№ 5789
гр. София, 11.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20221110165437 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на /фирма/ срещу Н. В. У. – Т.а, Х. Л.
Б., Е. Л. Б. и Ц. Т. К., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за
установяване разделната дължимост (2/6 части за Н. У. - Т.а, 1/6 част за Х. Б., 1/6 част за Е.
Б. и 2/6 части за Ц. К.) на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 28778/2022г. по описа на СРС, 40-ти състав, а
именно: 899,75лв. - цена на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2018г.-
30.04.2021г., ведно със законната лихва от 31.05.2022г. до изплащане на вземането;
104,69лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019г.-
17.05.2022г.; и 0,81лв. - мораторна лихва за периода 05.03.2020г.- 31.03.2022г. върху платена
главница за дялово разпределение за периода 01.01.2020г.- 30.04.2021г.
Ищецът твърди, че между него и ответниците е възникнало облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито
клаузи са обвързали абонатите на топлопреносното предприятие без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че е доставил до процесния имот, находящ се в
/населено място/, аб. № ***********, топлинна енергия на претендираната стойност, която
не е заплатена. Посочва, че е извършвана и услугата дялово разпределение в етажната
собственост, като поради неплащане на главните вземания на падежа се дължи мораторна
лихва.
Съобразно изложеното, моли за уважаване на предявените искове.
Ответниците са подали отговори на исковата молба в законоустановения срок.
Всички считат, че исковете спрямо тях били недопустими, тъй като процесният имот бил
прехвърлен пред 1990г. и те не се явявали негови собственици и не се намират в
облигационно правоотношение с ищеца.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – /фирма/ изразява становище за
основателност на исковете.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни
установителни искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл.
1
86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия“ са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Съгласно задължителните
разяснения, дадени в т. 1 на ТР № 2/17.05.2018г. по тълк. дело № 2/2017г. на ОСГК на ВКС,
собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на
доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание
и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. Предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на
топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената
топлинна енергия. Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за
доказване.
Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и
главно доказване, че с ответника се намират в облигационно правоотношение по договор за
доставка на топлинна енергия. Тъй като в исковата молба ищецът твърди, че ответниците са
клиенти на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ като собственици или титуляри
на вещно право на ползване, без обаче да сочи конкретен придобивен способ, въз основа на
който са станали собственици /покупко-продажба, дарение, наследство и т. н./, за съда не
съществува процесуално задължение да му указва доказването на конкретен придобивен
способ, а единствено установяването на обстоятелството, че са собственици/вещни
ползватели или е налице нарочен договор за доставка, както е сторено с определението от
23.02.2023г.
В настоящия случай, към исковата молба ищецът е представил нотариален акт за
собственост на жилище /апартамент/ по чл. 55 от ЗПИНП с № 95, том 32, дело №
6295/1969г., съгласно който Е. С. Ч. е придобила по покупка от СГНС правото на
собственост върху апартамент № 88, находящ се в бл. 22, етаж 6, в /населено място/, гр.
София. Съгласно издадено удостоверение от СО, р-н Надежда, /населено място/, са номера
на един и същи блок. От представеното по делото удостоверение за наследници се
установява, че Е. С. Ч. е починала на 15.07.1991г., като е оставила за свои законни
наследници ответниците. По делото обаче е представен нотариален акт за замяна № 20, том
9, дело № 4075/1990г., съгласно който на 06.11.1990г. наследодателката им Е. С. Ч. се е
разпоредила с процесния недвижим имот, като го е прехвърлила на Р. Б. Д., в замяна на
което е получила апартамент „А“, находящ се на 6-ти етаж от жилищен блок /населено
място/ в гр. Русе.
От изложеното следва, че приживе Е. Ч. се е разпоредила с процесния имот, като го е
отчуждила, с оглед на което същият не е бил част от наследственото имущество и не е
преминал в патримониума на ответниците по силата на наследствено правоприемство. Ето
защо, ответниците не се явяват собственици на процесния имот, не се намират в
облигационна връзка с ищцовото дружество по договор за доставка на топлинна енергия и
не са материално легитимирани да отговарят за задълженията за потребената енергия,
поради което исковете за главните вземания подлежат на отхвърляне, а оттам и исковете за
акцесорните такива.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски имат ответниците на основание чл. 78,
2
ал. 3 ГПК, които са доказали заплащането на адв. възнаграждение както следва: ответниците
Н. Т.а, Ц. К. и Х. Б. по 500лв. и ответника Е. Б. 400лв. Насрещната страна е направила
възражение за прекомерност, което съдът намира за основателно и адв. възнаграждение на
тримата ответници следва да бъде намалено до по 400лв., предвид че делото не се отличава
с правна и фактическа сложност и производството е приключило в едно открито съдебно
заседание.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от /фирма/, ЕИК: ***********,
със седалище и адрес на управление /населено място/, срещу Н. В. У. – Т.а, ЕГН:
************, с адрес: /населено място/, Х. Л. Б., ЕГН: **********, с адрес: /населено
място/, Е. Л. Б., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/, и Ц. Т. К., ЕГН: **********, с
адрес: /населено място/, за установяване разделната дължимост (2/6 части за Н. У. - Т.а, 1/6
част за Х. Б., 1/6 част за Е. Б. и 2/6 части за Ц. К.) на вземанията, за които е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 28778/2022г. по
описа на СРС, 40-ти състав, а именно: 899,75лв. - цена на доставена топлинна енергия за
периода 01.05.2018г.-30.04.2021г. за имот, находящ се в /населено място/, аб. №
***********, ведно със законната лихва от 31.05.2022г. до изплащане на вземането;
104,69лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019г.-
17.05.2022г.; и 0,81лв. - мораторна лихва за периода 05.03.2020г.- 31.03.2022г. върху платена
главница за дялово разпределение за периода 01.01.2020г.- 30.04.2021г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК /фирма/, ЕИК: ***********, със седалище
и адрес на управление /населено място/, да заплати на Н. В. У. – Т.а, ЕГН: ************, с
адрес: /населено място/, Х. Л. Б., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/, Е. Л. Б., ЕГН:
**********, с адрес: /населено място/, и Ц. Т. К., ЕГН: **********, с адрес: /населено
място/, по 400лв. на всеки – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца - /фирма/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3