС - законосъобразно и правилно.
Посочва се, че правилно първоинстанционният съд е приел, че е налице
валидно облигационно правоотношение между страните, по силата, на което
ответникът-въззивникът се е задължил да заплаща потребеното количество
ВиК услуги. Съгласно писмените доказателства по делото, ангажирани пред
ВРС, било установено, че абонатът е уведомяван, че монтираното му средство
за търговско измерване /водомер/ е с изтекла метрологична годност. Поради
неизпълнението на потребителя да извърши подмяна в срок на водомера в
обитавания от него обект, В и К операторът започнал начисляване по
компенсаторен механизъм съгласно ОУ на дружеството – по 6 куб. метра при
топлофицирано жилище и по 5 куб. метра при нетоплофицирано жилище за
всеки обитател, които на всяко тримесечие се завишавали с по 1 куб.м. С
оглед изложеното, се моли за решение, с което да бъде оставена без уважение
въззивната жалба, а решението да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно, както и присъждане на сторените разноски пред въззивната
инстанция.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от
активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания
на чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на
основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба вх. № 6012/25.01.2023г.,
уточнена с молба вх. № 10820/10.02.2023г., подадена от М. И. П., ЕГН
********** срещу Решение № 4034/19.12.2022г., постановено по гр.д. №
5305/2022г. на ВРС, 43-ти състав, в частта, с която е уважен предявеният иск,
на основание чл. 422, ал. 1, във вр. чл. 415 ГПК за приемане за установено, че
М. И. П., ЕГН ********** дължи на „Водоснабдяване и канализация -
2
Варна“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, ул. “Прилеп“, № 33, сумите в размер на: 491,45 лева - главница за
ползвани и неплатени ВиК услуги, начислени по партида с абонатен № ****,
за обект с адрес: ***********, за периода от 10.01.2019 г. до 08.02.2022 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 15.03.2022 г. до окончателното плащане на
задължението, както и 69,56 лева - обезщетение за забава, начислено за
периода от 18.04.2019 г. до 10.03.2022 г., като за посочените суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение № 1684/16.03.2022 г. по ч.гр.д.
№ 3265/2022г. по описа на ВРС.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
31.05.2023г. от 13:30 часа, за която дата и час да се призоват страните с
препис от настоящото определение, като на въззивника се връчи и препис от
отговора на въззивната жалба.
ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да
уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за
доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване на
делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на
ищеца.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора, чрез
медиация, като ползват Центъра по медиация към съдебния район на
Окръжен съд – Варна. Центърът е разположен на 4-ти етаж в сградата, в която
се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес:
гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12. За контакт с Координатора на Центъра
към ОС – Варна Нора Великова: тел. *********. Информация за Центъра по
медиация и медиацията като процедура, списъка с медиатори и др., страните
могат да получат и на интернет страницата на Окръжен съд – Варна.
УВЕДОМЯВА страните, че медиацията е достъпен алтернативен
метод за решаване на правни спорове и за постигане на взаимно изгодно
споразумение. Процедурата по медиация е неформална и поверителна.
Ръководи се от медиатор - трето неутрално, безпристрастно и независимо
лице, специално обучено да подпомага спорещите страни и да способства за
постигане на оптимално решение на спорните въпроси.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3