Определение по дело №302/2024 на Окръжен съд - Сливен

М О Т И В И

към определение № 232/20.05.2024 г. по чнд № 302/2024 г. по описа на СлОС

Производството е образувано по искане на лишената от свобода А.М.Х., за условно
предсрочното й освобождаване от остатъка от изтърпяваното от нея наказание лишаване от
свобода в Затвора – Сливен.
В искането се заявява, че осъдената А.Х. е изтърпяла повече от половината от
наложеното й наказание лишаване от свобода и съответно отговаря на условията за условно
предсрочно освобождаване. Твърди се, че е изтекъл предвидения в закона срок от
предходното й искане, което не е било уважено, но към настоящия момент са налице
основания новото искане да бъде уважено. Сочи се, че молителката с цялостното си
поведение по време на изтърпяване на наказанието винаги се е старала да се впише в
заобикалящата я социална среда, като поведението й е било подчинено на правилата и
нормите на институцията. Заявява се, че е налице минимален риск от вреди, но е налице
значително по-голям риск от влошаване на здравословното й състояние, което трудно би
могло да бъде контролирано в условията на затвора, поради наличието на множество тежки
заболявания, за което се представят съответните медицински документи. Сочи се, че в
затвора липсва достъпна среда, поради което молителката трудно може да се придвижва и
затова е в невъзможност да прекарва време на открито, както и да провежда свиждания, а от
друга страна изпитва сериозни затруднения в чисто битово отношение вкл. и по отношение
на поддържането на необходимата хигиена. Твърди се, че физическите ограничения, които й
налагат заболяванията й правят невъзможно извършването на престъпления в условията на
свобода, а същевременно я мотивират да преосмисли живота си и бъдещото си поведение, за
да може да изживее едни спокойни старини. Настоява се осъдената да бъде освободена
условно предсрочно.
Постъпило е писмено становище от началника на Затвора – Сливен, според което
молбата на лишената от свобода А.М.Х. следва да бъде оставена без уважение и да не бъде
допуснато условно предсрочното й освобождаване.
В съдебно заседание пред настоящия съд лишената от свобода заявява, че поддържа
искането на посочените в него основания – влошеното й здравословно състояние за да може
да се лекува. В последната си дума осъдената А.Х. заявява, че поддържа молбата си за
условно предсрочно освобождаване.
Представителят на администрацията на Затвора – Сливен заявява, че към днешна
дата не са изпълнени кумулативните изисквания за условно предсрочно освобождаване, в
частта относно поправянето на лицето. Сочи, че в условията на затвора осъдената
действително не е наказвана, но не и награждавана, като допуска конфликти по
местоживеене, проявява вербална агресия за налагане на своите изисквания и реагира според
интереса си, като пренебрегва правата на другите. В този смисъл се обосновава извод, че по
отношение на нея работата следва да продължи към придобиване на толерантно поведение.
По отношение на оценката на риска в хода на поправителното въздействие се заявява, че
същият е незначително променен в посока завишаване, но се запазва в средните стойности,
като са изведени множество проблемни зони, по които следва да продължи корекционното
въздействие. В този смисъл се обосновава извод, че все още не е изтърпян подходящ срок от
наказанието и не е настъпило поправянето на лицето, поради което се настоява да бъде
оставена без уважение молбата за условно предсрочно освобождаване.
Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен дава заключение, че не са
изпълнени кумулативните изисквания на чл.70 от НК, тъй като не са налице категорични
доказателства за поправянето на лишената от свобода А.Х.. Сочи, че макар да е изпълнена
1

първата изискуема предпоставка, тъй като осъдената е изтърпяла фактически повече от
половината от наложеното й наказание лишаване от свобода, към момента в случая не може
да се приеме по категоричен начин, че молителката се е поправила по време на престоя й в
затвора. Прокурорът заявява, че това е третото производство по нейна молба за условно
предсрочно освобождаване, като в хода на всяко от производствата, както и при
постъпването й в затвора, е изработвана оценка на риска от рецидив и няма данни за
поправяне на лицето именно с оглед на тези оценки за риска от рецидив, който се задържа в
средни стойности. Обръща внимание на факта, че след последното неуважаване на нейна
молба, постановено с определение на състав от СлОС, потвърдено с решение на БАС, е
налице дори и леко завишаване на този риск от рецидив, като от страна на осъдената са
допуснати две прояви на агресия спрямо други лишени от свобода. Поради това се
обосновава извод, че няма достатъчно доказателства за нейното поправяне и не следва да
бъде допуснато условно предсрочно освобождаване. По отношение на представената
медицинска документация не се оспорва обстоятелството, че осъденото лице е с влошено
здравословно състояние, което обаче е било предмет и на отправяне на нейни искания до
окръжния прокурор за прекъсване изтърпяването на наказанието и тя е била в прекъсване
общо 5 месеца и 6 дни. Представените медицински документи се определят като неотносими
към настоящото производство, доколкото здравословното състояние не е основание за
условно предсрочно Настоява се да не бъде уважавана молбата на осъдената за условно
предсрочно освобождаване.
Въз основа на събраните по делото доказателства и като съобрази доводите на
страните, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
А.М.Х. е постъпила в затвора гр. Сливен на 13.10.2020 г.
С определение № 36/10.07.2020 г. постановено по чнд № 599/2020 г. по описа на
Окръжен съд - Бургас е приведена в изпълнение присъда / решение от 12.12.2017 г. по дело
№ 549/14.8PAVFX на Централен съд за наказателни дела, колегия 9 Лисабон, Република
Португалия, с която А.Х. е осъдена на 4 години лишаване от свобода за престъпления по
чл.41, т.1, чл.47, т.1 и вр. с чл.203, т.1 и чл.221, т.1 от НК на Португалия, съответстващи на
чл. 194, ал.1 отНК и чл. 249 ал.1 от НК на Република България, извършени на 17.12, 18.12 и
22.12.2014 г. и на 14.01.2015 г.
На основание чл. 57 ЗИНЗС е бил определен първоначален „общ“ режим на
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.
С решение на Апелативен съд - Бургас по вчнд №181/2020 г. е потвърдено
определението постановено по чнд № 599/ 2020 г. на Окръжен съд - Бургас.
Изпълнението на наказанието лишаване от свобода е било прекъсвано
неколкократно общо за 5 месеца и 6 дни по реда на чл. 447, т.3 от НПК.
В един от случаите на прекъсване - на 28.01.2023 г., осъдената А.Х. не се завръща
своевременно в затвора, не подава документи в срок за продължаване на прекъсването и е
била обявена на общодържавно издирване.
С определение № 480/06.12.2022 г. постановено по чнд № 571/2022 г. по описа на
Окръжен съд – Сливен, потвърдено с определение № 9/19.01.2023 г. по вчнд № 9/2023 г. на
Апелативен съд - Бургас е оставена без уважение молбата на осъдената Х. за условно
предсрочно освобождаване.
С определение № 367/12.09.2023 г. постановено по чнд № 483/2023 г. по описа на
Окръжен съд – Сливен, влязло в сила на 20.09.2023 г. е била оставена без уважение нова
молба на осъдената Х. за условно предсрочно освобождаване.
Осъдената е придобила право за замяна на режима през м. декември 2021 г., а за
условно предсрочно освобождаване /след последния отказ/ - на 30.03.2024 г.
2

В проведени заседания на работна група за разглеждане на правния статус на
лишените от свобода са формирани отрицателни становища предвид липсата на
доказателства, удостоверяващи положителна промяна в личността и поведението й.
Последното се характеризира с това, че в затворническата общност осъдената търси по-
благосклонно и щадящо отношение от останалите и персонала предвид особеностите в
здравословния й статус. Оформена е като претенциозна, манипулативна на елементарно
равнище и своенравна. Не търпи чуждо мнение или давани препоръки, предпочита да
реагира според интереса си, като в някои случаи е склонна на вербална и физическа агресия.
За оформените изводи свидетелстват следните докладни записки:
- докладна записка № 1221/16.10.2023 г. от мл.инсп. С. Й. регистрира конфликт
между л.св. Х. и осъдената с която живее, като последната съобщава, че л.св. Х. я е хванала
за врата;
- докладна записка № 8/03.01.2024 г. от мл.експ. В. Х.: на 03.01.2024 г. влиза в
конфликт е друга осъдена, като л.св. Х. удря другата със средството си за придвижване
/бастун/.
Регистрирани са и други конфликти по местоживеене, в които осъдената проявява
вербална агресия за налагане на своите виждания и изисквания, а в същото време не е готова
да отговори със същото.
Отчита се приобщеност към субкултурални дейности - възмездни услуги срещу
заплащане е елементарни вещи от бита, нежелание за конструктивна ангажираност на
свободното време, търсене на възможности за заобикаляне на правила и др.
Въпреки дългосрочния престой в институционална среда осъдената не успява да
изгради авторитет и да се ползва е уважение от останалите. В основата на това е търсенето
на лична изгода във всяка една ситуация и пренебрегване правата и емоциите на останалите.
Поведението на осъдената ангажира професионалния ресурс в посока осигуряване на
балансирана среда, в която да са отчетени и уважени интересите и правата на всички
лишени от свобода жени, а не само нейните. Прилаганите интервенции по отношение
промяна на възгледите, придобиване на толерантност към различно мнение, изграждане на
алтернативно поведение остават без резултат поради устойчивите нагласи на осъдената, че е
винаги права и липсата на разбиране, потребност от промяна.
Не е наказвана и не е награждавана за времето на изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода в затвора.
В условията на затвора осъдената Х. не полага трудова дейност по медицински
индикации.
На лишената от свобода Х. е било предложено участие в образователния процес,
провеждан в СУ ,.А.Жечкова“ при затвора за учебната 2021 г./2022 г., но същата
категорично отказва предоставената й възможност, като аргументира отказа си със
здравословни проблеми.
В дейностите за осмисляне на свободното време, провеждани на ниво група
присъства като зрител и слушател предимно в клубната дейност, водена от друга лишена от
свобода, с която съжителства.
Видно от представената справка за предлагани дейности и участието на осъдената
А.Х., в дейностите за осмисляне на свободното време, провеждани на ниво група
периодично присъства като зрител и слушател основно в един от създадените клубове, като
участието й е продиктувано от желание за засвидетелстване на уважение към осъдената, е
която съжителства, тъй като тя ръководи тази клубна дейност. При нея преобладават
нагласите за съхраняване на здравния статус и фиксиране върху възможностите за
облекчаване на правното положение, като трайно пренебрегва и реално не отчита ползите от
3

подобна позитивна ангажираност.
В хода на поправително въздействие по Системата за оценка на правонарушителя
по отношение на осъдената Х. са били изготвени една първоначална и четири оценки на
риска от последващо осъждане.
Първоначалната оценка, изготвена на 06.11.2020 г., регистрира 61 точки или среден
риск от рецидив, като са идентифицирани проблемни области в разделите „Образование,
обучение и трудова заетост“, „ Начин на живот и обкръжение „Мисловниумения и
поведение “ и „Нагласи“.
Актуална оценка е изготвена на 23.04.2024 г. и отчита 62 точки или среден риск.
В сравнение с първоначалната оценка на риска при актуалната оценка се наблюдава
повишение в раздел „Мисловни умения и поведение“ - регистрирано увеличение предвид
факта, че осъдената е склонна да кумулира и създава конфликти с останалите.
По време на общопенитенциарното третиране се отчита снижение в раздел „Начин
на живот и обкръжение“, но след проявена агресия по отношение на друга жена,
стойностите в раздела се връщат до първоначалните.
В актуалната оценка продължава да се наблюдава задържане в стойностите на
разделите „Образование, обучение и трудова заетост“ и „Нагласи“, имащи пряко отношение
и съществено значение за поправителния процес. Отказва да продължи образованието си, не
желае да полага усилия и да развива своите компетентности, не разбира необходимостта от
промяна.
Осъдената все още не приема личната си отговорност и личния си принос за
осъществените престъпления и не разпознава онези фактори в поведението си, които са
благоприятствали криминогенния резултат. Търси причините за неблагополучията в живота
си извън себе си, а именно в други хора и в обстоятелствата, които я заобикалят.
Във формуляра за самооценка, попълнен с помощта на друга осъдена е видно, че не
умее да определя своите проблемни зони и да ги свързва е извършените престъпления.
В индивидуалния план за изпълнение на присъдата са заложени цели, съобразени е
изведените проблемни зони и индивидуални потребности:
- подобряване на мисловните умения;
- преодоляване на импулсивността;
- създаване на отговорно поведение;
- съобразяване е правила и норми на поведение;
Осъдената изразява съгласие за така поставените цели в индивидуалния план на
въздействие, но реално не разбира потребността от работа върху тези проблемни зони и
сътрудничеството й остава на повърхността, без реални резултати в положителна посока.
Видно от приложената по делото справка, към 20.05.2024 г. лишената от свобода
А.Х. е изтърпяла фактически 3 години, 7 месеца и 7 дни от наказанието четири години
лишаване от свобода, включително прекъсване общо за срок от 5 месеца и 6 дни т.е. чисто
изтърпяно – 3 години, 2 месеца и 1 ден. Има приспаднати от арест 2 дни. Следователно тя е
изтърпяла 3 години, 2 месеца и 3 дни от наказанието и има остатък – 9 месеца и 27 дни.
Въз основа на така установено от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Искането на осъденото лице А.М.Х. за допускане на условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното й наказание лишаване от свобода
е неоснователно и като такова не следва да бъде уважено.
Лишената от свобода А.Х. изтърпява наказание четири години лишаване от свобода
4

съгласно определение № 36/10.07.2020 г. постановено по чнд № 599/2020 г. по описа на
Окръжен съд – Бургас, с което е приведена в изпълнение присъда / решение от 12.12.2017 г.
по дело № 549/14.8PAVFX на Централен съд за наказателни дела, колегия 9 Лисабон,
Република Португалия.
Към датата на съдебното заседание – 20.05.2024 г., тя е изтърпяла фактически 3
години, 7 месеца и 7 дни от наказанието четири години лишаване от свобода, включително
прекъсване общо за срок от 5 месеца и 6 дни т.е. чисто изтърпяно – 3 години, 2 месеца и 1
ден. Има приспаднати от арест 2 дни. Следователно тя е изтърпяла 3 години, 2 месеца и 3
дни от наказанието и има остатък – 9 месеца и 27 дни.
С оглед на тези данни действително е налице една от предпоставките за допускане
на условно предсрочно освобождаване съгласно разпоредбата на чл.70 ал.1 от НК –
изтърпяла е фактически повече от половината от наложеното й наказание.
От друга страна, обаче, не е налице втората кумулативно предвидена предпоставка
– да е дала доказателства за своето поправяне.
В разпоредбата на чл.439а от НПК законодателят е определил като доказателства за
поправянето всички обстоятелства, които сочат за положителната промяна у осъдения по
време на изтърпяване на наказанието, като доброто поведение, участието в трудови,
образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани
програми за въздействие, общественополезни прояви.
Доказателствата за поправянето се установяват от оценката на осъдения по чл.155 от
ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от същия
закон, както и всички други източници на информация за поведението на осъдения по време
на изтърпяване на наказанието. Тази разпоредба налага цялостно изследване на поведението
на осъденото лице по време на изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода".
Затворническата администрация е тази, която има непосредствен и пряк контакт с лишените
от свобода и следва да формира извод, относно резултатите от пенитенциарното третиране и
настъпването на положителни нагласи в осъдените лица.
В конкретния случай, становището на затворническата администрация е, че молбата
за условно предсрочно освобождаване не следва да бъде уважена, тъй като при осъдената Х.
няма настъпване на нови обстоятелства или промяна на оценката на риска. Няма
доказателства за настъпили положителни промени в личността й, които да се явяват
протективен фактор в живота на свобода след излизането й от затвора.
От приобщените доказателства не може да се направи извод, че в рамките на
изтеклия до настоящия момент престой в затвора, осъдената е дала убедителни
доказателства за своето поправяне, т.е. че е настъпила трайна положителна промяна, от
която да се заключи за последователно и законосъобразно поведение в живота на свобода.
Именно поради това настоящият състав не може да формира извод за наличие на
втората предпоставка, изискуема от разпоредбата на чл.70 ал.1 от НК.
Визираните от осъдената обстоятелства, отнасящи се до здравословното й състояние
и необходимостта от лечение, нямат отношение към института на условно предсрочно
освобождаване. Влошеното здраве самостоятелно не може да обуслови приложението на
този институт, тъй като законът е поставил задължителни предпоставки за предсрочното
освобождаване, едната от която не е налице – поправянето на осъдения. Недопускането на
условно предсрочно освобождаване не пречи на лицето да търси и получава
висококвалифицирана медицинска помощ. В този смисъл е съдебната практика на
Апелативен съд – Бургас, като напр. решение № 251/17.11.2023 г. постановено по вчнд №
243/2023 г.
Предвид всичко изложено, съобразено със събрания и проверен доказателствен
5

материал по делото, съдът стигна до извода, че поведението на осъдената Х. в затвора до
момента не индикира доказателства за съзнателна положителна промяна от нейна страна,
предвид което не следва да бъде допуснато условното й предсрочно освобождаване от
изтърпяване на остатъка от наложеното й наказание.
Прегледът на първоначалното оценяване и последващите оценки на
правонарушителя при лишената от свобода Х. показват задържане на риска от рецидив на
средни нива, като е налице дори леко завишаване на стойностите. Осъдената все още не
приема личната си отговорност и личния си принос за осъществените престъпления и не
разпознава онези фактори в поведението си, които са благоприятствали криминогенния
резултат, а търси причините за неблагополучията в живота си извън себе си, а именно в
други хора и в обстоятелствата, които я заобикалят.
Не е налице и изпълнение на заложените цели и резултатите от управлението на
присъдата. Осъдената изразява съгласие за така поставените цели в индивидуалния план на
въздействие, но реално не разбира потребността от работа върху тези проблемни зони и
сътрудничеството й остава на повърхността, без реални резултати в положителна посока.
Тези обстоятелства налагат извода, че процесът на поправително въздействие е
форма на двустранна активност и разбиране от страна на лишените от свобода за
интензивна работа върху конкретни проблемни области, пряко свързани е криминалното
поведение, а липсата на сътрудничество и нагласи за промяна задържат процеса на промяна
при лишената от свобода. Х., което намира пряк израз в стойностите на актуалната оценка
на правонарушителя, почти идентични е тези на първоначалното оценяване.
Следователно е налице необходимост от допълнително бъдещо въздействие т.е.
следва да продължи превъзпитателното и поправително въздействие именно в условията на
затвора, а това е пречка лице да бъде освободено предсрочно.
Предвид направената констатация, че не е налице една от предпоставките за
допускане на условно предсрочно освобождаване на лишената от свобода от изтърпяване на
остатъка от наложеното й наказание, молбата й следва да бъде оставена без уважение.
Ръководен от изложеното, съдът постанови определението си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :
6

Номер на акта:	232
Дата:	20 май 2024 г. (в сила от 28 май 2024 г.)
Съдия:	Мартин Данчев Данчев

Дело:	20242200200302
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	7 май 2024 г.

Определение по дело №302/2024 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите