№ 11
гр. Враца, 20.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Росица Ив. Маркова
Членове:Надя Г. Пеловска-Дилкова
Калин Тр. Т.
като разгледа докладваното от Надя Г. Пеловска-Дилкова Въззивно
гражданско дело № 20211400500533 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Община ***, представлявана от Т. А. Т. - Кмет, е обжалвала действия
на ЧСИ Ц. Д., с рег.№*** в КЧСИ, с район на действие окръжен съд - Враца, с
които съдебния изпълнител е оставил без уважение молбата на общината с вх.
№16967/29.10.2021г. депозирана по изп.д.№954/2021г.по описа на ЧСИ Ц. Д.,
за редуциране на приетото адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител на взискателя по изпълнителното дело, от 500.00 лева. Твърди
се, че случая не е с голяма правна сложност и адвокатския хонорар е
прекомерен.
С жалбата се обжалва и отказа на съдебния изпълнител да приеме
възражението на община *** за приетите по изп.дело разноски в размер на
593.58 лв. Твърди се, че тази стойност е в пряка връзка с неправомерни
действия на ЧСИ Д., която е разпоредила да бъде върната сумата в размер на
1100.00 лв., платена от община *** преди получаване на поканата за
доброволно изпълнение по делото. Според жалбоподателя, сумата в размер на
1100.00 лв. е била преведена доброволно, без длъжника да има информация за
образуването на изп.дело №954/2021г. Основание за плащането е определение
№60672/14.10.2021г., с което са присъдени разноски за касационна инстанция
1
пред ВКС. Сочи се, че преведената сума значително коригира таксите, които
ЧСИ е начислила в рамките на производството и неправомерно е отказала да
намали. Иска се, съда да отмени действията на съдебния изпълнител ЧСИ Ц.
Д. като неправилни и незаконосъобразни.Към жалбата е приложено
адвокатско пълномощно от адв. И.С. от АК Благоевград.
Препис от жалбата е бил връчен на взискателя Н. И. А. от гр. Враца,
който чрез адв. Т.Д. от АК Враца, е депозирал в срок възражение, с което
излага доводи за неоснователност на подадената жалба. Наведени са
съображения, че сочената от длъжника сума от 1100.00 лв. - разноски пред
ВКС, присъдена на взискателя с Определение №60672/04.10.2021г.,
постановено по гр.д. № 1559/2021 г. по описа на ВКС е била преведена по
сметка на ЧСИ Ц. Д. преди образуване на изпълнително дело №954/2021г.
Посочва се, че ЧСИ Д. няма качеството на лице, което може да бъде
получател на доброволно плащане на задължение преди образуване на
изпълнително дело и преди уведомяване на длъжника за образувано такова.
Според взискателя, процесуалният закон в чл. 433, ал. 1 т.1 от ГПК сочи, че
изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато
длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или
квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че
сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди
образуване на изпълнителното производство. В случая не е налице нито една
от предвидените хипотези, тъй като ЧСИ няма качеството на лице, което
може да получава суми за взискател преди образуване на делото, а и законът
изрично повелява, че такова лице може да бъде само самият взискател,
пощенска станция или банка и сумата да е платена за него по недвусмислен
начин. Твърди се, че в случая се касае за неправомерно получена сума и
правилно ЧСИ Д. е възстановила същата на наредителя и правилно е отказала
да уважи възражението му за недължимост на същата по и.д. №954/2021г. По
отношение на възражението на длъжника срещу приетите от ЧСИ разноски и
оспорването на приетото от съдебния изпълнител за дължимо адвокатското
възнаграждение, което се претендира от взискателя в изпълнителното
производство също се поддържа, че е неоснователно. Твърди се, че съгласно
чл. 10, ал. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и
съдействие на страната по изпълнително дело, възнаграждението се определя,
2
като по т. 1 за образуване на изпълнително дело то е 200.00 лв., а по по т.2 - за
процесуално представителство, защита и съдействие на страните по
изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на
парични вземания до 1000.00 лв. – 200.00 лв., и за вземания над 1000.00 лв. -
1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 - 7. В случая се сочи, че
претендираната сума по изпълнителния лист е 4 826.74 лв. и с оглед
правилата на чл. 7, ал. 2, т.2 - при интерес от 1000 до 5000 лв. - 300 лв. + 7 %
за горницата над 1000 лв., дължимото мин.адв. възнаграждение е 283.94 лв.
Според взискателя, към тази тази сума, като се прибави и възнаграждението
по чл. 10, ал. 1, т. 1 за образуване на изпълнителното дело в размер на 200.00
лв., се получава сумата от 483.94 лв. Изтъква се, че в този случай, разликата
между минималното възнаграждение съгласно наредбата и претендираната от
взискателя в изпълнителното производство сума е 16.06 лв., за която е
неоснователно да се твърди, че е прекомерна.
Наведени са и съображения, че при образуването на изп.дело липсва
яснота дали същото ще се отличава с фактическа и правна сложност и каква
ще бъде продължителността на изпълнението, поради което доводите на
длъжника в изложената насока са неправилни.
На основание чл.435, ал.3 ГПК ЧСИ Д. е изложила подробни мотиви, в
които сочи, че депозираната жалба е неоснователна. Излага съображения, че
на 18.10.2021г. по сметка на ЧСИ Ц. Д. за депозити за вещи лица е постъпила
сума в размер на 1100.00 лв. с наредител община ***,с основание
"Определение №60672/041021 разноски за касационна инстанция" и без
посочен номер на изпълнително дело, за което се отнася. ЧСИ е разпоредила
да бъде възстановена на наредителя по сметката, от която е постъпила
внесената сума от 1100.00 лв.
Навежда доводи, че с изрично постановление е приела по делото такси
и разноски за сметка на длъжника в размер на общо 558.20 лв., от които
500.00 лв. хонорар на представляващия взискателя адвокат; 24.00 лв. с ДДС за
1 бр. такса по т.1 от ТТРЗЧСИ за образуване на изпълнително дело; 12.00 лв.
с ДДС за 1 бр. такса по т.4 от ТТРЗЧСИ за връчване на покана за доброволно
изпълнение по поща до длъжника; 18.00 лв. с ДДС за 1 бр. такса по т.9 от
ТТРЗЧСИ за налагане на 1 бр. запор на сметки и 4.20 лв. разноски по т.31,
б."к" от ТТРЗЧСИ за пощенски разходи /2 бр. по 2.10 лв., като стойността на
пощенската пратка е определена в договор, сключен между ЧСИ Ц. Д. и
3
"Български пощи"ЕАД/.
Посочва, че сумата, дължима като пропорционална такса по т. 26 е
посочена в поканата за доброволно изпълнение, с оглед запознаване на
длъжника с размера на неговото задължение по образуваното изпълнително
дело с включени всички такси и разноски, определени съобразно вземането на
взискателя. Доколкото размерът на дължимата такса е определяем още към
момента на изготвяне на поканата за доброволно изпълнение, то само в полза
на длъжника е посочването й в нея.Размерът на дължимата пропорционална
такса по т.26 от ТТРЗЧСИ съответства с размера на паричното вземане на
взискателя - общо 5326.74 лв., състоящо се от присъдените по изпълнителен
лист суми и адвокатския хонорар по изпълнителното дело, подлежащ на
събиране. С постановлението от 04.11.2021г. ЧСИ Д., твърди, че е отказала
намаляване на приетите по делото разноски и прекратяване на
изпълнителното дело.
Като взе предвид приложеното копие от изп.дело №954/2021г. по
описа на ЧСИ Ц. Д. и като обсъди наведените от жалбоподателя доводи, както
и изложените от съдебния изпълнител съображения, настоящият съдебен
състав приема следното:
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл.436 ал.1 ГПК от
длъжника по изпълнителното дело. Доколкото тя е насочена против акт на
съдебния изпълнител, с който е приложена разпоредбата на чл.78, ал.5 от
ГПК, по силата на общите правила за разрешаване на въпросите, свързани с
отговорността за разноски, тя следва да се приеме за допустима и по аналогия
се разгледа по реда на чл.248, ал.3 от ГПК.
Изпълнително дело №2021***0400954 по опис на ЧСИ Ц. Д. е
образувано на 15.10.2021г. по молба на Н. И. А. от гр. Враца срещу община
*** въз основа на изпълнителен лист №260175 от 14.10.2021г. издаден по гр.
дело № 582/2017г. по описа на окръжен съд Враца, с оглед решение
№37/08.02.2018г., постановено по гр.дело №582/2017г. по описа на същия съд,
решение №1202/12.06.2020г. по в.гр.дело №2857/2018г. по описа на
Софийски апелативен съд и определение №60672/04.10.2021г. по гр.дело
№1559/2021г. по описа на ВКС за следните суми: 2 526,74 лева,
представляваща сторените разноски за първата инстанция съразмерно на
уважената част от иска, присъдена с Решение от 08.02.2018г., постановено по
гр.д. № 582/2017г. по описа на ОС – Враца; 1 200 лв., представляваща
4
разноски за изплатен адвокатски хонорар за въззивната инстанция, присъдена
с Решение №1202 от 12.06.2020г., постановено по в.гр.д. № 2857/2018г. по
описа на Софийски апелативен съд и 1 100 лв. - разноски пред ВКС,
присъдена с Определение №60672/04.10.2021 г., постановено по гр.д. №
1559/2021 г. по описа на ВКС,или общо за сумата в размер на 4 826.74 лв.
В молбата за образуване на делото взискателят е заявил, че претендира
освен присъдените по изпълнителен лист суми в общ размер на 4826.74 лв.,
така и сторените разноски в изпълнителното производство, вкл. адвокатско
възнаграждение. Към молбата за образуване на делото е представено
пълномощно на адв.Т.Д., упълномощена от взискателя Н.А. и договор за
правна защита и съдействие, съгласно който взискателят е заплатил в брой
адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнително дело и
извършване на действие с цел удовлетворяване на вземанията в размер на
500.00 лв.
С молбата за образуване на изп.дело, като способ за принудително
изпълнение е посочен запор върху банковите сметки на длъжника в "Банка
ДСК"ЕАД до размер на вземането.
В съответствие с изисканото в молбата, взискателят е заплатил
авансово по сметка на съдебния изпълнител 54.00 лв., от които 24.00 лв. с
ДДС такса по т.1 от ТТРЗЧСИ за образуване на дело; 12.00 лв. с ДДС такса по
т.4 от ТТРЗЧСИ за изпращане на покана за доброволно изпълнение по поща и
18.00 лв. с ДДС такса по т.9 от ТТРЗЧСИ за налагане на запор на сметки на
длъжника в "Банка ДСК" АД, както и 4.20 лв. разноски по т.31 за 2 бр.
пощенски разходи /по 2.10 лв. за всяка пратка - съобщението до длъжника и
запорното съобщение/, като за направените разходи ЧСИ Д. е издала
счетоводни документи.
На 15.10.2021г. ЧСИ изпратил до длъжника покана за доброволно
изпълнение, като заедно с нея е изпратила и запорно съобщение до "Банка
ДСК"ЕАД за наложен запор върху банковите сметки на длъжника. Поканата
за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 18.10.2021г., а както
това е видно от представеното по изп.дело извлечение от сметката на
длъжника, сумата по изп.лист е преведена по сметката на съдебния
изпълнител.
С постановление от 15.10.2021г. ЧСИ Д. е приела такси и разноски за
сметка на длъжника в размер на общо 558.20 лв., от които 500.00 лв. хонорар
5
на представляващия взискателя адвокат; 24.00 лв. с ДДС за 1 бр. такса по т.1
от ТТРЗЧСИ за образуване на изпълнително дело; 12.00 лв. с ДДС за 1 бр.
такса по т.4 от ТТРЗЧСИ за връчване на покана за доброволно изпълнение по
поща до длъжника; 18.00 лв. с ДДС за 1 бр. такса по т.9 от ТТРЗЧСИ за
налагане на 1 бр. запор на сметки и 4.20 лв. разноски по т.31, б."к" от
ТТРЗЧСИ за пощенски разходи /2 бр. по 2.10 лв., като стойността на
пощенската пратка е определена в договор, сключен между ЧСИ Ц. Д. и
"Български пощи"ЕАД/.
На 18.10.2021г. по сметка на ЧСИ Ц. Д. за депозити за вещи лица е
постъпила сума в размер на 1100.00 лв. с наредител община ***,с основание
"Определение №60672/041021 разноски за касационна инстанция" и без
посочен номер на изпълнително дело, за което се отнася. Съдебният
изпълнител е посочил, че сумата е постъпила по сметка на ЧСИ Д., която е
различна от указаната специална сметка на ЧСИ в поканата за доброволно
изпълнение.Разпоредил е, че към 03.11.2021г. от запор на банковата сметка на
длъжника е постъпила сума за пълно погасяване, поради което сумата от
1100.00 лв. се явява надплатена и същата следва да бъде възстановена на
наредителя по сметката, от която е постъпила.
С отговор депозиран от длъжника община *** с вх.
№16967/29.10.2021г. са оспорени сумите 2 526,74 лева, представляваща
сторените разноски за първата инстанция съразмерно на уважената част от
иска, присъдена с Решение от 08.02.2018г., постановено по гр.д. № 582/2017г.
по описа на ОС – Враца; 1 200 лв., представляваща разноски за изплатен
адвокатски хонорар за въззивната инстанция, присъдена с Решение №1202 от
12.06.2020г., постановено по в.гр.д. № 2857/2018г. по описа на Софийски
апелативен съд и 1 100 лв. - разноски пред ВКС, присъдена с Определение
№60672/04.10.2021 г., постановено по гр.д. № 1559/2021 г. по описа на
ВКС,или общо за сумата в размер на 4 826.74 лв., както и приетите по делото
разноски в размер на 500.00 лв. прието адвокатско възнаграждение
претендирано от взискателя и сумата от 598.58 лв. определена за такси и
разноски по тарифата към ЗЧСИ.Иска се и прекратяване на изп.дело.
Със съобщение с изх.№13759/01.11.2021г. ЧСИ Д. е разпоредила на
"Банка ДСК"ЕАД да вдигне наложения запор върху банковите сметки на
длъжника община ***.
С обжалваното пред настоящия състав постановление от 04.11.2021г.,
6
ЧСИ Ц. Д. е отказала да намали приетия като разноски адвокатски хонорар на
представляващия взискателя адвокат в размер на 500.00 лв., оставила е без
възражението на длъжника, в частта за начислените разноски по делото в
размер на 593.58 лв., както и в частта, с която е направено възражение, че
община *** не дължи сумите, присъдени с изпълнителния лист от
14.10.2021г. на окръжен съд – Враца, въз основа на който е образувано
изп.дело. Подробно в мотивите си, съдебният изпълнител е посочил, че
претендираното от взискателя адв. възнаграждение е в размер, който не е
прекомерен и е съобразен с чл.10,т.1 и т.2, във вр. с чл.7,ал.2,т.2 от Наредба
№ 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По отношение на дължимата пропорционална такса по т. 26, ЧИ Д. е
посочила, че същата е отразена в поканата за доброволно изпълнение с оглед
запознаване на длъжника с размера на неговото задължение по образуваното
изпълнително дело с включени всички такси и разноски, определени
съобразно вземането на взискателя, но доколкото размерът на дължимата
такса е определяем още към момента на изготвяне на поканата за доброволно
изпълнение, то само в полза на длъжника е посочването й в нея.
При тази фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира
жалбата за неоснователна.
Длъжникът не е извършил доброволно плащане на паричното вземане
по делото,както твърди в жалбата си. Макар и да е превел сумата в размер на
1100.00 лв. доброволно на съдебния изпълнител, то същата му е върната, тъй
като е постъпила по сметка на ЧСИ Д., която е различна от указаната
специална сметка на ЧСИ в поканата за доброволно изпълнение. Съдебният
изпълнител е посочил още, че към 03.11.2021г. от запор на банковата сметка
на длъжника е постъпила сума за пълно погасяване, поради което сумата от
1100.00 лв. се явява надплатена.
На следващо място, вземането в размер на 5326.74 лв.е събрано от
извършването на изпълнителни действия от съдебния изпълнител, а именно-
налагане на запор върху банковата сметка на длъжника, което дава основание
да се присъди адвокатски хонорар не само за образуване, но и за водене на
изпълнителното производство. Обстоятелството, че това вземане е събрано в
срока за доброволно изпълнение, не обосновава извод за освобождаване на
длъжника от адвокатски хонорар за водене на изпълнителното дело, тъй като
вземането е събрано след реализиране на предприети в хода на делото
7
принудителни изпълнителни действия. При определяне на дължимия
адвокатския хонорар съдебният изпълнител правилно е приложил нормите на
чл.10,т.1 и т.2,във вр. с чл.7,ал.2,т.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения,и определения размер
от 500.00 лв. не се явява прекомерен. Обжалваното постановление е правилно
и не съществуват основания за отмяната или изменението му.
Съдебният състав намира, че размера на дължимата пропорционална
такса по т.26 от ТТРЗЧСИ-535.38 лв. с ДДС съответства с размера на
паричното вземане на взискателя - общо 5326.74 лв., състоящо се от
присъдените по изпълнителен лист суми и адвокатския хонорар по
изпълнителното дело, подлежащ на събиране.Същата е дължима към
съдебния изпълнител след събиране на паричното вземане на взискателя, но с
оглед уведомяването на длъжника същата подлежи на включване в поканата
за доброволно изпълнение. Видно от постановлението от 15.10.2021г. за
приемане на разноските по изпълнението, съдебния изпълнител не е включил
тази сума.Правилно са изчислени и разноските по самото изпълнение.
По така изложените съображения въззивният съдебен състав намира,
че обжалваното постановление на ЧСИ Ц. Д. е изцяло правилно и
законосъобразно, поради което ще следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановление от 04.11.2021г. по изп.д.№954/2021г.
по описа на ЧСИ Ц. Д., като правилно и законосъобразно.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8