Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 105
гр.Пловдив,26.02.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско отделение, в открито заседание на шести ноември през две
хиляди и осемнадесета година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: КРАСИМИРА ВАНЧЕВА
при участието на секретаря ИЛИЯНА КУЦЕВА-ГИЧЕВА,като разгледа докладваното от съдията търг. дело №136/2017 г. по описа на същия съд,ХVIІІ-ти състав,за да се произнесе, взе предвид следното:
Положителен
установителен иск за лихви по публични държавни вземания,предявен на основание
чл.694,ал.2,т.2 от ТЗ.
Ищецът
Национална агенция за приходите-гр.София твърди,че е предявила в производството
по несъстоятелност на ответното дружество „Мастер-Стийл Профайлс“АД-в
несъстоятелност-гр.Пловдив с ЕИК *********
конкретно описани в исковата молба публични вземания за данък върху
добавената стойност,представляващи главници и/или лихви за забава за данъчни
периоди,също посочени в исковата молба,като една част от тези вземания били
предявени на основание чл.685,ал.1 от ТЗ с молба изх.№17-00-125/14#64/11.08.2016 г.,а друга част били
предявени на основание чл.688,ал.1 и ал.3 и чл.687,ал.2 от ТЗ с молба изх.№17-000125/14#72/12.10.2016 г.Твърди,че предявените с първата молба вземания били
установени с подадени от ответното дружество по реда на ЗДДС справки-декларации
/общо 15 броя/,също описани в исковата молба,а вземанията,предявени с втората
молба,били установени с описаните в исковата молба ревизионни актове.
На
следващо място,агенцията-ищец твърди,че в Търговския регистър на датата 25.08.2016
г. е обявен изготвен от синдика на ответното дружество списък на приетите от
синдика вземания,в който са били включени предявените от агенцията вземания с
молбата от 11.08.2016 г. публични вземания за ДДС,представляващи невнесени в
срок главници и дължими лихви за забава,изчислени към 08.08.2016 г.,установени
с описаните в ИМ справки-декларации,като този списък е бил одобрен от съда с
определение №2382 от 29.11.2016 г.,постановено по т.д.№245/2014 г. по описа на
ОС-Пловдив,във връзка с определение №1999 от 11.10.2016 г.,постановено по
ч.т.д.№586/2016 г. по описа на същия съд.
Твърди
се още,че в ТР на датата 28.10.2016 г. е обявен списък на приетите от синдика
вземания,в който са били включени предявени от НАП с молбата от 12.10.2016 г.
публични вземания за ДДС в общ размер на 8 389 625,55 лв.,в т.ч. главници в
размер на 6 950 695,05 лв.,възникнали до датата на съдебното решение за
откриване на производство по несъстоятелност и дължими за посочените в ИМ
данъчни периоди и лихви в размер на 1 418 930,50 лв.,изчислени към 06.10.2016
г.
С
възражение от 03.11.2016 г. длъжникът „Мастер-Стийл Профайлс“АД възразил по
реда на чл.690 от ТЗ срещу включването в списъка на приетите вземания,обявен в
ТР на 28.10.2016 г.,на процесните вземания за ДДС,предявени на основание
ревизионен акт №Р-16001615005334-091-001 от 27.09.2016 г.,издаден от ТД на
НАП-Пловдив.А с определение №284 от 15.02.2017 г.,постановено по ч.т.д.№722/2016
г. по описа на ОС-Пловдив,вписано в ТР на 17.02.2017 г.,и определение №297 от
17.02.2016 г.,постановено по т.д.№245/2014 г. по описа на същия съд,вписано в
ТР по партидата на ответника на 22.02.2017 г.,съдът по несъстоятелността на
основание чл.692 от ТЗ одобрил списък на приетите от синдика
вземания,публикуван в ТР на 28.10.2016 г.,като извършил описаните в ИМ
изменения в него по отношение на приетите вземания за ДДС,предявени на
основание ревизионен акт №Р-16001615005334-091-001 от 27.09.2016 г.,издаден от
ТД на НАП-Пловдив.
Агенцията-ищец
смята,че с определение №284 от 15.02.2017 г. съдът по несъстоятелността,в
несъответствие с предявените от НАП с молбата от 12.10.2016 г. публични
вземания за лихви,изчислени към 06.10.2016 г. и установените с ревизионния акт
от 27.09.2016 г. лихви към последната дата,е променил на основание чл.692 от ТЗ
списъка на приетите вземания,обявен в ТР на 28.10.2016 г.,като е приел,че са
дължими единствено законни лихви за забава в размер на 10 376,39 лв.,дължими
върху допълнителни задължения за ДДС в размер на 2 334 688,41 лв. за данъчен
период м. 09/2014 г.,както и лихви за забава в размер на 1011,89 лв.,дължими
върху начислен допълнително ДДС в размер на 227 675,78 лв. за данъчен период
месец 12/2014 г.,изчислени за периода от 27.09.2016 г. /датата на издаване на
ревизионен акт №Р-16001615005334-091-001 от 27.09.2016 г./ до 12.10.2016 г.
/датата на молба с изх.№17-00125/14#72 от 12.10.2016 г. за предявяване на публични вземания/.
Предвид
гореизложеното,агенцията-ищец твърди,че неприети в производството по
несъстоятелност на ответното дружество и предмет на настоящото производство,са
дължими лихви за забава на основание чл.175 от ДОПК във вр. с чл.1 от ЗЛДТДПДВ
за периода от 09.08.2016 г. до датата на окончателното погасяване на
съответните главници за невнесени в срок публични задължения за ДДС за данъчни
периоди месец 12/2013 г.,месец 01/2014 г.,месец 02/2014 г.,месец 10/2014
г.,месец 12/2014 г.,както и дължимата лихва за забава за периода от 15.10.2014
г. до 27.09.2016 г. върху главница в размер на 2 334 688,41 лв. за невнесено в
срок публично задължение за ДДС за данъчен период месец 09/2014 г. и лихва за
периода от 15.01.2015 г. до 27.09.2016 г. върху главница в размер на 227 675,78
лв. за невнесено в срок публично задължение за ДДС за данъчен период месец
12/2014 г.
На база
горните твърдения,агенцията-ищец моли да бъде постановено съдебно решение,с
което да се признае за установено съществуването и дължимостта на предявените
от агенцията в производството по несъстоятелност на „Мастер-Стийл Профайлс“АД
публични вземания за лихви за забава в общ размер на 575 009,18 лв.,дължими за
периоди и с основания за възникването,както следва:
1.Дължима
лихва за забава в размер на 1 373,01 лв. на основание чл. 175 от ДОПК, във
връзка с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ за периода от 09.08.2016 г. до 06.10.2016 г.
/датата, до която са начислени лихвите в молба изх. № 17-00-125/14#72 от
12.10.2016 г./, както и лихвата до окончателното погасяване на главница в
размер на 83 769,90 лв. за невнесено в срок публично задължение за ДДС за
данъчен период месец 12/2013 г., установено с Ревизионен акт № Р-16001615005334-091-001/27.09.2016
г., издаден от ТД на НАП-Пловдив;
2.Дължима лихва за забава в размер на
983,91 лв. на основание чл. 175 от ДОПК, във връзка с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ за
периода от 09.08.2016 г. до 06.10.2016 г. /датата, до която са начислени лихвите
в молба изх. № 17-00-125/14#72 от 12.10.2016 г./, както и лихвата до окончателното
погасяване на главница в размер на 60 030,15 лв. за невнесено в срок публично
задължение за ДДС за данъчен период месец 01/2014 г., установено с Ревизионен
акт № Р-16001615005334-091-001/27.09.2016 г., издаден от ТД на НАП-Пловдив;
3.Дължима лихва за забава в размер на
129,12 лв. на основание чл. 175 от ДОПК, във връзка с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ за
периода от 09.08.2016 г. до 06.10.2016 г. /датата, до която са начислени
лихвите в молба изх. № 17-00-125/14#72 от 12.10.2016 г./, както и лихвата до
окончателното погасяване на главница в размер на 7 878,11 лв. за невнесено в
срок публично задължение за ДДС за данъчен период месец 02/2014 г., установено
с Ревизионен акт № Р-16001615005334-091-001/27.09.2016 г., издаден от ТД на
НАП-Пловдив;
4.Дължима лихва за забава в размер на
14 942,35 лв. на основание чл. 175 от ДОПК, във връзка с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ за
периода от 09.08.2016 г. до 06.10.2016 г. /датата, до която са начислени
лихвите в молба изх. № 17-00-125/14#72 от 12.10.2016 г./, както и лихвата до
окончателното погасяване на главница в размер на 911 663,38 лв. за невнесено в
срок публично задължение за ДДС за данъчен период месец 03/2014 г., установено
с Ревизионен акт № Р-16001615005334-091-001/27.09.2016 г., издаден от ТД на
НАП-Пловдив;
5.Дължима лихва за забава в размер на
102,69 лв. на основание чл. 175 от ДОПК, във връзка с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ за
периода от 09.08.2016 г. до 06.10.2016 г. /датата, до която са начислени
лихвите в молба изх. № 17-00-125/14#72 от 12.10.2016 г./, както и лихвата до
окончателното погасяване на главница в размер на 6 265,25 лв. за невнесено в
срок публично задължение за ДДС за данъчен период месец 04/2014 г., установено
с Ревизионен акт № Р-16001615005334-091-001/27.09.2016 г., издаден от ТД на
НАП-Пловдив;
6.Дължима лихва за забава в размер на
91,23 лв. на основание чл. 175 от ДОПК, във връзка с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ за
периода от 09.08.2016 г. до 06.10.2016 г. /датата, до която са начислени лихви
в молба изх. № 17-00-125/14#72 от 12.10.2016 г./, както и лихвата до
окончателното погасяване на главница в размер на 5 566,18 лв. за невнесено в
срок публично задължение за ДДС за данъчен период месец 05/2014 г., установено
с Ревизионен акт № Р-16001615005334-091-001/27.09.2016 г., издаден от ТД на
НАП-Пловдив;
7.Дължима лихва за забава в размер на
351,36 лв. на основание чл. 175 от ДОПК, във връзка с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ за
периода от 09.08.2016 г. до 06.10.2016 г. /датата, до която са начислени лихви
в молба изх. № 17-00-125/14#72 от 12.10.2016 г./, както и лихвата до
окончателното погасяване на главница в размер на 21 437,19 лв. за невнесено в
срок публично задължение за ДДС за данъчен период месец 06/2014 г., установено
с Ревизионен акт № Р-16001615005334-091-001/27.09.2016 г., издаден от ТД на
НАП-Пловдив;
8.Дължима лихва за забава в размер на 43 255,35 лв. на основание чл. 175
от ДОПК, във връзка с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ за периода от 09.08.2016 г. до
06.10.2016 г. /датата, до която са начислени лихвите в молба изх. №
17-00-125/14#72 от 12.10.2016 г./, както и лихвата до окончателното погасяване
върху част от главница в размер на 2 639 098,24 лв. за
невнесено в срок публично задължение за ДДС за данъчен период месец 09/2014 г.,
установено с Ревизионен акт № Р-16001615005334-091-001/27.09.2016 г., издаден
от ТД на НАП-Пловдив;
9.Дължима лихва за забава в размер на
463 698,30 лв. на основание чл. 175 от ДОПК, във връзка с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ за
периода от 15.10.2014 г. /датата на настъпване на изискуемостта на публичното
вземане/ до 27.09.2016 г., и от 13.10.2016 г. до окончателното погасяване върху
част от главница в размер на 2 334 688,41 лв. за невнесено в срок публично
задължение за ДДС за данъчен период месец 09/2014 г., установено с Ревизионен
акт № Р-16001615005334-091-001/27.09.2016 г., издаден от ТД на НАП Пловдив;
10.Дължима лихва за забава в размер на
34,94 лв. на основание чл. 175 от ДОПК, във връзка с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ за
периода от 09.08.2016 г. до 06.10.2016 г. /датата, до която са начислени
лихвите в молба изх. № 17-00-125/14#72 от 12.10.2016 г./, както и лихвата до
окончателното погасяване на главница в размер на 2 131,78 лв. за невнесено в
срок публично задължение за ДДС за данъчен период месец 10/2014 г., установено
с Ревизионен акт № Р-16001615005334-091-001/27.09.2016 г., издаден от ТД на НАП
Пловдив;
11.Дължима
лихва за забава в размер на 10 661,67 лв. на основание чл. 175 от ДОПК, във
връзка с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ за периода от 09.08.2016 г. до 06.10.2016 г.
/датата, до която са начислени лихвите в молба изх. № 17-00-125/14#72 от
12.10.2016 г./, както и лихвата до окончателното погасяване на част от главница
в размер на 650 490,68 лв. за невнесено в срок публично задължение за ДДС за
данъчен период месец 12/2014 г., установено с Ревизионен акт № Р-16001615005334-091-001/27.09.2016
г., издаден от ТД на НАП Пловдив;
12.Дължима
лихва за забава в размер на 39 385,25 лв. на основание чл. 175 от ДОПК, във
връзка с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ за периода от 15.01.2015 г. /датата на настъпване на
изискуемостта на публичното вземане/ до 27.09.2016 г., и от 13.10.2016 г. до
окончателното погасяване върху част от главница в размер на 227 675,78 лв. за
невнесено в срок публично задължение за ДДС за данъчен период месец 12/2014 г.,
установено с Ревизионен акт № Р-16001615005334-091-001/27.09.2016 г., издаден
от ТД на НАП Пловдив.
Моли на
агенцията да бъдат присъдени всички направени по делото разноски,в това число и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв.,изчислено съгласно
разпоредбата на чл.25,ал.2 от Наредба за заплащането на правна помощ,във връзка
с чл.37 от Закона за правната помощ,във връзка с чл.78,ал.8 от ГПК.
Ответникът
„Мастер-Стийл Профайлс“АД-в несъстоятелност-гр.Пловдив с ЕИК ********* е подал
в законния срок отговор на исковата молба,с който е оспорил процесния иск като
неоснователен,а е изложил и доводи за недопустимостта му.Най-общо казано,в
посочения отговор се поддържа основния довод,че всички вземания,които агенцията-ищец
е предявила в производството по несъстоятелност на дружеството-ответник с първата
молба от 11.08.2016 г. са приети и включени в одобрения от съда списък на
приети вземания,съставен от синдика на дружеството,а от предявените с втората
молба от 12.10.2016 г. вземания съдът е изключил от списъка на приети вземания
само тези,които са се дублирали с вземания,предявени с първата молба,като в
крайна сметка всички предявени от агенцията с двете молби и недублиращи се
вземания за главници и лихви са приети,а процесните вземания за лихви
ответникът заявява,че изобщо не са били предявени от агенцията-ищец в
производството по несъстоятелност на дружеството-ответник.
Синдикът на
ответното дружество-К.П.И. не е взел становище по процесния иск.
Пловдивският
окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност,както и доводите на страните,приема за установено следното:
На първо
място,въпросите на които следва да се отговори с настоящото решение,тъй като са
свързани с преценка допустимостта на иска,е дали процесните вземания за
лихви,описани в 12 пункта от петитума на исковата молба,са предявени от
агенцията-ищец в производството по несъстоятелност на ответното дружество и
съответно-дали тези вземания са включени в съставен от синдика и одобрен от
съда списък на приети вземания.В ситуация,в която вземанията са предявени и
включени в такъв списък или пък изобщо не са предявени в предвидените от закона
срокове искът би бил недопустим,но предявяването им съчетано с тяхното
неприемане от синдика или пък приемане от същия,но изключване от съда по реда
на чл.692,ал.3 във вр. с чл.690,ал.1 от ТЗ би обосновало извод за наличие на
правен интерес от процесния установителен иск и съответно на това-допустимост
на същия иск.За да даде отговор на горните въпроси съдът взе предвид следните
фактически обстоятелства,установени от събрани по делото доказателства,а
именно:
С молба
изх.№17-00-125/14#64
от 11.08.2016 г. агенцията-ищец е предявила в производството по несъстоятелност
на ответното дружество,развиващо се по т.д.№245/2014 г. по описа на ОС-Пловдив,XII-ти състав,публични вземания за данък
върху добавената стойност,установени въз основа на подадени от дружеството по
реда на ЗДДС справки-декларации,които са описани в самата молба за предявяване
на вземанията,приложена към настоящото дело в заверено копие.С посочената молба
са предявени и вземания за лихви върху главниците,представляващи невнесени в
срок данъци по описаните в молбата справки-декларации,които лихви са начислени
до датата 08.08.2016 г.Всички
вземания за главници и лихви,предявени от НАП с молбата от 11.08.2016 г.,са
включени в съставен от синдика списък на приети вземания,изготвен на основание
чл.686,ал.1 във вр. с чл.687 от ТЗ и обявен в Търговския регистър по партидата
на длъжника на датата 25.08.2016 г.Същият списък впоследствие е одобрен от съда
по несъстоятелността с определение №2382 от 29.11.2016 г.,постановено по т.д.№245/2014
г. по описа на ОС-Пловдив,XII-ти състав.
С
последваща молба изх.№17-000125/14#72/12.10.2016 г. /приложена в заверено копие към настоящото
дело/,подадена на основание чл.688,ал.1 и ал.3 и чл.687,ал.2 от ТЗ,агенцията-ищец е предявила в производството по несъстоятелност на
дружеството-ответник публични вземания за данък върху добавената стойност в общ
размер на 8 389 625,55 лв.,от които-главници в общ размер-6 950 695,05 лв. и
лихви в общ размер на 1 438 930,50 лв.,включващ начислени лихви от 1 261 287,42
лв. за периода от падежа на съответната главница,обхваната от посочения общ
размер главници,до датата на решението за откриване на производство по
несъстоятелност-06.07.2016 г. и лихви от 177 643,08 лв. възникнали след тази
дата,начислени в периода от 07.07.2016 г. до 06.10.2016 г.Всички тези вземания
/наред с други такива,предявени с молбата от 12.10.2016 г.,но не касаещи
настоящото производство/ са включени в списък на приети вземания,съставен от
синдика на основание чл.688,ал.1 и ал.3 от ТЗ и обявен в Търговския регистър по
партидата на длъжника на датата 28.10.2016 г.Посоченото в този списък и в
молбата за предявяване на вземания основание на всички тези публични вземания е
равизионен акт №
Р-16001615005334-091-001/27.09.2016 г., издаден от ТД на НАП Пловдив и
представен по настоящото дело в заверено копие.
С
възражение вх.№32423 от 03.11.2016 г.,подадено на основание чл.690,ал.1 от ТЗ,дружеството-длъжник /и настоящ ответник/ е възразило срещу приетите вземания
за ДДС-главници и лихви,основаващи се на горния ревизионен акт и включени в
списъка на приети вземания,обявен в ТР на 28.10.2016 г.По това възражение е образувано ч.т.д.№722/2016 г. по описа на
ОС-Пловдив,XII-ти
състав,приложено към настоящото дело,и с определение №284 от 15.02.2017
г.,постановено по същото дело,съдът е разгледал възражението и се е произнесъл
по него с резултат,съгласно който списъка на приети вземания е изменен в частта
относно гореописаните вземания на кредитора НАП-София,предявени на основание
ревизионния акт от 27.09.2016 г.Постановеното от съда изменение на списъка се
изразява в това,че кредитора НАП вместо с вземане в размер на 8 211 982,47
лв.,от които 6 950 695,05 лв.-главница и 1 261 287,42 лв. лихви,възникнали до
датата на съдебното решение за откриване на производство по
несъстоятелност,както и 177 643,08 лв. лихви за периода 07.07.2016 г. до
06.10.2016 г.,се включва в списъка с вземания,основание и размер,както следва:
-2 334
688,41 лв.-определени допълнителни задължения за ДДС за данъчен период
м.09/2014 г.,формирани от допълнително установени основи за облагане с ДДС в резултат
на доходи/приходи от осъществената търговска дейност със стоки /черни и цветни
метали/ за периода м. Септември 2014 г.;
-227 675,78
лв.-начислен допълнително ДДС за данъчен период м.12/2014 г.,дължим при
прекратяване на регистрацията по ЗДДС на наличните активи към 05.12.2014 г.;
-10 376,39
лв.-законна лихва върху допълнително установеното от ревизията ДДС,изчислена за
периода 27.09.2016 г.-12.10.2016 г. върху главницата от 2 334 688,41 лв.;
-1011,89
лв.-законна лихва върху допълнително установеното от ревизията ДДС,изчислена за
периода 27.09.2016 г.-12.10.2016 г. върху главница 227 675,78 лв.
Фактически,без
описаните в предните четири пункта вземания,с горното определение от 15.02.2017
г. съдът е изключил от списъка на приети вземания всички останали вземания за
ДДС-главници и лихви,предявени от НАП-София с молбата от 12.10.2016 г. и
основаващи се на ревизионния акт от 27.09.2016 г.Във варианта с внесеното от
съда изменение,списъкът на приети вземания,обявен в ТР на 28.10.2016 г.,е
одобрен с определение №297 от 17.02.2017 г.,постановено по т.д.№245/2014 г. по
описа на ОС-Пловдив,XII-ти
състав.
Процесният
установителен иск касае вземания за лихви,начислени за посочените в исковата
молба периоди върху главници,представляващи невнесени в срок задължения за ДДС
и установени с посочения по-горе ревизионен акт от 27.09.2016 г.Въпросът е дали
същите лихви попадат измежду тези,които са предявени от НАП в производството по
несъстоятелност и дали са останали неприети,респективно-изключени от списъка на
приети вземания.Отговорът на този въпрос и в двата посочени аспекта е
положителен.Ясно е,че процесните лихви по пунктове 1,2,3,4,5,6,7,8,10 и 11 от
петитума на исковата молба са начислени и се търсят за периода от 09.08.2016 г.
до 06.10.2016 г. върху главници,които представляват невнесено в срок публично
задължение за ДДС за следните данъчни периоди-месец декември-2013 г. и месеците
януари, февруари, март, април, май, юни,септември,октомври и декември 2014
г.Всички тези главници,посочени като размер в петитума на ИМ,са предявени с
първата молба на НАП-София от 11.08.2016 г. и са приети в изготвения от синдика
и одобрен от съда без изменения списък на приети вземания,обявен в ТР на
25.08.2016 г.Същите тези главници са установени на основание описани в ИМ
справки-декларации,подадени от дружеството-длъжник по реда на ЗДДС.Заедно с тях
са предявени и приети вземания за лихви за забава,начислени върху главниците до
датата 08.08.2016 г.,както е отразено в молбата за предявяването им,а и в самия
списък на синдика,с който са приети.Тези главници обаче са предявени отново от
НАП-София с втората молба от 12.10.2016 г.,тъй ревизионния акт от 27.09.2016 г.
е обхващал и публичните задължения за ДДС,които представляват именно тези
главници,установени по сочените в ИМ справки-декларации.Това обстоятелство е
поначало безспорно между страните,а и е видно от неоспореното заключение на
в.л.В. Ш.,както и от определението на съда от 15.02.2017 г.,с което е
разгледано подаденото от длъжника възражение по чл.690,ал.1 от ТЗ,коментирано
по-горе.В самата молба от 12.10.2016 г.,с която агенцията повторно е предявила
вземанията за тези главници,също е изрично посочено,че ревизионния акт обхваща
и задълженията по справките-декларации,на основание на които са предявени
вземанията с първата молба от 11.08.2016 г.С други думи,главниците,описани в
горните пунктове от петитума на ИМ и предявени с молбата на агенцията от
12.10.2016 г.,се дублират с главниците,приети в производството по
несъстоятелност на ответника още с първия списък на приети вземания,обявен в ТР
на 25.08.2016 г.Именно поради това дублиране съдът с определението от
15.02.2017 г. е изключил същите вземания от втория списък на приети
вземания,обявен в регистъра на датата 28.10.2016 г.,но в крайна сметка същите
главници остават със статута на приети вземания в производството по
несъстоятелност на ответника,тъй като преди това те вече са били включени в
одобрения от съда първи списък на приети вземания.
С
определението от 15.02.2016 г. обаче са изключени от списъка на приети
вземания,обявен в регистъра на 28.10.2016 г.,и всички предявени с молбата на
НАП от 12.10.2016 г. лихви върху дублираните главници по аргумент,че те също се дублират с
лихвите върху тези главници,предявени с първата молба на НАП от 11.08.2016 г. и
приети вече с обявения на 25.08.2016 г. списък на приети вземания.И като се има
предвид посоченото по-горе обстоятелство,че лихвите,предявени с молбата от
12.10.2016 г.,са начислени до датата 06.10.2016 г.,то се налага извода,че и
претендираните за исковия период от 09.08.2016 г. до 06.10.2016 г. лихви по
пунктове 1,2,3,4,5,6,7,8,10 и 11 от петитума
на процесната искова молба попадат в обхвата на лихвите,изключени от списъка на
приети вземания с определението на съда от 15.02.2017 г.
Гореизложеното
налага крайния извод,че процесните вземания за лихви по изброените пунктове от
исковата молба,търсени за периода 09.08.2016 г.-06.10.2016 г., са били
предявени от ищеца в производството по несъстоятелност на ответника и са били
изключени от списъка на приети вземания с определението на съда по чл.692,ал.4
от ТЗ по възражение на длъжника,подадено на основание чл.690,ал.1 от ТЗ.С оглед
на изложеното съдът намира,че са налице визираните в разпоредбата на
чл.694,ал.2,т.2 от ТЗ предпоставки за предявяването на процесния иск относно
претендираните лихви по пунктове
1,2,3,4,5,6,7,8,10 и 11 от петитума на ИМ и затова относно същите
претенции искът е допустим и подлежи на разглеждане по същество.
Искът е
допустим и относно заявените установителни претенции за дължимостта на
лихвите,сочени в пунктове 9 и 12 от петитума на ИМ.Това са лихви върху
главниците от 2 334 688,41 лв. и 227 675,78 лв.,включени в предявените с
молбата на НАП от 12.10.2016 г. вземания за ДДС на основание ревизионния акт от
27.09.2016 г. и в списъка на приети вземания,изготвен от синдика на основание
чл.688,ал.1 и ал.3 от ТЗ.С горното определение,произнасяйки се по възражението
на длъжника,съдът по несъстоятелността е приел,че същите
главници,представляващи допълнително определени с ревизионния акт задължения за
ДДС за м. септември и м. декември 2014 г.,следва да останат включени в същия
списък,ведно с горепосочените размери лихви за забава,изчислени за периода
27.09.2016 г.-12.10.2016 г.,тъй като всички тези вземания не се дублират с
предявените с първата молба публични вземания.Обаче,лихвите по п.9 и п.12 от
петитума на ИМ,са начислени за друг период от време-съответно от 15.10.2014 г.
и от 15.01.2015 г. до 27.09.2016 г.,който е извън периода на лихвите,посочени в
определението от 15.02.2017 г.Или,както е видно,претендираните по тези пунктове
лихви,не са приети в производството по несъстоятелност на длъжника.Те,както
става ясно от заключението на в.л.Ш.,са част от предявените лихви с молбата на
НАП от 12.10.2016 г.,изчислени до датата 06.10.2016 г.Щом като всички предявени
с тази молба лихви са били включени в списъка на предявени вземания,обявен в
регистъра на 28.10.2016 г.,но във връзка с възражението на длъжника по
чл.690,ал.1 от ТЗ съдът е оставил включени само горните вземания и в
частност-лихвите,начислени върху двете посочени главници само за периода
27.09.2016 г. до 12.10.2016 г.,се налага извода,че претендираните с исковата
молба и предявени в производството по несъстоятелност на ответника лихви върху
същите главници,начислени съответно за периода 15.10.2014 г.-27.09.2016 г. и
периода 15.01.2015 г.-27.09.2016 г. са били изключени от същия списък с
определението от 15.02.2017 г. и така са попаднали в категорията предявени,но
неприети вземания в същото производство по несъстоятелност.Следователно и за
процесните вземания за лихви по пункт 9 и пункт 12 от петитума на ИМ са се
осъществили предпоставките по чл.694,ал.2,т.2 от ТЗ и с оглед на това
установителния иск,предявен на основание същата разпоредба,се явява допустим и
за тези вземания.
Предвид
горните съображения съдът намира процесния иск за изцяло допустим /относно
всички претендирани лихви за забава/,а поддържаното от ответника възражение за
недопустимостта на иска-за неоснователно.Ето защо съдът следва да се произнесе
по съществото на процесния иск.
По същество
съдът намира за доказани по основание всички претенции за лихви,описани в 12-те
пункта от петитума на ИМ.Главниците,върху които са начислени същите лихви,са
приети като неплатени и изискуеми парични вземания в производството по
несъстоятелност на ответника,установени на основание ревизионния акт от
27.09.2016 г.,а една част от тях-и на основание описаните в ИМ
справки-декларации,подадени от длъжника по реда на ЗДДС.Не се доказва,а не се и
твърди тези главници или някоя от тях да са погасени от ответното
дружество-техен длъжник.Забавата относно погасяването на съответната главница е
налице и за съответния исков период,за който се претендират лихвите,и тяхната
дължимост се следва именно от тази забава.Периодите,за които се претендират
проесните лихви за забава,не се дублират с периодите на вече приети в
производството по несъстоятелност лихви върху същите главници.Това е
така,защото включените в първия списък на приети вземания лихви върху
главниците,описани в пунктове
1,2,3,4,5,6,7,8,10 и 11 от петитума на процесната искова молба,са
начислени до 08.08.2016 г.,както бе коментирано по-горе,а претендираните с тези
пунктове лихви се търсят за периода от 09.08.2016 г. до 06.10.2016 г.,т.е. за
друг времеви период /който дефакто попада в периода на лихвите,изключени от
списъка на приети вземания с определението от 15.02.2017 г./.Същото се отнася и
за претендираните лихви по пункт 9 и пункт 12 от петитума на ИМ-в списъка на
приети вземания,изготвен от синдика и обявен в регистъра на 28.10.2016 г.,са
останали включени /след разгледаното от съда възражение на длъжника по
чл.690,ал.1 от ТЗ/ лихви за забава върху съответната главница от 2 334 688,41
лв. и 227 675,78 лв.,начислени за периода от 27.09.2016 г. до 12.10.2016 г.,а с
пунктове 9 и 12 се търси установяване дължимостта на лихви върху тези
главници,но за съответен период от 15.10.2014
г. до 27.09.2016 г. и от 15.01.2015 г. до 27.09.2016 г. Липсата на дублиране
между периодите на търсените с процесната искова молба лихви за забава и
периодите на вече приетите в производството по несъстоятелност лихви е
констатирана и в допълнителното заключение на в.л.В. Ш..И понеже забавата в
изплащането на съответната главница е налице и за исковия период,за който се
отнася процесния иск по чл.694,ал.2,т.2 от ТЗ,то се налага извода,че
претендираните с този иск лихви са дължими и установени по своето основание.
Относно
дължимия размер на лихвите по 12-те пункта от петитума на ИМ следва да бъде
съобразено неоспореното от страните и кредитирано от съда заключение на
счетоводната експертиза,изготвено по настоящото дело от в.л. В. Ш..Съгласно
същото заключение размера на дължимите лихви по п.1,2,3,4,5,6,7,8,10 и 11 от
петитума на ИМ,изчислен за исковия период от 09.08.2016 г. до 06.10.2016 г.,е
следният:
1.лихва в
размер на 1372,90 лв. върху главница от 83 769,90 лв.;
2.лихва в
размер на 983,83 лв. върху главница от 60 030,15 лв.;
3.лихва в
размер на 129,11 лв. върху главница от 7 878,11лв.;
4.лихва в
размер на 14 941,15 лв. върху главница в размер на 911 663,38 лв.;
5.лихва в
размер на 102,68 лв. върху главница от 6 265,25 лв.;
6.лихва в
размер на 91,22 лв. върху главница от 5 566,18 лв.;
7.лихва в
размер на 351,33 лв. върху главница от 21 437,19 лв.;
8.лихва в
размер на 43 251,89 лв. върху главница от 2 639 098,24 лв.;
10.лихва в
размер на 34,94 лв. върху главница от 2 131,78 лв.;
11.лихва в
размер на 10 660,82 лв. върху главница от 650 490,68 лв.
Така
установените от вещото лице размери на дължимите лихви по горните пунктове са
по-малки от претендираните /макар и съвсем минимално/,с изключение на лихвата
по п.10,която изцяло се покрива с претендираната сума.С оглед на
изложеното,установителните претенции за лихви по п.1,2,3,4,5,6,7,8 и 11 от
петитума на ИМ ще се уважат до горните установени чрез заключението на
счетоводната експертиза размери,а за разликата до пълния претендиран размер ще
се отхвърлят като недоказани по размер.Претенцията по п.10 ще се уважи в пълния
й претендиран размер.
Дължимия
размер на лихвите за забава по п.9 от петитума на ИМ,начислени върху главница
от 2 334 688,41 лв. за исковия период от 15.10.2014 г. /датата на настъпване на
изискуемостта на публичното вземане/ до 27.09.2016 г. /датата на ревизионния
акт,с който главницата е установена/,възлиза на сумата от 463 730,08 лв.
съгласно заключението на в.л. Ш. и приложение №1 към него.Така установения
размер надвишава претендирания от агенцията-ищец размер на лихвите по посочения
пункт,но предвид диспозитивното начало в гражданския процес,претенцията по п.10
ще се уважи именно в претендирания по-малък размер от 463 698,30 лв.
Дължимият
размер на лихвите за забава по п.12 от петитума на ИМ,начислени върху главница
в размер на 227 675,78 лв. за исковия период от 15.01.2015 г. /датата на
настъпване на изискуемостта на публичното вземане/ до датата 27.09.2016
г.,възлиза на сумата от 39 388,29 лв. съгласно приложение №1 към заключението
на счетоводната експертиза.И този установен по делото размер надвишава
претендирания от агенцията-ищец на лихвата по п.12,но при съобразяване на диспозитивното
начало претенцията по този пункт ще се уважи именно в заявения размер от 39
385,25 лв.
Агенцията-ищец
е поискала да се признае съществуването и на вземането за законната лихва до
окончателното изплащане на главниците,описани в
дванадесетте пункта от петитума на ИМ.В тази връзка следва да се
отбележи,че при предявено парично вземане кредиторът има право да претендира и
законна лихва върху непогасеното от длъжника вземане за периода след
предявяване на вземането до окончателното му плащане.Законната лихва се дължи
като законова последица от предявяването на вземането и за да бъде присъдена,е
достатъчно да бъде поискана от ищеца,т.е. не е нужно претенцията за заплащането
й да се индивидуализира по начина,характерен за иска по чл.86,ал.1 от ЗЗД за
период,предхождащ предявяването на претенцията.В случая тази лихва е поискана с
процесната искова молба,а преди това е била поискана и в коментираните по-горе
молби за предявяване на вземания,подадени от НАП-София в производството по
несъстоятелност на ответника.Главниците,върху които се претендират лихвите за
забава по пунктове 1,2,3,4,5,6,7,8,10 и 11,са предявени още с първата молба на
агенцията от 11.08.2016 г.,но тъй като с втората молба от 12.10.2016 г. са
предявени и лихвите за забава върху тези главници за периода до 06.10.2016 г.
/като продължение на начислените с първата молба лихви до 08.08.2016 г./,то законната
лихва върху същите главници до окончателното им изплащане,ще се признае за
дължима,начиная от датата,следваща датата на молбата от 12.10.2016 г.,а
именно-от датата 13.10.2016 г.От тази дата ще се признае за дължима и законната
лихва върху главниците,посочени в п.9 и п.12 от петитума на ИМ,до окончателното
изплащане на същите главници.
Предвид
всичко изложено по-горе,общият дължим размер на процесните лихви за забава
възлиза на сумата от 575 003,42 лв.
С
оглед недължимостта на предварително плащане на държавна такса за разглеждане
на иска и с оглед размера,до който същия се уважава,ответникът следва да бъде
осъден да заплати чрез масата на несъстоятелността по сметка на ОС-Пловдив
държавна такса върху една четвърт от уважената част съгласно чл.694,ал.7 от ТЗ,т.е. да заплати държавна такса в размер на 5 750,03 лв.Тъй като предмет на
иска са публични държавни вземания,ищецът е освободен от внасянето на ДТ върху
отхвърлената част от иска по арг. от чл.84,т.1 от ГПК.
Агенцията-ищец
претендира присъждане на направените деловодни разноски и такива следва да й се
присъдят съобразно уважената част от иска.Заплащането им следва да се възложи в
тежест на ответника,при което положение същият следва да бъде осъден да заплати
на ищеца чрез масата на несъстоятелността сумата от 300 лв. съдебни
разноски-платено възнаграждение за вещо лице.
Агенцията-ищец
е поискала още да й се присъди и юрисконсултско възнаграждение на основание
чл.78,ал.8 от ГПК.Такова следва да й се присъди предвид уважаването на иска до
горния размер и с оглед обстоятелството,че в настоящия процес агенцията е
представлявана от юрисконсулт.Размера на юрисконсултското възнаграждение,което
ответникът следва да бъде осъден да заплати на агенцията,се определя съгласно
разпоредбата на чл.25,ал.2 във вр. с ал.1 от Наредбата за заплащането на правна
помощ и във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ.Този размер възлиза на
сумата от 450 лв. и именно същата ще се присъди в полза на агенцията-ищец като
юрисконсултско възнаграждение по чл.78,ал.8 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл.694,ал.2,т.2 от ТЗ съществуването и дължимостта на предявени от
Национална агенция за приходите-София,но неприети в производството по
несъстоятелност на „МАСТЕР-СТИЙЛ ПРОФАЙЛС“АД-гр.Пловдив с ЕИК *********
публични държавни вземания за лихви за забава в общ размер на 575 003,42
лв.,дължими за периоди,в отделни размери и с основания за възникването им,както
следва:
1.Лихва за
забава в размер на 1 372,90 лв. на основание чл. 175 от ДОПК, във връзка с чл.
1 от ЗЛДТДПДВ за периода от 09.08.2016 г. до 06.10.2016 г. , както и законната
лихва от датата 13.10.2016 г. до окончателното погасяване на главница в размер
на 83 769,90 лв. за невнесено в срок публично задължение за ДДС за данъчен
период месец 12/2013 г.,установено с Ревизионен акт №
Р-16001615005334-091-001/27.09.2016 г., издаден от ТД на НАП-Пловдив;
2.Лихва за забава в размер на 983,83
лв. на основание чл. 175 от ДОПК, във връзка с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ за периода от
09.08.2016 г. до 06.10.2016 г. , както и законната лихва от датата 13.10.2016
г. до окончателното погасяване на главница в размер на 60 030,15 лв. за
невнесено в срок публично задължение за ДДС за данъчен период месец 01/2014 г.,
установено с Ревизионен акт № Р-16001615005334-091-001/27.09.2016 г., издаден
от ТД на НАП-Пловдив;
3.Лихва за забава в размер на 129,11
лв. на основание чл. 175 от ДОПК, във връзка с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ за периода от
09.08.2016 г. до 06.10.2016 г. , както и законната лихва от 13.10.2016 г. до
окончателното погасяване на главница в размер на 7 878,11 лв. за невнесено в
срок публично задължение за ДДС за данъчен период месец 02/2014 г., установено
с Ревизионен акт № Р-16001615005334-091-001/27.09.2016 г., издаден от ТД на
НАП-Пловдив;
4.Лихва за забава в размер на 14 941,15
лв. на основание чл. 175 от ДОПК, във връзка с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ за периода от
09.08.2016 г. до 06.10.2016 г. ,както и законната лихва от датата 13.10.2016 г.
до окончателното погасяване на главница в размер на 911 663,38 лв. за невнесено
в срок публично задължение за ДДС за данъчен период месец 03/2014 г.,
установено с Ревизионен акт № Р-16001615005334-091-001/27.09.2016 г., издаден
от ТД на НАП-Пловдив;
5.Лихва за забава в размер на 102,68
лв. на основание чл. 175 от ДОПК, във връзка с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ за периода от
09.08.2016 г. до 06.10.2016 г. , както и законната лихва от датата 13.10.2016
г. до окончателното погасяване на главница в размер на 6 265,25 лв. за
невнесено в срок публично задължение за ДДС за данъчен период месец 04/2014 г.,
установено с Ревизионен акт № Р-16001615005334-091-001/27.09.2016 г., издаден
от ТД на НАП-Пловдив;
6.Лихва за забава в размер на 91,22 лв. на основание чл. 175
от ДОПК, във връзка с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ за периода от 09.08.2016 г. до 06.10.2016
г.,както и лихвата до окончателното погасяване на главница в размер на 5 566,18
лв. за невнесено в срок публично задължение за ДДС за данъчен период месец
05/2014 г., установено с Ревизионен акт № Р-16001615005334-091-001/27.09.2016
г., издаден от ТД на НАП-Пловдив;
7.Лихва за забава в размер на 351,33
лв. на основание чл. 175 от ДОПК, във връзка с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ за периода от
09.08.2016 г. до 06.10.2016 г., както и законната лихва от датата 13.10.2016 г.
до окончателното погасяване на главница в размер на 21 437,19 лв. за невнесено
в срок публично задължение за ДДС за данъчен период месец 06/2014 г.,
установено с Ревизионен акт № Р-16001615005334-091-001/27.09.2016 г., издаден
от ТД на НАП-Пловдив;
8.Лихва за забава в размер на 43 251,89
лв. на основание чл. 175 от ДОПК, във връзка с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ за периода от
09.08.2016 г. до 06.10.2016 г. , както и законната лихва от датата 13.10.2016
г. до окончателното погасяване на вземането,начислени върху сумата от 2 639
098,24 лв.,дължима като невнесено в срок публично задължение за ДДС за данъчен
период месец 09/2014 г., установено с Ревизионен акт №
Р-16001615005334-091-001/27.09.2016 г., издаден от ТД на НАП-Пловдив;
9.Лихва за забава в размер на 463
698,30 лв. на основание чл. 175 от ДОПК, във връзка с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ за
периода от 15.10.2014 г. /датата на настъпване на изискуемостта на публичното
вземане/ до 27.09.2016 г., и законната лихва от датата 13.10.2016 г. до окончателното погасяване на
вземането,начислени върху главница в размер на 2 334 688,41 лв.,представляваща
определени допълнителни задължения за ДДС за данъчен период месец 09/2014 г.
съгласно Ревизионен акт № Р-16001615005334-091-001/27.09.2016 г., издаден от ТД
на НАП Пловдив;
10.Лихва за забава в размер на 34,94
лв. на основание чл. 175 от ДОПК, във връзка с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ за периода от
09.08.2016 г. до 06.10.2016 г.,както и законната лихва до окончателното
погасяване на главница в размер на 2 131,78 лв. за невнесено в срок публично
задължение за ДДС за данъчен период месец 10/2014 г., установено с Ревизионен
акт № Р-16001615005334-091-001/27.09.2016 г., издаден от ТД на НАП Пловдив;
11.Лихва за забава в размер на 10 660,82 лв. на основание
чл. 175 от ДОПК, във връзка с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ за периода от 09.08.2016 г. до
06.10.2016 г. , както и законната лихва от датата 13.10.2016 г. до
окончателното погасяване на сумата от
650 490,68 лв. за невнесено в срок публично задължение за ДДС за данъчен период
месец 12/2014 г., установено с Ревизионен акт №
Р-16001615005334-091-001/27.09.2016 г., издаден от ТД на НАП Пловдив /и
справка-декларация вх.№16002623531 от 13.01.2015 г.,подадена от
дружеството-длъжник по реда на ЗДДС/;
12.Лихва за забава в размер на 39 385,25 лв. на основание
чл. 175 от ДОПК, във връзка с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ за периода от 15.01.2015 г.
/датата на настъпване на изискуемостта на публичното вземане/ до 27.09.2016 г.,
и законната лихва от 13.10.2016 г. до окончателното погасяване на
вземането,начислени върху сумата от 227
675,78 лв.,представляваща начислен допълнително ДДС за данъчен период месец
12/2014 г. с Ревизионен акт № Р-16001615005334-091-001/27.09.2016 г., издаден
от ТД на НАП Пловдив.
ОТХВЪРЛЯ като недоказана по размер претенцията за лихви за
забава по пунктове 1,2,3,4,5,6,7,8 и 11 от петитума на ИМ за разликата над
съответно уважения размер до пълния претендиран в същите пунктове размер на
лихвите.
ОСЪЖДА „МАСТЕР-СТИЙЛ ПРОФАЙЛС“АД-в несъстоятелност,с ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление гр.Пловдив,ул.“Удроу Уилсън“№12 да
заплати по сметка на Окръжен съд-Пловдив
държавна такса в размер на 5 750,03 лв. /пет хиляди
седемстотин и петдесет лева и 03 стотинки/,платима от масата на
несъстоятелността.
ОСЪЖДА „МАСТЕР-СТИЙЛ ПРОФАЙЛС“АД-в
несъстоятелност,с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.Пловдив,ул.“Удроу
Уилсън“№12 да заплати на Национална агенция за приходите с адрес
гр.София,бул.“Княз Дондуков“№52 сумата от 300 лв. /триста лева/ съдебни
разноски,както и сумата от 450 лв. /четиристотин и петдесет лева/
юрисконсултско възнаграждение,дължимо на основание чл.78,ал.8 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :