Р А
З П О
Р Е Ж
Д А Н Е
№…………/……………2022 г.
Елена Янакиева – Административен
ръководител - Председател на Административен съд Варна, на основание чл. 306, ал. 2 от АПК, като разгледах
докладваното адм. дело №361 по описа за
2022 г. на Административен съд Варна,
взех предвид следното:
Производството е по реда на чл. 306, ал. 2 вр. с чл. 304
от АПК.
Образувано е по искане на И.С.Т. ЕГН **********,
чрез процесуален представител адв.Р.Ч. за налагане на санкция
по реда на чл.304 от АПК на гл.архитект на Община Варна за
това, че не е изпълнил Решение №
229/23.02.2021г., постановено по адм.д.№1039/2020г. на Административен съд – Варна,
с което е отменен негов мълчалив отказ по подадено от И.С.Т.
и Нели Неделчева Тонева заявление рег.№АУ064646ВН/03.07.2019г. , което с
процесното съдебно решение е върнато за ново произнасяне от гл.архитект, а това
не е сторено в срок от един месец.
С оглед предоставената възможност на осн.
чл. 306, ал. 3 от АПК
в указаните срокове по делото са постъпили няколко писмени становища от
представител по пълномощие на гл.архитект на община Варна, в които е изразено
становище за неоснователност на искането за налагане на глоба. Излагат се
доводи, че производството по постановяване на акт след връщането на преписката
не е приключило, защото заявлението е докладвано на ЕСУТ, съобр.чл.96 ЗУТ .
Това е сторено с цел – защита на обществения ред, но и защото всички искания за
разрешаване на ПУП се докладват от гл.архитект, на ЕСУТ. В частта на
местонахождението на процесния имот действа Заповед №РД-02-14-300 от
21.04.1997г. на М-ра на ТСУ за налагане на строителна забрана в свлачищните райони
за териториите на общини Варна, Аксаково, Балчик и Каварна, като в последната
се предвижда и строителна забрана за територията от охранителен канал „Шокъра“
до спирка „Студентска“/ дере „Горчивата чешма/, където попада и процесния имот.
В становището са изложени и съображения, че за имота не е определено
предназначение за „частна детска градина“, тъй като съгласно чл.103 ал.2 ЗУТ,
ОУП определя преобладаващо предназначение на териториите, а на осн.чл.103 ал.3 ЗУТ,
с ПУП се определя конкретното предназначение на имотите, обхванати от ОУП.
Позовава се на специфичните изисквания при процедиране на ПУП за детско
заведение, регламентирани в Наредба №РД-02-20-3 от 21.12.2015г. в частта на чл.26,
както и на чл.40 от Наредба №7 от 22.12.2003г. за правила и нормативи за
устройство на отделните видове територии и устройствени зони.
По
допустимостта на искането:
Искането е подадено от И.С.Т. , която
в производството по адм.д.№ 1039/2020г. по описа на Административен съд -Варна е
конституирана като жалбоподател, пред председателя на Административен съд
-Варна, съобразно чл.306 ал.2 АПК с цел образуване на производство по налагане
на административна санкция на длъжностно лице – гл.архитект на Община Варна, за
това, че не е изпълнил посочения по-горе съдебен акт. Административнонаказателните
разпоредби в АПК не регламентират изрично чие е правото на депозиране на искане
за налагане на санкция. Упоменато е кое трябва да е санкционираното лице в различните
хипотези, както и е регламентирана подведомствеността и подсъдността на
производствата по чл.304 и сл. от АПК. С оглед гореизложеното, като констатирах,
че подателката на искането за налагане
на глоба е била конституирана като жалбоподател по дело, приключило с влязло в
сила решение, подлежащо на изпълнение, приемам, че не се констатират пречки по
допустимостта на производството.
По установените факти:
Производството по адм.д.№ 1039/2021г. по
описа на Административен съд -Варна е приключило с Решение № 229/23.02.2021г.,
с което е отменен мълчалив отказ на
главния архитект на община Варна по подадено в община Варна заявление рег. №
АУ064646ВН/03.07.2019 г. , а административната преписка е върната за ново произнасяне
на главния архитект на община Варна по заявление рег. № АУ064646ВН/03.07.2019 г.
при спазване на дадените в решението задължителни указания по тълкуване и
прилагане на закона. Това решение е
потвърдено с Решение №10572/19.10.2021г., постановено от ВАС на РБ по адм.д.№
5228/2021г.
Към писмено становище №
3682/07.03.2021г. на ответника, е приложен Протокол №03/18.01.2022г.
от заседание на ЕСУТ, от който се установява, че по т.36 е взето решение във
връзка с преразглеждане на преписка с рег.№АУ 064646ВН от 2019г., като е
отбелязано, че следва да се представи задание по чл.125 от ЗУТ, което да е
съобразено с чл.96 ЗУТ и опорно-сравнителен план за преценяване на обхвата на
допускане, като в него бъдат нанесени действащите планове и проучвания.
В писмено
становище вх.№7560/13.05.2022г., представено от представител на гл.архитект е въведено
уточнението, че към този момент не е постановена заповед по реда на чл.125б от ЗУТ.
С оглед фактическата
установеност, приета по-горе, по същество на отправеното искане от правна
страна приемам следното:
Производството по дял Шести от АПК е именовано
"Административнонаказателни разпоредби". С него е предвиден специален
ред за налагане на наказания на длъжностни лица при констатиране на допуснато
специфичен вид административно нарушение - неизпълнение на влезли в сила актове
на съда. Това производство е специално и в конкретния дял няма препращане към
дял Трети, където са производствата пред съд . То има за цел да санкционира
неизпълнението на крайния съдебен акт, с който приключва съответното съдебно
производство. Административнонаказателната отговорност по чл. 304, ал. 1 от АПК понася длъжностното
лице, пряко отговорно за неизпълнение на задължение, произтичащо от влезлия в
сила съдебен акт, което означава, че е необходимо в кумулация да се констатира освен
неизпълнение, то и същото да е в резултат на виновното поведение на
длъжностното лице. Административно-наказващия съдия по реда на чл.306 АПК не подлага
на тълкуване правилността на съдебния акт, който следва да се изпълни.
За проверката на така изложените
предпоставки, следва да се установи първо главният архитект на общината
длъжностно лице ли е. В разпоредбата на чл.93 т.1 от НК е дадено легално
обяснение на понятието „длъжностно
лице" . Според тази норма, „ длъжностно лице“ е това, на което е възложено да изпълнява със
заплата или безплатно, временно или постоянно:
а) служба в държавно
учреждение, с изключение на извършващите дейност само на материално изпълнение;
б) ръководна работа или
работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество в държавно предприятие,
кооперация, обществена организация, друго юридическо лице или при едноличен
търговец, както и на нотариус и помощник-нотариус, частен съдебен изпълнител и
помощник-частен съдебен изпълнител.
В ТР №73/23.12.1974г. по н.д.№66/1974г. на ОСНК на ВС, неизгубило правно значение, е даден отговор на въпроса, свързан с характерните признаци и белези на понятията в чл.93 НК, както и какви са техните разграничителни критерии. В същото е възприет следния извод: „…въпросът за длъжностното качество на отделния служител или работник се решава конкретно във всеки отделен случай въз основа на преценката на всички обстоятелства по делото и закона…..Дали тези лица са длъжностни или не, определящо е обстоятелството дали им е поверено за пазене или управление обществено имущество….. Законът изисква изпълнението на службата или работата да е възложено на длъжностното лице. Изпълнението на тези задачи или функции може да бъде със заплата или безплатно, временно или постоянно. Възлагането обаче трябва да бъде извършено съгласно установения или допустим от закон, правилник, устав, наредба и др. ред. Възлагането може да бъде с назначение, с избор, с трудов договор, чрез овластяване от надлежен орган, по силата на разпореждане на властта и др. ….Ръководна работа е тази работа, която се изразява в стопанскоразпоредителна, организационно-ръководна или организационно-възпитателна дейност. По своето предназначение такава работа обикновено ангажирва волята на повече лица било при отправяне на задачите, било при изпълнението им. Длъжностното качество на лицето, което заема ръководна работа, не се променя от обстоятелството, че в някои случаи при вземане на решения то действува в колективен орган“.
Съобразно чл.5 ал.3 ЗУТ, главният
архитект ръководи,
координира и контролира дейностите по устройственото планиране, проектирането и
строителството на съответната територия, координира и контролира дейността на
звената по ал. 6 и издава административни актове съобразно правомощията,
предоставени му по този закон. Главният архитект на общината координира и
контролира дейността на главните архитекти на райони.
В контекста на посочените
разпоредби и ТР приемам, че главният архитект е „длъжностно лице“ по смисъла на
чл.93 от НК, защото е назначен на ръководна длъжност в юридическо лице, каквото
е общината по арг.чл.14 ЗМСМА, осъществява цялата организационно-ръководна дейност
на звената по чл.5 ал.6 ЗУТ срещу постоянно заплащане. Поради това срещу него е
допустимо да бъде образувано административнонаказателно производство по реда на
чл.304 и сл АПК.
По същество, искането за налагане
на санкция е неоснователно, на следните доводи:
С
Решение № 229/23.02.2021г., е отменен мълчалив отказ на главния архитект на община Варна по подадено
в община Варна заявление рег. № АУ064646ВН/03.07.2019 г., а административната
преписка е върната за ново произнасяне на главния архитект на община Варна по
заявление рег. № АУ064646ВН/03.07.2019 г. при спазване на дадените в решението
задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. В същото решение не е указан срок за
изпълнението му, съобразно чл.174 АПК.
Същевременно, разпоредбите в Глава осемнадесета,
наименована „Административни нарушения и наказания“ в АПК, в една част са
материалноправни /чл.302, чл.303, чл.304 и чл.305/ , а в друга
процесуалноправни /чл.306 и чл.307 АПК/, като в своята съвкупност те са
специални спрямо общите разпоредби на АПК и ЗАНН, доколкото техен предмет са
отношения, свързани с нарушаване на установения административноправен режим в
АПК, за което се предвижда налагане на административни наказания по регламентирания
в кодекса, ред. Нормата на чл.306 АПК е процесуалноправна..С нея се въвежда
специален ред за налагане на наказания при неизпълнение на задължение,
произтичащо от влязъл в сила съдебен акт. Нормативната уредба, в отклонение на
общия режим на административнонаказателната отговорност, съдържа специални превила
относно условията за налагане на наказания.
В Глава осемнадесета не е предвидено препращане към
общите разпоредби на АПК.
В този ред, твърдението на подалия искането за налагане
на глоба за неизпълнение на съдебен акт, че след връщането на преписката при длъжностното
лице, задължено да изпълни решението, отново се обективира мълчалив отказ,
защото не е предприето изпълнение в едномесечен срок, не намира опора в закона.
Според разпоредбата на чл. 174 АПК: „ Когато задължи органа да издаде
административен акт или документ, съдът определя и срок за това. При мълчалив
отказ на административния орган, препис от съдебното решение се изпраща на
компетентните органи по чл.307 АПК.“ Независимо, че в Решение № 229/23.02.2021г.,
не е постановен диспозитив, в който административния орган пряко е задължен от
съда да издаде акт или документ, константната практика е наложила приложението
на тази разпоредба и в случаите на отмяна на мълчалив отказ / Така Реш. №919/02.07.2021г.
по адм.д.№437/2021г. на Адм.съд Варна, Реш. № 927/30.05.2017г. по
адм.д.№495/2017г. на Адм.съд Варна и др./. В конкретния случай обаче, в
посоченото решение не е указан срок за изпълнение. Тази констатация в съвкупност
с липсата на регламентация, която да препраща към общите разпоредби на АПК, обосновава
извод, че срокът за произнасяне след връщането на преписката не е установен.
Законодателят е предвидил само една хипотеза, при която непроизнасянето в срок
съставлява основание за налагане на глоба по реда на чл.304 и сл АПК и това е
хипотезата при която длъжностното лице, задължено да изпълни съдебния акт не
направи това в указания от съда срок. Когато такъв не е поставен от съда, не се
формира мълчалив отказ, поради неизпълнение в едномесечен срок, защото той в
този случай не е предположен от закона - както се каза няма препращаща към
общите разпоредби в АПК, норма, така щото да се намери основание за прилагане
на разпоредбата на чл.57 АПК. Всяко друго тълкуване съставлява разширително
такова, което не почива на законова уредба.
В допълнение
ще бъде отбелязано, че всеки мълчалив отказ, който е приравнен на
административен акт, подлежи на обжалване по съдебен ред, освен случаите, в
които законът изрично изключва обжалването. В този ред е недопустимо,
наказващият орган, който съобразно чл.306 АПК е председателят на съответния
съд, да констатира мълчалив отказ, без той да е възприет като такъв от съдебен
орган. Председателят на съда в тази
хипотеза, разполага единствено с правомощието да санкционира административното
нарушение. Като такъв, е недопустимо в производството по реда на чл.304 и
сл.АПК, той да констатира мълчалив отказ, на основание направена от него прехождаща
констатация, че органът по изпълнение не е предприел такова в едномесечен срок
от връщането на преписката, без да е приключила законоустановената процедура по
обявяване на бездействието от съд, като мълчалив отказ.
Извън
това, недопустимо е и да се извърши приложение по аналогия на разпоредбата на
чл.57 АПК, защото подобно приложение е санкционирано от разпоредбата на чл.46
ал.3 вр. ал.2 ЗНО.
Най
-накрая, за да избегне тази фактическа и правна невъзможност на лицата, които
са засегнати от неиздаването на административен акт или документ, за които
администравнонаказващият орган е задължен със съдебно решение, законодателят е
възложил на съда задължението да определи срок за изпълнение на съдебното
решение като неизпълнението на този срок е единствено въздигнато като
административно нарушение. Задължението на съда по чл.174 АПК не е формален, а
действен инструмент за защита правата на оспорващите. Само в случай, в който
органа по изпълнение е ограничен със срок за това, поставен в съдебния акт, той
е задължен да предприеме действия по изпълнение на
съдебното решение в този срок.
В обобщение - не се констатира виновно неизпълнение на
дадените с мотивите на съдебното решение указания, т.е. липсва бездействие на
административния орган, както и вина като елемент от субективната страна на
нарушението.
Извън гореизложеното по приложението
на закона от фактическа страна, предвид представените доказателства, се
констатират предприети действия по изпълнение на съдебното решение. След като
не е ограничен със срок на изпълнение от съдебното решение и такъв не е
предположен от закона, в дискрецията на органа по изпълнение е да прецени по какъв
начин да го изпълни. Безспорно е, че преписката е поставена на вниманието на
ЕСУТ, с оглед неговите консултативни правомощия по чл.6 ЗУТ и предвид практиката
всички
искания за разрешаване на ПУП да се докладват на експертния съвет. Не се спори
и че в частта на местонахождението на процесния имот действа Заповед
№РД-02-14-300 от 21.04.1997г. на М-ра на ТСУ за налагане на строителна забрана
в свлачищните райони за териториите на общини Варна, Аксаково, Балчик и
Каварна, като в последната се предвижда и строителна забрана за територията от
охранителен канал „Шокъра“ до спирка „Студентска“/ дере „Горчивата чешма/,
където попада и процесния имот. В становището на гл.архитект са изложени и
съображения, че за имота не е определено предназначение за „частна детска
градина“, тъй като съгласно чл.103 ал.2 ЗУТ, ОУП определя преобладаващо
предназначение на териториите, а на осн.чл.103 ал.3 ЗУТ, с ПУП се определя
конкретното предназначение на имотите, обхванати от ОУП. Тези обстоятелства,
разгледани в аспекта на специфичните изисквания при процедиране на ПУП за
детско заведение, регламентирани в Наредба №РД-02-20-3 от 21.12.2015г. в частта
на чл.26, както и на чл.40 от Наредба №7 от 22.12.2003г. за правила и нормативи
за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, обосновават
необходимостта от консултация на органа по изпълнението с ЕСУТ, за да се извърши
обективна преценка какъв акт да постанови по подаденото пред него заявление.
На
гореизложените мотиви, приемам, че искането с правно основание чл. 304
вр. с чл.
306 от АПК за налагане на глоба на гл.архитект на
Община Варна за това, че не е изпълнил Решение
№ 229/23.02.2021г., постановено по адм.д.№1039/2020г. на
Административен съд – Варна, е неоснователно и следва да се отхвърли.
Мотивирана от
изложеното, на осн.чл.306 вр.чл.304 АПК
Р А З П О Р Е Ж Д А М:
ОСТАВЯМ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на И.С.Т. ЕГН **********, за налагане на санкция по реда на чл.304 от АПК
на Гл.архитект на Община Варна за това, че не е изпълнил Решение № 229/23.02.2021г., постановено по адм.д.№1039/2020г.
на Административен съд – Варна, с което е отменен негов мълчалив отказ по
подадено от И.С.Т. и Нели Неделчева Тонева заявление
рег.№АУ064646ВН/03.07.2019г.
Разпореждането подлежи на обжалване пред
тричленен състав на Административен съд Варна в 7-дневен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: